№ 211
гр. Смолян, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Крум Гечев
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Крум Гечев Гражданско дело №
20225440101242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Ищецът **, с ЕГН: **********, с адрес: ***влявана от директора * *,
обективно кумулативно съединени искове както следва: главен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му за
незаконно и неговата отмяна и акцесорни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност;
по чл. 344, ал. 1, т. 3, във р. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за обезщетение в размер на
10 640 лв. за времето на оставане на ищеца без работа поради уволнението му
в период от шест месеца.
Ищецът * излага, че по Трудов договор от 10.03.2003г. заемал при
ответника длъжността „счетоводител“, като по-късно бил преназначен на
длъжност „главен счетоводител. Със Заповед № *г., директорът на * „*“ гр. *,
му наложил дисциплинарно наказание уволнение и прекратил трудовото му
правоотношение за длъжността „главен счетоводител“ в библиотеката поради
допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина, а именно
неизпълнение на трудови задължения, възложени със Заповед № 154 от
16.08.2022г. на директора на *, изразяващи се в 6 /шест/ броя закъснения за
1
работа, съответно: На 23.08.2022г. се явил на работа в 11.00 ч., на 01.09.2022
година се явил в 13.50 ч., на 02.09.2022 г. се явил в 10:35 ч., на 05.09.2022 г. се
явил в 09.20 ч., на 07 09.2022 г. се явил в 09.25 ч. и на 09.09.2022 г. се явил в
09.30 ч., което е след установеното работно време; не изпълнил заповедта да
представи месечни документи за периода 01.01.2022 – 30.06.2022 г., както и
финансов отчет в срока до 17 ч. на 25.08.2022.
Ищецът твърди, че не е осъществил вменените му нарушения, оспорва
като неверни твърденията на директора в заповедта за уволнение като
незаконосъобразна. Пред Районен съд * е образувано и висящо гр.д.
№1023/2022 г. за друго дисциплинарно наказание. Счита, че работодателят
има тенденциозното отношение към него. Бил принуден да комуникира с
работодателя чрез мейли, писма с известия за доставяне и пр. Оспорва
твърдението, че е закъснявал за работа в дните, посочени в заповедта, твърди,
че по същото време е осъществявал трудовите си функции. Счита, че
дадените нареждания от работодателя на 16.08.2022 г. са незаконни и за
неизпълнението им не следва да носи дисциплинарна отговорност.
Определените кратки срокове го поставили в невъзможност да изпълни
нарежданията, тъй като почти ежедневно бил атакуван с различни
разпореждания, заповеди за справки, отчети и други. За поисканото от него
обяснение му бил предоставен неразумен срок.
Работодателят не съобразил закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ поради
болест на сърцето по чл. 1 от Наредба № 5 и не е искано предварително
разрешение от Инспекцията по труда. Освен това е член на Синдикалната
организация и се ползва от закрилата на колективния трудов договор и
браншови колективен трудов договор, към който също съм се присъединил.
Ответникът не е предприел действия да изиска от синдикалната организация
съгласие за уволнението му. Счита, че е изпълнявал трудовите си задължения,
а заповедта за уволнението му е издадена преди да влезне в сила заповедта за
предходното дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена и в нарушение
на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не са описани обективните и субективните
признаци на вменените му нарушения.
Твърди също, че длъжностната му характеристика включва задължения
за осъществяване на контакти с Община *, Министерство на културата, банки,
статистически и контролни органи, чието осъществяване предполага, че
2
изпълнява трудови задължения извън сградата на *та, който факт
работодателят не е съобразил. Твърди, че в следствие на уволнението останал
без работа, за което претендира да му бъде изплатено и обезщетение за
времето от 06.10.2022 г. до 06.04.2023 г., ведно със законната лихва до датата
на плащането. Тъй като последното получено от него брутно трудово
възнаграждение е 1 740 лв., то и шесткратният размер на обезщетението е 10
640 лв.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът – *
„*“ – * оспорва предявените искове. Твърди, че заповедта за уволнение е
издадена от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и
е законосъобразна. От страна на ищеца са били извършени във времето
множество нарушения на трудовата дисциплина, наложените дисциплинарни
наказания не са довели до положителна промяна в поведението на ищеца,
затвърдила се тенденция на незачитане на трудовата дисциплина.
Нарушенията са констатирани с множество протоколи, съответстващи на
записите от камерите за електронно наблюдение. Ищецът нарушил
задълженията си по чл. 126, т. 1, 3, 7, 10 КТ, както и чл. 9, т. 3 и 14 от
Правилника за дейността, утвърден от министъра на културата, като не се
явявал навреме на работа, не е бил на работното си място до края на
работното време, не е използвал цялото време за изпълнение на възложената
работа, не е изпълнявал законни нареждания на работодателя, не спазва
вътрешните правила и задължения, произтичащи от нормативен акт, КТД,
ТД, не уведомява директора за закъсненията за работа. Счита за
неоснователни и твърденията за незаконни нареждания на работодателя и че
разполага с всички необходими средства – счетоводна програма и материални
условия за своевременното предоставяне на исканите отчети, справки и
други, в случай, че е изпълнявал ежедневно задълженията си за
осчетоводяване на счетоводните операции. Неоснователно е твърдението за
осъществяване на контакти с външни институции във времето на
нарушенията, тъй като ищецът не сочи конкретни такива по дати. Счита за
неоснователно и твърдението на ищеца, че страда от болест, предвидена в чл.
1 от Наредба № 5, тъй като първичната хипертония не е равнозначна на
исхемична болест на сърцето, за която работниците се ползват от специалната
закрила на чл. 333, ал. 1 КТ, а данни за второто няма през време на целия
трудов стаж на ищеца.. Счита също, че е невярно твърдението на ищеца, че е
член на синдикалната организация, тъй като няма решение на синдикалния
комитет в библиотеката за приемането на ищеца за неин член, а освен това не
е и внасял членски внос за период от 2012 до 20.12.2022 г. Счита искът за
обезщетение за шест месеца – времето на оставането на ищеца без работа за
неоснователно, тъй като ищецът е регистриран като ЕТ „* К. – *“, ЕИК * и
като такъв осъществява търговска дейност с предмет организиране на
счетоводно отчитане и съставяне на годишни, междинни и други финансови
отчети по реда на ЗСч. Такава търговска дейност е осъществявал и по време
на работата му при ответника, което се удостоверява с протокол от 07.10.2022
3
г., с който са му предадени папки със счетоводни документи на 8 фирми, една
от които е неговата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото
доказателствени материали се установява, че ищецът * е престирал работната
си сила при ответника * „*“ – * по силата на сключен между страните Трудов
договор № *г. на длъжността „счетоводител“, като по-късно ищецът бил
преназначен на длъжност „главен счетоводител“ при ответника.
Не е спорно също така, че със Заповед № *г. на Директора на * „*“ *, на
ищеца било наложени дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“
и прекратeно трудовото му правоотношение с ответника. За да издаде
заповедта в горния смисъл, ответникът – работодател се позовавал на
разпоредбата на чл.192, ал 1, във вр. с чл. 187, ал. 1,т. 1,пр. 1,чл. 187, ал. 1,т.
10,чл.188,т. 3,чл. 190, ал. 1,т. 1, пред. 1 от Кодекса на труда и приел, че
ищецът * е допуснал системни нарушения на трудовата дисциплина, а именно
неизпълнение на трудови задължения, възложени със Заповед № 154 от
16.08.2022г. на директора на *, изразяващи се в 6 /шест/ броя закъснения за
работа, съответно: На 23.08.2022г. се явил на работа в 11.00 ч., на 01.09.2022
година се явил в 13.50 ч., на 02.09.2022 г. се явил в 10:35 ч., на 05.09.2022 г. се
явил в 09.20 ч., на 07 09.2022 г. се явил в 09.25 ч. и на 09.09.2022 г. се явил в
09.30 ч., което е след установеното работно време; не изпълнил заповедта да
представи месечни документи за периода 01.01.2022 – 30.06.2022 г., както и
финансов отчет в срока до 17 ч. на 25.08.2022.
За уреждане организацията на труда при ответника като доказателство
по делото е приет Правилник за вътрешния трудов ред /на л. 42 от делото/,
като в чл. 9, ал. 3 от същия е предвидено, че определени категории служители
в библиотеката, сред които и длъжността „главен счетоводител“, заемана от
ищеца *, работят на редовна смяна, двусменно и съботни дежурства. Редовна
работна смяна с работно време от 08:00ч. до 16:30ч., съответно от 08:00ч. до
17:00ч., в зависимост от продължителността на обедната почивка. Ал. 4 на чл.
9 от Правилника предоставя възможност на служителите да заявят писмено
пред ръководството времетраенето на обедната почивка, която желаят да
ползват – 30 минути или 1 час. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 14 от
Правилника, напускане на работното място по време на работа става с
разрешението на директора за зав. отделите и с разрешението на зав. отделите
за останалите библиотекари. Правилникът за вътрешния трудов ред бил
подписан от ищеца * /на л. 47 от делото/.
С уведомление от 10.12.2019г. ищецът К. заявил желание да ползва
обедна почивка за времето от 12:00ч. до 13:00ч., т.е. същият следвало да
спазва установеното работно време от 08:00ч. до 17:00ч.
Съгласно т. 7 от приложената и приета по делото длъжностна
характеристика за длъжността „главен счетоводител“ при ответника,
заемащият я служител отговаря за своевременното оформяне на счетоводните
4
документи и воденето на възложените сметки, като носи отговорност за
несвоевременното или неточно извършени счетоводни операции и подадени
данни. Ищецът * е запознат с длъжностната характеристика на 24.04.2017г.
От приложения по делото болничен лист за временна
неработоспособност № * се установява, че ищецът страда от есенциална
/първична/ хипертони*то същият е ползвал болничен за периода 29.10.2019г.
до 01.11.19г.
От приложеното по делото писмо с изх. № 5/20.12.2022г. на
Председателя на ОС на КНСБ се установява, че ищецът * няма подадено
заявление за членство в синдикална организация на КНСБ и няма подадено
заявление за присъединяване към колективен трудов договор, подписан на
09.10.2020г.
Със Заповед № 154/16.08.2022г. на Директора на * „*“ – * на ищеца *
било наредено в срок до 17:00ч. на 25.08.2022г. да предостави на директора
месечни документи за периода 01.01.2022г. до 30.06.2022г. за осъществени
приходни и разходни финансови операции, съдържащи всички необходими
съпроводителни документи за съответния период, както и финансов отчет за
периода 01.01.2022г. – 30.06.2022г.
Предвид неизпълнение на заповедта, ищецът с писмо – искане с изх. №
241/08.09.2022г. – на л. 52 от делото, * бил поканен на основание чл. 193, ал. 1
КТ в тридневен срок от получаване на документа да представи писмени
обяснения на какво основание не е изпълнил горепосочената заповед, както и
да посочи доказателства, които следва да бъдат събрани. В даденото
впоследствие писмено обяснение ищецът К. посочил като основание за
неизпълнение на заповедта краткия срок за изпълнение, както и
обстоятелството, че всички финансови документи са подписани от директора,
както и че касовият отчет е представен на директора и на Община *.
На 23.08.2022г., 01.09.2022г., 02.09.2022г., 05.09.2022г., 07.09.2022г. и
09.09.2022г. ищецът * без основание и оправдателен документ отсъствал от
работното си място за различни периоди от време, което било констатирано
след извършване на проверки от комисия в състав Директора на * „*“ и други
ръководни служители. В хода на извършване на проверките се установило, че
ищецът без основание отсъствал от работното си място за различни времеви
интервали. За установеното били съставени Констативни протоколи,
подписани от комисията /на л. 60-65 от делото/
За констатираните отсъствия от работа, ответникът, в качеството му на
работодател, с няколко на брой писма – искания изискал от страна на ищеца
К. по реда на чл. 193, ал. 1 КТ писмени обяснения относно отсъствията на
служителя от работното му място. В своите обяснения ищецът изложил, че
отразеното в констативните протоколи не отговаря на истината, твърденията
са неверни и недоказани, а задълженията му като главен счетоводител
изискват и посещения на различни институции.
Впоследствие, ответникът издал Заповед № *г. на Директора на * „*“ -
*, с което на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ и било прекратeно трудовото му
5
правоотношение с ответника.
На 07.10.2022г., ден след заповедта за дисциплинарно уволнение, с
приемо – предавателен протокол на ищеца * били предадени намиращите се в
кабинета му в * „*“ – * папки с финансово – счетоводни документи,
обозначени на следните дружества и еднолични търговци: „* *“ ЕТ, „* *“ ЕТ,
„*“ ЕТ, „*“ ЕТ, „*“ ЕТ, „*“ ЕООД, „М. К. – *“ ЕТ, „*“ ЕТ, както и един брой
радио.
Като свидетел по делото беше разпитана * – бивш служител при
ответника. В своите показания, свидетелката * излага, че ищецът и споделил,
че очаква да бъде уволнен за това, че уж не ходи редовно на работа, както и
че закъснява. * споделя, че на 07.09.2022г. видяла ищеца * пред сградата на
Община *, като същият държал папки и пушел цигара. Ищецът заявил на
свидетелката *, че не иска да се бави, защото му „цепят минутката“, като
същият бил притеснен. Настоящият съдебен състав намира, че на показанията
на свидетелката * не следва да се дава вяра. Показанията на тази свидетелка
са хаотични, нееднопосочни и не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото. Същите в едната си част касаят факти и обстоятелства,
които стоят извън предмета на доказване по делото, а в другата си част се
намират в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Ето
защо, съдът не изгражда вътрешното си убеждение на показанията на тази
свидетелка.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение
законосъобразно, при спазване на формалните изисквания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта,
наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на
обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
уволнение/, както и че ищецът виновно е извършил нарушения на трудовата
дисциплина, индивидуализирани в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и наложеното за него наказание се явява съответно.
В настоящия случай, по делото безспорно се установи, че през исковия
период между страните е било налице валидно възникнало трудово
правоотношение, по силата на сключен Трудов договор от 10.03.2003г.,
съгласно който ищецът * е престирал труд на длъжност "главен
счетоводител", както и обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № *г., с която работодателят е наложил на ищеца
дисциплинарно наказание "уволнение".
На ищеца К. е наложено най –тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение" за нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 КТ.
Съгласно цитираната материалноправна разпоредба "Нарушения на трудовата
дисциплина са закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване
на работа или неуплътняване на работното време".
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
6
рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на
уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца
фактически основани*ито /според уволненото лице/ опорочават
волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не
може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване /в този смисъл Решение № 158 от
1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от
02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 1557 от
13.12.2011 г. по гр. д. № 846/2011 г., по описа на ВКС /.
Видно от приложеното на л. 6 от делото копие на Заповед № *г.,
работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение" за
това, че същият поради допуснати системни нарушения на трудовата
дисциплина, а именно неизпълнение на трудови задължения, възложени със
Заповед № 154 от 16.08.2022г. на директора на *, изразяващи се в 6 /шест/
броя закъснения за работа, съответно: На 23.08.2022г. се явил на работа в
11.00 ч., на 01.09.2022 година се явил в 13.50 ч., на 02.09.2022 г. се явил в
10:35 ч., на 05.09.2022 г. се явил в 09.20 ч., на 07 09.2022 г. се явил в 09.25 ч. и
на 09.09.2022 г. се явил в 09.30 ч., което е след установеното работно време;
не изпълнил заповедта да представи месечни документи за периода
01.01.2022 – 30.06.2022 г., както и финансов отчет в срока до 17 ч. на
25.08.2022.
Първият спорен по делото въпрос е за това извършени ли са описаните в
заповедта нарушения от страна на ищеца.
Видно от приложения по делото Правилник за вътрешния трудов ред
/на л. 42 от делото/, като в чл. 9, ал. 3 от същия е предвидено, че определени
категории служители в библиотеката, сред които и длъжността „главен
счетоводител“, заемана от ищеца *, работят на редовна смяна, двусменно и
съботни дежурства. Редовна работна смяна с работно време от 08:00ч. до
16:30ч., съответно от 08:00ч. до 17:00ч., в зависимост от продължителността
на обедната почивка. С уведомление от 10.12.2019г. ищецът К. заявил
желание да ползва обедна почивка за времето от 12:00ч. до 13:00ч., т.е.
същият следвало да спазва установеното работно време от 08:00ч. до 17:00ч.
Ищецът К., в качеството му на служител на ответника е бил запознат с
организацията на работа и приетия правилник, определящ правилата на труд
и вътрешния ред при ответника, обстоятелство, което се установява от
приложеното копие на списък /на л. 47/от който е видно, че ищецът К. е
положил подпис, с който удостоверява, че е запознат с правилата за
7
вътрешния трудов ред.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за безспорно установено, че ищецът е осъществил вменените му със
заповедта дисциплинарни нарушения. Системното закъснение на ищеца К. за
работа е обективирано в съответни Констативни протоколи, които са
надлежно подписани от страна на комисия, сформирана от работодателя.
Недоказани по делото останаха твърденията на ищеца, че процесните
констативни протоколи представляват документи с невярно съдържание,
доколкото отразеното в същите не отговаряло на обективната действителност.
В тази насока липсват каквито и да било доказателства, още повече, че
самият ищец в обясненията си по реда на чл. 193, ал. 1 КТ излага, че
задълженията му на главен счетоводител включват и посещения на други
институции и държавни ведомства. Т.е. ищецът *, макар и косвено, признава
неизгоден за себе си факт – а именно, че на процесните дати и часове не се е
намирал на работното си място поради пребиваването му по служба в други
институции. Съдът намира за необходимо да отбележи, че действително в
длъжностната характеристика на ищеца е записано, че същият осъществява
контакти с Министерство на културата, Община *, представители на банки,
финансови институции и контролни органи, но Правилника за вътрешния
трудов ред на работодателя вменява на ищеца К. задължение напускането на
работното място по време на работа да става с разрешението на Директора,
каквото в настоящия случай не е искано. Поради това ирелевантни са и
представените по делото от страна на ищеца платежни документи, още
повече, че част от т*саят дати, различни от вменените дисциплинарни
нарушения.
По гореизложената аргументация настоящият съдебен състав намира за
доказани извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина,
индивидуализирани в процесната заповед за дисциплинарно уволнение,
респективно неоснователно е възражението, обективирано в исковата молба,
че нарушенията не са извършени.
Спазени са и изискванията за съдържание на заповедта,
систематизирани в материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ,
доколкото същата е мотивирана, като са посочени нарушителят, нарушенията
извършени от същия, датата на извършване на същите, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
С оглед извода, че процесните нарушения са извършени от ищеца
следва да се разгледа въведеното с исковата молба възражение, че
8
наказанието е наложено при нарушение на материалноправната разпоредба на
чл. 189, ал. 1 КТ. Съгласно цитираната разпоредба "При определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя".
Конкретно при спор относно законността на наложено дисциплинарно
наказание и своевременно релевирано възражение по чл. 189 КТ съдът следва
да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид -
тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. В трайната съдебна практика
решение № 167/14.05.2013 г. по гр. дело № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о.,
постановено по чл. 290 ГПК, е застъпено становището, че тежестта на
допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната
работа, с оглед характера на възложените трудови функции и доколкото те
сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са свързани с
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Прието е, че
следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко
тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици. В тази насока е разрешението на
правния въпрос и в решение № 163/13.06.2012 г. по гр. дело № 564/2011 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 227/29.06.2012г. по гр. дело № 1417/2011 г. на ВКС
III г. о., решение № 516/28.06.2010 г. по гр. дело № 94/2009 г. на ВКС, III г. о.
С оглед на цялостното поведение на ищеца - преди и след установяване
на процесните нарушения на трудовата дисциплина, преценено съвкупно с
всички установени по делото обстоятелства, съдът приема, че наложеното
най-тежко дисциплинарно наказание е съответно на интензитета на
извършените системни дисциплинарни нарушения - арг. чл. 189, ал. 1 КТ.
Съдът достигна до този извод, съобразявайки обстоятелството, че от
материалите по делото се установи, че ищецът * трайно и системно е
пренебрегвал установените от работодателя правила, като в един сравнително
кратък период от време - 10 работни дни, в шест от тях ищецът не е спазил
работното време, като общо отсъствието му от работа е 15 часа и 40 минути, т
е. за 10 работни дни, същият почти 2 дни не е бил на работа. Интензитетът на
нарушенията говори за липса на самокритичност и мотивация за изкореняване
на негативните трудови навици, формирани у ищеца. Установява се, че
нарушенията, за които на ищеца К. е наложено най-тежкото наказание са
извършвани системно и преди исковия период / предмет на друго висящо
производство/. Поведението на ищеца, според настоящият съдебен състав, е в
разрез с общожитейската представа за добросъвестност и доверие между
работодател и служител. При установено работно време, нормално е да се
допусне закъснение, но същото, за да бъде прието, следва да е инцидентно,
докато при поведението на ищеца К. се наблюдава системно неспазване на
трудовата дисциплина и незачитане на приетите от работодателя правила.
Неоснователно е изложеното в исковата молба, че ищецът * се ползва
9
със специална закрила при уволнение, доколкото от приложеното по делото
писмо с изх. № 5/20.12.2022г. на Председателя на ОС на КНСБ се установява,
че ищецът * няма подадено заявление за членство в синдикална организация
на КНСБ и няма подадено заявление за присъединяване към колективен
трудов договор, подписан на 09.10.2020г.
Неоснователно е и възражението, че ищецът К. се ползва от закрилата
на чл. 333 и сл. КТ, доколкото същият страда от заболяване, което е включено
в чл. 1 от Наредба № 5, като при уволнението му следва предварително да се
изиска разрешение от Инспекцията по труда. Това възражение също не се
споделя от настоящия съдебен състав, доколкото установеното при ищеца
заболяване „първична хипертония“ е различно от заболяването „исхемична
болест на сърцето“, за което работниците се ползват от специалната закрила
на чл. 333, ал. 1 КТ.
По исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във
вр. с чл. 225 КТ.
Основателността на исковите претенции за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение за времето, през
което работникът е останал без работа поради уволнението е обусловена от
уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно. С оглед
неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и претенциите с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1600 лева за
адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото списък по чл.
80 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от **, с ЕГН:
**********, с адрес: *, ул. „*“ № 10, вх. Б, ап. 16 срещу * „*“ – *,
представлявана от директора * * обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № *г. за незаконно; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен
счетоводител“ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 10 640 лв. за времето на оставане на ищеца без
работа поради незаконното му уволнение в период от шест месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК **, с ЕГН: **********, с
10
адрес: *, ул. „*“ № 10, вх. Б, ап. 16 да заплати на * „*“ – *, представлявана от
директора * * сумата от 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване
от страните, в двуседмичен срок, считано от 18.04.2023г. пред Окръжен съд –
*.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
11