Решение по дело №9610/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София 08.06.2023 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                

                                                                           Съдия: Евгени Георгиев

                                    

и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 9 610/2017 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ исковете по § 823, ал. 1 от Немския граждански кодекс, връзка с § 115, ал. 1 от немския Закон за застрахователния договор на Д.А.Р. и Р.А.Р. срещу „Х.-К.– А.Ф.“ АГ за заплащане на всяка една от тях по 300 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от причиняването на травматично заболяване от смъртта на тяхната майка Н.И.при пътно-транспортно произшествие (ПТП). ПТП е било настъпило на 27.07.2014 г. в гр. Емсдетен, Германия. Д.Р. и Р.Р. са със съдебен адрес ***, офис 7А. „Х.-К.– А.Ф.“ АГ е със съдебен адрес – адвокатско дружество „Д.И. Л.“, гр. София, ул. „*******.

 

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.А.Р. и Р.А.Р. да заплатят на „Х.-К.– А.Ф.“ АГ 21 115,00 лева разноски по делото.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му. Ищците не дължат държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[4] В искова молба от 28.07.2017 г. Д.Р. и Р.Р. заявяват, че са дъщери на Н.И., която е починала вследствие на ПТП, настъпило на 27.07.2014 г. ПТП е било причинено от А.М. в гр. Емсдетен, Германия.

 

[5] От смъртта на майка си ищците са получили травматично увреждане на психичното здраве. То се е изразявало в: безсъние и кошмари; промени в настроението – раздразнителност, безпокойство, затваряне в себе си; социална изолация и оттегляне; липса на интерес към предишни забавни дейности; улеснена поява на страх.

 

[6] Гражданската отговорност (ГО) на А.М. е била застрахована при ответника „Х.К.А.Ф.“ (Х.). Х. е изплатил на всяка от ищците по 5 000,00 евро обезщетение от смъртта на майка им, които те приемат за недостатъчни. Ищците твърдят, че им се дължат по още 300 000,00 лева обезщетение на всяка от тях, които Х. не им е заплатил. Затова те молят съда да осъди Х. да им заплати тези обезщетения (исковата молба, т. I, л. 2-8; уточнителната молба, т. I, л. 361-362; заявеното от адвокат Тасева, т. II, л. 487)

 

2. На ответника

 

[7] Ответникът Х. е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. приложимото право е немското, а към 27.07.2014 г. то не е предвиждало изплащането на обезщетение за неимуществени вреди на трети лица, освен ако тези вреди се изразяват в травматично увреждане на здравето; след 22.07.2017 г. немското право вече предвижда дължимост на обезщетение за неимуществени вреди на трети лица, ако тези лица са се намирали в особено близки отношения с увреденото лице;

2. Н.И.е допринесла за настъпването на смъртта си, тъй като:

а) е пътувала в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние;

б) е била без поставен обезопасителен колан;

3. завишени са размерите на търсените обезщетения (писмения отговор, т. I, л. 305-315)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

       

1. Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] Н.И.е била родена на *** г. (акт за смърт, т. I, л. 19). На *** г. се е родила по-голямата ѝ дъщеря Р.Р., а на *** г. по-малката ѝ дъщеря Д.Р.. Техен баща е бил А.М. (удостоверенията за раждане, т. I, л. 17-18). Те са били нормални деца, а родителите им са се грижили за тях (показанията на свидетеля Г.т. III, л. 101-102).

 

[9] През 2013 г. А.М. и Н.И.са се установили в Германия, за да работят там. От този момент родителите на А.М. са полагали грижи за техните деца в гр. Берковица. За около една седмица през май 2014 г. по време на годишния си отпуск А.М. и Н.И.са били в България с децата си. Около една година и седем месеца те са контактували с децата чрез платформата „Скайп“ (заключенията на вещите лица д-р Р. и М., т. II, л. 726, 727-гръб, л. 731 и л. 732-гръб).

 

[10] На 26.07.2014 г. вечерта, А.М. и Н.И.са празнували рождения ден на сина на братовчед на Н.И.. Там А.М. е пил бира, като Н.И.е видяла това (показанията на свидетеля М., т. II, л. 556-гръб).

 

[11] След полунощ А.М. и Н.И.са тръгнали за вкъщи. Около 03:00 часа А.М. е управлявал лек автомобил "Опел" по ул. ,,Нойбрюкенщрасе” в гр. Емсдетен, област Мюнстер, Германия. Н.И.е пътувала с него на предното дясно място без поставен предпазен колан (протоколът от аутопсията, т. II, л. 402-410; заключението на вещите лица доц. Х., д-р Ш. и д-р М., т. III, л. 50-56).

 

[12] Скоростта на лекия автомобил „Опел“ е била около 113 км/ч. Той е преминал през железопътен прелез, след което се е ударил в друг автомобил, който е бил паркиран в близост. След удара автомобилът „Опел“ е изгубил устойчивост и се е сблъскал в стълб на ограда. Вследствие на това той се е обърнал с колелата нагоре (пак там, т. III, л. 51).

 

[13] В резултат на произшествието е починала Н.И.. Ако Н.И.е била с поставен обезопасителен колан, тя не би получила смъртоносни увреждания (протокола от аутопсията, т. II, л. 409; преписа-извлечение от акта за смърт, т. I, л. 38; заключението на вещите лица доц. Х., д-р Ш. и д-р М., т. III, л. 55-56). Непосредствено след инцидента А.М. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,17‰ (разпореждането, т. I, л. 33). Към този момент гражданската отговорност на А.М. е била застрахована при Х. (полицата, т. I, л. 22-26).

 

[14] Р.Р. и Д.Р. са узнали за смъртта на майка им, докато са били в България. Д.Р. е била на четири години, а Р.Р. е била на осем години (заключенията на вещите лица д-р Р. и М., т. II, л. 726, 732-733).

 

[15] Вследствие на смъртта на майка им при двете деца са се проявили обичайната тъга и страдание от загубата на майка (заключенията на вещите лица д-р Р. и М., т. II, л. 728). Те са плакали и са скърбели за Н.И.(показанията на свидетеля Г.т. III, л. 101-102). У тях се е появявало напрежение, когато се е споменавало за смъртта на тяхната майка; усещали са емоционална празнота (заключенията на вещите лица д-р Р. и М., т. II, л. 728).

 

[16] Д. и Р. Р.не са получили от смъртта на майка си патологично увреждане на здравето. Вредите, които те са търпели, не са надхвърляли травматичните разстройства на здравето, обичайни при смърт на особено близък човек (заключенията на вещите лица д-р Р. и М., т. II, л. 729 и л. 734). Въпреки това Д.Р. споделя, че, ако се срещне с майка си, ще я прегърне и няма да иска да я пусне, а Р.Р. би искала да поговори с нея и да я прегърне (заключенията на вещите лица д-р Р. и М., т. II, л. 728 и л. 733).

 

[17] На 27.07.2017 г. Х. е изплатил по 5 000,00 евро обезщетение на всяка от Д. и Р. Р.(платежното нареждане, т. I, л. 334). Обезщетението не е било за неимуществени вреди (уведомлението до адвокат Д., т. I, л. 335).

 

[18] Д. и Р.Р. не дължат държавна такса. Те са заплатили 2 575,00 лева за вещи лица (т. II, л. 436, 506, 532-533; т. III, л. 7 и л. 24) и са били представлявани безплатно от адвокат (т. II, л. 534). Х. е заплатил: 31 919,14 лева адвокатско възнаграждение (т. III, л. 78-91); 1 055,00 лева за вещи лица (т. II, л. 522-524; т. III, л. 4); 60,00 лева депозит за призоваването на свидетел (т. II, л. 525).

 

2. Спорни обстоятелства

 

[19] Две са основните спорни обстоятелства по делото:

1.            била ли е Н.И.с поставен обезопасителен колан и, ако не е била, щяла ли е да получи смъртоносни увреждания, ако е била с такъв;

2.             изплатил ли е Х. на ищците по 5 000,00 евро обезщетение за неимуществени вреди. Съдът приема, че Н.И.е била без поставен обезопасителен колан, а, ако е била с такъв, тя не би получила смъртоносни увреждания. Съдът приема това, защото това приемат както вещите лица от основната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, така и вещите лица от повторната такава.

 

[20] Съдът приема, че Х. е изплатил по 5 000,00 евро обезщетение на всяка от ищците, но не за неимуществени вреди, защото Х. изрично е заявил пред съда, че изплатеното обезщетение не е било за неимуществени вреди (т. II, л. 512). Тогава в тежест на ищците е било да установят, че обезщетенията са били изплатени за неимуществени вреди. Такива доказателства липсват. Затова съдът приема, че обезщетенията не са били за неимуществени вреди.

 

[21] С молба от 19.01.2021 г. Д. и Р. Р.са представили психиатрична консултация от д-р С. (т. III, л. 58-64). В нея д-р С. е приел, че А.М. не е бил годен да дава свидетелски показания за инцидента. Тази консултация е частен свидетелстващ документ. Затова съдът я преценява с оглед на останалите доказателства по делото и непосредствените впечатления на съда от свидетеля при неговия разпит.

 

[22] При разпита му свидетелят М. действително сподели, че няма спомен от това как е настъпило ПТП. Също така обаче, той сподели, че вечерта на 26.07.2014 г. заедно с Н.И.е бил на рожден ден на сина на неин братовчед, където той е изпил една бира, а Н.И.е видяла това. При разпита на свидетеля съдът не установи особености в поведението му. Нещо повече, обстоятелството, че А.М. е изпил една бира съответства на установената концентрация на алкохол в кръвта му от 1,17‰. Още по-съществено, показанията на свидетеля М. в тази им част са неизгодни за него – те са неизгодни за ищците, които са негови деца. Ето защо съдът възприема за достоверни показанията на свидетеля М. относно това, че преди да започне да управлява автомобила, той е изпил една бира, а Н.И.го е видяла.

 

III. ПРАВО, ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[23] Ищците са предявили искове по § 823, ал. 1 от Немския граждански кодекс (НГК), връзка с § 115, ал. 1 от Закона за застрахователния договор (ЗЗД) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от причиняването на травматично заболяване вследствие на смъртта на тяхната майка.

 

2. По иска по § 823, ал. 1 от НГК, връзка с § 115, ал. 1 от ЗЗД

 

[24] Съгласно § 823, ал. 1 от НГК, причинителят на вредата дължи обезщетение на увредения за вредите вследствие на увреждането на здравето му. Такова обезщетение дължи и застрахователят на причинителя на увреждането (§ 115, ал. 1 от ЗЗД). В случаите, когато се търси обезщетение за неимуществени вреди от смърт на родител, е необходимо[1]:

- неимуществените вреди да надхвърлят значително травматичните разстройства на здравето, обичайни при смърт на особено близък човек;

- да се изразяват под формата на външно осезаемо и конкретно патологично увреждане на здравето на ищците;

- да е налице причинна връзка между деянието, причинило смъртта на майката на ищците, и патологичното увреждане на здравето им.

 

[25] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на Германия;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, за което е била сключена застраховка ГО;

3. ПТП да е довело до смърт на пострадалата;

4. ищците да търпят неимуществени вреди от нейната смърт, които да се изразяват под формата на външно патологично увреждане на здравето и да надхвърлят обичайните вреди върху здравето от смърт на особено близък човек;

5. Х. да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[26] Съдът установи, че:

1. е настъпило ПТП на територията на Германия;

2. Н.И.е участвала в процесното ПТП, което е причинило смъртта ѝ;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил А.М., който е управлявал МПС, за което с Х. е била сключена застраховка ГО;

4. Д.Р. и Р.Р. са деца на Н.И., но те не са получили от смъртта на майка си патологично увреждане на здравето. Не е налице четвъртата предпоставка за уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля.

       

2. По разноските

                       

[27] Х. търси разноски. Той е направил такива за 1 115,00 лева и е заплатил 31 919,14 лева адвокатско възнаграждение.

 

[28] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете изцяло. Следователно съдът би следвало да осъди ищците да заплатят на Х. 1 115,00 лева разноски по делото и 31 919,14 лева адвокатско възнаграждение.

 

[29] Д. и Р. Р.са възразили, че възнаграждението на адвоката на Х. е прекомерно. Минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи за иск с цена 600 000,00 лева, е 13 530,00 лева (чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция преди изменението от 04.11.2022 г.)^[2]. По делото са проведени девет открити съдебни заседания, в които адвокат на Х. е участвал. Адвокат на Х. е изготвил и писмен отговор, становище по проект на доклад и допълнителни становища. За тази работа и предвид цената на иска, съдът приема, че справедливото възнаграждение е 20 000,00 лева без ДДС. Ето защо съдът осъжда Д.Р. и Р.Р. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на Х. 21 115,00 лева разноски (20 000,00+ 1 115,00).

 

Съдия: