Решение по дело №26923/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 януари 2025 г.
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20231110126923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 553
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110126923 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 127, ал. 2 СК.

Производството е образувано по молба на Ц. Х. Ж., ЕГН: ********** срещу С. Д. А.,
ЕГН: ********** за постановяване на акт на спорна съдебна администрация за определяне
местоживеенето на общото им дете С. С. А., ЕГН: **********, упражняването на
родителски права върху него, режима на лични отношения с бащата, плащането на издръжка
за детето от последния и заместване на съгласието му детето да пътува извън пределите на
страната и за издаване на нео.
В молбата си Ц. Х. Ж. твърди, че тя и С. Д. А. са родители на детето С. С. А., родено
на 30.09.2017 г., като от 2019 г. не са във фактическо съжителство, тъй като молителката
напуснала ответника. Излага твърдения, че понастоящем родителите нямат връзка помежду
си, чуват се само по телефон, а ответникът не се интересува от детето, което поставя
молителката в трудност по въпроси, касаещи детето им, включително и за получаване на
декларация за съгласието на бащата детето да пътува извън страната. Излага твърдения, че
поради това изцяло сама се грижи за отглеждането и възпитанието на детето си и
ответникът не заплаща издръжка. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да възложи на нея упражняването на родителските права по отношение на общото им
дете с ответника, на последния да бъде определен режим на лични отношения с детето и
1
същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето си. Наред с това, моли съда
да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника за издаване на паспорт на
детето и да бъде заместено съгласието му за пътуване на детето извън пределите на РБ, до
навършване на пълнолетие.
От страна на ответника, уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, е постъпил писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения от съда особен
представител, с който оспорва като неоснователни предявените искове, а по иска за
издръжка оставя въпроса на преценката на съда.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:

Съгласно удостоверение за раждане (л.5) С. С. А. е роден на 30.09.2017 г. от майка Ц.
Х. Ж. и баща С. Д. А..
Съгласно представеното заверено копие на международен паспорт на детето С. С. А.
(л.6) срокът на валидност на същия е изтекъл на 07.06.2023 г.
В показанията си, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 16.07.2024 г.
(протокол на л.74, стр. втора) свидетелят Д. Д. дава показания, че молителката е напусната
ответника през 2019 г. и се е прибрала в Република България, като понастоящем сама се
грижи за детето си, същата вече има съпруг, който работи във Федерална Република
Германия, и заедно с детето често пътуват при него. Свидетелят излага твърдения, че
доколкото му е известно към момента на депозиране на свидетелските показания паспортът
на детето е с изтекъл срок, а същото се намира във Федерална Република Германия, като
майката е разбрала впоследствие за изтичането на срока за паспорта. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, с изключение на частта, в която се твърди, че молителката Ц. Ж. е
разбрала впоследствие за това, че паспортът на детето е изтекъл, тъй като в тази част
показанията противоречат на житейската логика.
Съгласно справка от НАП (л.68) за молителката Ц. Х. Ж. за периода 01.01.2023 г. –
18.06.2024 г. липсват данни за декларирани и изплатени доходи /трудови и различни от
трудови/.
Съгласно предоставена информация от НАП (л.69) за ответника С. Д. А. в
информационната система на НАП липсват данни за декларирани и изплатени доходи
/трудови и различни от трудови/ за периода 01.01.2023 г. – 18.06.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2

От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на
родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата,
техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи
всеки от родителите.
Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелствата, а именно, че
детето е момче на 07-годишна възраст, и предвид данните по делото, че за детето през целия
му живот до момента се е грижила майката, съдът намира, че на майката следва да бъде
предоставено упражняването на родителските права. Съдът намира, че с предоставянето на
родителските права на майката интереса на детето ще бъде максимално защитен. Предвид
изложеното, и местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, като
предвид събраните по делото доказателства в смисъл, че към настоящия момент бащата не
полага грижи за детето и на майката не е известно неговото местожителство, следа да бъде
определен по-стеснен режим на лични отношения. При промяна на обстоятелствата, може да
бъде поискан по-разширен режим на лични отношения.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според
чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма
да живее детето, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл. 142,
ал. 1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2 СК-2009 г., така - ППВС №
5/1970 г., т. ІV). Съобразявайки нуждите на детето – същото е на 07-годишна възраст, към
настоящия момент, и предвид липсата по делото на доказателства, че ответникът упражнява
трудова дейност, настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимата от ответника
издръжка следва да бъде определен в минималния такъв по чл. 142, ал. 2 СК, а именно – ¼
от минималната работна заплата. С ПМС № 359/23.10.2024 г. е определен минимален размер
от 1077 лева на работа заплата за страната от 01.01.2025 г. С оглед на това, настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск е основателен и осъжда ответника С. Д. А. да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 269,25 лева до настъпване на законна на
причина за изменението или прекратяването на издръжката.
По иска за заместване съгласието на бащата за пътуването на детето в чужбина, от
3
събраните доказателства съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да
напуска страната, особено предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на
настоящото решение същото се намира във Федерална Република Германия и без
предоставянето на заместващо съгласие за пътуване и за издаване на паспорт всъщност
детето не би могло да се прибере в родината си преди навършване на пълнолетие. Освен
това, по делото е установено, че съпругът на майката работи в Германия и детето и майката
често посещават последния в тази държава.
Относно държаните, до които да се даде разрешение за пътуване съдът намира
следното:
При даването на разрешение за пътуване следва изначално да бъде изключена
възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са
отстранени последиците от скорошни природни бедствия, или в място, където, макар и
временно, не е препоръчително пътуване, или на места, където не може да бъде изпълнено
съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и
родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница (в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г., ОСГК).
Предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на решението детето се
намира във Федерална Република Германия и събраните по делото доказателства, съдът
намира, че към настоящия момент при съобразяването на най-добрия интерес на детето,
следва да замести съгласието на бащата за пътуване на детето до всички държави-членки на
Европейския съюз, и доколкото в тези държави към момента на постановяване на
настоящото решение не са налице размирици, скорошни природни бедствия, от които
последиците все още да не са отстранени и няма други обстоятелства, предвид които не е
препоръчително пътуване.
По отношение на продължителността на пътуванията на детето с майката такива могат
да се осъществяват по време, което не съвпада с времето, през което бащата следва да
осъществява лични контакти с детето и което време не е учебно време за детето.
По отношение на срока на заместващото съгласие, съдът намира, че с оглед интереса
на детето и събраните по делото доказателства, същото следва да бъде дадено за срок от пет
години.

По искането за допускане на предварително изпълнение на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК съдът може да допусне предварително
изпълнение на постановеното решение. В тази разпоредба, за разлика от случаите по чл. 242,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, където са визирани само осъдителни решения, законодателят е
предвидил възможност и за допускане предварително изпълнение на акт на спорна съдебна
администрация. Настоящият съдебен състав, извършвайки преценката по чл. 242, ал. 2, т. 3
4
от ГПК намира, че следва да се допуска предварително изпълнение на решението, тъй като
без допускане на предварително изпълнение на решението детето С. С. А. може да се окаже
в положение, в което да не може да напуска Федерална Република Германия, включително
да се прибира в Република България, за значителен период от време, предвид
продължителността на съдебното производство и обстоятелството, че по настоящото делото
ответникът не е намерен и се представлява от особен представител, което неминуемо води
до забавяне на производството по делото. Това от своя страна би ограничило неоправдано
правото му на свободно придвижване, което представлява значителна и непоправима вреда,
тъй като загубеното време, през което не е имал възможността на пътува, и в частност да
бъде постоянно близо до майка си не може да се възстанови. Ето защо искането за
допускане на предварително изпълнение следва да се уважи.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Д. А. следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на СРС върху присъдената издръжка в общ размер от 387,72 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката направените по делото разноски в общ размер на 730 лева, от които 130 лева
държавна такса и 600 лева депозит за особен представител. По отношение на претенцията на
молителката за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, съдът
намира, че на са представени доказателства за реалното заплащане от нейна страна на
такова, поради което и ответникът не следва да бъде осъждан да й го заплати.
Така мотивиран, съдът


РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права
по отношение на детето С. С. А., ЕГН: ********** на майката Ц. Х. Ж., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето С. С. А., ЕГН: ********** при
майката Ц. Х. Ж., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК
на бащата С. Д.А., ЕГН: ********** с детето С. С. А., ЕГН: ********** всяка първа и трета
седмица на месеца в събота, без преспиване за времето от 12:00 ч. до 16:00 ч., както и 10 дни
през лятото, който не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК във връзка с чл. 143, ал. 2 СК С. Д. А., ЕГН:
********** да заплаща на детето С. С. А., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Ц. Х. Ж., ЕГН: **********, издръжка в размер на 269,25 лева (двеста
шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) месечно, считано от влизане на
5
решението в сила до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването на
издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъдената издръжка.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 79, т. 9 ЗБЛД във връзка с чл. 127а, ал. 2 СК съгласието
на С. Д. А., ЕГН: ********** за пътуване на детето С. С. А., ЕГН: **********, придружено
от майка си извън територията на Република България в страните от Европейския съюз, за
срок от пет години, считано от датата на влизане на решение в сила, по време, което не
съвпада с учебното време за съответната учебна година и в периоди, които не съвпадат с
времето, определено за осъществяване на режима на лични отношения на бащата с детето.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК във връзка с чл. 45 ЗБЛД съгласието на С.
Д. А., ЕГН: ********** за издаване на документ за пътуване в чужбина по реда на ЗБЛД на
детето С. С. А., ЕГН: **********.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 във връзка с чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК
предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Д. А., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 387,72 лева (осемдесет и седем лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. А., ЕГН: ********** да заплати на Ц.
Х. Ж., ЕГН: **********, сумата от 730 лева (седемстотин и тридесет лева) разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6