№ 110
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500352 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали застраховане“ АД
против решение № 110/29.04.2021г., постановено по т.д. № 1003/2020г. на ОС
– Варна в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Г. АНГ. Б.
сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинени му телесни
повреди при ПТП на 08.05.2020г., в гр.Варна, причинено от водача на
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а. „Фолксваген поло“, рег. № В 4338 КА, управляван от
Т.Д.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2020г. до
окончателното й изплащане, сумата от 40 лева, представляваща обезщетение
на имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицинско
освидетелстване, претърпени вр. гореописаното ПТП, както и сумата от
632.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
изтичане на петнадесет работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 КЗ – 18.06.2020г. до извършеното частично
плащане – 09.10.2020г., на основание чл.497 КЗ вр. чл.86 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че
определеният от съда размер на обезщетението не съответства на изискването
1
за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът не е оценил правилно
всички установени по делото конкретни обстоятелства – вида, броя и
получените вследствие на ПТП травматични увреждания от ищеца,
продължителността на оздравителния процес, липсата на настъпили
усложнения в хода на лечението и възстановяването, не е отчел социално-
икономическата обстановка към релевантния момент и съдебната практика по
сходни случаи. Оспорва, че присъдените имуществени вреди – разходи за
издаване на медицинско удостоверение са в причинна връзка с увреждането.
Отправеното до съда искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната му
част и отхвърляне на уважените искови претенции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Г.Б.,
чрез адв. Я., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлена за горницата над присъдените 11 000 лева
до предявения размер от 30 000 лева решението не е обжалвано.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо.
ОС – Варна се е произнесъл по предявени от Г. АНГ. Б. против
„Дженерали застраховане“ АД искове с правно основание по чл.432 ал.1 вр.
чл. 493 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наведените в исковата молба фактически основания са, че на
08.05.2020г. в гр.Варна, въззиваемият Б. е претърпял ПТП, при което водачът
на л.а. "Фолксваген", рег. № В 4338 КА не пропуска и блъска движещият се
от ляво на дясно и управляван от него мотоциклет "Кавазаки", рег. № В 3166
К. В резултат на произшествието е получил травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на горна фаланга на първи пръст на лявото ходило,
кръвонасядания по гръдния кош и лява хълбочна област, представляващи
средна телесна повреда, както и множество леки телесни повреди. По повод
счупването долният му ляв крайник е бил обхванат от гипсова лонгета от
горната трета на подбедрицата до пръстите на ходилото. Твърди се, че от така
описаните травматични увреждания е претърпял продължителни по
интензитет болки и страдания, приемал е болкоуспокояващи медикаменти,
бил е ограничен във възможността да се движи и самообслужва, грижите за
него били поети от съпругата му, имал нужда от помощта на близките си,
започнал да страда от безсъние, замаяност, отпадналост и уморяемост. След
свалянето на гипса се наложило да се раздвижва и да прави рехабилитация,
което също било съпроводено с физическа болка. Сочи се още, че за периода
от инцидента до 10.07.2020г. ползвал отпуска за временна
нетрудоспособност, както и че към настоящия момент оздравителния процес
не е приключил - продължава да изпитва болка, не може да свива увредения
палец на левия крайник, което го кара да се чувства непълноценен. Освен
физическата болка от получените травми, твърди, че в резултат на ПТП е
претърпял и психически травми - стрес и страх. Направил е и разходи в
2
размер на 40 лева за издаването на медицинско удостоверение. Предвид
виновността на водача на л.а., застрахован по силата на действащ към датата
на ПТП застраховка "Гражданска отговорност" по договор с ответното
дружество е предявил претенция пред последното за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени,
заведена по щета № *********/18.06.2020г. и по която застрахователят е
предложил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лева,
които не са изплатени, а за имуществените е постановил отказ. С оглед
несъгласието с определения размер, респ. отказа за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди са предявени и настоящите искови претенции за
заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществените вреди и сумата от 40 лева - обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва да забава върху двете главници, считано от
10.07.2020г.
С депозирания в срок отговор ответната страна е оспорила така
предявените искове с възражения за тяхната неоснователност. Не оспорва
валидността на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП, както и виновността на застрахования водач на л.а.
"Фолксваген Поло", рег. № В 4338 КА, но счита, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, за който се твърди, че се е
движил с несъобразена скорост, не е реагирал своевременно с намаляване на
скоростта или аварийно спиране при възникналата опасност за движението.
Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял сочения в исковата молба
посттравматичен стрес. Счита, че с оглед на получените травматични
увреждания, продължителността на оздравителния процес и липсата на
настъпили усложнения определеното по предявената щета обезщетение от 14
000 лева напълно възмездява претърпените неимуществени вреди, поради
което и исковата претенция за горницата над тази сума е неоснователна.
Относно претендираните имуществени вреди се сочи, че направеният разход
за издаване на медицинско удостоверение не е в причинна връзка с
увреждането от ПТП и проведеното лечение. Оспорва претенцията за лихва с
възражение, че е налице кредиторова забава - непосочване на банкова сметка
за изплащане на обезщетението.
С допълнителния отговор по чл.373 ГПК ответното дружество навежда
твърдения и представя доказателства за извършено извънсъдебно плащане на
сумата от 14 000 лева.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство и наведените в жалбата оплаквания по правилността на
първоинстанционното решение, становищата на страните, въз основа на
събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания относно
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно,
3
че на 08.05.2020г., в гр.Варна, на кръстовището между ул."Коево" и бул."Цар
Освободител" е настъпило ПТП с участието на управлявания от въззиваемия
Г.Б. мотоциклет "Кавазаки 3Х9Р", рег. № В 3166 К и л.а. "Фолксваген Поло",
рег.№ В 4338 КА, с водач Т.Д.А.. По повод на същото, с влязло в сила
решение от 25.02.2021г., постановено по НОХД № 5038/2020г. на РС - Варна
Т.А. е признат за виновен за това, че нарушавайки правилата за движение по
пътищата /конкретно посочени разпоредби на ЗДвП/ и по непредпазливост е
причинил на Г.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно,
вътреставно счупване на горната фаланга на първи пръст на лявото ходило,
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период от около 1.5 - 2 месеца.
Не е спорно и това, че към датата на настъпване на ПТП между
виновния водач и ответното дружество е имало сключена валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и че на
18.06.2020г. въззиваемият Будраков е предявил пред застрахователя искане за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, заведено като щета № *********/18.06.2020г. С писмо изх. №
*********/29.06.2020г. същият е бил уведомен, че за претърпените
неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 14 000 лева.
Тази сума му е изплатена в хода на производството пред окръжния съд,
съгласно преводно нареждане от 09.10.2020г.
Относно заявената претенция за заплащане на сумата от 40 лева,
съставляваща такса за издаване на медицинско удостоверение №
361/11.05.2020г., платена по фактура № 41306/11.05.2020г. /приети като
доказателства/ е отказано плащане с мотив, че същата е неоснователна.
С оглед на горното, между страните не е налице спор относно
наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение от застрахователя
- виновно противоправно поведение от страна на застрахования водач,
претърпени от въззивника неимуществени вреди в резултат на получените
при ПТП травматични увреждания, валидна застраховка, покриваща
гражданската отговорност на деликвента, предявена претенция пред
застрахователя.
Предвид липсата на наведени във въззивната жалба оплаквания към
настоящия момент не е налице спор и относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и по направения от първоинстанционния съд извод за
липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
мотоциклетист /въззиваемия/. По тази причина съдът не обсъжда събраните
по делото доказателства /гласни и САТЕ/ относно установяване на механизма
на автопроизшествието и поведението на въззиваемия вр. настъпването на
същото.
Спорът пред въззивната инстанция е дали изплатеното в хода на
процеса обезщетение в размер на 14 000 лева е достатъчно да възмезди
претърпените от въззиваемия неимуществени вреди, съобразно критерия за
4
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД и съставлява ли направеният разход за
снабдяване с медицинско удостоверение имуществена вреда, за
обезщетяването на която ответното дружество отговаря.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и
константната съдебна практика определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа
на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични
увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. Следва
да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата,
както и обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането
/относими към последното съгласно съдебната практика са размерът на
предвидените в КЗ лимити/.
В настоящия казус, според посоченото по-горе решение на наказателния
съд, имащо на основание чл.300 ГПК задължителна сила и по въпроса за
вредоносния резултат като елемент от фактическия състав на престъплението,
в резултат на процесното ПТП въззиваемият Г.Б. е получил
многофрагментно, вътреставно счупване на горната фаланга на първи пръст
на лявото ходило, обусловило трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за период от около 1.5 - 2 месеца. Наред с това, видно от
представената медицинска документация и неоспореното заключение на СМЕ
е, че освен фрактурата на пръста на левия долен крайник са получени и други
травматични увреждания - кръвонасядания по гръдния кош в ляво /4 см./,
кръвонасядане в лява хълбочна област /6 см./ и ожулване по левия лакът /4/3
см./. След инцидента въззиваемият е бил прегледан в спешния център на
МБАЛ "Св.Ана", по повод на установената фрактура му е поставена гипсова
лонгета от горната трета на подбедрицата до пръстите на ходилото за срок от
30 дни и освободен за домашно лечение.
Съгласно СМЕ травмата на пръста е довела до трайно затруднение в
движението на левия крак за период по-голям от 30 дни, обикновено около
два месеца, както и съпровождащ болков синдром в областта на пръста през
целия лечебен процес. Неудобствата и дискомфорта се свързват с наложилата
се фиксация на крайника чрез гипсова имобилизация, която освен
постоянната тежест не позволява извършването на обичайните движения в
другите стави на стъпалото и глезена и изисква ползване на помощни
средства за придвижване. При извършения преглед на въззиваемия вещото
лице е констатирало, че към настоящия момент функциите на крайника са
напълно възстановени, като остатъчно, необратимо изменение е останало
обездвижване в първата междуфалангиална става и незначителна асиметрия
5
на палеца. Останалите травматични увреждания /кръвонасядания и
охлузвания/ не са налагали специфично лечение, но заедно и поотделно са
обусловили чувство на болка и страдание в травмираната област, най-силно в
първите дни на инцидента, особено при движение и натиск на засегнатата
зона, налагаща заемането на определена позиция на тялото. Обичайният
период за възстановяване при тези наранявания е около две седмици.
Констатациите на СМЕ относно продължителността на лечението по
повод основното увреждане – фрактурата на левия пръст кореспондират и на
данните за ползвания от въззиваемия отпуск за временна нетрудоспособност
по приобщените към доказателствения материал болнични листи.
За установяване на твърденията за претърпени вреди в
психоемоционален план по делото е изслушано и прието заключение на СПЕ,
неоспорено от страните и изцяло кредитирано от съда. Вещото лице по тази
експертиза сочи, че във връзка с инцидента от 08.05.2020г. Г.Б. е изпаднал в
остра стресова реакция – състояние на субективен стрес и емоционално
разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което
възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към
последиците на стресогенно жизнено събитие. Проявните симптоми на
подобно разстройство са повишена тревожност, чувство на
безперспективност, намаляване на обичайните интереси и контакти,
нарушения в съня и потиснати симптоми. След първоначалната фаза на
„зашеметеност“ може да се наблюдавана тъга, плач, нервност, тревога,
безнадежност. Симптомите отшумяват след като индивидът се адаптира към
променената ситуация, най-интензивни са в първите няколко часа /24-38
часа/, постепенно затихват /след 3-10 дни са минимални/ и отзвучават в
рамките на до месец. Освен тази стресова реакция, при въззиваемия е
констатирана и симптоматика на последвала тревожно-депресивна реакция,
която вещото лице сочи, че е свързана с психотравмения момент, провокиран
от ПТП. В дадените в с.з. обяснения вещото лице пояснява, че симптомите на
острата стресова реакция и на тревожно-депресивната реакция се
припокриват, като изводът за наличието на последната е обусловен от
данните за продължителност на оплакванията за повече от един месец – в
случая месец и половина – два, колкото е продължило и соматичното лечение.
СПЕ не е констатирала, а и липсват ангажирани по делото
доказателства за приемани медикаменти, респ. провеждано друго лечение във
връзка с описаното психологично състояние на въззиваемия. В същото време,
към датата на изготвяне на експертизата и въз основа на извършения преглед
на лицето е установено, че не се диагностицират психични разстройства, но
интервюто и разговорът за инцидента създават психоемоционален
дискомфорт /става леко тревожен, чувствителен и раним при засягане темата
с инцидента и последвалите го събития/.
За негативните изживявания и продължителността на оздравителния
процес са ангажирани и гласни доказателства - показанията на свидетелите
6
св.Р. Б.а /съпруга на въззиваемия/ и св.В.. Съдът кредитира показанията им
като взаимно кореспондиращи си и подкрепени от останалия доказателствен
материал в частта им, в която установяват, че през първите две-три седмици
въззиваемият е изпитвал значителни по интензитет болки във всички
травмирани части на тялото му, за което е приемал обезболяващи; имал е
ограничени движения, не само поради поставения гипс, но и предвид болките
в натъртените области, което неудобство е продължило около месец; нуждаел
се е от чужда помощ за придвижване, а в първите 10 дни и от обслужване
/грижа за храна, вода и т.н./. Кореспондиращи са си и показанията в частта
им, в която описват психичното състояние на пострадалия след инцидента –
сприхав, изнервен, раздразнителен.
Неподкрепени от останалия доказателствен материал обаче се явяват
показанията на свидетелите, че към настоящия момент въззиваемият
продължава да куца и да изпитва болки в крака, не може да стои дълго време
прав, както и показанията на съпругата му, че нетрудоспособността е
продължила около три месеца. Съгласно коментираното по-горе заключение
на вещото лице по СМЕ подобна промяна в походката не е констатирана, а
невъзможността да сгъва първата междуфалангиална става и незначителната
асиметрия на палеца не оказват влияние върху функциите на левия долен
крайник. Според същото заключение, както и от приетите болнични листи е
видно, че временната нетрудоспособност е била 2 месеца /от 08.05.2020г. до
10.07.2020г./.
При така установеното настоящият състав намира, че справедлив
еквивалент за претърпените от въззиваемия неимуществени вреди е сумата от
20 000 лева. Безспорно е, че в резултат на получените при ПТП травматични
увреждания същият е претърпял негативни физически, психични и
емоционални изживявания като болка, стрес, неудобства от ограниченията в
движенията на тялото и крака, невъзможност за самообслужване и
зависимост от трети лица при придвижване, сприхавост и раздразнителност.
В същото време, нито една от травмите не е обусловила състояние на
здравето, застрашаващо живота му. Най-съществената травма, обусловила и
продължителността на оздравителния процес от два месеца е фрактурата на
първия пръст на левия крак, докато останалите са кръвонасядания и
охлузвания в областта на гръдния кош, хълбока и левия лакът и същите не са
изисквали специално лечение, освен приема на болкоуспокояващи, и са
отзвучали в рамките на 15-20 дни. А отзвучаването на симтпоматиката,
характеризираща преживяната стресова ситуация е в рамките на периода на
възстановяването на травмата на пръста на крака.
При определяне на този размер съдът отчита и това, че по време на
оздравителния процес не са настъпвали усложнения, към настоящия момент
същият е приключил, в това число и по отношение на претърпяната
психотравма. От доказателствения материал по делото не се установява към
настоящия момент психичното състояние на въззиваемия да е да повлияно от
инцидента, поради което и твърденията в тази насока са недоказани.
7
Наличното необратимо обездвижване в първата междуфалангиална става и
незначителната асиметрия на палеца, дори и да създават известен
дискомфорт, не оказват влияние на опорната и двигателната функция на
крайника.
Предвидените в КЗ лимити на отговорността на застрахователя не
обуславят присъждането на по-висок размер на обезщетението. Целта на
същото е да обезщети пострадалия за всички претърпени и доказани
неимуществени вреди, при отчитане на относимите конкретни обстоятелства
по спора, в това число и законово предвидените граници на отговорността на
застрахователя, но без да се допуска присъжданото обезщетение да води до
неоснователно обогатяване.
С оглед на така изложеното и при отчитане на извършеното
извънсъдебно плащане на сумата от 14 000 лева, настоящият състав намира,
че исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
се явява основателна до размер на сумата от 6 000 лева. За горницата над тази
сума до присъдения от първоинстанционния съд размер от 11 000 лева искът
е неоснователен.
По претенцията за заплащане на сумата от 40 лева, претендирана
като претърпяна вреда:
Снабдяването с медицинско удостоверение за получените от
въззиваемия травматични увреждания, съответно заплащането на следващата
се за неговото издаване такса от 40 лева, макар и да не е обусловено от самите
травми е пряка последица от процесното ПТП, т.е. същото е в причинно-
следствена връзка с деликта. В тази връзка този разход съставлява
имуществена вреда, за обезщетяването на която застрахователят отговаря.
Това следва и от изричната разпоредба на чл.493, ал.1, т.4 КЗ, съгласно която
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
покрива и разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенцията за заплащане на обезщетение. В случая въпросното медицинско
е представено пред застрахователя именно във връзка с установяване
претендираните от пострадалия увреждания.
По тези съображения искането за присъждане на тази сума се явява
основателно.
Конкретни оплаквания във въззивната жалба във връзка с приетия от
първоинстанционния съд начален момент на присъдената законна лихва не са
направени. С оглед на това и на основание чл.497 КЗ въззивното дружество
дължи такава, считано от 10.07.2020г. като до датата на извършеното
доброволно плащане същата е върху определения от настоящата инстанция
размер на следващото се обезщетение /20 000 лева за неимуществени вреди и
40 лева за имуществените вреди/, а за периода от 09.10.2020г. до
окончателното издължаване – върху остатъка от 6 040 лева. За първия от
посочените периоди дължимата законна лихва, изчислена с програмен
продукт Апис е в размер на 506.57 лева.
8
Поради частичното несъвпадане на изводите относно изхода от спора
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
„Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Г.Б. обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 6 000 лева до присъдената сума от 11
000 лева, както и в частта относно присъдената законна лихва за периода
10.07.2020г. – 08.10.2020г. за горницата над 506.57 лева до присъдената сума
от 632.96 лева.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде ревизирано и в частта относно присъдените
разноски, дължими между страните. В съответствие с нормата на чл.78 ГПК,
при отчитане приетия за основателен размер на обезщетението за
неимуществени вреди и обстоятелството, че част от същото е заплатено в
хода на процеса, дължимите в полза на въззиваемия Б. разноски за
производството пред ОС са в размер на 2 235 лева. Следващите се в полза на
застрахователното дружество разноски, с вкл. юрисконсултско
възнаграждение са в размер на 233 лева.
По разноските за въззивната инстанция:
Претенции за заплащане на разноски са направили и двете страни. При
отчитане обжалваемия интерес съответните на уважената част от въззивната
жалба разноски /включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева/, които въззиваемият следва да заплати
на „Дженерали застраховане“ АД са в размер на 213 лева. От своя страна
въззивното дружество следва да заплати на Г.Б. сумата от 547 лева – част от
заплатеното адвокатско възнаграждение, съответна на отхвърлената част от
жалбата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 110/29.04.2021г., постановено по т.д. №
1003/2020г. на ОС – Варна в частта, в която „Дженерали застраховане“ АД е
осъдено да заплати на Г.Б. обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 6 000 лева до присъдената сума от 11 000 лева, в частта
относно дължимата законна лихва за периода 10.07.2020г. – 08.10.2020г. за
горницата над 506.57 лева до присъдената сума от 632.96 лева, както и в
частта относно дължимите между страните разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. АНГ. Б., ЕГН ********** против „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди вследствие получени телесни
увреди при ПТП на 08.05.2020г., виновно причинено от водача на л.а.
„Фолкснаген Поло“, рег. № В 4338 КА, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество и за сумата от 5 000 лева,
9
съставляваща разликата над сумата от 6 000 лева до присъдените от
първоинстанционния съд 11 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.07.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/29.04.2021г., постановено по т.д. №
1003/2020г. на ОС – Варна в останалата му обжалвана част.
В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлена за горницата над присъдените 11 000 лева
до предявения размер от 30 000 лева решението не е обжалвано.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Г. АНГ. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, с.о. Траката 520
№ 588 сумата от 2 235 /две хиляди двеста тридесет и пет/ лева,
представляваща направени разноски за първоинстанционното производство и
сумата от 547 /петстотин четиридесет и седем/ лева, представляваща разноски
за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Г. АНГ. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, с.о. Траката
520 № 588 ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********
сумата от 233 /двеста тридесет и три/ лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, ведно с юрисконсултско възнараждение
и сумата от 213 /двеста и тринадесет/ лева, представляваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание
чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10