Решение по дело №14/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 9
Дата: 26 януари 2022 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20223400500014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Силистра, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500014 по описа за 2022 година

Производство по чл. 463 във вр. с чл. 278 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Земеделски производител /ЗП/ В. Д. П.,
взискател по изп.д. № 20217670400756 по описа на ЧСИ с рег. № 767, район
на действие – СОС, против разпределение, обективирано в разпределителен
протокол № 5/26.11.21г., на постъпила сума в размер на 581 853,08 лв.
Жалбоподателят счита, че разпределението е извършено неправилно и моли
да бъде отменено, като съдът извърши ново разпределение, или делото да се
върне на ЧСИ със задължителни указания за извършване на ново
разпределение съобразно изложеното в жалбата.
Постъпило е и възражение от взискателя „УНИКРЕДИТБУЛБАНК“
АД, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
СОС, като съобрази доводите в жалбата, възражението на взискателя,
мотивите на съдeбния изпълнител по обжалваното разпределение, както и
данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
На 26.11.21г. е извършено разпределение на постъпилата по делото
сума в размер на 581 853,08 лв. от продажба на недвижими имоти,
представляващи ПИ с идентификатор 66425.500.6035.1.1., находящ се в гр.
Силистра, ул. Добрич 2, ет.1, ПИ с идентификатор 00415.501.3086, находящ
се в гр. Алфатар, ул. Христо Ботев, ведно с построените в него сгради, както и
16 броя ниви в землищата на гр. Алфатар, с. Господиново, с. Главан, с.
Сребърна и с. Попина.
1
От така постъпилата сума ЧСИ е разпределил с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал.1 ЗЗД такса по т.13 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за изготвяне и предявяване на
разпределение – 36 лв., подлежаща на събиране заедно с дължимата сума /т. ІІ
от Разпределението/, т. ІІІ. Сума за Разпределение – 581 817,08 лв., т. IV
Вземания на взискатели, ползващи се с право на предпочтително
удовлетворение:
1/.вземане на взискателя - ипотекарен кредитор
„УНИКРЕДИТБУЛБАНК“ АД по договор за комбиниран банков кредит №
663/13.03.17г., обезпечено с договорни ипотеки на имотите, ползващо се с
право на предпочтително удовлетворение на осн. чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД
6 502 542,46 лв.
2/.вземане на Държавата, като присъединен взискател и като ползващ
се с право на предпочтително удовлетворение на осн. чл. 136,ал.1,т.6 ЗЗД
55 856,08 лв.
т. V ВЗЕМАНИЯ НА ВЗИСКАТЕЛИ, ВЗЕМАНИЯТА НА КОИТО НЕ
СЕ ПОЛЗВАТ С ПРАВО НА ПРЕДЧИТЕЛНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ: 11
вземания на взискатели, които не получават сума по разпределението.
Според жалбоподателя преди предприемане на продажба на
процесните недвижими имоти, включително и към датата на извършване на
разпределението на събраните по делото суми, съответно и към датата на
предявяването на същото, по делото не са конституирани всички кредитори
на длъжника, присъединени по право, с което е нарушена разпоредбата на
чл.459, ал.1 от ГПК. Също така, според него, за предявяване на
разпределението на събраните суми не са уведомени всички присъединени
кредитори, както и присъединените по право, но неконституирани като такива
от ЧСИ. Твърди се, че не е уведомяван и временния синдик на длъжника
(понастоящем постоянен синдик), включително същият не е уведомен за
извършване и предявяване на разпределението.
Също така твърди, че ЧСИ не може да извършва/предявява
разпределение между кредиторите на длъжника по следните съображения:
Взискателят „Уникредит Булбанк“ АД е предявил вземанията си по
настоящото изпълнително дело и в производството по несъстоятелност по
реда и в срока по чл.685 от ТЗ, поради което на основание чл.638, ал.4 от ТЗ,
във вр. и с чл.693 от ТЗ, е налице и първата предпоставка за прекратяване на
настоящото изпълнително дело.С оглед на това, извършването на каквито и
да е действия по изпълнителното дело, включително предявяване на
разпределение и изплащане на кредитори на постъпили суми, е недопустимо
да бъдат извършвани, поради което ЧСИ е следвало да не извършва
разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело по
спряното/прекратеното по силата на закона изпълнително дело, а да внесе
постъпилите суми в масата на несъстоятелността.
Според жалбоподателя дори и да се приеме, че формално съдебният
изпълнител е следвало да извърши разпределение, то след вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника
2
„Манекс“ ЕООД, с оглед изменение на обстоятелствата в хода на
изпълнителния процес, ЧСИ е следвало да изготви ново разпределение, по
силата на което цялата сума да бъде разпределена за внасяне в масата на
несъстоятелността, а не да я разпределя между кредиторите.
Сочи се в жалбата, че дори и хипотетично да приеме, че е допустимо,
след откриване на производство по несъстоятелност, да се
извършва/предявява разпределение на събрани суми по изпълнителни дела и
тези суми да се изплащат на взискателите по изпълнителните дела (на
кредиторите на длъжника), процесното разпределение се явява
незаконосъобразно по следните съображения:
Видно от приложените Определение №260079 от 09.11.2020 год.,
постановено по ч.т.д.№73/2020 год. по описа на СОС и обезпечителна заповед
от същата дата, вписана с вх.рег.№5924 от 10.11.2020 год., акт №181, том I,
дело №3600/2020 год. на СлВп - Силистра, за обезпечение на вземанията на
жалбоподателя е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника
„МАНЕКС“ ЕООД, като при продажбата на тези имоти той твърди, че се
ползва с право на предпочтително удовлетворение по реда на чл.136, ал.1, т.1
от ЗЗД за вземанията си за разноските по обезпечаването и за сторените от
него разноски в изпълнителното производство. Така по отношение на всички
продадени ниви, с изключение на тази с идентификатор 68299.37.54, твърди,
че в негова полза е вписана първа поред възбрана. За разноските за налагане
на възбраната като обезпечителна мярка и за извършените от него разноски в
изпълнителните производства, се ползва с право на предпочтително
удовлетворение от първи ред, като прилага доказателства за сторените
разноски за обезпечение (налагане на първа поред възбрана върху
продадените ниви на длъжника) и за разноските в изпълнителните
производства.
Твърди, че за „Уникредит Булбанк“ АД не съществува претендираната
от нея привилегия, произтичаща от Нотариален акт за договорна ипотека,
вписан в Служба по вписванията - Силистра с дв.вх.рег.№6184, вх. per.№6203
от 16.10.2017 год., акт.№146, том I, дело №2337/2017 год., но дори и да бъде
преценено, че тази ипотека е действителна, то неговото вземане за разноски
за обезпечението и за изпълнителните производства е от първи ред, а
вземанията на ипотекарните кредитори от продажбата на ипотекираните
имоти се ползват с привилегия от трети ред и неговите вземания следва да се
удовлетворят преди вземанията на ипотекарния кредитор, дори и при
евентуалното наличие на валидна ипотека.
Твърди, че НА за договорна ипотека, по който са ипотекирани в полза
на „Уникредит Булбанк“ АД продадените имоти (възбранените в негова полза
ниви) - Нотариален акт за договорна ипотека, вписан в СлВп - Силистра с
дв.вх.рег.№6184, вх. per.№6203 от 16.10.2017 год., акт.№146, том I, дело
№2337/2017 год., е нищожен, на която нищожност се позовава, на основание
чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД и чл.170 от ЗЗД - поради невъзможен
предмет, а именно поради неопределеността на частта от вземането, за чието
обезпечаване са ипотекирани продадените имоти (възбранени в негова полза
ниви) и тяхното място в механизма на погасяването на вземането (неяснота
3
относно обезпеченото вземане), като от това следва, че в полза на „Уникредит
Булбанк“ АД не съществува ипотечно право върху имотите, описани в този
НА за договорна ипотека. Твърди, че Нотариалният акт следва да е ясен и
недвусмислен, а процесният нотариален акт за договорна ипотека, не е и
учредяването на такава ипотека е недействително (нищожно) съгласно
разпоредбата на чл.170 от ЗЗД.
Твърди също, че за обезпечената сума по Нотариален акт за договорна
ипотека, вписан в Служба по вписванията - Силистра с дв.вх.рег.№6184, вх.
рег.№6203 от 16.10.2017 год., акт.№146, том ], дело №2337/2017 год. не е
отпускан кредит - не е предоставяна сума от страна на банката. За
предоставената сума е налице обезпечение с предходен Нотариален акт за
договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията - Силистра с дв.вх.рег.
№1151, вх. рег.№1161 от 13.03.2017 год., акт.№28, том I, дело №374/2017 год.
С последващия нотариален акт (Нотариален акт за договорна ипотека, вписан
в Служба по вписванията - Силистра с дв.вх.рег.№6184, вх. per.№6203 от
16.10.2017 год., акт.№146, том I, дело №2337/2017 год.) е направено ново
обезпечение, срещу което обаче е предоставен кредит, а е изповядана
единствено нова ипотека, с която е преобезпечен вече отпуснатия и обезпечен
кредит съгласно нотариалния акт от 13.03.2017 год.
Като друг довод изтъква, че дори и да се приеме, че тази ипотека е
валидна, то обстоятелството, че с ипотеката не е обезпечено цялото вземане
по кредита, води до извода, че взискателят „Уникредит Булбанк“ АД е
длъжен да докаже, че длъжникът остава задължен именно с частта от
вземането, която е обезпечена с процесната ипотека, а не е обезпечена тази
част от кредита, която вече не е дължима. Видно и от приложената по делото
молба за предявяване на вземания от банката в производството по
несъстоятелност (приложена като доказателство към молбата ми от
06.01.2022 год. до ЧСИ Георгиев), по договор за кредит №663 от 13.03.2017
год. банката претендира сума много по-малка от сумата по договора за кредит
6 855 000,00 лв., и много по- малка от разликата между тази сума и
евентуално обезпечената сума - 1 500 000 лв. Той твърди, че обезпечената с
ипотеката от 16.10.2017 год. част от вземането по договора за кредит е
върната от длъжника на взискателя и дължимата към настоящия момент част
от вземането не е обезпечена с ипотека. Задължение на длъжника
претендиращ наличие на обезпечение, е да докаже изгодните за него факти, а
именно, че евентуално дължимият остатък от вземането е обезпечено с тази
ипотека, а не изплатената вече част от вземането.
Отделно от изложеното, според него следва да се съобрази и
обстоятелството, че евентуално обезпеченото вземане е в размер на 500 000
лв., със законната лихва върху него от 13.08.2021 год. (по изпълнителния
лист, издаден относно кредит №663 от 13.03.2017 год.), т.е. разпределената
сума в размер на 581 871,08 лв. е по-голяма от това евентуално обезпечено
вземане и въпреки това цялата сума е разпределена на „Уникредит Булбанк“
АД.
Сочи, че е недопустимо съдебният изпълнител да прави разпределение
по несъществуващ изпълнителен лист - по евентуално вземане, според
4
съдебния изпълнител единствено ползващо се с привилегия, както и е
недопустимо съдебният изпълнител да дава указания за представяне на все
още несъществуващ изпълнителен лист, за да бъдат изплатени вече
разпределените суми на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, в какъвто
смисъл е постановеното в T.IV.1. от разпределителния протокол.
По настоящото изпълнително дело жалбоподателят се явява
присъединен по право взискател.
Що се касае до възраженията му, че не са конституирани всички
кредитори на длъжника, присъединени по право, както и че не са поканени
всички за предявяване на разпределението, то тези възражения биха били
правноирелевантни за длъжника, но не и за жалбоподателя, тъй като той няма
правен интерес да се позовава на тях, защитавайки чужди права.
Настоящата инстанция счита, че Разпределението е съобразено и в
него са включени вземанията на всички правоимащи /присъединеният по реда
на чл.456, ал.2 от ГПК взискател- „Елитагро“ ООД и присъединеният по реда
на чл.458 от ГПК взискател- НАП ТД- Варна, както и всички присъединени
по право взискатели по смисъла на ТР № 2/2015 от 26.05.2015г. на ОСГТК на
ВКС, като една част са с вписани възбрани върху процесиите имоти по
образувани от тях изпълнителни дела, а друга част са с вписани възбрани,
като обезпечение на техни искове срещу длъжника/.
Несъстоятелно е и възражението на жалбоподателя, че за
разпределението не е уведомен синдика на „Манекс” ЕООД- в
несъстоятелност. Видно от данните по делото, той е уведомен своевременно
на електронната си поща, като и на 5.01.21г. е потвърдил приемането на
съобщението за предявяването на разпределението.
СОС не възприема и възражението, че ЧСИ е следвало да изготви ново
разпределение, по силата на което цялата сума да бъде разпределена за
внасяне в масата на несъстоятелността, а не да се разпределя между
кредиторите.
В разпределението е съобразено, че жалбоподателят, като
хирографарен кредитор, не получава сума по разпределението, като от сумата
има право да се удовлетвори единствено взискателят, образувал делото, чието
вземане е обезпечено с ипотека на процесиите имоти. Дали тази сума ще бъде
преведена на взискателя „Уникредит Булбанк” АД или по сметка на синдика,
не е от значение за жалбоподателя, тъй като това не променя положението му
на хирографарен кредитор /и в единия и в другия случай правоимащ да
получи сума по разпределението е взискателя „Уникредит Булбанк” АД/.
За пълнота следва да се посочи обаче, че разпределението на
постъпилите суми от публичната продан на процесиите недвижими имоти е
извършено на 26.11.2021г. , а производството по несъстоятелност на
длъжника „Манекс” ЕООД е открито на 03.12.2022г., като с молба от
22.12.21г. синдикът Веселин Георгиев уведомява ЧСИ, че плащане на
взискател, направено след 3.12.21г. се връща в масата на несъстоятелността.
Това че длъжникът впоследствие е обявен в неплатежоспособност и по
отношение на него е открито производство по несъстоятелност, не води до
5
промяна в направеното вече разпределение.
Неправилно жалбоподателят счита, че съгласно чл. 638, ал.1 от ТЗ с
откриване на производството по несъстоятелност по силата на закона се
спират изпълнителните производства срещу длъжника. Съгласно чл. 638, ал.1
ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс. Процесните имоти обаче не са част от
масата на несъстоятелността, тъй като същите са възложени на купувачи по
силата на постановления за възлагане от 12.10.2021г. и като купувачите им са
придобили всички права, които длъжникът е имал върху тях, като синдикът
не може по реда на универсалното принудително изпълнение да насочи
изпълнението срещу това имущество, тъй като същото не принадлежи на
длъжника.
Видно от находящото се по ИД писмо с изх.№ 228/11.01.22г., ЧСИ,
съобразявайки обстоятелството, че към на момента на предявяване на
разпределението е налице промяна в статута на длъжника - открито
производство по несъстоятелност, е изискал от синдика да представи сметка,
по която да бъде преведена сумата по разпределението, като в писмото си го е
уведомил, че същата е постъпила от проведена по делото публична продан на
недвижими имоти, ипотекирани в полза на взискателя „Уникредит Булбанк”
АД.
Що се касае до предпочтителното удовлетворяване на сторените от
жалбоподателя разноски за обезпечение (налагане на първа по ред възбрана
върху продадени ниви на длъжника), то следва да се има предвид, че съгласно
чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват с право на предпочтително удовлетворение
в реда, по който са изброени, следните вземания: вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134
и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите,
които се ползват от тези разноски.
В ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично
е посочено, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен
разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях.,
а с такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се
включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, т.е. с тази
привилегия се ползва само взискателят, направил разноски по
принудителното изпълнение - от осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, като в случая такива разноски по
делото е направил единствено взискателят „Уникредит Булбанк” АД. Ето
защо , той правилно е посочен на първо място сред вземанията от т.IV от
разпределението.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя касателно
твърденията му, свързани с неясноти по сключените ипотеки, коит осе
6
преценят в изпълнителното производство, размер на обезпеченото вземане и
др. подобни. Тези възражения са ирелевантни за ЧСИ, тъй като той не
разполага с правомощието да ги преценя в изпълнителното производство.
Тези възражения биха могли да бъдат предмет на разглеждане по друг
законов ред.
Относно твърденията на жалбоподателя, че е недопустимо съдебният
изпълнител да прави разпределение по несъществуващ изпълнителен лист,
следва да се има предвид, че разпределението е извършено въз основа на
представен от взискателя „Уникредит Булбанк” АД изпълнителен титул-
издаден от съда изпълнителен лист, с който са му присъдени парични суми.
ЧСИ, съобразявайки чл.460 от ГПК /Ако събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност/ и чл. 459, ал.1 ГПК /Кредиторът, в полза на който е допуснато
обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен
взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението.
Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на
съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен
лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на
длъжника, ако обезпечението бъде отменено/, както и чл. 459, ал.2 ГПК,
който гласи, че ал.1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както
и за кредитора с право на задържане, не е направил недопустимо
разпределение на суми по несъществуващ изпълнителен лист.
Съдът, съобразявайки всичко изложено до тук, счита, че извършеното
с разпределителен протокол № 5 от 26.11.21г., разпределение на постъпилите
по делото суми в резултат на публична продан на процесиите недвижими
имоти, е извършено правилно и законосъобразно по законоустановения ред.
Съобразени са привилегиите на вземанията на взискателите с право на
предпочтително удовлетворение, включени са всички вземания на
присъединените взискатели, вкл. кредитори в полза на които са с вписани
възбрани по образувани от тях изпълнителни дела, както и на такива с
вписани възбрани, като обезпечение на искове, предявени срещу длъжника,
като е отчетен размера на съответните вземания.
Ето защо, обжалваното разпределение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, СОС
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА извършеното по изп.д. № 20217670400756 по описа
на ЧСИ с рег. № 767, район на действие – СОС разпределение, обективирано
в разпределителен протокол № 5/26.11.21г., на постъпила сума в размер на
581 853,08 лв.
7

Решението подлежи на обжалване пред ВнАС в едноседмичен срок от
връчването му на страните..


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8