№ 6850
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. И.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110105267 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил искове да бъде осъден ответникът да
му плати следните суми: 1 023,19 лв,представляващи 1/2 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „111 с абонатен № 240783, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; 142,65 лв, представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до
27.01.2020г.; 5,82 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2017г. до 31.05.2018г. , и 1,43 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.07.2017г. до 27.01.2020г. , заедно със законната лихва
върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 02.02.2022г. до
окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 07.04.2023г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът Р. В. В. не е представил отговор на исковата молба , не е изразил
становище по иска и не е представил доказателства.
С определение № 16074/24.06.2022г. по настоящото дело е назначен особен
представител по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответника – адвокат Р. М. М. ,
предложен от САК с уведомително писмо , изх. № 5749/09.06.2022г. на Председателя на
1
САК. Назначеният представител на ответника също не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК.
В първото открито съдебно заседание на 28.09.2022г. се е явил представителят на
ответника , който е оспорил исковете , без да сочи конкретни доводи за неоснователността
им.
В заседанието на 07.04.2023г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил
представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявените осъдителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
между ищцовото дружество и ответника е съществувало правоотношение за доставяне на
топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез т.нар. пълно
доказване, че именно ответникът е бил „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на
чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през процесния
период в посочения апартамент.Не са представени надлежни доказателства относно този
факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника по
предявените от него искове именно с твърдението, че той и неговият наследодател са били
неизправни страни по съществувало между тях и ищеца правоотношение , по силата на
което ползвали доставяна им топлинна енергия срещу задължението да заплащат цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответника за
продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответникът е бил
собственик или единствен ползвател на процесния имот през процесния период от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. , за да се приеме , че е бил „клиентът на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
В настоящото съдебно производство не са представени надлежни доказателства , че
през процесния период ползвател или собственик на имота е бил наследодателят на
ответника – В.М В..
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници, изх. № РЛН
19-УГО1-3702/27.02.2019г. В.М В. е починал на 16.06.2017г., поради което той няма как да е
потребил топлинна енергия през периода от 16.06.2017г. до 30.04.2018г., т.е. задълженията
за плащане стойността на топлоенергия , доставена в процесния имот през посочената
част от процесния период - от 16.06.2017г. до 30.04.2018г. не са възникнали за
наследодателя на ответника – В.М В..
Представената от ищеца заповед № 256/26.05.1980г. на началник служба „Жилищно
настаняване” при Димитровски столичен общински съвет не доказва право на полване върху
2
имота на наследодателя на ответника - В.М В. през процесиня период от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. , чиято начална дата(01.05.2017г)е 37 години след издаването на посочената
заповед (26.05.1980г.), а крайната му дата (30.04.2018г.) е десет месеца след смъртта
(16.06.2017г.) на посочения в тази заповед ползвател.
С исковата молба е представено и писмо , рег. № 111г. на серкетаря на район
„Люлин” при СО , в т.3 от което е посочено , че титуляр на правото на ползване на
процесния апартамент през периода от месец май 2016г. до 13.06.2018г. е бил В.М В. , а от
14.06.2018г. „жилището е свободно под разпореждане на район „Лйлин”, и от 14.09.2018г. е
с титуляр на ползването С.С.С. Това писмено изявление на секретаря на район „Люлин” при
СО не е доказателство за право на полване на В.М В. върху процесния имот. Същественото
е и , че твърденията в това писмо не съответстват на данните , вписани в удостоверението за
наследници , изх. № РЛН 19-УГО1-3702/27.02.2019г., доколкото не е ясно защо районната
администрация е продължила през периода от 16.06.2017г. до 14.06.2018г. да води като
ползвател на имота починалият В.М В.. Няма доказателства през посочения период
ползвател на имота да е бил ответникът Р. В. В. , както и на какво правно основание е
станало това.
От съдържанието на писмо , рег. № 111г. на серкетаря на район „Люлин” при СО се
налага правния извод , че процесният имот е общинска собственост , но за това по
настоящото дело няма нито твърдения , нито доказателства.
Според посоченото в Тълкувателно решение № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д. №
2/2017г. на ССГК на ВКС задължени за плащане цената на доставената в имот топлинна
енергия са т.нар. „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а ДР на ЗЕ , които не са само
лицата по чл.153,ал.1 ЗЕ (собствениците и титулярите на вещно право на полване) , но и
всички други ползватели на облигационно основание , които обаче са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди , доказан чрез откриване на индивидуална
партида на ползвателя пред топлопреносното предприятие или чрез други доказателства.
Това означава , че при наличие на собственик и титляри на вещни или облигационни
права на ползване върху топлоснабдения имот „битов клиент” по смисъла на §1,т.2а ДР на
ЗЕ , т.е купувач на топлинна енергия и задължен за плащането й , е този от тях , който е
сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота, удостоверен с
документи за откриване по негово искане на партида за целия имот.
По настоящото дело ищецът не е доказал , че ответникът е бил сключил договор за
продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, както и неговият
наследодател.
По делото няма представени никакви писмени доказателства за съществуване на
договорно правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия. По
делото не са представени (например заявление за откриване на партида на негово име ,
договор или други документи). В представените с исковата молба фактури и други
счетоводни документи не е вписано името на ответника , нито на неговия наследодател , а
на друго лице – С.С.С. като част от тях се отнсят за друг период , следващ процесния.
3
Приетите в съдебното заседание на 07.04.2023г. заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат
доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответника през
процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. в процесния имот. Това е така , тъй като
вещите лица са изготвили заключенията само по представените по делото документи,
които по изложените по-горе причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от
ответника през посочения период, както и на документация при ищеца, която обаче не е
представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е
юридически въпрос, който не е от компетентността на вещите лица.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период, съответно , че не е сключил договор за продажба на топлинна анергия
, а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякякво
съмнение), че ответникът е бил собственик или поне ползвател на имота, респективно , че
е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за имота. По настоящото дело
ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че ответникът или неговият
наследодател са били собственици или ползватели на процесния апартамент през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. , както и , че са били сключили договори за продажба на
топлинна енергия.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот. Следователно не е доказана пасивната материално-
правна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове, която е едно от
условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца вземания, предявеният от него главен осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД
във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е
обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени
изцяло.
4
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като не е предявено съответно искане ,
а и не са предсатвени доказателства за осъществени от него разходи във връзка с насотящото
дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК1111, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 11, против Р. В. В., ЕГН: **********, с
регистриран адрес : град София , ул. „111 представляван по настоящото дело от назначения
му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Р. М. М. , със служебен адрес :
град София, ул. „111, обективно съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1
ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на
ищеца следните суми: 1 023,19 лв (хиляда двадесет и три лева и деветнадесет стотинки)
,представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „111 с абонатен № 240783, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; 142,65
лв (сто четиридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) , представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до
27.01.2020г.; 5,82 лв (пет лева и осемдесет и две стотинки), представляващи 1/2 част от
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2017г. до
31.05.2018г. , и 1,43 лв (един лев и четиридесет и три стотинки), представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.07.2017г. до 27.01.2020г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на исковата молба – 02.02.2022г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5