РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Т. Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501845 по описа за 2022 година
С решение № 274 от 05.08.2022г., постановено по гражданско дело №
246/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, „Марина Парк” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, общ.
Несебър, ул. ”Ясен” № 11, представлявано от управителя Р. С. Ш., е осъдено
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо вр. чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Н. А.
С., гражданин на Р. Ф., родена на ********** г. в ***, сумата от 433,52 евро,
представляваща недължимо платена, без основание, годишна такса за
поддръжка на ап. * в к-с „Марина Парк“ за периода от 01.04.2018 г. –
30.03.2019 г., платена от ищцата и получена от ответното дружество, въз
основа на решение по т. 4, взето от ОСЕС на к-с „Марина Парк“ на 22.06.2018
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ответното дружество е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на Н. А. С., гражданин на Р. Ф. сумата от 300 лева – съдебно-
деловодни разноски.
1
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Марина
Парк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети
Влас, общ. Несебър, ул. ”Ясен” № 11, представлявано от управителя Р. С.
Ш..В жалбата се твърди , че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и
необосновано. Въззивникът счита, че съдът неправилно е определил правната
квалификация на исковата претенция, в съдебното решение е посочено, че
производството е по реда на чл.124, ал.2 ГПК, а всъщност съдът се е
произнесъл по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Счита, че
въпросното нарушение води до отмяна на решението и връщане на делото на
районния съд, който следва да се произнесе по предявения иск, цитира
съдебна практика в този смисъл.
На следващо място, въззивникът изразява несъгласие с извода на съда,
че поради липсата на договор между страните, както и поради факта, че
процесната сума се дължи не на ответника, а на ЕС, то искът с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е основателен. Заявява, че е налице
основание за плащане на сумата и то е т.4 от решенията взети от ОС на ЕС,
като това е отразено и в диспозитива на съдебното решение. Счита, че според
така взетото решение на Общото събрание на ЕС, възнаграждението по
бъдещия договор за поддръжка е определен не като глобална сума, а
поотделно за всеки един от етажните собственици, т.е. налице е задължение
за всеки собственик за заплащане на дължимата сума директно на
изпълнителя по договора. Мотивът на съда, че надлежен кредитор на
процесната сума е ЕС не кореспондира с нормата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС.
Въззивникът твърди още, че е налице нарушение на процесуалните
правила, тъй като съдът е възложил в тежест на ответника да докаже
основанието, на което е получил сумата, но не е допуснал същият да докаже
реалното изпълнение на задълженията по поддръжка, които ответното
дружество реално е извършвало. В тази връзка посочва, че видно от
представените по делото протоколи от проведени общи събрания, етажната
собственост е приела отчет от ответното дружество за периода от 22.06.2018г.
до 10.08.2022г., т.е. общото събрание е приело, че е била извършвана
поддръжка.
2
Въззивникът счита решението за необосновано, тъй като ищецът не е
успял да докаже релевантните обстоятелства по делото съобразно
разпределената му доказателствена тежест. Ищцата е следвало да докаже
освен предаването на сумата, и връзката между обогатяването и
обедняването. Видно от доказателствата по делото, ответникът реално е
извършвал поддръжка на общите части, т.е. не е налице обедняване на ищеца.
В заключение посочва, че достигайки до извод за основателност на
предявения иск, съдът е постановил необосновано решение.
Иска от съда в случай, че е налице неправилна квалификация на
исковата претенция, решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на
районния съд за произнасяне по същество на спора, евентуално да бъде
постановено ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от ответната страна –
Н. А. С., гражданин на Р. Ф., родена на ********** г. в ***, чрез адв.Женета
Иванова, съдебен адрес: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“№ 4.Излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Сочи, че принципно неправилната квалификация е
порок, водещ до неправилност на решението, но не и до неговата
недопустимост.Намира за несъстоятелни възраженията във въззивната жалба
във връзка с липсата на договор между страните, както и за това на кой се
дължи процесната сума. По делото безспорно е установено, че ответното
дружество не е сключило договор с ЕС, както и че надлежен кредитор на
исковата сума е ЕС, тъй като според разпоредбите на ЗУЕС в нейна тежест е
възложено управлението и поддръжката на общите части в етажната
собственост. Видно от доказателствата по делото, поддръжката на общите
части за предходния период се е осъществявало по индивидуално възлагане
от собствениците на недвижими имоти към „Ем Джи Билд“ ЕООД, но
дружеството е прекратило договорите. На проведеното общо събрание на ЕС
липсва решение, според което на ответното дружество да е възложено да
събира вноските на отделните собственици, съответно „Марина Парк“ ЕООД
не е овластено да получава парични суми, дължими на етажната собственост.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, както и
присъждане на разноските по делото.
