№ 16690
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110139371 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Ц. Л. Г., ЕГН ********** за сумата от 2081,36 лева - цена на доставена топлинна
енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „Л***, аб.
№223750, ведно със законна лихва от 24.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 355,16 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2020г. до 12.01.2023г., за
сумата от 34,37лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019г.
до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 24.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 5,95 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху последната главница за период от 31.01.2020г. до 12.01.2023г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3670 по описа на съда
за 2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от ищеца. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на
измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в
имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово
разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Ответникът отрича да притежава вещни права върху имота, като
оспорва наличието на договорни правоотношения между страните. Възразява, че не е налице
валиден договор за извършване на услугата дялово разпределение. Оспорва процесният имот да е
бил топлоснабдяван. Нямало строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за
топлоснабдената мрежа в процесния имот. Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани.
1
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва, че не е изпадал в забава за плащане на
главните задължения.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за замяна на недвижим имот № 76, том XIII,
дело № 2503/94 се установява, че процесният имот е придобит от ответника. По делото няма
твърдения и данни след датата на посочената сделка ответникът да се е разпореждал с правото си
на собственост върху процесния имот или на друго основание да е губил правата си върху имота,
поради което съдът приема, че през процесния период ответникът е продължил да бъде собственик
на процесния имот. При това ответникът има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди и съдът
приема, че между страните валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на ТЕ за битови нужди, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че процесният
имот е топлоснабден и че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ,. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира
от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за
дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна
сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество
топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент
суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е ползвана и
начислявана ТЕ (топлинна енергия) единствено за подгряване на вода – ТЕ за БГВ (битово горещо
водоснабдяване). Не е била ползвана и начислявана ТЕ за отопление на имот, нито ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. През периода м.05.2019г. – м.04.2021г. количеството ТЕ за БГВ е
изчислявано на база брой лица – в случая 1 лице, при нормативно определен разход за денонощие в
размер на 140 л., а за периода м.05.2021г. – м.04.2022г. – въз основа на реален отчет на 1 брой
узаконен водомер за топла вода. Стойността на реално потребеното количество топлоенергия за
процесния период е в размер на сумата от 2180,54 лева, формирана като разлика между
фактурираните задължения през процесния период по прогнозна консумация в размер от 2930,60
лева и резултатът от изравнителните сметки, който е сума за възстановяване в размер на 750,06
2
лева.
В заключението се посочва още, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е
преминавал редовно, на всеки 2 календарни години, на метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност съгласно Закона за измерването и
заповедите на ДАМТН, като броят на извършените проверки, датите на тяхното извършване и
наименованието на оправомощените (сетифицираните) юридически лица са посочени в т.15 и т.16
от раздел II от заключението.
По отношение на възражението за неизправност на средства за дялово разпределение за
отопление - индивидуални разпределители или индивидуални топломери и средства за дялово
разпределение за битово горещо водоснабдяване, следва да се отбележи, че те са собственост на
клиентите на топлинна енергия (чл.140, ал.4, изр.2 ЗЕ) и грижа на клиентите е поддържането на
тези средства за техническо измерване в изправно състояние. В случая при доказателствена тежест
на ответника не се установи неизправност на посочените уреди.
Неоснователни са възраженията в случая за това, че не са представени доказателства за
договор между дружеството, извършващо дялово разпределение, и ищцовото дружество, защото в
конкретния случай дяловото разпределение е извършвано от ищеца.
Наведените доводи за липса на доказателства за законност на строежа – сградната инсталация в
сградата по местонахождение на процесния имот, както и на липса на заснемане на отоплителната
инсталация, са ирелевантни, защото в случая не се установяват нарушения в начина на изчисляване
на доставеното количество топлинна енергия в имота.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
355,16 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
3
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в
която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
24.01.2023г – чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност са вземанията за периода
м.05.2019г. – м.11.2019г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.12.2019г. – м.04.2022г.
възлиза на сумата от 1508,90 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК на база
заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното вземане
възлиза на сумата от 257,33 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1508,90 лева за
периода м.12.2019г. – м.04.2022г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК, до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 257,33 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22,
ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово
разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът
на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на
делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен. Искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или за настоящото
производство при пълен размер на разноските от 449,54 лева (държавна такса, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност
на делото) съразмерно се следват разноски в размер на 326,80 лева и за заповедното производство
съразмерно се следват разноски в размер на 72,36 лева.
Адв. Л., предоставил безплатна правна помощ на ответника за настоящото производство,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, има право на адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, като при пълен размер на
възнаграждението, определен от съда в размер на 547,68 лева на основание чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ,
съразмерно за настоящото производство се следва сумата от 149,53 лева. На адв. Билева,
4
предоставила безплатна правна помощ и съдействие на ответника в заповедното производство,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, се следва адв. възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете или при пълен размер на възнаграждението,
определено от съда в размер на 200 лева (чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на НМРАВ), се следва сумата
от 54,61 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Ц. Л. Г., ЕГН **********, съдебен
адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 – адв. Л., дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1508,90 лева – цена за доставена
топлинна енергия за периода м.12.2019г. – м.04.2022г. вкл. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л***,
аб.№223750, ведно със законна лихва от 24.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 257,33 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2020г. до 12.01.2023г.,
сумата от 34,37 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019г.
до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 24.01.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 2081,36 лева и за периода м.05.2019г.
– м.11.2019г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 355,16 лева и изцяло иска
за сумата 5,95 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга
дялово разпределение за период на забавата от 31.01.2020г. до 12.01.2023г.
ОСЪЖДА Ц. Л. Г., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 – адв.
Л., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 326,80 лева - разноски за
настоящото производство и сумата от 72,36 лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис – партер, на основание чл.38, ал.2
ЗА сумата 149,53 лева – адв. възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. Красимира Игнатова Билева, ЕГН **********, с
адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис – партер, на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата 54,61 лева – адв. възнаграждение за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5