№ 1927
гр. София, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501659 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.
№278338/01.04.2022 г., с характер на частна жалба, срещу Определение
№261500/07.03.2022 г., по гр.д.№11011/2019 г. на СГС – I ГО – 16 състав, подадена от
адв. И.Ю. А. - Р., в качеството на процесуален представител на Д. Б. И. (под №1 от
исковата молба), Л. И. М. (№2), С. И. В. (№3), Д. И. Д. (№4), С. Л. М. (№5), Н. М. Г.
(№6), А. С. Г. (№7), В. Л. Х. (№8), Г. П. З. (№9), В. Х. А. (№10), на конституираните на
основание чл.227 от ГПК наследници на Н. Н. СТ. (№11) - А. К. С. и А. К. С., Б. С. Г.
(№12), Д. М. А. (№13), С. Ф. И. (№14), К. И. Т. (№15), СТ. Д. И. (№16), В. СТ. П. и Ц.
С. П. – като наследници на П. С. Л. (№17), конституирани на нейно място на осн.
чл.227 от ГПК, П. Т. ХР. (№18), В. Р. С. (№19), М. С. И. (№20), П. Т. Д. (№21), П. К. Д.
(№22), Н.Т. Л. (№23), ЦВ. В. П. (№24), Р. Г. С. (№25), Д. Ф. К. (№26), И. Б. А. (№27), Б.
И. СП. (№28), М. П. Г. (№29), Л. С. А. (№30), Е. Я. А. (№32). С обжалваното
определение е върната искова молба вх.№130559/11.10.2018 г., уточнена с молби от
24.06.2019 г., от 24.07.2019 г., 23.12.2020 г. и 15.03.2021 г., с която са предявени от
всеки от ищците /сега частни жалбоподатели/ отрицателни установителни искове за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, срещу Държавата чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Релевирани са оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
Съдът неправилно е приел, че процесните имоти не са били индивидуализирани – в
хода на производството са изпълнени всички дадени от съда указания, включително
индивидуализирането на процесните имоти. Налице е правен интерес на ищците да
установят по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, че Държавата не е собственик на процесния парцел, тъй
1
като именно съставения Акт за публична държавна собственост съставлява правна
пречка за довършване на процедурите за възстановяване на собствеността на ищците.
В тази връзка е налице и постановено решение на Съда по правата на човека в
Страсбург, с което ищците са осъдили българската държава. Неправилно е прието по
отношение на част от ищците, че нямат правен интерес от предявения ОУИ спрямо
държавата, тъй като са налице висящи съдебни производства, по които ще се прецени
наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността им върху земеделските
земи – тези съдебни производства са спрени до приключване на настоящото, което се
явява преюдициално по отношение на тях. Същевременно, съдебните производства за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи, които не са били спрени до
приключване на настоящото дело, са приключили с решения, с които са потвърдени
отказите на ПК за възстановяване на собствеността в реални граници, именно заради
съставения АПДС, въпреки че по някои от преписките има постановени предходни
актове на същите комисии за възстановяване на правата на собственост на бившите
собственици и техните наследници в реални граници. По отношение на друга част от
ищците съдът неправилно е приел, че поради незавършена процедура по реституиране
на имотите, ищците нямат правен интерес от завеждането на ОУИ срещу Държавата –
именно за да бъде възможно позитивното приключване на реституционните
производства, е необходимо опровергаването на собствеността на държавата, тъй като
наличието на АПДС е основен мотив за постановяване на административни откази по
някои от преписките, а по други – и съдебни такива. С приключването на
административната процедура по отношение на ищцата М. П. Г. (№29) не е отпаднал
правният й интерес от предявяването на иска срещу Държавата, тъй като отказът на
ПК подлежи на съдебен контрол. По отношение на някои от ищците процедурата по
възстановяването на собствеността им е приключила с позитивно за тях решение, но
техните земи също попадат в тези, за които е съставен АПДС, поради което те също
имат правен интерес от отричането на собствеността на Държавата. По отношение на
ищците, за които е постановено решение на ПК, с което им е определено обезщетение
по чл.10б от ЗСПЗЗ, като е прието, че земеделските им земи не са подлежащи на
възстановяване, също възниква правен интерес от оспорването на АПДС. Настоява се
за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощни, приложени по
делото на СГС, както следва: на л.17 – за №1, на л.25 – за №2, на л.35 – за №3, на л.51 –
за №4, на л.54 – за №5, на л.57 – за №6, на л.64 – за №7, на л.77 – за №8, на л.83 – за
№9, на л.90 – за №10, за наследниците на №11 – представени в настоящото
производство пълномощни, на л.125 – за №12, на л.131 – за №13, на л.213 – за №14, на
2
л.141 – за №15, на л.152 – за №16, за наследниците на №17 – на л.201 и л.202, на л.160
– за №18, на л.179 – за №19, на л.181 – за №20, на л.186 – за №21, на л.195 – за №22, на
л.203 – за №23, на л. 31 от делото на СРС - за №24, на л. 30 от делото на СРС - за №25,
на л.239 – за №26, на л.33 от делото на СРС - за №27, на л.257 – за №28, на л.35 от
делото на СРС – за №29, на л.34 от делото на СРС - за №30, и на л.37 от делото на СРС
- за №32. В срок за отстранени констатираните нередовности на частната жалба, и с
Определение №1583/16.06.2022 г. са конституирани на осн. чл.227 от ГПК
наследниците на починалата в хода на процеса ищца Н. Н. СТ. (№11) - А. К. С. и А. К.
С., които са потвърдили извършените от адв. И. А. - Р. процесуални действия без
представителна власт по депозирането на частната жалба срещу Определение
№261500/07.03.2022 г., по гр.д.№11011/2019 г. на СГС – I ГО – 16 състав. Към
настоящия момент частната жалба е приведена в съответствие с изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срок е
постъпил Отговор на частната жалба вх.№286630/18.05.2022 г., подаден от Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
действащ чрез пълномощник Областния управител на Област София – И. К.. Поддържа
се становище за неоснователност на частната жалба, и законосъобразност на
обжалваното определение.
При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваният съдебен
акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в
изпълнение на служебното задължение на съда във всяка фаза на производството да
следи за редовността на исковата молба и допустимостта на производството, поради
което е допустим.
По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
С върнатата искова молба ищците са предявили срещу Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
отрицателен установителен иск, с който искат от съда да признае за установено в
отношенията им с Държавата, че Държавата не е собственик на имот, актуван с Акт за
публична държавна собственост №08404/18.03.2014 г., представляващ реална част с
площ от 287 900 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №68134.8591.1, целият с
площ от 340 959 кв.м., находящ се понастоящем в землището на гр. София, р-н
„Кремиковци“, „Враждебна“, местността „Прогоно“, която част с кадастрален план на
Учебно опитно поле, приет със Заповед №1 от 24.09.1999 г. е била отделена за
възстановяване на бившите собственици на земеделски земи, заявили правото си на
собственост в ПК „Кремиковци“. В исковата молба са изложени обстоятелства, че
3
всеки от ищците е наследник на бивш член на ТКЗС „Шопска комуна“ – с. Челопечене,
чиято земеделска земя е била призната за възстановяване в стари реални граници и е
подлежаща на възстановяване, но поради обстоятелството, че попада в границите на
площта, актувана без правно основание като публична държавна собственост с АПДС
№08404/18.03.2014 г., реституционната процедура за възстановяването на имота в
стари реални граници не е завършена, като част от административните преписки са
завършили с откази на това основание, някои от които са били обжалвани в съда, а на
друга част от ищците е било признато право на обезщетение за тези имоти, което обаче
не е било получено. Изложени са и са обосновани подробни фактически и правни
твърдения, че са налице основания съставения АПДС №08404/18.03.2014 г. да бъде
отменен или поправен, така че подлежащата на възстановяване на бившите
собственици земеделска земя да бъде изключена от обхвата му, но при направеното от
ищците искане за това, компетентният държавен орган е постановил отказ.
Съставеният АПДС е пречка на основание чл.7, ал.4 от ЗДС за възстановяване на
собствеността на бившите собственици, на което и те основават правният си интерес да
опровергаят доказателствената му сила, като по бъде признато за установено в
отношенията между тях и Държавата, че тя не е собственик на процесната част от
актувания имот.
Към исковата молба са представени доказателства за качеството на ищците на
правоимащи лица да им бъде възстановено правото на собственост в реални граници на
имоти в землището на село Враждебна. С уточнителна молба от 24.06.2019 г. ищците
са уточнили границите на процесната площ от 287 900 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор №68134.8591.1, съгласно План на новообразуваните имоти на обект
„Учебно опитно поле на МОН в кв. „Враждебна“, р-н „Кремиковци“. Същевременно,
уточнени са за всеки от ищците конкретните имоти, съгласно подадените от тях
заявления за възстановяване на земеделските земи, с изключение на ищците Г.З. – под
№9 от исковата молба, и С.И. – под №14 от исковата молба, за които липсват в
уточнителната молба каквито и да е данни. Също така, в уточнителната молба са
посочени ищците Д. И. Д. /№4 от ИМ/, С. Л. М. /№5 от ИМ/, П. Л. /под №17 в
исковата молба/, М.И. /под №20 в исковата молба/, за които липсват подробни данни.
С Разпореждане №158405/04.07.2019 г. по гр.д.№19825/2019 г. на СРС /след
изпращане на делото по подсъдност на СРС/, съдът е дал указания на ищците да
уточнят дали всеки от тях предявява ОУИ за целия имот с площ от 287,90 дка, или
всеки от тях предявява ОУИ само за съответната част от имота, по отношение на която
твърди, че му е признато правото на възстановяване на собствеността.
С Молба вх5125797/24.07.2019 г., и Молба вх.№5126768/25.07.2019 г.
депозирани в срок, ищците са уточнили, че всички те предявяват един ОУИ, тъй като
имотите, подлежащи на възстановяване в реални граници на всеки от тях, попадат в
4
площта, актувана с АПДС, и правата на всеки от тях са засегнати от установителното
действие на АПДС, като всеки от тях е предявил ОУИ за съответна част от процесния
недвижим имот, по отношение на която му е признато право на възстановяване на
собствеността.
С Разпореждане от 16.11.2020 г. по гр.д.№11011/2-019 г. на СГС /след
изпращането на делото по подсъдност на СГС, след разрешена препирня за
подсъдност/, съдът е оставил исковата молба без движение с указания в двуседмичен
срок всеки от ищците да уточни на какъв етап е и завършило ли е реституционното
производство по отношение на претендирания от него за възстановяване имот, какъв е
правният му интерес от предявяването на ОУИ срещу ответника и как решението по
него ще се отрази върху правната му сфера, а по отношение на по-голямата част от
ищците – и да индивидуализират притежаваните от тях имоти с посочване на вида,
местонахожданието /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота,
площта и границите му. Указано е на ищците да заяват дали всеки от тях твърди, че е
собственик на реална част от процесния поземлен имот, актуван от ответника, или са
съсобственици и кой е правопораждащият правото им на собственост юридически
факт.
Разпореждането е връчено на ищците, чрез процесуалния им представител, на
04.12.2020 г. В срока за отстраняване на нередовностите е депозирана по пощата
Молба вх.№305893/23.12.2020 г., с която ищците са уточнили за всеки ищец: кой е
неговият наследодател, кой от заявените за възстановяване имоти попада в процесния
имот, актуван с АПДС, и на какъв етап е преписката за възстановяване на имота.
Направени са доказателствени искания да бъдат изискани от ОСЗГ-Кремиковци
сведения за етапа на всяка от административните преписки.
С обжалваното определение от 07.03.2022 г. съдът е приел, че указанията за
отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени, в частта им да
бъде индивидуализиран всеки един имот, за който всеки от ищците претендира, че е
собственик, и от което титулярство на правото на собственост извежда правният си
интерес от тредявяването на отрицателен установителен иск срещу Държавата чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Наред с това, съдът е
приел, че не съществува правен интерес за всеки от ищците за отричане на правото на
собственост на държавата върху процесния имот, актуван с АПДС, върху който се
твърди, че попадат претендираните за възстановяване от ищците земеделски имоти,
като е изложил съображения, относими към всеки от ищците, като е приел, че не
следва да изисква информация от ОСЗГ – Кремиковци.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Според т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, в
5
производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да
докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на
ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Производството по
делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на
ищеца, обуславящи правния му интерес, в случай, че този интерес се обосновава с
претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ.
позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот
при отричане правата на ответника. В цитирания смисъл са решение № 9 от 10.02.2017
г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о. решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. №
4705/15 г. на ВКС, II г. о., решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на II г.
о. и решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на II г. о., решение № 153 от
9.11.2017 г. по гр. д. № 4486/2017 г. и решение № 68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017
г., II г. о., определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. и определение №
105 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1606/2019 г. на ВКС, II г. о., които се споделят от
настоящия съдебен състав.
В конкретния случай, от изложените в исковата молба твърдения, че ищците са
правоимащи да им бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в стари
реални граници, се установява, че ищците не твърдят към настоящия момент да са
собственици на поземлени имоти, обособени в очертанията на площта, актувана с
АПДС – напротив, те заявяват права, различни от спорното право на публична
собственост на Държавата, като обосновават правният си интерес с възможност да
придобият права върху реални части от процесния имот, при отричане на правата на
ответника. Следователно, дадените им от съда указания да индивидуализират всеки
един имот, за който всеки от ищците претендира, че е собственик, не кореспондират
със заявените от ищците права, от които извличат правния си интерес за предявяването
на иска. Същевременно, за установяване идентичността на имотите, посочени в
уточняващата Молба вх.№305893/23.12.2020 г., за които на ищците е признато право
на възстановяване в стари реални граници, с части от площта от 287 900 кв.м. от
Поземлен имот с идентификатор №68134.8591.1, актувана с Акт за публична държавна
собственост №08404/18.03.2014 г., е било необходимо събирането на допълнителни
доказателства – изискване на административните преписки по подадените заявления и
назначаване на експертиза, която да установи дали е налице попадане на
претендираните от ищците за възстановяване в реални граници имоти, с имота, актуван
като публична държавна собственост. Едва след събирането на посочените
доказателства би могло да се извърши преценка за наличието на твърдяния правен
интерес на всеки един от ищците.
6
Като е постановил обжалваното определение, преди по делото да са събрани
поисканите от ищците доказателства за установяване на фактическите обстоятелства,
от които те извличат правния си интерес, и преди да може да бъде направен извод за
наличие или липса на идентичност между претендираните от ищците имоти,
подлежащи на реституиране, и процесния имот, актуван като публична държавна
собственост, съдът преждевременно е върнал исковата молба.
Дадените от съда указания на ищците са неправилни, и несъответни на твърдяните от
тях обстоятелства, от които извличат правния си интерес, поради което
неизпълнението им не следва да бъде санкционирано с връщане на исковата молба.
По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно, и
преждевременно постановено, поради което следва да се отмени, като на ищците бъдат
дадени указания, съответстващи на твърденията им, за ангажиране на доказателства за
установяване на идентичност между подлежащите на възстановяване земеделски земи
в стари реални граници, и част от процесната площ, актувана като публична държавна
собственост, като в случай на необходимост бъде назначена съдебно-техническа
експертиза с такава задача.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №261500 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д.
№11011/2019 г. на СГС – I ГО – 16 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия с даване на надлежни указания на ищците, съобразно мотивната част на
определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7