3
Предявеният иск е с правно основание чл.55,ал.1,пред.2 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата, като собственик на СОС,в
сграда с идентификатор 11538.502.145.1.54, находяща се в С. В., ул.Я., е
заплатила на 25.06.2018г на управителя на ответното дружество сумата 433,
52евро, представляваща такса за управление и поддържане на общите части
на сградата – ЕС, в очакване да бъде сключен договор между ЕС и фирмата -
ответник, за което е прието решение на ОС на ЕС на 22.06.2018г. До
сключване на договор не се е стигнало, сумата не е върната на ищцата и тя й
се дължи при начална липса на основание, евентуално при неосъществено
основание.С допълнителна молба се въвежда твърдение, че сумата се дължи
на осн.чл.59 ЗЗД, без да се променят фактическите твърдения и петитума на
иска.
В отговора на исковата молба дружеството е оспорена основателността
на исковата претенция.Оспорено е твърдението,че таксата за поддържане и
управление на общите части се дължала на ЕС, според ответника за част от
периода, посочен в исковата молба се дължи на друга управляваща фирма;
има забава в плащането на задължението към предходната управляваща
фирма, падежът на което е м.април 2018г; не е сключен договор за
управление и поддържане на комплекса, но поради започване на активния
сезон дружеството- ответник е започнало да извършва такива дейности, в
очакване на сключване на договора, но до това не се е стигнало;
дружеството е етажен собственик и собственик на терена и басейна; счита, че
е налице признание на факта за извършени дейности по поддържане и
управление на общите части, видно от проведените на 30.07.2018г и на
10.08.2018г ОС на ЕС, като решенията на тези две общи събрания са
отменени от съда; твърди се, че не е налице хипотеза на неоснователно
обогатяване на ответника, тъй като договорът, който е предстояло да се
сключи е с етажната собственост, а не между дружеството и отделните
собственици; посочва, че в случая не е налице хипотезата на начална липса
на основание и неосъществено основание, а хипотезата на чл.59 ЗЗД;
въведено е твърдение, че извършеното плащане е на основание водене на
чужда работа без пълномощие и не е налице неоснователно обогатяване.В
молба от 27.06.2022г ответното дружество твърди, че извършването на
дейности по поддръжка и управление на общите части е обхващало периода
4
от м.юни до края на м.август 2018г, а освен това само етажната собственост
може да претендира връщане на сумите, които не са разходвани за нуждите на
ЕС, но не и отделният собственик.
С атакуваното решение районният съд е уважил изцяло иска, като е
изложил мотиви, че надлежен кредитор, на който следва да се заплати
исковата сума за поддържане и управление на общите части е ЕС, защото на
нея е възложена тази дейност, съгласно разпоредбите на ЗУЕС. Това се
потвърждава от решението на ОС на ЕС от 22.06.2022/вероятно се има
предвид 2018г/, на което е взето и решението за възлагане на управлението и
поддържането на комплекса на ответното дружество.В този смисъл титуляр
на вземането е ЕС, на чийто органи е било възложено организацията на
поддръжката на комплекса. Съдът счита, че дружеството-ответник към
25.06.2028г не е било правен субект, овластен да получава парични суми,
дължими към ЕС.Отречени като неоснователни са възраженията за наличие
на основание за получаване на процесната сума – водене на чужда работа без
пълномощие. Доколкото управлението и поддръжката е възложено на ЕС,
именно тя чрез своите органи е легитимна да отговоря по претенцията на
ответника, основана на гестията. Прието е, че е налице хипотезата на дадено
при начална липса на основание и искът е основателен и доказан.
При служебната проверка на атакуваното решение съдът не констатира
пороци, водещи до нищожност и недопустимост, а по правилността на акта е
обвързан от посоченото в жалбата-чл.269 ГПК.
Не е спорно между страните, че ищцата, в качеството си на етажен
собственик в ЕС на к-с“Марина парк“ е заплатила на 25.06.2018г на
дружеството –ответник сумата 433,52евро, представляваща годишна такса за
поддръжка на комплекса за периода 01.04.2018г до 30.03.2019г. Плащането е
станало с оглед решението на ОС на ЕС да се сключи договор за поддръжка
и управление на общите части на комплекса с дружеството-ответник. Не е
спорно, че такъв договор не е подписан между упълномощения УС на ЕС и
дружеството.
