Р Е Ш Е Н И Е
№………..
31.03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно заседание, проведено на 04.03.2020г., в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №15099 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.4 от ЗЗДН във връзка с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Образувано
е по молба на С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с която е отправено искане
до съда за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение на
лицето И.И.Г., EГН ********** с адрес *** молбата се
твърди, че ответникът е нейн бивш съпруг, като бракът
помежду им бил прекратен с Решение по гр. дело №14448 по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 26.02.2014г. След прекратяването на брака и до преди около две
години, продължили да живеят заедно, след което уредили имуществените си
отношения и всеки заживял в жилище в индивидуална собственост. И по време на
брака и след това, ответникът упражнявал физическо, психическо и емоционално
насилие спрямо нея. Конкретните актове, в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които
молителката сочи са извършени, са както следва: 1./На 09.09.2019г. към
11.00 ч. ответникът отишъл в офиса в който работи, находящ се в гр. Варна, ул.“И.
Вазов“13, сутеренен етаж и започнал да блъска с бастун по щорите на прозореца й
в офиса. След като тя излязла отвън, за да разбере какво иска от нея той й
казал със заплашителен тон: „ Да, ама аз не съм приключил с теб“; 2./ На 22.09.2019г.
около 09.45 ч. започнал да звъни на домофонната
система на жилището й в гр. Варна, ж.к. “Чайка“ бл.27, вх. В, ет.5, ап.42, като
това продължило около 15мин. След като го предупредила, че ще извика Полиция
ответника й отговорил: „Ти ще се обадиш в Полицията, ама знаеш ли как аз ще ти
напълня офиса с ченгета“ и „Поне ми дай някакви пари, поне 50 лева, утре имам
рожден ден, да мога да се почерпя“. След като тя му отговорила, че няма да му
даде пари, той й отвърнал „Добре де дай поне 20 лева, какво са за теб 20 лева“.
Повикана била Полиция и когато го
отвеждали той се обърнал язвително към нея с думите: “Благодаря ти, Таня“; 3./На
24.09. 2019г. в 09.45ч. получила позвъняване от непознат мобилен номер:
**********, но тъй като в този момент разговаряла по телефона върнала
обаждането по-късно. Отговорил ответникът, който започнал да я убеждава да се
видят, говорил й че иска да се самоубива с лекарства.
Твърди
се, че молителката се чувства застрашена, не можела да спи и не пускала
осветлението в жилището си, за да не се разбере, че е там, в офиса си не
отваряла прозореца от страх ответникът да не се появи пак, като отивала и се
прибирала от работа непрестанно се оглеждала за него.
Моли за уважаване на подадената молба, като
бъдат приложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 ЗЗДН, а именно:
задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие; забрана да я
приближава, жилището, което обитава в гр. Варна, както и местоработата й в гр. Варна,
ул.“И. В.“** офис „Ж. и с.“ за максималния предвиден от Закона срок.
По делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва изцяло изложеното от молителката в молбата й до
съда. Относно дата 09.09.2019г. твърди, че е имал предварителна уговорка с
молителката, да бъде придружен от нея до болнично заведение, тъй като имал
здравословни проблеми, свързани с кръвното налягаме и краката му, за което се
придвижвал с бастун. В тази връзка отишъл до офиса й и тъй като се придвижвал
трудно, за да не отива до входа, а прозорецът й бил отворен, използвал бастуна
си и с него леко ги разтворил. Отрича да е блъскал щорите, по описания в молбата
начин. След това се отдалечил и изчакал молителката да се появи, но вместо нея
излязъл нейн колега, който използвал заплашителни
думи и му казал да си ходи. Впоследствие молителката също излязла отвън, казала
му, че няма да го придружи и той си тръгнал. По отношение на датата
22.09.2019г., заявява, че в действителност е отишъл пред входа на молителката,
тъй като на следващия ден имал рожден ден и в тази връзка искал да се видят и
да си поговорят. Очаквал да бъде поканен в дома й. Позвънил веднъж по домофонната уредба, като молителката му обяснила, че не е
сама и не иска той да се качва, след което затворила. Изчакал пет минути и
позвънил повторно, като този пъти предложил тя да слезе, за да поговорят. Молителката
отново му отказала. След пет минути отново позвънил, отново получил отказ, след
което се отдалечил от входа. Отрича да й е казвал, “че ще й напълни офиса с
ченгета“, но потвърждава, че й е поискал 20лева. Твърди, че е настигнат от брата на молителката, като бил
нападнат и удрян от него. Впоследствие дошла и Полиция. Не отрича, че когато го
отвеждали полицаите, той се е обърнал към молителката с думите „Благодаря ти
Таня!“. Относно третата дата – 24.09.2019г. , не отрича, че е разговарял с
молителката по телефона, но твърди, че не я е нагрубявал. Сочи, че поводът да й
се обади бил искане да се видят във връзка с намерението му да подаде жалба
срещу брат й.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично и
чрез процесуалния си представител поддържа своята молба.
Ответникът
се явява лично, като поддържа изложеното в писмения отговор.
След
съвкупна преценка на приложените към молбата и събрани писмени и гласни
доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН във вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните
изисквания на чл.9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост
съдът взе предвид следното:
В чл. 3
от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред, а в чл. 10 от ЗЗДН е регламентиран едномесечен срок
за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. Не се спори, че
молителката и ответника са бивши съпрузи, като бракът помежду им бил прекратен
с влязло в сила Решение, поради което съдът намира, че молбата е подадена в
срок от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество молбата е основателна единствено досежно твърдяния акт на насилие, осъществен на 09.09.2019г., а по
отношение на останалите два – неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН, „домашно насилие“ е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
В
настоящия случай е налице подадена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която
съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във
връзка с наведените от молителката твърдения (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН).
Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на
твърденията в молбата за осъществени действия от страна на посочените в нея
извършители, съставляващи която и да било от проявените форми на домашно насилие.
Видно
от подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН срещу нея е
било извършено домашно насилие от ответника, както следва: на 09.09.2019г.
към 11.00 ч. ответникът отишъл в офиса в който работи, находящ се в гр. Варна,
ул.“И. Вазов“13, сутеренен етаж и започнал да блъска с бастун по щорите на
прозореца й в офиса. След като тя излязла отвън, за да разбере какво иска от
нея той й казал със заплашителен тон: „ Да, ама аз не съм приключил с теб“; На 22.09.2019г.
около 09.45ч. започнал да звъни на домофоната система
на жилището й в гр. Варна, ж.к. “Чайка“ бл.27, вх. В, ет.5, ап.42, като това
продължило около 15мин. След като го предупредила, че ще извика Полиция
ответника й отговорил: „Ти ще се обадиш в Полицията, ама знаеш ли как аз ще ти
напълня офиса с ченгета“ и „Поне ми дай някакви пари, поне 50 лева, утре имам
рожден ден, да мога да се почерпя“. Повикана била Полиция и когато го отвеждали той се обърнал
язвително към нея с думите: “Благодаря ти, Таня!“; На 24.09.2019г. в
09.45ч. получила позвъняване от ответника, който започнал да я убеждава да се
видят и й говорил, че иска да се самоубива с лекарства.
Изложеното
от молителката в подадената до съда молба се оспорва от ответника.
Основателността
на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в
съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителката акт на
домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение
от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се
квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата
ответник и то на твърдяната дата. За квалифицирането на даден акт като такъв на
домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище.
От
ангажираните в производството от страна на молителката гласни доказателствени
средства чрез разпита на св. Добринка Г., се установява, че в действителност на
09.09.19г., ответникът е посетил офиса на молителката и използвайки бастуна си,
е мушнал същия през решетките на прозореца й, дрънчейки по тях, като това
действие на ответника се повторило последователно. Свидетелката твърди, че тези
негови действия са предизвикали силна уплаха у молителката до степен, че тя
пребледняла и се разтреперила. Впоследствие потвърждава и репликата на
ответника към молителката, а именно „ти може да си приключила с мен, но аз не
съм!“.
Съдът
не споделя аргументите на ответника, изложени в негова защита, за това, че на
посочената дата е имал уговорка с молителката, да бъде придружен от нея до
болнично заведение, като липсват доказателства за това. Св. Г. свидетелства, че
молителката е била изненадана от появата му на работното й място, както и че разбирайки,
че той е там, тя е пребледняла. Извършените от него действия, съдът преценява, като
извършен акт на насилие под формата на психическо и емоционално такова. От една
страна молителката е изживяла първоначален стрес, предизвикан от действията на
ответника -прокарване на бастун през прозореца на офиса й и блъскане на щорите
с него, а от друга след това и с отправената към нея заплаха - че още не е
приключил с нея. Така осъществени действията на ответника са предизвикали силен
страх и са създали са несигурност за молителката, която в следващите дни след
инцидента, за което свидетелства и св. Г., е била притеснена, уплашена и се страхувала
да се прибере, което налагало колеги да я изпращат до дома й. Налице е морално укоримо поведение от страна на ответника по отношение под
формата на психическо насилие, довело неоснователно до принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот на молителката.
Съдът
намира, че първият акт на насилие е осъществен, така както е изложен от
молителката в молбата и Декларацията й до съда, но останалите твърдяни актове сами по себе си не могат да бъдат
квалифицирани, като такива на насилие. В действителност репликата “Благодаря
ти, Таня!“, както и проведеният тел. разговор на 24.09.2019г. не съставляват
актове на насилие, макар и да свидетелстват за крайно обтегнатите отношения
между страните и в тази част молбата следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По отношение
на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, предвид формирания от съд извод, че такова е било извършено на
09.09.2019г.
Доколкото се
установи психическо и емоционално насилие спрямо молителката, като адекватни и
необходими следва да се определят такива мерки, които в действителност биха
били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника спрямо
молителката. Все пак, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за
цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на
домашно насилие, съхранявайки здравето - физическо и психическо на пострадалия. В този смисъл съдът намира, че на ответника следва да бъде
забранено да доближава молителката, жилището и местоработата й на по - малко от
50метра за срок от една година. Определянето на срока на мярката се преценява
от съда като подходящо, с оглед постигане на възпитателния й ефект и с оглед
преодоляване напрежението и конфликтите между страните, вкл. и причините, които
ги пораждат.
Тъй
като налагането на паричната глоба е обусловено от основателността на молбата
за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, на ответника
следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът като съобрази характера и
тежестта на извършеното, както и липсата на доказателства за имотното състояние
на ответника, намира, че следва да наложи глоба в минималния размер предвиден в
закона, а именно в размер на 200лева, която ще въздейства поправително на
ответника и въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
От
молителката не е отправено искане и не са представени доказателства за сторени
в производството разноски, поради което и такива не следва да й бъдат
присъждани.
На
основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 от ТДТССГПК, и предвид изхода на
делото, в тежест на ответника следва да се възложи задължението за заплащане на
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
На
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед
за защита.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА И.И.Г., EГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо С.Д.Г., ЕГН **********, на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на И.И.Г., EГН ********** да приближава на по - малко от 50 метра С.Д.Г.,
ЕГН **********, обитаваното от нея жилище на адрес гр. Варна, ж.к. “Ч.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, както и местоработата й в гр.
Варна, ул.“И. В.“**, офис „Ж. и с.“, за срок от една година на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.И.Г., EГН **********, да заплати глоба в
размер на 200 лв., платима в полза на Държавата, по сметката на Районен
съд - Варна, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.И.Г., EГН **********, да заплати в полза на
държавата, по сметка на Районен съд - Варна, сумата от 25лева,
представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита, на осн.
чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 20 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И.И.Г., EГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на заповедта за защита, същият ще бъде
незабавно задържан и ще бъде уведомена Прокуратурата на Република България, на основание
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, като неизпълнението на заповедта за защита представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта, на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта за защита да се изпратят на страните и
на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице, на
основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН и чл. 21 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна в 7-дневен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: