Р Е Ш Е Н И Е
461 / 24.2.2020г.
Гр. Перник, 24.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01020/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – Перник“ АД
срещу Л.Н.Н. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 743,82 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: гр. ***, с абонатен № **********, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 131,54 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 05869/2018 г. по
описа на Районен съд-Перник, ГО, III-ти състав е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
23.08.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът, като собственик на
топлоснабденото жилище, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща претендираната
сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният
представител на ответницата – адв. Р.К., не е подала писмен отговор. В съдебно
заседание същата оспорва исковите претенции по основание и размер.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването
на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. В тежест на ищеца е и
да установи изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко
– продажба от 16.09.1998 г., обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № 127, том V, дело № 2288/1998
г. по описа на нотариус Н. З., третите за процеса лица Ц. Н. К., Т. С. Н. и Ю.
С. К.а, в качеството си на продавачи, са прехвърлили на настоящата ответница Л.Н.Н.,
в качеството ѝ на купувач, собствеността върху недвижим имот с административен
адрес: гр., кв. „“ бл., вх. , ет. , ап..
По
делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост върху имота, поради което съдът приема,
че през релевантния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. процесният имот е
бил в изключителната собственост на ответницата Л.Н., по силата на
транслативния ефект на договора за покупко – продажба от 16.09.1998 г. Ето
защо, именно тя се явява и задължено лице за заплащането на стойността на
доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална
доставка/потребление, респ. е притежавала качеството „клиент“ на стоката – арг.
клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Доставката на стоката следва от изводите на вещото
лице, обективирани в заключението на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и
компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало
неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо
по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана от ЕС и е
налице сключен договор № 430/09.10.2015 г. за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ в СЕС. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази
насока, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. От заключението се
установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване –
топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в
хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което
са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през исковия период отоплителните тела в помещенията
кухня и спалня в имота на абоната са със статус на демонтирани и за същите не е
начисляван разход на топлоенергия. Налице са работещи две отоплителни тела – в
помещението дневна и в помещението баня – тип „щранг-лира“, двете без ИРУ, за
които е начисляван разход за топлинна енергия като за тяло, работило
непрекъснато, определен по изчислителен път. След провеждане на годишния отчет
разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни
сметки. Изяснено е, че е начислен разход за битова гореща вода според показанията
на уреда за търговско измерване, монтиран в имота – 1 бр. водомер. През периода
е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект – 155 м3 и само
през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за
предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 10,56 лв. – по 0,88
лв. за 12 месеца. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено,
че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така
установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г. е на стойност от 743,82 лв.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата, през процесния период
е доставил до собствения ѝ имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза
на сумата от 743,82 лв., което обуславя извода, че предявеният главен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Размерът
на последната за исковия период от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г. върху главницата
възлиза на сумата от 131,54 лв. и следва от изводите на вещото лице по съдебно
– икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и
останало неоспорено от страните по делото. Следователно, предявеният акцесорен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отговорността
за разноски:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите
на т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в
заповедното производство. При този изход на спора – основателност на
предявените искове право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК в полза на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 75 лв.
– платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 525 лв. – платени държавни такси, депозити за вещите
лица, за особения представител и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Съдът определи размера на последното в минималния такъв, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу Л.Н.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Л.Н.Н. *** АД сумата от 743,82 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ***,
с абонатен № **********, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 131,54 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
26.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 05869/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, ГО, III-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК от 23.08.2018 г.
ОСЪЖДА Л.Н.Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 05869/2018 г. по описа на Районен
съд-Перник, ГО, III-ти състав и сумата от 525 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 05869/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: