№ 2077
гр. София, 05.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
С решение № 260157/12.01.2022 г. по гр.д. № 728/2020 г. на СГС,I-4 състав,
поправено с решение от 10.06.2022 г., е осъдена Прокуратурата на Република България
да заплати на М. М. А., сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане
и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл.д. №
780-II/ 1998 г. на ВОП – гр. София, а към момента ДП № II-048/1999 г. на ВОП, гр.
София, за периода от образуване на делото през м. януари 1991 г. до датата на
предявяване на иска – 20.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 20.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над 30 000 лева, до пълния предявен
размер от 100 000 лева, на основание чл. 2б ЗОДОВ, като е отхвърлен и иска за
присъждане на 30 000 лева, частично от 734215.40 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконното му и произволно
задържане и лишаването му от свобода в периода от 01.03.1985 г. до края на април
1988 г., което е в нарушение на § 5, ал. 1 ЕКЗПЧОС заради липса на ефективно
разследване за това, както и на сумата 23387.42 лева – обезщетение за имуществени
вреди, пропуснати ползи от трудови доходи в резултат на незаконното му и
произволно задържане и лишаването му от свобода за период от 27 месеца от
01.03.1985 г. до 31.05.1987 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
Със същото решение е прекратено производството в частта по предявените в
евентуалност след изменението на иска искове на М. М. А. против Прокуратурата на
Република България: с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като в случай, че
същият предявен за присъждане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане
и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. №
780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП № II-048/1999г. на ВОП –
гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари 1991 г. до датата на
1
предявяване на иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, се приеме за недопустим или
изцяло неоснователен, същият да се счита предявен за сумата 100 000 лв., ведно със
законната лихва считано от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца с
неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен
начин произволното и противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода от
01.03.1985г. до края на м. април 1988 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, а в
евентуалност, в случай, че същият иск се приеме за допустим и частично основателен,
да се счита предявен за разликата над присъдената част до общо претендираната сума
от 100 000 лв., ведно със законната лихва считано от 20.01.2020 г. до окончателното и
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по
ефективен начин произволното и противозаконно лишаване на ищеца от свобода в
периода от 01.03.1985г. до края на м. април 1988 г., ведно със законната лихва считано
от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ; с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, като в случай, че същият предявен за
присъждане на сумата 30000.00лв., частично от 734215.40лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на произволното му и
незаконно задържане и лишаването му от свобода в периода от 01.03.1985г. до края на
м.април 1988г., което е в нарушение на чл. 5, пар. 1 от ЕКЗПЧОС заради липса на
ефективно разследване за това, се приеме за недопустим или изцяло неоснователен, да
се счита предявен за сумата 30000.00лв., частично от 734215.40лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца с неизпълнение на
позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното
и противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода от 01.03.1985г. до края на
м.април 1988г., изразяващо се в загубената възможност да бъдат установени конкретно
отговорните за това лица и/или органи и за реализиране на тяхната отговорност за
обезщетяването на причинените с лишаването му от свобода в този период
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 20.01.2020г. до
окончателното и изплащане; с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, като в случай,
че същият предявен за присъждане на сумата 23387.42лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи от трудови доходи, в резултат
на произволното му и незаконно задържане и лишаването му от свобода за период от
27месеца, от 01.03.1985г. до 31.05.1987г., се приеме за недопустим или изцяло
неоснователен, да се счита предявен за сумата 23387.42лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи от трудови доходи, в резултат
на произволното му и незаконно задържане и лишаването му от свобода за период от
27 месеца, от 01.03.1985г. до 31.05.1987г., причинени на ищеца с неизпълнение на
позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното
и противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода от 01.03.1985г. до края на
м.април 1988г., изразяващо се в загубената възможност да бъдат установени конкретно
отговорните за това лица и/или органи и за реализиране на тяхната отговорност за
обезщетяването на причинените с лишаването му от свобода в този период
имуществени вреди, пропуснати ползи от трудови доходи, ведно със законната лихва
считано от 20.01.2020г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1
ЗОДОВ..
Ищецът М. М. А. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в неговата отхвърлителна част, както и в частта, в която производството по
част от предявените евентуални искове е прекратено, с твърдения за неговата
неправилност и необоснованост, както и с твърдения за това, че същото е постановено
в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. По отношение
2
прекратяването на производството по евентуалните искове, счетени от съда като
недопустими, тъй като чрез изменението на иска, с което били добавени, всъщност се
предявявали нови искове, ищецът поддържа, че само е добавил ново основание към
всеки един от исковете без да изменя фактическите си твърдения, което било
допустимо изменение, а не предявяване на нов иск.
Ищецът е искал обжалваното решение да бъде отменено с постановяване на
решение, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне
по същество по исковете, по които производството е прекратено, а отхвърлените
искове да бъдат уважени в пълен размер.
Ответникът Прокуратура на Република България не е депозирал отговор на
въззивната жалба на М. М. А., но е депозирала въззивна жалба против
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част.
Настоящият съдебен състав намира, че преди разглеждане на делото в открито
съдебно заседание по депозираните въззивни жалби срещу първоинстанционното
решение следва да се произнесе по въззивната жалба в частта й срещу прекратителната
част на първоинстанционното решение, имащо характер на определение. Това се
налага, тъй като при евентуална отмяна на прекратителното определение делото ще
следва да бъде върнато на първостепенния съд за произнасяне по същество и това
произнасяне ще следва да бъде изчакано от въззивния съд, доколкото е възможно
впоследствие да бъде депозирана въззивна жалба, която ще промени предмета на
настоящото въззивно производство.
По отношение прекратяването на производството по евентуалните искове,
счетени от съда като недопустими, тъй като чрез изменението на иска, с което били
добавени, всъщност се предявявали нови искове, ищецът поддържа, че само е добавил
ново основание към всеки един от исковете без да изменя фактическите си твърдения,
което било допустимо изменение, а не предявяване на нов иск.
Прокуратурата на Република България не е взела становище по въззивната
жалба на ищеца.
Настоящият съдебен състав, след като разгледа делото и взе предвид
оплакванията на М. М. А., намира следното по жалбата му срещу прекратителната част
от първоинстанционното решение:
С исковата си молба М. М. А. е предявил срещу Прокуратурата на Република
България три обективно кумулативно съединени искове: 1. За заплащане на 100 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане
и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл.д. №
780-II/ 1998 г. на ВОП – гр. София, а към момента ДП № II-048/1999 г. на ВОП, гр.
София, за периода от образуване на делото през м. януари 1991 г. до датата на
предявяване на иска – 20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 20.01.2020 г. до окончателното й
изплащане; 2. За присъждане на 30 000 лева, част от общ размер на вземането
734 215.40 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
незаконното му и произволно задържане и лишаването му от свобода за 38 месеца,в
периода от 01.03.1985 г. – края на април 1988 г., което е в нарушение на § 5, ал. 1
ЕКЗПЧОС заради липса на ефективно разследване за това, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.01.2020 г. до
окончателното й изплащане и 3. За присъждане на сумата 23 387.42 лева - обезщетение
за пропуснати ползи от трудови доходи от произволното и незаконното му задържане и
лишаване от свобода за 27 месеца за периода от 01.03.1985 г. до 31.05.1987 г., което е в
нарушение на § 5, ал. 1 ЕКЗПЧОС заради липса на ефективно разследване за това и
заради незаконността му по приложимото национално право, ведно със законната
3
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.01.2020 г. до
окончателното й изплащане
След размяна на книжа, в първото по делото съдебно заседание, ищецът е
депозирал молба, с която е поискал да бъде допуснато изменение на исковете му.
Поискано е, ако съдът приеме първоначалния иск по т. 1 от петитума за недопустим
или изцяло неоснователен, да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да
му заплати 100 000 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата – обезщетение за неимуществени вреди, причинени му с
неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен
начин произволното и противозаконното му лишаване от свобода в периода 01.03.1985
г. – края на април 1988 г.
Поискано е също, в случай, че искът по т. 1 от петитума на исковата молба бъде
приет за допустим, но частично основателен, то за разликата над уважената част до
100 000 лева Прокуратурата да бъде осъдена да заплати като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му с неизпълнение на позитивното задължение на
държавата да разследва по ефективен начин произволното и противозаконното му
лишаване от свобода в периода 01.03.1985 г. – края на април 1988 г.
В условията на евентуалност по иска по т. 2 от исковата молба, ако същият бъде
приет за недопустим или неоснователен, ищецът е поискал Прокуратурата да бъде
осъдена да му заплати 30 000 лева, част от общ размер на вземането 734 215.40 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на
сумата – обезщетение за имуществени вреди причинени му с неизпълнение на
позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното
и противозаконното му лишаване от свобода в периода 01.03.1985 г. – края на април
1988 г., изразяващи се в загубената възможност да бъдат установени конкретно
отговорните за това лица и/или органи и за реализиране на тяхната отговорност за
обезщетяването на причинените с лишаването му от свобода в този период
неимуществени вреди.
В условията на евентуалност по иска по т. 3 от исковата молба, ако същият бъде
приет за недопустим или неоснователен, ищецът е поискал Прокуратурата да бъде
осъдена да му заплати същата сума от 23 387.42 лева , ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата – обезщетение за
имуществени вреди, причинени му от неизпълнение на позитивното задължение на
държавата да разследва по ефективен начин произволното и противозаконното му
лишаване от свобода в периода 01.03.1985 г. – края на април 1988 г., изразяващи се в
загубената възможност да бъдат установени конкретно отговорните лица и/или органи
и и за реализиране на тяхната отговорност за обезщетяването на причинените с
лишаването му от свобода имуществени вреди за пропуснати ползи от трудови доходи
от произволното и незаконното му задържане и лишаване от свобода за 27 месеца за
периода от 01.03.1985 г. до31.05.1987 г., С определение от 02.03.2021 г. СГС е
допуснал поисканото изменение.
С решението по делото СГС е прекратил производството по допуснатите по-
рано евентуални искове, като е счел, че всъщност са предявени нови искове в
отклонение от процесуалните правила за обективно съединяване на искове.
Настоящият съдебен състав, след като разгледа делото, намира следното по
частната жалба на М. М. А. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която
производството по предявените евентуални искове е прекратено като недопустимо:
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице и в законоустановения срок
(доколкото в обжалваното решение е посочено общо, че подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му), поради което е допустима.
4
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, предвид следното:
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът
дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба.
Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената
част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са
определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът
трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при
спазване на предвидените в чл.214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на
чл.212 ГПК - предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл.214,
ал.1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е
свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички
случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в
исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като
води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е
отречена с разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК. По аргумент за по-силното
основание от чл.214, ал.1, изр.2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се
постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече
заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефекта на предявяване
на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл.210, ал.1 ГПК, обективното
съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната
искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото.
В голямата си част съдебната практика на ВКС по търговски дела приема, че е
допустимо последващо изменение на иска чрез добавяне на ново основание (така
решение № 51 / 30.04.2014 по т.д. № 1977 /2013 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 473 /
1.06.2010 по гр.д. № 1537 /2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 51 / 30.04.2014 по т.д. №
1977 /2013 г. на ВКС, ІІ т..о.и решение № 135/10.11.2017 г. по гр.д. № 60393 /2016 г. на
ВКС, I г.о. и др.)
В друга практика (напр. Решение № 223/07.01.2014 г. по гр.д. № 2083/2013 г. на
ВКС, II г.о.) се приема, че изменение на иска чрез прибавяне на ново основание, макар
и в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК, е недопустимо.
Независимо от посочената противоречива практика, настоящият съдебен състав
не споделя поддържаното от жалбоподателя, че е направил само изменение на иска.
Така напр., в евентуалния иск по първия главен иск той не само е изложил
допълнителни фактически твърдения (относно неизпълнение на позитивното
задължение на държавата да разследва по ефективен начин произволното и
противозаконно лишаване на ищеца от свобода за периода 01.03.1985 г. – края на
април 1988 г., и настъпването на конкретни вреди от това противоправно поведение),
но и е въвел нов петитум – искане ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за вредите от посоченото противоправно поведение в размер на 100 000
лева. Петитумът е нов, независимо, че искането по главния иск отново е за изплащане
на обезщетение в размер на 100 000 лева, защото петитумът не се изразява само в
посочване вида на защита и претендирания размер, а и във връзката му с конкретното
противоправно поведение и конкретните вреди, следващи от него. Посоченото е
довело до предявяване на нов иск.
Същото с отнася и до останалите евентуални искове.
Освен това, вторият евентуален иск към първия главен иск е недопустим и
поради неопределеност на петитума. Следва да бъде съобразена и съдебната практика
на ВКС, която приема, че е недопустимо при частично уважен главен иск,
5
евентуалният да бъде разгледан. Недопустимо е съдът да „преизчислява” за каква част
следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен. (така
Решение № 210/27.07.2015 г. по гр.д. № 5600/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №
135/26.09.2018 г. по т.д. № 230/2017 г. на ВКС, II т.о. и др.).
Горното обосновава извод за недопустимост на направеното с молба в първото
открито съдебно заседание последващо обективно съединяване на искове, довело до
предявяване на нови искове, поради което и след като неправилно
първоинстанционният съд първоначално е допуснал направеното изменение, по-късно
с решението правилно е прекратил производството по евентуалните искове, като
недопустими.
Поради достигане до краен извод идентичен с този на пръвоинстанционния съд,
решението в прекратителната му част, имаща характер на определение, следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба на М. М. А. в частта й срещу
решение № 260157/12.01.2022 г. по гр.д. № 728/2020 г. на СГС,I-4 състав, поправено с
решение от 10.06.2022 г., в прекратителната му част, имаща характер на определение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му, при условията на чл. 280 и чл. 281 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6