№ 129
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100510011 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК .
В. гр.д. №10011/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л. СП. АНД.
ЕГН ********** , С. И.А. ЕГН ********** и ИВ. И.А. ЕГН ********** от гр.София срещу
решение №20014391 от 18.01.2021 г по гр.дело №22136/2019 г на СРС , 64 състав ,
поправено с решение №20121227 от 20.05.2021 г по същото дело ; с което са отхвърлени
исковете на въззивниците да се осъди „ДЗИ-Ж.“ ЕАД ЕИК **** гр.София да заплати на
основание чл.134 ЗЗД във вр.чл.382 ал.3 изр.2 КЗ и чл.448 ал.1 КЗ на „ОББ“ АД ЕИК ****
гр.София сумата от 5367,76 лева – застрахователно обезщетение по групова
застрахователна полица №2033 с начална дата на застраховката 30.08.2017 г поради
застрахователно събитие „смърт вследствие на заболяване“ на застрахования И.И.А. , което
обезщетение представлява непогасена част от дълга по договор за кредит от 30.07.2017 г
между починалия и „ОББ“ АД , ведно със законната лихва от 10.02.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и на основание чл.456 ал.1 КЗ сумата от 4747,72 лева платени
от ищците като наследници при равни квоти на И.И.А. задължения по договор за кредит от
30.07.2017 г между починалия и „ОББ“ АД , ведно със законната лихва от 17.04.2019 г до
окончателното заплащане на сумата .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . По делото не са
събрани доказателства за причинно-следствена връзка между заболяванията /ХБС и
неинсулинозависим захарен диабет на И.А. и смъртта му от сърдечно-съдова
1
недостатъчност /. Не е налице изключен риск , защото според медицинските документи А.
е страдал от ХБС без застойна сърдечна недостатъчност , а захарният диабет е бил без
усложнения . Такива заболявания не са пречка за нормален живот и не са пречка да се
сключи застраховка „Живот“ т.е. няма съзнателно премълчаване на обстоятелства за
здравословното му състояние . Клаузата за процесното изключение е неравноправна и
нищожна , защото съдържа предварителен отказ от застрахователно обезщетение , като
застрахователят не е изискал медицинска документация за здравословното състояние на А.
при сключване на договора за кредит .Липсва подпис на А. върху Условията за
застрахователно покритие по Полица 2033 , той не е бил уведомен за нейното съдържание и
не е могъл да избере друг застраховател . Банката трябва да се обърне първо към
застрахователя за удовлетворяване на претенциите си , за което кредитополучателят е
внасял премии.
Въззиваемата страна „ДЗИ-Ж.“ ЕАД е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба . Не е налице покрит застрахователен риск . Възражението , че застрахованият не е
бил уведомен за условията по застраховката , защото не е подписал ОУ , е преклудирано ,
защото не е направено най-късно в първото заседание пред СРС /въззиваемата страна
разполага с такъв подписан екземпляр и го представя /. Клаузата за изключението не е
неравноправна , а е допустима по КЗ и ЗЗП. Починалият А. е страдал от ХБС , стенокардия
и захарен диабет от декември 2011 г и сърдечното му заболяване е причина за смъртта му .
Въззиваемата страна-съищец „ОББ“ АД не е подал писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Основното решение е връчено на въззивниците на 28.01.2021
г и е обжалвано в срок на 10.02.2021 г. Налице е правен интерес на въззивниците за
обжалване на решението на СРС.
Решението за поправка на ОФГ не е обжалвано от страните по делото.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да отхвърли исковете СРС е приел от фактическа страна следното . На 30.08.2017 г е
сключен договор за кредит между И.А. и „ОББ“ АД за сумата от 7600 лева , като кредитът
следва да се върне на 60 анюитетни вноски до 20.08.2022 г .
На същата дата И.А. сключил застраховка „Живот“ с „ОББ-А.М. ЖЗД“ АД по полица №2033
/ответникът е правоприемник на въпросния застраховател / .
На 08.02.2018 г И.А. починал и ищците са негови наследници . Ищецът и ответникът спорят
дали е налице изключен риск респ.дали клаузата за изключението от застрахователното
покритие е неравноправна и нищожна .
Според СРС причина за настъпване смъртта на И.А. е сърдечно-съдова недостатъчност ,
която е в причинна връзка със заболявания като ХБС , стенокардия , захарен диабет ,
затлъстяване ; които са били налични преди сключване на застраховката „Живот“ . Без
значение е дали застрахователят е задал въпроси за въпросните обстоятелства по чл.362 КЗ .
Поради наличие на изключение по ОУ не е настъпил застрахователен риск и исковете са
2
неоснователни .
Решението на СРС е валидно и допустимо , но е неправилно . В по-новата практика на ВКС
преобладаващо е разбирането , че кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу
определени рискове, респективно наследниците му имат правен интерес и активна
процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на
имуществените права на банката/кредитната компания като искат осъждането на
застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния
договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие,
ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД /косвен иск/ -
решение №138 от 05.01.2016 г по т.д.№1727/14 г на ВКС , II ТО , определение №693 от
08.08.2016 г по т.д. № 2977/2015 г, ТК , ІІ ТО на ВКС , определение №604 от 05.11.2019 г по
т.д. № 385/2019 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и др. В случая трябва да се приеме , че предявените
косвени искове за сумата от общо 5367,76 лева са допустими , а въпросът дали
въззивниците - ищци имат материално-правна легитимация е по съществото на спора .
Първоинстанционният съд е приел /без да акцентира на това в решаващите си мотиви / , че в
случая легитимиран да претендира застрахователната сума е съищецът „ОББ“ АД ,
който е отпуснал кредита и има качеството на кредитор по чл.383 КЗ . Дадената от СРС
правна квалификация по чл.134 ЗЗД във вр.чл.382 ал.3 изр.2 КЗ и чл.448 ал.1 КЗ е
неправилна . Чл.382 ал.3 изр.2 КЗ касае застраховка сключена от кредитор за обезпечение
, докато в случая застраховката е сключена по реда на чл.383 КЗ от длъжник в полза на
кредитор. В тази част решението на СРС трябва да се отмени и настоящият съд да се
произнесе по съществото на спора .
Съгласно чл.383 ал.3 изр.1 КЗ съищецът се явява длъжник по отношение на ищците и има
задължението да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия
относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната
сума по застрахователния договор . Като не предприема тези действия съищецът заплашва
правната сфера на ищците . Следователно в случая те имат материално-правна легитимация
да предявят процесните косвени искове за сумата от общо 5367,76 лева непогасена част от
дълга по договор за кредит от 30.07.2017 г между починалия и „ОББ“ АД /сравни с решение
№60063 от 30.06.2021 г по т.д.№351/20 г на ВКС , I ТО / .
Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на ищците за
неравноправност и нищожност на клаузата съдържаща изключение от застрахователното
покритие поради наличие на заболявания предхождащи сключването на застрахователния
договор . Както е прието в решение №60063 от 30.06.2021 г по т.д.№351/20 г на ВКС , I ТО ,
законодателят с чл.362 ал.1 КЗ е въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на
застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да
отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията „съществени
за риска” тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл.362 ал.2
предл.1 КЗ . Прилагането на чл.362 КЗ е от съществено значение за преценката на
застрахования дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования
3
обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя
последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива,
липсата на отговори на застрахования. Хипотетично възниква въпроса, дали вместо
прилагането на чл.362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите изисквания към
застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо
застрахования на обстоятелства, имащи характеристиката на съществени по смисъла на
чл.362 ал.1 КЗ. Според настоящия съд преценката относно здравния статус (обстоятелство
от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на
информация, събрана/установена по реда на чл.362 КЗ , а не на отрицателна информация
към застрахования в смисъл „застрахователят не би изплатили обезщетение ако..”. Дори и в
този случай, обаче, следва да е налице конкретика и съответната клауза да е формулирана
ясно и разбираемо .
В случая клаузата на изключението , че полицата не покрива всякакви заболявания , за
които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена диагноза или от които е бил
лекуван или за които е получавал лекарства преди датата на застраховката е твърде обща и
неясна , като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора /чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП/ . Отделно съгласно чл.143 ал.2 т.6 ГПК,
неравноправна е и всяка клауза в договор с потребител , която позволява на търговеца да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя . Въпросната клауза на практика позволява на застрахователя
почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати
застрахователно обезщетение /най-често на свързана с него банкова институция / , докато
задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно .
Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗД процесната клауза за изключение от застрахователното покритие е
неравноправна и нищожна и не може да бъде основание за отхвърляне на исковете по
чл.134 ЗЗД . Според ССЕ към датата на завеждане на делото задълженията по кредита са в
размер на 5485,64 лева , а към датата на изготвяне на заключението са в размер на 4150,13
лева . Тъй като предмет на исковете по чл.134 ЗЗД са все още неплатените суми и трябва да
се вземат предвид фактите настъпили по време на съдебното производство предявените
искове за общо 5367,76 лева трябва да се уважат частично за 4150,13 лева , а в останалата
част да се отхвърлят . Върху тази сума се дължат и лихви за забава както са претендирани от
ищците .
По отношение исковете за сумата от 4747,72 лева платени от ищците като наследници при
равни квоти на И.И.А. задължения по договор за кредит от 30.07.2017 г между починалия и
„ОББ“ АД ; СРС е квалифицирал същите по чл.456 ал.1 КЗ . Въпреки неяснотите в
разпоредбата от КЗ правната квалификация на първоинстанционния съд следва да се счете
за правилна . Доколкото при сключване на полицата в полза на банката кредитополучателят
вече е „трето лице“ , то той /на още по-голямо основание/ има право да иска възстановяване
на платените суми по кредита . По вече изложените съображения не е налице изключение
по застрахователния договор . Исковете са доказани по размер с приетата пред СРС ССЕ и
4
трябва да се уважат изцяло ведно със законните последици . Пред СРС и СГС разноски се
дължат от ответника , съответно 1679,91 лева и 759,64 лева , като разноските пред СГС са
изчислени по компенсация .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20014391 от 18.01.2021 г по гр.дело №22136/2019 г на СРС , 64 състав
, поправено с решение №20121227 от 20.05.2021 г по същото дело ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА по искове на Л. СП. АНД. ЕГН ********** , С. И.А. ЕГН ********** и ИВ. И.А.
ЕГН ********** от гр.София , които искове са с правно основание чл.134 ЗЗД във вр.чл.383
ал.3 КЗ и чл.448 ал.1 КЗ „ДЗИ-Ж.“ ЕАД ЕИК **** гр.София да заплати на „ОББ“ АД ЕИК
**** гр.София сумата от 4150,13 лева – застрахователно обезщетение по групова
застрахователна полица №2033 с начална дата на застраховката 30.08.2017 г поради
застрахователно събитие „смърт вследствие на заболяване“ на застрахования И.И.А. , което
обезщетение представлява непогасена част от задълженията по договор за кредит от
30.07.2017 г между починалия и „ОББ“ АД , ведно със законната лихва от 10.02.2018 г до
окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочените искове за разликата над 4150,13 лева до предявения размер от
5367,76 лева застрахователно обезщетение по групова застрахователна полица №2033 с
начална дата на застраховката 30.08.2017 г поради застрахователно събитие „смърт
вследствие на заболяване“ на застрахования И.И.А. , което обезщетение представлява
непогасена част от задълженията по договор за кредит от 30.07.2017 г между починалия и
„ОББ“ АД , ведно със законната лихва от 10.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата
.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Ж.“ ЕАД ЕИК **** гр.София да заплати на основание чл.456 ал.1 КЗ на Л.
СП. АНД. ЕГН ********** , С. И.А. ЕГН ********** и ИВ. И.А. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 4747,72 лева платени от ищците като наследници при равни квоти на
И.И.А. задължения по договор за кредит от 30.07.2017 г между починалия и „ОББ“ АД ,
ведно със законната лихва от 17.04.2019 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА „ДЗИ-Ж.“ ЕАД ЕИК **** гр.София да заплати на Л. СП. АНД. ЕГН ********** ,
С. И.А. ЕГН ********** и ИВ. И.А. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1679,91 лева
разноски пред СРС и сумата от 759,64 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението не подлежи на обжалване поради материален интерес на всеки от исковете под
5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК / .
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6