Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………. Гр.
София, 26.06.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV“в“ въззивен
състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи март, две хиляди
и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Златка Чолева
Мл. Съдия Андрей
Георгиев
при участието на секретаря Илияна
Коцеваа, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 7137 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК .
Обжалва
се решение под № 344319
от 21.02.2018г., постановено по гр.дело № 44180/2017г. на СРС, 120 състав, с
което С.О.е осъдена да заплати на Л.К.Й., на основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД - сумата от 4 000,00лв., представляваща обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди /увреждане на здравето, преживени болки и
страдания/ в резултат на пропадане на ищцата в необезопасена дупка на уличното
платно на ул.“Княз Борис І“ в района на началната спирка на трамвай № 5 в
отсечката между улиците „Алабин“ и „Позитано“ на 14.05.2017г., ведно със
законната лихва от 14.05.2017г.- до окончателното изплащане , както и сумата от
1 070,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Срещу
решението е подадена жалба от ответника С.О./СО/.
Въззивникът поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение. Възразява,
че от представените по делото
доказателства не се установява точното място
на настъпване на инцидента. Твърди, че от една страна с обжалваното
решение е прието, че инцидентът е настъпил в близост до трамвайната линия на
ул.“Княз Борис І“, но възразява, че в близост до трамвайната линия са разположени
и тротоарите, а за част от тротоарите общината не носи отговорност. От друга страна,
поддържа, че с обжалваното решение е
прието, че дупката, в която е пропаднала ищцата, се е намирала на уличното
платно , а от трета страна е прието, че инцидентът е настъпил на пътното
платно. Счита, че при тези
противоречиви изводи на първата инстанция относно мястото на настъпването на
инцидента, не може да се приеме, че доказано реализирането му на терен, за
чиято поддръжка той /ответникът/отговаря, поради което и недоказана се явява
пасивната му материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск. На следващо място, възразява, че с обжалваното
решение при кредитиране показанията на св.Т., от първата инстанция е приета за
доказана фактическа обстановка /че ищцата е „искала да избегне поставеното
скеле“/, с нов елемент, който нов
елемент не е анализиран от съда. С
изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност, в случай, че въззивната
инстанция намери иска за доказан по основание, въззивникът-ответник заявява
искане за намаляване размера на присъденото обезщетение. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Л.К.Й.,
оспорва жалбата като неоснователна и
моли атакуваното решение да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно по
доводи изложени подробно в отговора на жалбата, подаден в срока по чл.263,ал.1
от ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата
и доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Отговорността по чл. 49
от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. По предявения иск
с правно основание чл.49 от ЗЗД по делото трябва да бъдат
установени следните елементи от
фактическия състав, пораждащ
отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което от страна на ответника е възложено извършване на
някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване, да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването
на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ
обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест
по чл.154,ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства се установява наличието на горепосочените
елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, обосноваващи ангажирането на
отговорността на ответника за обезвреда на ищцата за претърпяните от последната
неимуществени вреди.
Между страните по делото няма спор пред настоящата инстанция /с
оглед доводите, поддържани с въззивната жалба и тези с отговора на жалбата/
относно следните елементи от фактическия състав- претърпяните от ищцата неимуществени
вреди и причинно-следствената връзка между тях и процесния инцидент, свързан с
пропадане на ищцата в необезопасена дупка. Спорът между страните е по въпроса
относно точното местонахождение на дупката и в частност- дали тя е била
разположена на терен за ремонта и поддръжката, на който отговаря ответникът и
по обусловения от него въпрос- дали ответникът е пасивно материално – правно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Настоящият съдебен състав приема, че от
показанията на разпитания по делото свидетел Красимир Т., законосъобразно и
правилно кредитирани от първата инстанция,/
като почиващи на негови преки и непосредствени впечатления и
кореспондиращи на фактите, установени с писмените доказателства по делото и СМЕ
относно причинените увреждания на ищцата/ еднозначно и безспорно се установява,
че необезопасената дупка е била
разположена на улица „Княз Борис І“ - в
отсечката на тази улица, попадаща между ул.“Алабин“ и ул.“Позитано“. Действително, налице е правно непрецизното
посочване на местонахождението на дупката от свидетеля- като такава ,
разположена на „пътното платно“, което е
възпроизведено и от съда в обжалваното решение, но изясняването на тази правна
непрецизност то би имало значение само ако в конкретният случай местонахождението на
процесната необезопасена дупка бе на терен- елемент от пътната инфраструктура,
за който е приложим Закона за пътищата ЗП/ и с оглед установяване отговорността
на конкретно нормативно задължено юридическо лице за поддръжката и ремонта на
съответния участък/елемент от пътната инфраструктура. В конкретния случай , обаче, приложението на
Закона за пътищата е изрично изключено с нормата на чл.1,ал.2,т.1 от ЗП,
доколкото от събраното гласно доказателство /показанията на св.Т./ еднозначно и
категорично се установява, че местонахождението на процесната необезопасена
дупка е в участък на общинска улица, разположена на територията на СО, а за
поддръжката и ремонта на последната с грижата на добрия стопанин - нормативно
задължен е именно ответникът , на основание чл.11,ал.1 от ЗОС, вр. с чл.2,ал.1,т.2
от ЗОС, вр. с пар.7 от ЗМСМА.
Що се отнася до показанията на свидетеля
Т., относно причината за пресичането на
ул.“Княз Борис І“ от страна на ищцата и попадането й в необезопасената дупка при
това пресичане - наличието на скеле,
което ищцата е целяла да заобиколи, настоящата инстанция приема, че не се касае
за нов факт, неанализиран от първата инстанция, който да има правно значение за
правилното разрешаване на спора, както неоснователно поддържа ответникът с
жалбата. Причината за пресичането на
улицата от ищцата в конкретния случай е ирелевантна. Ответникът не твърди и по делото не се
установява преминаването през улица „Княз Борис І“ - в участъка
й , разположен между ул.“Алабин „ и ул.“Позитано“, да е следвало да се извърши на точно
обозначено място- като например- на пешеходна пътека или светофар. Само в последния случай причината за пресичане
на ищцата на улицата на място, различно от обозначеното, би била релевантна при
произнасянето на съда по отговорността на ответника и обема на тази
отговорност.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по
делото се установява наличието на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД- за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда на неимуществените
щети, претърпяни от ищцата като пряка и непосредствена последица от
неизпълнението от страна на ответника на задължението му по чл.11,ал.1 от ЗОС.
По отношение на дължимото на ищцата
обезщетение за претърпяните
неимуществени вреди: Настоящият съдебен състав приема, че определеният
от първата инстанция размер от 4 000,00лв. не съответства на принципа за
справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав
приема, че съгласно принципа за справедливост, обезщетение в размер на
3 000,00лв. напълно репарира претърпяните от ищцата неимуществени вреди и
в тази връзка- намира за основателно възражението на ответника за прекомерност
на присъденото от първата инстанция обезщетение. При определяне на този размер
съдът съобрази обстоятелството, че в резултат на процесния
инцидент на ищцата са причинени следните увреждания на здравето: оток и кръвонасядане
на дясната глезенна става със счупване на външния глезен в дясно. Съдът взе предвид обстоятелството, че
посочените травми са причинили трайно затруднение на движението на ищцата на
долния десен крайник за срок – по –дълъг от 30 дни, както и че за лечение на
травмите на ищцата се е наложило ползването на санаториално лечение. Съобразява,
че при извършения от вещото лице личен преглед на ищцата – 7 месеца след
инцидента, е установено леко затруднение в движението на долния десен крайник.
Зачита също така, установения с показанията на св.Йорданов факт, че девет месеца след датата на
инцидента, при студ /през зимата/ - ищцата продължава да изпитва болки , както и че бързо се уморява при
ходене. От друга страна, съдът взема предвид, че при извършения от вещото лице
личен преглед на ищцата не е установено наличие на оток или деформация в
областта на външния глезен, както и че не се налага провеждането на
допълнително лечение на ищцата и провеждането на допълнителни процедури за
възстановяването й за в бъдеще. При прегледа от вещото лице е установено
движение на стъпалото във всички посоки – възстановено в пълен обем движение. Предвид
доказаната причинена на ищцата физическа травма, средоточена в една област /на
дясната глезенна става/, доказаната – посочена по-горе продължителност на
търпяните от нея болки и страдания ,
както и прогнозата на вещото лице за пълно физическо възстановяване на
ищцата, което не налага провеждането на допълнително лечение или рехабилитация
за в бъдеще и при отчитане на установеното със СМЕ пълното възстановяване на
обема на движение на дясното стъпало на ищцата 7 месеца след травмата /при
личния преглед на ищцата от вещото лице/, настоящият съдебен състав при спазване нормата
на чл.52 от ЗЗД, приема, че дължимото на ищцата обезщетение за тези
неимуществени вреди е в размер на 3 000, 00лв. Тази сума ответникът следва да заплати, на
основание чл.49 от ЗЗД. За разликата над
тази сума- до пълния предявен размер от 4 000,00лв., искът по чл.49
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По
разноските по делото: При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски за
първоинстанционното производство, /включващи ДТ, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение/, съразмерно с уважената част от иска от 802,50лв.,
като за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 1 070,00лв. първоинстанционното решение следва да бъде
отменено. Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски за първата инстанция – юрисконсултско възнаграждение , определено по
реда на 78,ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска от 25,00лв.,
които следва да му бъдат присъдени.
Съразмерно
с уважената част от жалбата и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, на въззивника-
ответник се дължат разноски за въззивното производство от 45,00лв. /включващи
държ.такса и юрисконсултско възнаграждение/, а въззиваемият - ищец има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата от 375,00лв.- адвокатско
възнагражение, на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Съдът намира за неоснователно заявеното от
въззивника-ответник възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата –ищца, доколкото
размерът му от 500,00лв. е под минималния размер от 510,00лв. по чл.7,ал.2 от
Наредба № 1/2004г.
Воден
от горните мотиви, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение под № 344319
от 21.02.2018г., постановено по гр.дело № 44180/2017г. на СРС, 120 състав, в частта, с която С.О.е осъдена да
заплати на Л.К.Й., на основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД – разликата над
сумата от 3 000,00лв.- до размера
на сумата от 4 000,00лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди /увреждане на здравето, преживени болки и страдания/ в резултат на
пропадане на ищцата в необезопасена дупка на уличното платно на ул.“Княз Борис
І“ в района на началната спирка на трамвай № 5 в отсечката между улиците
„Алабин“ и „Позитано“ на 14.05.2017г., ведно със законната лихва от
14.05.2017г.- до окончателното изплащане , както
и в частта, с която С.О.е осъдена да
заплати на Л.К.Й.- разликата над дължимата сума от 802,50лв.- до пълния
присъден размер на сумата от
1 070,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.К.Й. *** с правно
основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД – за разликата над сумата от
3 000,00лв.- до пълния предявен
размер от 4000,00лв., претендирана като обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди /увреждане на здравето, преживени болки и страдания/ в
резултат на пропадане на ищцата в необезопасена дупка на уличното платно на
ул.“Княз Борис І“ в района на началната спирка на трамвай № 5 в отсечката между
улиците „Алабин“ и „Позитано“ на 14.05.2017г., ведно със законната лихва от
14.05.2017г.- до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 344319
от 21.02.2018г., постановено по гр.дело № 44180/2017г. на СРС, 120 състав, в останалата обжалвана част, с която С.О.е
осъдена да заплати на Л.К.Й., на основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД – сумата
от 3 000,00лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди /увреждане на здравето, преживени болки и страдания/ в резултат на
пропадане на ищцата в необезопасена дупка на уличното платно на ул.“Княз Борис
І“ в района на началната спирка на трамвай № 5 в отсечката между улиците
„Алабин“ и „Позитано“ на 14.05.2017г., ведно със законната лихва от
14.05.2017г.- до окончателното изплащане , както
и в частта, с която С.О.е осъдена да
заплати на Л.К.Й.- сумата от 802,50лв.- разноски по делото, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА С.О.да заплати на Л.К.Й.
сумата от 375,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Л.К.Й. ***, на основание чл.78,ал.3
от ГПК – сумата от 45,00лв.- разноски по делото за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.