Решение по дело №4203/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3827
Дата: 14 юли 2023 г. (в сила от 14 юли 2023 г.)
Съдия: Любомир Луканов
Дело: 20221100504203
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3827
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100504203 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищцата Д. Н. Н., действаща чрез надлежно
упълномощен представител, срещу съдебно решение № 20012985 от 14.02.2022г.,
постановено по гр. дело № 2077/2021г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 158 с-в. Решението се
обжалва изцяло.
В жалбата се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно поради
допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, като не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия ответник не е подал отговор на
въззивната жалба.
В насроченото открито съдебно заседание въззивницата, чрез упълномощения
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения, а въззиваемата
страна А. М. М. счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Представя писмена
защита в срок, в която развива доводите си за правилността на обжалваното решение.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Софийски градски съд, в съдебния състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
1
намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 2077/2021г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав, съдът е
отхвърлил предявения от Д. Н. Н. срещу А. М. М. иск с правно основание чл. 127а, ал.
2 от СК, като неоснователен. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че не се
установява нужда на детето да пътува извън пределите на Република България.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е основателна.
Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК), когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без
съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в
определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е
определяем (в този смисъл е задължителното за съда указание, дадено в т. 1 от ТР №
1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено по делото, че детето А.А. М. е родено от брака между
страните по делото, който брак е прекратен с развод, като на майката е предоставено
упражняването на родителските права, постановено е детето да живее при майката, а
на бащата е определен режим на лични отношения с детето да има право да вижда и
взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа до 18 часа в събота и от
10 до 18 часа в неделя, след което да го връща в дома на майката (лист 25-27 от делото
на СРС).
В молбата до съда са въведени твърдения, че страните са в обтегнати
отношения, а комуникацията помежду им е трудна, а на моменти е невъзможна.
Молителката е поддържала, че е в брак с друг мъж от когото има и друго дете, но
поради категоричното несъгласие на ответник общото им дете да пътува в чужбина, се
е налагало многократно да отказва покани за пътувания в различни държави като
Словения, Германия и Испания.
Видно от представения пред въззивната инстанция социален доклад на Д „СП“
– Младост от 15.06.2023г., при социалното проучване е установено, че за учебната
2
година 2022/2023г. детето А. е ученик в девети клас в СУ „*******“ и има близка
емоционална връзка с майка си, но между родителите му липсва всякакво
сътрудничество. Компетентното Д „СП“ - Младост не изразява становище относно
интересите на детето А. във връзка с настоящото производство.
Във въззивната жалба е наведен довод, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на материалния закон.
Производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по
целесъобразност. Т.е. за да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК,
съдът дължи да изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите на
родителя, който иска заместване съгласието на другия родител. В ТР № 1/03.07.2017
год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС е прието, че интересът на детето за
пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на
задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието
на евентуалната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на
образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му
състояние и други права и интереси на детето. Преценката интересите на детето
обосновават извода на настоящия въззивен състав, че исканото разрешение, за което е
образувано производството по чл. 127а от СК, е в интерес на непълнолетния А.А. М.. В
интерес на детето е да пътува извън територията на нашата страна до държавите от
Европейския съюз, за да придобива знания и впечатления от богатата култура на тези
държави, като по този начин се разширява неговият светоглед, което ще се отрази
благоприятно на неговото възпитание, образование и развитие като личност.
Този извод на съда се подкрепя както от събраните в първата инстанция
доказателства, така и от отразеното в представения пред въззивната инстанция
социален доклад на Д„СП“-Младост. Детето е ученик в девети клас в СУ „*******“ в
гр. София, като няма данни да изостава в усвояването на знанията, които придобива в
училище.
По делото липсват твърдения и доказателства за вредности за детето от
контактите му с неговата майка и от евентуалните му пътуванията до държавите от
Европейския съюз. Посочените държави са политически стабилни, без граждански и
социални конфликти, с високи постижения в областта на културата, науката и
техниката. В интерес на детето е да пътува извън територията на Република България,
да придобива впечатления от посочените държави, като така се разширява неговият
светоглед, в каквато насока е и разпоредбата на чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на
Република България. Така формираният извод на настоящата съдебна инстанция е в
съответствие и с правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на
Европейския съюз, гарантирано от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз.
Последното включва и правото на всяко дете да е с родителите си – арг. от чл.9 от
Конвенцията за защита на правата на детето (Конвенцията) и правото на личен и
семеен живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.
Цитираните конвенции не сочат на безусловно задължение за съда да замести
съгласието на родителите му детето да пътува с другия родител извън пределите на
страната. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, респ. има правомощието да
замести съгласието на родител детето му да пътува извън пределите на Република
България, единствено в случаите, в които родителите на детето не могат да постигнат
съгласие по тези въпроси (по арг. от чл.127а, ал.1 и ал.2 от СК), каквото съгласие в
настоящият случай не може да бъде постигнато, но само ако проектното пътуване на
3
детето в чужбина е в негов интерес. При преценката за интереса на детето, съобразена
и с цитираните актове, се налага извод, че някои пътувания в чужбина на детето, дори с
родителите биха могли да имат негативно въздействие за него, поради което съдът не
следва да ги разрешава (напр. пътуване в държави, в които се води военен конфликт).
Детето има право на свободно предвижване - вкл. пътуване в чужбина, но не може да
го упражнява нито само, нито със съгласието само на единия от двамата родители. При
нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може
да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до определени
държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до
определени държави. Възможността на родител и дете да общуват пълноценно е
основен елемент от семейния живот, който е защитен по силата на чл. 8 от
Конвенцията, дори когато взаимоотношенията между родителите са разрушени ( в този
смисъл - Monory v. Romania and Hungary, № 71099/01, § 70, 05 април 2005 г.; Iosub
Caras v. Romania, № 7198/04, §§ 28-29, 27 юли 2006 г.). Според установената практика
на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), вътрешни мерки, които
възпрепятстват възможността на родител и дете да се радват на взаимната си компания
представлява намеса в правото на зачитане на семейния живот. Намесата би била
допустима, когато преследва цели, които са легитимни съгласно ал. 2 от чл. 8 на
Конвенцията и могат да бъдат разглеждани като „необходими в едно демократично
общество“, което предполага, че тя отговаря на належаща социална необходимост и
по-конкретно че тя е пропорционална на преследваната легитимна цел и изисква да
бъдат изтъкнати „относими“ и „достатъчни“ основания, за да се оправдае намесата.
Между конкуриращите се интереси, тези на детето и на двамата родители, следва да се
постигне справедлив баланс, след извършване на задълбочен преглед на цялата
семейна ситуация и на цяла поредица от фактори, по-специално от фактическо,
емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, и на балансирана и
разумна оценка на съответните интереси на всяко от лицата, като без съмнение,
съобразяването с висшите интереси на детето е от решаващо значение (в този смисъл
Diamante and Pelliccioni, цитирано по-горе, § 176, 27 септември 2011 г.; Zawadka,
цитирано по-горе, § 54; Hokkanen v. Finland, 23 септември 1994 г., § 55, Серия
A № 299-A).
В конкретния случай извършвайки преценката за интересите на детето А.А. М.
и в съответствие с чл.9, т.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, съдът следва
да зачете правото на детето да напуска собствената си страна, вкл. като замести
съгласието на бащата. За ответника – въззиваема страна в настоящото производство,
липсват данни да е съпричастен към желанието на ищцата да изведе детето извън
страната. Със задължителното тълкуване по ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело №
1/2016 г., ОСГК на ВКС, е прието, че за да може да бъде гарантирано опазването на
най-добрия интерес на детето и да бъде избегната възможността за поставянето му в
риск, следва да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на
размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни
бедствия или в място, където, макар и временно, не е препоръчително пътуване.
Съдебното решение следва да изключва и възможността българската държава да бъде
лишена от адекватна (бърза и ефективна) възможност за контрол върху действията на
родителя, с който детето е извън пределите на Република България - в държави, с
които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС
или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на
международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от
светското, поради което българската държава не би могла да гарантира изпълнението
на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения
между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането на детето зад
4
граница.
Настоящата инстанция счита, че по делото няма доказателства или индиции, че
бащата на въззивницата работи и постоянно живее в Република Северна Македония.
Между Република България и Република Северна Македония действа договор за
правна помощ по граждански дела, но доколкото втората не е ратифицирала Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на
деца, то не би било в интерес на детето да пътува до Република Северна Македония.
Заместеното съгласие не следва да влиза в колизия с постановения на бащата
режим на лични контакти с детето и да води до нарушаване на този режим. За да не се
стига до такова ограничаване на режима на лични отношения на бащата с детето,
съгласието на бащата трябва да бъде заместено за пътувания на детето в чужбина по
време и периоди, които не трябва да съвпадат със съдебно определения режим на
лични отношения. По изложените съображения съдът приема, че с даденото
разрешение за пътуването на детето извън страната няма да се накърни режимът на
лични отношения на бащата с детето А.А. М.. С даването на исканото разрешение, ще
се намалят конфликтите между родителите по повод въпросите свързани с пътуването
на детето им извън страната, които конфликти неминуемо рефлектират и върху самото
дете, респ. негативно засягат неговата психическа и емоционална стабилност, а ще се
даде възможност на детето при възможност да пътуват в държавите от Европейския
съюз с цел туризъм, почивка и/или обучение. От друга страна така ще бъде дадена
възможност на родителят, който не упражнява родителските права да осъществява в
пълнота определеният му режим на лични контакти с детето и да поддържа
емоционалната връзка с него.
Въззивният съдебен състав счита, че изследвайки и преценявайки преди всичко
интересите на непълнолетното дете, защитавайки го в максимална степен, какъвто
резултат не би могъл да бъде постигнат с даване на разрешение за по-продължителен
период от време, изхождайки от невъзможността за съобразяване с евентуални
промени на обстоятелствата, непредвидими към настоящия момент, заместващото
съгласието съдебно решение следва да бъде за период от три години.
Изложените от въззиваемата страна доводи в писмената защита, не са относими
към конкретния случай, поради което и съдът не дължи обсъждането им.
Поради несъвпадането на правните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като постановено в
нарушение на материалния закон и се постанови друго, с което да се замести
съгласието на бащата за пътувания на детето А. извън територията на Република
България по време на организирани от учебното заведение екскурзии и/или обучения,
както и за задгранични пътувания с неговата майка, както и за издаване на
необходимите документи за пътувания на детето в чужбина, които периоди да не
съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения между бащата и детето,
във всички държави-членки на Европейския съюз, за срок от три години.
По разноските:
Във въззивното производство страните не претендират разноски и съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
5

ОТМЕНЯ съдебно решение № 20012985 от 14.02.2022г., постановено
по гр. дело № 2077/2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158 състав, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАМЕСТВА съгласието на А. М. М., с ЕГН **********, за пътувания
на детето му А.А. М., с ЕГН **********, извън територията на Република
България по време на организирани от учебното заведение екскурзии и/или
обучения, както и за задгранични пътувания с неговата майка Д. Н. Н., с ЕГН
**********, както и за издаване на необходимите документи за пътувания на
детето А.А. М. в чужбина, които периоди да не съвпадат със съдебно
определения режим на лични отношения между бащата А. М. М. и детето
А.А. М., във всички държави-членки на Европейския съюз, за срок от три
години, считано от постановяване на настоящото решение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6