Р Е Ш Е Н
И Е № 323
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 01.07.2020г.
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на първи юни, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2808
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от Л.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.М., против ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“
№ 171А, с която са предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с
чл.187 от ЗМВР – за заплащане на
обезщетение за положен извънреден труд и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за забава.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права са: наличието на възникнало между страните служебно правоотношение
с ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР. Посочва се, че ищецът е работил като младши инспектор в ВСА в
РС БПЗН – Видин повече от три години и че работил по утвърдени протоколи и
графици при сменен режим на работа на 24 часови дежурства и сумарно изчисляване
на работното време, при което е полагал труд повече от 40 часа седмично. Твърди
се от ищеца, че за периода от 30.09.2016г. до 30.09.2019г. е полагал извънреден
труд през нощта – нощни дежурства, който не му е заплатен от ответника.
Поддържа се още, че дължимото се на ищеца възнаграждение следва да се определи
чрез преобразуване на часовете, положен в повече нощен труд – в дневен, с
коефициент 8:7 /или 1.143/ на основание чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. – ДВ, бр.69 от 19.08.2014г. в сила от 19.08.2014г., отм.
ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./, а след отмяната й – на
основание чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работното
време /НСОРВ/.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1000 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
през нощта за периода от 30.09.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване, както и сумата в размер на 150 лева – обезщетение за
забава върху главницата по периоди на възникване на задължението за всяко
плащане до датата на предявяване на иска – 01.10.2019г.
Иска се назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
Претендират се разноските по производството.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал
писмен отговор, с който признава, че ищецът е бил служител на ОД на МВР - Видин
за исковия период, както и че е изпълнявал служебните си правоотношения по
утвърдени графици /дневни и нощни/ работни смени, като отработеното време се е
изчислявало сумирано за съответен отчетен период /едномесечен или тримесечен/
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР, както и че в резултат на това сумарно
изчисляване, след прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време през отчетния период, е формиран резултат, който, при надвишаване
на нормата работни часове, е заплащан на ищеца на основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР – като извънреден труд. Поддържа се от ответника, че съгласно чл.187,
ал.1 от ЗМВР ищецът дължи полагане на „8 часа дневно“, което означава 8
астрономически часа като продължителност на работния ден, независимо от частта
на денонощието, в която работният ден се разполага, поради което на ищеца не се
следва заплащане на извънреден труд, а положеният нощен труд му е заплащан с
увеличение от 0.25 лева съгласно чл.179, ал.2 от ЗМВР и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017г. /ДВ, бр.98/08.12.2017г., неофициален раздел/, както и
че в случая чл.9, ал.2 от НСОРВ е неприложима, тъй като не са налице
кумулативно изискваните законови предпоставки.
Налице са обстоятелства, които се признават от ответника
и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, а именно: че ищецът е бил
служител в МВР - Видин за исковия период и че е изпълнявал служебните си
правоотношения по утвърдени графици /дневни и нощни/ работни смени, като
отработеното време се е изчислявало сумирано за съответен отчетен период
/едномесечен или тримесечен/.
Доказателствената тежест на страните е както следва: в тежест
на ищеца е да докаже, наличието на положен от него извънреден труд в
претендирания размер за исковия период,
както и размера на претендираната главница и размера на обезщетението за
забава върху нея. В тежест на ответника е да докаже, че положения от ищеца
извънреден и нощен труд му е заплатен.
По искане на ищеца на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 01.06.2020г.,
съдът е допуснал изменениев размера на исковите претенции, като искът за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд се счита
предявен за сумата от 1648.72 лева за исковия период, а искът за заплащане на
обезщетение за забава се счита предявен за сумата от 210.40 лева.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
изслушана е съдебно - счетоводна експертиза.
Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, и след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се оспорва, че страните се намират в служебно правоотношение
на посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 30.09.2016г.
до 30.09.2019г. ищецът
е работил по утвърдени протоколи и графици при сменен режим на
работа – по 24 часови смени и сумарно изчисляване на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно - икономическа експертиза, изготвена въз основа на разплащателните ведомости
за начислено трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени
смени, се установява че през исковия
период ищецът е отработил общо 207.2 бр.
нощни дежурства по 8 часа или общо 1659
часа нощен труд, който приравнен с коефициент 1.143 нощен труд в дневен към нормалната продължителност на работното време
от 7 часа, възлиза на 1895 часа, от които 237 часа са положен извънреден труд, с равностойност на
1648.72 лева. Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на
плащането на главниците, от датата на падежа за заплащането им до датата на
подаване на исковата молба - 01.10.2019г. е в размер на 210.40 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР/. Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица
/чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период /чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР/.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. до 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период /чл.187, ал.3,
изр.3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.6, вр. ал.5, т.2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи /чл.187, ал.9 от ЗМВР/.
През процесния период 18.07.2016г. до 18.07.2019г. са действали различни нормативни актове - на 19.08.2014г. в „Държавен вестник", бр.
69, е обнародваната Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР, в сила от
01.04.2015г., издадена на основание чл. 179, ал.2 от ЗМВР. След нея, на
02.06.2015 година в „Държавен вестник", бр. 40, е обнародвана нова Наредба
№ 8121 592 от 25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР (отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС,
по адм. д. № 5450/2016 г.). Следва 02.08.2016г., когато в „Държавен
вестник", бр. 60, е обнародвана нова Наредба № 8121-776 от 29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР
(Наредба №8121з-776 в сила от 02.08.2016г.)., издадени от Министъра на вътрешните
работи. В чл.3, ал.3 от трите наредби е предвидена възможността за полагането
на труд и през нощта - между 22.00 часа и 06.00 часа при работа на
смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период.
С първата от посочените
наредби /чл.31, ал.2/ изрично е уредена редукцията
на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на
отработеното време. За целта, общият брой часове нощен
труд за отчетния период се умножава с коефициент 1.143. Тази наредба е отменена
с приемането на втората, в сила от 01.04.2015г. Тя пък е отменена с решение по
адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно чл.179, ал.1, предл. второ от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., а съобразно чл.9 и чл.12 от Раздел ІІІ на Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн.
чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00ч. до 6.00ч., на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол - приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Основателен е доводът на ищеца,
че е налице липса на специално правило за
ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, поради което е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо, съдът намира за неоснователни изложените в
отговора възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
Относно нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и редакцията й от
01.01.2018 г., която предвижда отпадане на израза "без превръщане на
нощните часове в дневни", няма отношение при преценката за начина на
начисляването положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение за
извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае само отчитането на същия
пред Инспекцията по труда.
Предвид изложеното, предявения иск за заплащане на извънреден
труд за периода от 30.09.2016г. до 30.09.2019г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и в размера, посочен от вещото лице и претендиран
от ищеца след изменение на иска.
С оглед уважаването на
главния иск, основателен се явява и акцесорният
иск за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода на забавата - от момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди
са станали изискуеми, до датата на предявяване на исковата молба, също в размера посочен от вещото лице и претендиран от ищеца след изменение размера на този иск.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния
размер за положения от него извънреден труд, което обстоятелство съгласно твърдението му и доказателствената тежест,
указана от съда, е в негова тежест да установи, поради което исковите претенции ще следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран в размер на 400 лева за защита по главния иск, който се претендира от ищеца. Съгласно чл.
78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали
същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действащ
към датата на сключване на договора за правна помощ между ищеца и адвокат -
пълномощника, минималният размер за защита
в една инстанция по оценяем иск /какъвто е предявеният/, при
интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. В
случая, така изчислен минимален размер от 345 лева се явява справедлив и
обоснован с оглед на фактическата и правната сложност на делото. По искането за разноски по иска за заплащане на обезщетение за забава,
договореното и претендирано възнаграждение е в минималния размер, предвиден в
тарифата от 300 лева, поради което същото следва да бъде уважено. Общо
дължимите се разноски, които следва да се пресъдят на ищеца за адвокатска
защита по двата иска са в размер на 645 лева.
Тъй като ищецът е освободен по силата на закона от
заплащане на държавна такса за водене на делото /т.23 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г.,ОСГТК на ВКС/, по правилото на чл. 78,
ал. 6 от ГПК, при този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 118.27 лева. Ответникът като
държавно учреждение не е освободено от заплащане на държавни такси по смисъла
на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като предмет на делото не са публични
държавни вземания, а частни субективни права на ищеца /така т.10 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г.,ОСГТК на ВКС/.
Ответникът следва да понесе и разноските за вещо
лице в размер на 80.00 лева, платени от бюджета на съда.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, да заплати на Л.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 1648.72 /хиляда шестстотин
четиридесет и осем лв. и седемдесет и две ст./ лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 30.09.2016г. до 30.09.2019г, получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда – 01.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 210.40 /двеста и десет лв. и четиридесет
ст./ лева, представляваща лихва за
забава върху главницата по периоди на възникване на
задължението за всяко плащане до датата на предявяване на иска – 01.10.2019г.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, да заплати на Л.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 645
лева.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А, да заплати на РС –
Видин, сумата в размер на 115.95 лева – дължима се държавна
такса, както и сумата в размер на 80
лева – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: