№ 98
гр. Варна, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. No 80791 / 22.11.2022г., подадена от „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Петър Дертлиев“ No 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Юл.
Хр. Юрг., срещу разпореждане No 41185 / 10.11.2022г., постановено по ч. гр. дело № 12937/
2022 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК, заявление с вх. № 11503/30.08.2022 г. по регистъра на РС – Шумен, на заявителя
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Б. В., ЕГН **********,
с настоящ адрес към датата на депозиране на заявлението: ******** – длъжник по Договор
за потребителски кредит № ********** от 17.07.2018 г., сключен между същия и „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, вземанията по който договор са прехвърлени от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 31.08.2018 г., за сумите както следва: - 53,04
лева, представляваща остатък от частично претендираната като главница по договора за
кредит сума, включващ суми за застраховка и такса за оценка на риска, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението; - 71,00 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 24.09.2018 г. до 25.09.2019 г.; - 240,20 лева, претендирана като обезщетение за
забава върху главницата за периода от 25.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Основанията, на които се позовава жалбоподателят са бланкетни. Цитира единствено
съдебна практика, която е в насока, че заповедният съд е следвало да издаде заповед за
изпълнение по подаденото заявление за всички посочени суми и липсват основания за
отхвърляне на заявлението в обжалваната част. Маркира като цитати от посочената съдебна
1
практика, че целта на заповедното производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК е само да
провери дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да твърди, че вземането
съществува. В заповедното производство заявителят не разполага с процесуална възможност
да провежда пълно и главно доказване на заявената в заповедното производство претенция.
Именно поради това, в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не
следва да се доказва нито съществуването на вземането, нито обстоятелствата, на които се
основава претенцията. Достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането, за да се провери дали същото е спорно. В случай че постъпи възражение от
страна на длъжника или същият бъде уведомен за заповедта за изпълнение при условията на
чл. 47 ГПК, то тогава заявителят е длъжен да предяви иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване на съществуването на твърдяното от него вземане, като именно в исковото
производство страните ще реализират своето право на защита и ще установят по надлежния
ред своите твърдения. С оглед на посочената съдебна практика, моли съда да отмени
разпореждането в обжалваната част.
Предвид характера на производството, препис от жалбата не се връчва на
насрещната страна.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството по ч.гр.д. № 12937/2022 г. на ВРС, 52-ри състав, е образувано по
заявление издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Б. В., ЕГН
********** – длъжник по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.07.2018 г.,
сключен между същия и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като вземанията по договора са прехвърлени
от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от
29.10.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 31.08.2018 г., за
сумите както следва: - 553,04 лева, представляваща частично претендирана главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от главницата в общ размер от 590,58 лева,
включваща изплатената на кредитополучателя сума – 500 лева, застраховка „БАНК живот
агент“ – 27,30 лева, и такса за оценка на риска – 63,28 лева, ведно със законната лихва върху
сумата на частично претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 30.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; - 71,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 24.09.2018 г. до 25.09.2019 г. - 240,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.09.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и направените по делото разноски
за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
В заявлението и уточняващите го молби се поддържа, че между „Ти Би Ай Банк“
ЕАД и К. Б. В. бил сключен представеният към заявлението договор за кредит, съобразно
който кредитополучателят е поел задължение да погасява задълженията си на месечни
вноски, но не е изпълнявал същото, като срокът, за който е бил сключен договорът е
изтекъл. Сочи се, че в сумата за главница се включва отпуснат финансов ресурс, застраховка
2
и такса, а претендираните възнаградителна и законни лихви са изчислени само върху чистия
финансов ресурс. Вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД към заявителя било прехвърлено с
договор за цесия.
Към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е приложен
посоченият в заявлението договор за потребителски кредит, преддоговорна информация за
застраховката и застрахователната полица.
По заявлението е постановено разпореждане No 41185 / 10.11.2022г. по ч. гр. дело №
12937/ 2022 г. по описа на ВРС, 52 състав, с което е разпоредено да се издаде заповед за
изпълнение за сумата от 500,00 лева, представляваща преведената на кредитополучателя
главница по договор за потребителски кредит № **********/17.07.2018 г., сключен между
същия и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който договор са прехвърлени от страна на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 29.10.2021 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 31.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 30.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 43,38
лева (Четиридесет и три лева и 38 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски за
заповедното производство, съразмерно с уважената част на заявлението, включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, като в
останалата част заявлението е отхвърлено и съответно се обжалва, което е предмета на
разглеждане и в настоящото производство пред ВОС.
Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението са в насока, че договорът за
кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на същия.
По допустимостта:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По основателността:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Конкретни основания за отмяна на разпореждането в частната жалба не се съдържат,
а жалбоподателят бланкетно се позовава на съдебна практика, която дори не е относима към
основанията, на които е частично отхвърлено заявлението. Практиката, която се цитира
касае редовността на заявлението и задължението на съда да издаде заповед. В случая,
обаче, заявлението е отхвърлено частично, поради констатирано противоречие на договора с
отделни разпоредби, уреждащи потребителската закрила, което влече недействителност на
същия, като се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Тази констатация е
извършена от заповедния съд в изпълнение на вменените му по силата на чл. 411 ал.2 т.2 от
ГПК задължения и засилената потребителска защита. За пълнота на изложението, следва да
се посочи, че съобразно чл.11 т.12 от ЗПК, погасителният план трябва да съдържа разбивка
3
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В случая в
погасителния план липсва такова конкретно посочване на отделните компоненти, които
очевидно заявителят включва в главницата по кредита. Само на това основание, съобразно
чл. 22 от ЗПК и договорът е недействителен, като в този случай и предвид разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по същия.
От гореизложеното следва, че разпореждането на заповедния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No 41185 / 10.11.2022г., постановено по ч. гр. дело
№ 12937/ 2022 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК, заявление с вх. № 11503/30.08.2022 г. по регистъра на РС – Шумен, на
заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Б. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес към датата на депозиране на заявлението: ******** – длъжник
по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.07.2018 г., сключен между същия
и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по който договор са прехвърлени от страна на „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 31.08.2018 г., за сумите както
следва: - 53,04 лева, представляваща остатък от частично претендираната като главница по
договора за кредит сума, включващ суми за застраховка и такса за оценка на риска, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението; - 71,00 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 24.09.2018 г. до 25.09.2019 г.; - 240,20 лева, претендирана като обезщетение за
забава върху главницата за периода от 25.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4