РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. гр. Хасково, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200354 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. Г. Р. от с. Минерални бани, обл. Хасково
срещу Наказателно постановление № 695002–F680410 от 13.03.2023 г.
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за
приходите, с което на жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. 3 от
Закона за данък върху добавената стойност имуществена санкция в размер на
100 лева за нарушение на състава на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. В жалбата се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, което било издадено в противоречие с
разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в разрез с
изискването на чл. 53 от ЗАНН относно задължението на наказващия орган да
установи обективната истина относно това дали е извършено нарушение,
извършено ли е виновно и относно конкретния извършител, наказващият
1
орган направил погрешния извод за наличие на основание за издаване на НП,
като се излагат и подробни съображения за наличие на хипотеза по чл. 28 от
Закона за административните нарушения и наказания. Сочи и се, че правната
квалификация на нарушението, посочена в наказателното постановление била
неправилна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като
незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят С. Г.
Р. от с. Минерални бани, обл. Хасково, редовно призована, се явява, като
лично и чрез овластения процесуален представител – адв. Г. К. от АК –
Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива
подробни аргументи за нейната основателност, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в Национална агенция за приходите, редовно призован, чрез
упълномощения по делото представител – юрисконсулт М. К., оспорва жалба
и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения,
подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. Претендира се и
присъждане на разноски в производството за възнаграждение за
юрисконсулт, а при условията на евентуалност – възразява за прекомерност
по отношение на разноските, претендирани от жалбоподателя.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 20.09.2022 г. в около 10:00 часа била извършена проверка от
свидетеля П. П. А., на длъжност „главен инспектор по приходите” в ЦУ на
НАП и Н. Д. Г. – „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП Пловдив,
съвместно с представители на БАБХ и Икономическа полиция - Хасково в
2
търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки, супермаркет
„С.“, намиращ се в с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. „*****, стопанисван
от „Тео и С.” ЕООД, с. Минерални бани, обл. Хасково. Обектът бил в работен
режим, в него се предлагали за продажба широка гама хранителни и
нехранителни стоки. Имало и монтирано и въведено в експлоатация едно
фискално устройство модел „****“ с идентификационен номер: DT278509 и
фискална памет 02278509 на ТД на НАП – Пловдив
Непосредствено преди проверката била извършена от органа по
приходите – свид. Н. Д. Г. контролна покупка – 1 бр. минерална вода, за
която от обслужващото лице – С. Г. Р. – продавач - консултант не бил издаден
фискален бон от ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, въпреки, че свид. Н.
Г. изчакал достатъчно дълго време, преди да напусне обекта и да се върне с
останалите контролни органи и да се легитимира и той като такъв. След това
контролните органи уведомили, че се извършва проверка за спазване на
данъчното и осигурителното законодателство, като преценили, че за
извършената контролна покупка на минерална вода на стойност 0.69 лева,
платена в брой преди легитимацията, следвало да бъде издаден фискален бон
с № 0251740 от 20.09.2022 г., тъй като бил изведен с този номер дневен
нефинансов отчет от проверяващите, без нулиране с оборот 259.54 лева.
Горните констатации от проверката били обективирани в Протокол за
извършена проверка, серия АА, № 0120172 от 20.09.2022 г., който бил
подписан от представляващия дружеството, посочено по – горе, както и от
жалбоподателя С. Р., присъствали при извършване на проверката. Въз основа
на достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл.
185, ал. 3 от ЗДДС, срещу жалбоподателя, в нейно присъствие, на 07.10.2022
г., бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с №
F780410 от свид. П. П. А., в присъствие на свидетелите И. Н. В. и Б. Р. С.,
служители в ЦУ на НАП. След предявяване на акта, жалбоподателят го
подписала, а в графата за възражения и обяснения по него вписала, че има
такива, а именно, че нейното лично нарушение било неволно, а не умишлено.
Възражения допълнително не депозирани в рамките на тридневния срок от
връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на
датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
3
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Д. Г. относно
фактите, свързани с извършената контролна покупка и поведението на
лицето, което го е обслужило в търговски обект, така също и относно
самоличността на това лице, както и на показанията на свид. П. П. А. относно
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с
констатациите, до които е достигнал в хода на същата и за обстоятелствата,
свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. За последната група факти, съдът дава вяра на
изложеното и от свидетелите И. Н. В. и Б. Р. С., като относно процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение всъщност
не се и спори от страните по делото и в частност от жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на 185, ал. 3 от Закона за данък върху
добавената стойност, в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически
е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да
издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Следователно,
деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател
административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му
в присъствие на жалбоподателя, която е запозната със съдържанието му и е
била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвала. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57
4
от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна
квалификация по 185, ал. 3 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед
въведените фактически твърдения по случая. Изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи в обратна насока не могат да бъдат
споделени в частта относно невъзможността съставът на нарушение да се
съдържа в диспозицията на наказващата норма, като примерите за това са
многобройни. Налага се, обаче, и друго уточнение с оглед редакцията на
текста на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, сочеща на пръв поглед на извода, че се касае
за бланкетна норма, препращаща към чл. 185, ал. 1 и чл. 118 от ЗДДС. В тази
връзка, необходимо да се направи разграничението, че изначално
задължението за издаване на касова бележка е на търговеца (ЮЛ или ЕТ),
защото именно той е лицето, което осъществява търговска дейност и
извършва по занятие продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект. Следователно, отговорността по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се понася
самостоятелно от дружеството - нарушител, тъй като продавачът в обекта, не
е страна по сделките за продажба на стоки, за регистрирането и отчитането на
които се изисква издаване на касови бележки по смисъла на ЗДДС. Този
извод се налага и от анализа на самата приложена санкционна разпоредба на
чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, която въвежда диференцирана отговорност и за
физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална
касова бележка /фискален бон/ и е приело плащане, без да издаде такава, а
връзката на жалбоподателя с дружеството, стопанисващо търговски обект, е
ясно изразена и установена, включително от попълнената от самата нея
Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че обектът, в който е инсталирано
процесното фискално устройство е бил в работен режим, а жалбоподателят е
лице по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, правно – задължено, което го прави и
фактически задължено, след като е приело плащане, при извършената
контролна покупка, да издаде съответния документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС в
търговския обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки –
супермаркет „С.“. Съгласно определението за фискален бон, издаден от
въведено в експлоатация фискално устройство, направено в чл. 118, ал. 3 от
5
ЗДДС, същият е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или
услуга в търговски обект, включително по която се плаща с банкова кредитна
или дебитна карта. Тоест, несъмнено за извършената в обекта контролна
покупка на минерална вода на стойност 0.69 лева, за която на 20.09.2022 г., в
10:00 часа е извършено плащане в брой от орган по приходите – свид. Н. Д. Г.
е следвало да бъде издаден от фискален бон с № 0251740 от 20.09.2022 г.,
след като бил изведен с този номер дневен отчет от проверяващите или
касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Нещо, което в случая не е
било сторено от жалбоподателя, след като е била длъжна. Описаните в АУАН
и НП констатации изцяло се потвърждават и от представените и приети по
делото писмени доказателства – изведен дневен отчет, протокол за извършена
проверка, както и от показанията на разпитаните свидетели, преценени в
тяхната взаимовръзка. Те категорично опровергават твърденията на
жалбоподателя за незавършен състав на продажбата в търговския обект в
опит да обоснове липсата на виновно свое поведение, доколкото същата, след
като потвърждава, че е маркирала стоката, предмет на контролната покупка,
веднъж твърди, че имала намерение да издаде документ за тази продажба, но
свид. Н. Г. не изчакал достатъчно време, а втори път, че била пропуснала да
завърши докрай техническата операция по издаване на документа, но в
крайна сметка сама сочи, че била отишла до тоалетна и в този момент
контролните органи се върнали в обекта за поставяне началото на проверката.
Това й действие сочи, че не е имала намерение, да завърши технически
процес по издаване на касовата бележка, без значение колко време свид. Н. Г.
я е изчакал, нито, че се касае за неволен пропуск, изключващ виновно
поведение.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 3 от
ЗДДС, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган.
На следващо място, с оглед отправеното изрично и конкретно
възражение, не се установяват обстоятелства, въз основа на които
извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено
определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с
6
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то
засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да
сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се
касае за маловажен случай. Дори и при установените факти, такива каквито
са релевирани от жалбоподателя - за ниска стойност на покупката, което е
правно – логически обяснимо с факта, че се касае за т.нар „контролна покупка
и с липса на установени предходни нарушения на данъчните закони и
издадената ръчна касова бележка, съдът намира, че с тях не се променя друг
основен факт, а именно, че стопанисваният от представляваното това лице
дружество търговски обект е бил в работен режим, а деянието е от естество да
допринесе за неотразяване на приходи. Факт, отчетен при оценка на степента
на обществена опасност на деянието и даване на релевантната правна
квалификация, в съответствие с материалния закон. За да се прецени
приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и
действително, както обосновано е посочено от процесуалния представител на
жалбоподателя, може да се направи при упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност, релевантни са и другите обстоятелства, които могат да
обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно, конкретни вредни
последици, свързани с неотразяване на приходи не е установено пряко да са
реализирани, а при липса на твърдения за предходни нарушения, като
процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, макар да
не е налице основание за квалифициране на деянието като маловажен случай,
с определяне на имуществената санкция от АНО за него съобразно
минималния законов размер, не е допуснато нарушение по чл. 27 ЗАНН и не е
налице основание за ревизиране и на този аспект от дейността му при
реализиране на отговорността.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено от съда.
По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно
7
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата редакция ДВ, бр. 94
от 2019 г., в съдебните производства пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода
на спора и преценката, че са налице материалноправните предпоставки за
ангажиране на отговорността, а размерът на санкцията е обоснован, не е
налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на
жалбоподателя, като съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив при
това положение. Съответно искане от другата страна за присъждане в нейна
полза на разноски по делото е отправено и е необходимо то на свой ред да
бъде обсъдено. По отношение на разноските, по направеното искане от
наказващия орган, чрез процесуалния му представител, следва да се
отбележи, че предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
според която, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование, то в тежест на жалбоподателя следва да
бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в размер в рамките на
цитираната норма, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по
отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото
процесуалният представител се явява и пледира в съдебно заседание.
Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното
възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на
ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални и по - значими процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното постановление в
съдебно заседание и предвид преценката при индивидуализацията на
санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в тежест на
жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН именно в
такъв размер.
Мотивиран така, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 695002 –F680410 от
13.03.2023 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в
Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА С. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. Минерални бани, обл.
Хасково, ул. „****** да заплати на Националната агенция по приходите
сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9