Първото възражение в жалбата касае определената от съда правна
квалификация. Действително, в решението си районният съд е посочил
първоначално правна квалификация 124,ал.2 ГПК, а в мотивите си е приел, че
искът е с правно основание чл.55,ал.1,пред.1 ЗЗД-връщане на дадено при
5
начална липса на основание. Посочването на квалификацията по чл.124,ал.2
ГПК е некоректно, тъй като посочената разпоредба има предвид
възможността да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни
повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след
постановяване на решението. Очевидно такъв иск не е предявен, но не и
разгледан от съда,така посочването на текст от ГПК не се отразява на
правилността на акта. Що се отнася до квалификацията на иска по чл.55, ал.1,
пред.1 ЗЗД, то настоящият състав счита, че тя е неправилна по следните
съображения : в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава, а чл. 59
ЗЗД има предвид отделен фактически състав. И при трите фактически състава
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е получено нещо без правно основание. Спорният предмет
се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска
обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба
материално субективно право. Правната квалификация е задължение на съда
и следва да бъде дадена на база на твърдените факти в обстоятелствената част
на исковата молба и петитума й. Независимо от твърденията на ищцата за
три предявени обективно съединени иска – първият, главен, с правно
основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД –за връщане на дадено при начална липса на
основание и други два, при условията на евентуалност - за връщане на
даденото с оглед неосъществено основание и за такъв по чл.59 ЗЗД, всъщност
е предявен само един иск – той е с правно основание чл.55, ал.1, пред.2 ЗЗД –
за връщане на даденото с оглед неосъществено основание.Този извод се
налага с оглед твърденията на ищцата, че сумата е платена с оглед бъдещо
сключване на договор за поддръжка и обслужване на общите части на ЕС от
ответната фирма, до подписване на какъвто договор не се е стигнало.Тъй
като доказателствената тежест и по трите иска се разпределя по един и същи
начин, тя е указана правилно от районния съд, не се налага да се дават
указания в този смисъл на страните, въпреки, че въззивната инстанция
възприема друга правна квалификация на предявения иск. Не става дума за
произнасяне по непредявен иск, тъй като районният съд се е произнесъл по
спорното право, очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, а дадената неправилна правна квалификация съставлява нарушение на
материалния закон. Искането за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда обаче е неоснователно - това е така, тъй като въззивната
инстанция е инстанция по същество на спора /за разлика от касационната
6
инстанция/ и при констатиране на неправилна правна квалификация следва
да даде вярната такава и да реши спора по същество.
В жалбата се сочи, че съдът е уважил иска за връщане на даденото при
начална липса на основание, но в диспозитива си е посочил, че сумата се
дължи на основание решение по т.4, взето от ОС на ЕС на 22.06.2018г.
Действително, има известно двусмислие в диспозитива, но настоящият
състав счита, че то следва да се тълкува като конкретизация и
индивидуализация на претенцията, а не като неразбираемост или вътрешна
противоречивост на съдебното решение.
Разсъжденията по т.2.2 от въззивната жалба по принцип са правилни
– взето е решение от ОС на ЕС да се упълномощи Управителния съвет да
сключи договор за поддържане и управление на общите част с дружеството –
ответник. Етажната собственост е неперсонифицирана общност и
следователно всеки етажен собственик е страна по договора с дружеството
/ако беше сключен такъв/ и поради това дължи таксата на дружеството, а не
на ЕС, управителният орган на която е само упълномощен от Общото
събрание да сключи такъв договор.Именно поради това и дружеството –
изпълнител, ако се беше стигнало до подписване на договор, можеше да
претендира таксите, които не са заплатени в срок от всеки етажен
собственик, а не от Етажната собственост. Всички тези принципни
разсъждения обаче са без значение за спора, тъй като е безспорно ,че до
договор не се е стигнало.Без значение за спора е и обстоятелството на кого се
дължи таксата за управление и поддръжка на общите части за периода от
22.06.2018г до 30.03.2019г, защото фактите от значение за спора са :
даването на паричната сума и неосъществено основание за това разместване
на благата.
Твърдят се съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
недопускане от съда на доказателства за реално изпълнение на задълженията
във връзка с поддръжката и управлението на ЕС.Това възражение е направено
в отговора на исковата молба и в тази връзка са ангажирани писмени
доказателства и е поискан разпит на двама свидетели.В доклада по чл.140
ГПК съдът е отказал разпит на свидетели, с мотив, че тези доказателства „ са
ненеобходими за изясняване предмета на делото, доколкото твърденията се
доказват с писмени доказателства“. В съдебното заседание от 25.07.2022г
7
делото е докладвано от съда съгласно проекто-доклада и ответната страна е
заявила ,че няма възражения по него. В същото заседание е направено отново
искане за разпит на свидетели, което съдът е отказал да уважи и е
приключил събирането на доказателства. Във въззивната жалба не се съдържа
искане за нови доказателства на осн.чл.266,ал.3 ГПК и в съдебно заседание
страната заявява, че няма да сочи нови доказателства.С оглед на това,
независимо, че според настоящия състав е допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в отхвърляне на допустими и относими
доказателства – свидетелски показания за твърдяното фактическо изпълнение
на задължения по поддръжка и управление на общите части на ЕС, при липса
на направени искания пред настоящата инстанция, съдът не може служебно
да събира такива доказателства. Що се отнася до представените писмени
доказателства в подкрепа на твърденията в тази насока в отговора на
исковата молба, то те не установяват при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на дейности по поддържане и управление на общите
части на ЕС. Посочените решения на ОС на ЕС на две дати : 10.08.2018г и
30.07.2018г са отменени от съда, по изричното признание на ответната
страна, поради което не могат да се ценят като доказателства, установяващи
твърдените факти.Независимо от това, изложеното в протоколите от тези две
общи събрания по никакъв начин не установяват фактическо изпълнение на
задълженията за поддържане и управление на общите части за някакъв
период от време. Представените две разписки / на л.38 и 39 / касаят плащане
към друго дружество и за предходни периоди. Представен е трудов договор
от 01.07.2018г, сключен с Нефие Осман, за изпълняване на длъжността
камериер, но не може да се направи връзка с обслужването на общите части
на ЕС в к-с“ Марина Парк“, защото е посочена само месторабота –Свети
Влас.При направено възражение от ищцата ,че камериерката е назначена, за
да обслужва обекти на ответното дружество в ЕС не са представени
доказателства за твърдението, че тя е обслужвала общите части на сградата.
Същото се отнася и до представената фактура за транспортни услуги на
л.46.Колкото до договор за абонаментно обслужване и ремонт на асансьори
от 01.07.2018г и граждански договори за поддръжка на басейн в к-с“Марина
парк“, то не са представени никакви доказателства тези договори да са
изпълнявани и по тях да е извършено плащане от страна на ответното
дружество.Представеното писмено доказателство на л.97 от
8
първоинстанционото дело за плащане на суми по никакъв начин не може да
се свърже с обслужване на байсен,изграден в к-с "Марина
Парк".Представените електронна кореспонденция; касова бележка за
закупена косачка; касови бележки за платени суми от друго дружество – Ем
Джи Билд ЕООД; документ за предадена косачка; списък за получени
ключове;заявление за услуга-смяна на клиент за обект на регулиран
пазар,подадено от дружеството до ЕВН България Електроснабдяване и две
касови бележки за заплатена ел.енергия не могат да докажат, че за посочения
период дружеството е осъществявало действия по поддържане и
управление на общите части. Плащането на ел.енергия не става ясно дали е
направено за обекти, собственост на дружеството или за консумирана
ел.енергия за общите части. Същото се отнася и до заявлението за смяна на
клиент– не става ясно каква е връзката с управлението на общите части. С
оглед на гореизложеното съдът счита, че не е доказано възражението, че
сумата, предмет на претенцията не се дължи, тъй като дружеството е
изпълнявало дейности по поддържане и управление на общите части,
независимо от липсата на договор, което възражение следва да се
квалифицира като такова за водене на чужда работа без пълномощно-
чл.61,ал.2 ЗЗД.
Що се отнася до това дали ищцата е изпълнила доказателствената си
тежест и по–точно да е доказала връзката между обедняване и обогатяване, то
трите хипотези на неоснователно обогатяване – начална липса на основание,
отпаднало и неосъществено такова, предвиждат като общ правопораждащ
положителния факт на плащането/ в тази насока е и ППВС 1/79-т. 1 /, поради
което ищецът по иск на някое от тези правни основания доказва само
настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да
докаже съществуването на основание да получи, съответно задържи
извършеното плащане. Извършеното плащане е безспорно доказано, поради
което възражението е неоснователно.Само за пълнота на изложението, без
всякакво значение за спора е на кого е дължала такса на поддръжка и
управление на общите части за посочения в исковата молба период ищцата –
от значение за спора е дали е имало основание да бъде платена на
дружеството - ответник.
С оглед гореизложените мотиви съдът намира въззивната жалба за
неоснователна. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество
9
правилно, макар и постановено при погрешна правна квалификация на
предявения иск, поради което то следва да бъде потвърдено, като присъдената
главница се дължи на основание чл. 55, ал.1, пред.2 ЗЗД. В отговора на
въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски на
въззиваемата, но няма доказателства за реално сторени такива по делото.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274 от 05.08.2022г., постановено по
гражданско дело № 246/2022г. по описа на Районен съд – Несебър
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10