Определение по дело №359/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по жалба на „И.”Е. с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:Г.С.,ул.”Желенско Ш.” №6 ,представлявано от управителя В. Д. Я. против решение №2868/10.11.2010г. на РС-С. по Г.д.№345/2010г. ,с което е отхвърлен предявения от това дружество иск против „С. М.” О. със седалище и адрес на управление:Г.С. ,ул.”Б.” №4,представлявано от управителя И. К. за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение по чГ.д.№1244/2009г. по описа на РС-С. в общ размер 9 664,86лв ,от които главница в размер на 8157,14лв,представляваща неизплатена част от възнаграждение за изработка ,доставка и монтаж на стълбищни парапети по фактура №*/16.05.2008г. и споразумение от 25.02.2009г. , и мораторна лихва в размер на 1507,72лв за периода от 16.05.2008г. до 01.12.2009г.

В жалбата са наведени доводи за незаканосъобразност на първоинстанционното решение и постановяването му при нарушения на процесуалните правила досежно приемането и изключването на писмени доказателства.Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора,с което предявения иск по чл.422 ГПК да се уважи изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.В съдебно заседание не е взела участие чрез законов или упълномощен представител.

Обжалваното решение е валидно и допустимо ,предвид което спорът следва да се разгледа по същество от въззивната инстанция.

Като обсъди наведените в жалбата доводи и прецени събраните доказателства,вкл. представените в настоящата инстанция и приети по реда на чл.266 ал.3 ГПК писмени доказателства ,въззивният съд приема следното:

Фактическата страна на спора е правилно и обективно установена от първоинстанционният съд ,предвид което по приетите за установени и релевантни за спора факти и по допустимостта на иска въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК.

Решението на РС С. е законосъобразно и събраните във въззивното производство писмени доказателства не налагат промяна в постановения с него резултат.

Не е спорно,че между страните е бил сключен договор за изработка, за който законът-чл.266 и сл ГПК във вр. с чл.293 ал.1 ТЗ не установява задължителност на писмената форма като условие за неговата действителност.Не се спори и по изпълнението на договора от страна на изпълнителя- дружеството –въззивник ,както и че ответното дружество е заплатило авансово сумата 7340.16лв.Спорът е за съществуването на парично вземане на ищеца против ответника за сумата 8157,14лв ,която според изложените фактически обстоятелства и твърдения в искова молба се дължи от ответника ,тъй като платената авансово сума не покрива действителната стойност и възнаграждение за изработените ,доставени на ответника и монтирани стълбищни парапети ,както и че ищецът има изискуемо парично вземане за мораторна лихва за сумата 1507,72лв за периода от 16.05.2008г. до 01.12.2009г. в размер на законната лихва върху неплатената част от възнаграждението.

Ищецът не е провел пълно главно доказване на твърдяните от него правопораждащи факти.Представените писмени доказателства не установяват,че му се дължи възнаграждение за изработени и доставени на ответника парапети за сумата 15 497,30лв ,от която ответникът е заплатил авансово 7340,16лв.Въпреки дадените от РС указания с доклада по делото по чл.146 ГПК ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си .Приетите на основание чл.266 ал.3 ГПК писмени доказателства във въззивното производство не обосновават друг извод,защото са едностранно съставени от ищеца частни свидетелстващи документи,които не носят подписа на другата страна. Изключение прави само представеното споразумение от 25.02.2009г. ,подписано от законовия представител на ответника.С него е извършено признание на факт досежно съществуващо задължение за плащане на сумата 8 157,14лв от ответника за изработените,доставени и монтирани парапети по двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от 02.04.2008г. и 15.04.2008г.Признанието на релевантни за спорното право факти само по себе си не може да обоснове извод за основателност на иска.Признанието на факти ,за разлика от признанието на иска по чл.237 ГПК ,не обвързва решаващия съд .Съгласно чл.175 ГПК признанието на факт /в случая извършено извънсъдебно по посоченото по-горе споразумение/ ,се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.Съгласно чл.153 ГПК на доказване подлежат всички спорни факти,които имат значение за делото,както и връзките между тях.При признатия от ответника факт за съществуването на парично задължение в посочения в споразумението размер,ищецът следваше да установи правопораждащите за това вземане факти.Ищецът не е установил с надлежни доказателства изпълнението на договора в такъв обем,от който произтича задължението на ответника да доплати възнаграждение в твърдяния му размер над авансово платеното.Визираните в споразумението двустранно подписани приемо-предавателни протоколи не са представени ,а количествено стойностната сметка не носи подписа на ответника.Този документ, както и неподписаната от ответника фактура № * /16.05.2008г. не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила ,тъй като са частни свидетелстващи документи.Съгласно члц.180 ГПК,частният свидетелстващ документ удостоверява само ,че изявленията в него/съдържанието му/ изхождат от издателя му.Именно поради необвързващата доказателствена сила на частните свидетелстващи документи ,е недопустимо откриване на производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на съдържанието им,както правилно е приел РС в определението си от 01.06.2010г. по чл.140 ГПК. Даденото от първостепенният съд указание в доклада по делото, че ищецът не сочи доказателства за установяване на правопораждащите за паричното си вземане факти ,е достатъчно за да се счете,че е изпълнено задължението по чл.7 ал.1 предл.второ ГПК.Съдът няма задължение да указва на страната,че представените от нея доказателства са недостатъчни,респ. с тях не се установяват твърдяните релевантни за спора факти.Обратното би означавало недопустимо подпомагане на едната страна в нарушение на принципа на равенството на страните в гражданския процес и принципа на състезателното начало/чл.8 и чл.9 ГПК/.

Поради непроявена процесуална активност от ищеца искът е останал недоказан и той следва да понесе последиците от доказателствената тежест.Обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му .

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2868/10.11.2010г. на РС-С. по Г.д.№345/2010г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: