№ 126
гр. Кърджали, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20245140101633 по описа за 2024 година
Предявени са, с оглед направеното по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на
размера, обективно кумулативно съединени искове на Н. Р. Л. от ***, с ЕГН **********
против ДГ „ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ”- гр.Кърджали, ул. „Мара Михайлова” №6,
представлявана от директора ***, за осъждането ответника да заплати на ищеца сумата от
1610 ( хиляда и шестстотин) лева, представляваща разликата между полученото, за времето
от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., трудово възнаграждение и правно дължимото, предвид
увеличение с 15% в размера на трудовото възнаграждение по силата на КТД, сумата 407,97
лева ( четиристотин и седем лева и 97 ст.) лева, представляваща разликата между дължимо
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 27 дни и
полученото; 3 491,44 ( три хиляди четиристотин деветдесет и един лева и 44 ст.) лева,
представляващи разликата между полученото дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
предявяване на иска – 25.11.2024 г. до окончателното им погасяване.
Ищцата твърди, че е заемала длъжността *** в ответната ДГ „Вяра, Надежда и
Любов”-гр.Кърджали. Със Заповед №352/31.07.2023 г. на директора на ДГ „Вяра, Надежда и
Любов”, на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, е прекратено трудовото правоотношение,
считано от 01.08.2023 г., като са определени следните обезщетения: -по чл.224, ал.1 от КТ- за
неизползван платен годишен отпуск за 27 работни дни; -по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.31,
ал.1, т.2 от КТД обезщетение в размер на 11 брутни трудови заплати. На 10.08.2023 г. между
МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ, СБУ към КНСБ и Синдикат „Образование” към
КТ „Подкрепа”, е подписан Анекс №Д01 192 към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование Д01-269/06.12.2022 г. Съгласно подписания анекс чл.27, ал.1, т.2,
б.Б от КТД се изменя, като за системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както за
длъжностите „старши учител“ и „старши възпитател“ в размер на 1 763.00 лева. С Анекса
изрично е посочено, че се изменя и текста на чл.27, ал.3, т.2 от КТД, който придобива
следната редакция - „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които в момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
1
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.“
Ищцата сочи, че тъй като измененията със задна дата, то тя има право на разликата между
получаваното и увеличеното възнаграждение, като оттам извежда, че размерът на
обезщетенията по чл. 224, ал. 1 и 222, ал. 3 КТ също следва да бъде завишен, като
претендира разликата. Иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
и иска тяхното отхвърляне. Не се оспорват изложените в исковата молба фактически
положения. Възразява се, че според разпоредбата на чл. 57 КТ, действието на колективния
трудов договор е спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация - страна по договора, както и тези, които не членуват в нея, но са се
присъединили с писмено заявление при условията и по ред, определени от страните по
договора. Трудовият договор на ищцата е бил прекратен със Заповед №352/31.07.2023г.,
считано от 01.08.2023г., като към датата на подписване на Анекс №Д01-192/10.08.2023г. не е
съществувало трудово правоотношение между страните и ищцата е нямала качество на
работник или служител, член на синдикална организация - страна по КТД. Съгласно чл.4 от
КТД договореностите имат задължителен характер за работниците и служителите, членове
на синдикални организации от една страна и за работодателите, членове на организациите
на работодателите - страни по договора. Твърди се, че в настоящия случай няма
доказателства, че след прекратяване на трудовия договор е ищцата е членувала в синдикална
организация, страна по колективното споразумение, съответно, че се е присъединила към
него на лично основание. Ето защо, анексът от 10.08.2023 г., с който се определят размери на
минималните основни работни заплати на педагогическия персонал и тяхното увеличаване,
не е относим към конкретното трудово правоотношение и същият няма пряко и
непосредствено действие към трудовото правоотношение с ищцата, тъй като също към този
момент е било прекратено. Оспорва се доводът за обратно действие на анекса, тъй като
основанието за увеличението на работната заплата е възникнало към датата на подписването
на анекса - 10.08.2023г., и именно към тази дата следва да се определи и кръгът на
правоимащите лица. В потвърждение на това се твърди, че е и текста на чл.27, ал.2 от анекса
към КТД, съгласно който осигурените средства от държавния бюджет се изразходват за
увеличение на индивидуалните заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти, т.е. работещите по трудов договор. На
следващо място се посочва, че анексът и КТД, макар да имат задължителен характер не
могат да бъдат приложени пряко. В посочения анекс от КТД не се договаря конкретен
размер на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти, а и това не е възможно предвид чл.
66, ал. 1, т. 7 от КТ, а само се дават препоръки и насоки за средно увеличение на
индивидуалните работни заплати. В потвърждение на това е новата редакция на чл.27, ал.3,
т.2, където не е определен точен размер за увеличение, а е посочено, че увеличението на
възнаграждението е с не по-малко от 15%. Конкретното увеличение на работната заплата на
всеки педагогически специалист, в съответствие с подписаните към КТД анекси, се
извършва при условията на индивидуално договаряне с допълнително споразумение към
трудовия договор по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредба
№4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, като конкретните размери на
индивидуалните основи заплати се договарят от директора и се определят в индивидуалния
трудов договор. Изтъква се, че в този смисъл са и указанията на Министерството на
образованието и науката, което като издател на Наредба №4/20.04.2017 г., по аналогия на чл.
51 от ЗНА, е дал указания, относно прилагането на анекса от 10.08.2023г. към КТД. С писмо
с изх. №ОД02- 4320/05.Ю.2023г. Началникът на РУО-Кърджали е изпратил до директорите
на образователни институции от обл. Кърджали, писмо с изх. №0509-140/05.10.2023г. на
заместник-министъра на образованието и науката, относно прилагането на анекса от
10.08.2023г. към КТД, където е указано, че наличието на действащо трудово правоотношение
2
е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение и ако трудовия договор
на работника или служителя е прекратен, той не попада в кръга лица, за които се прилага
анекса, а постигнатата договореност се отнася само за тези лица, които към 10.08.2023г. са
притежавали качеството „работници или служители“. Заместник-министърът на
образованието и науката посочва, че аналогично е и предвиденото в §3 от ЗР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба №4/20.04.2017 г., съгласно което минималните размери
на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила на 1
януари 2023г., но само за тези които имат качеството педагогически специалист към момента
на приемане на нормативния акт. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за заплащане разликата между
получения и дължимия размер на трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск и гратификационно обезщетение – искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.
Между страните не е налице спор относно фактите що се касае до съществуването и
прекратяването на трудовото правоотношение. Спорът по делото се концентрира до това
дали спрямо ищцата, чието ТПО прекратено считано от 01.08.2023г., е приложимо
изменението на КТД от 10.08.2023 г., с подписния между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС
към КНСБ, СБУ към КНСБ и Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”, Анекс №Д01 192
към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269/06.12.2022 г.,
предвиждащ в чл.27, ал.3, т.2 от КТД, че: „индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които в момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не
по-малко от 15 %.“, считано от 01.01.2023 г. за длъжностите „старши учител“ и „старши
възпитател“.
Настоящият съдебен състав приема, че когато по силата на колективен трудов договор
с обратно действие се предвижда увеличение в размера на трудовото възнаграждение, право
на увеличения размер имат работниците и служителите, които са полагали труд за времето,
обхванато от договореното със задна дата увеличение, макар тези лица да нямат качеството
работници или служители към датата на изменението на колективния трудов договор, с
оглед прекратяване трудовото им правоотношение.
Според чл. 54, ал. 1 от КТ, колективния трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В разглежданата хипотеза с КТД е
договорено „друго“ по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като е придадено обратно
действие що се касае до увеличения размер на трудовото възнаграждението. Не съществува
пречка страните по КТД да договарят различен начален срок, от който ще
породи действие договорът. Ищцата е била стана по ТПО в периода от 01.01.2023 г. до
31.07.2023 г. Увеличението на трудовото възнаграждение е считано от 01.01.2023 г.
Следователно ищцата има право на разликата в съответствие с увеличението, както и на
размера на съответните обезщетенията, изчислени на базата на увеличената работна заплата.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в решение № 1502 от 13.03.2025
г. по в. гр. д. № 1511 / 2025 г. на Софийски градски съд, решение № 137 от 10.11.2024 г. по
в.гр.д. № 149/2024 г. на ОС-Кърджали и решение 40/13.02.2025 по в. гр. д. № 8/2025 г. на ОС
- Смолян др.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата не се е присъединила към
КТД, тъй като същата е заявила това със заявление вх. № 21/09.10.2023 г. до работодателя (
л.6). Увеличения размер на възнаграждението е минимум 15%, т.е. не съществува
3
възможност за определяне на по-нисък размер на възнаграждението. Указанията на
Министерството на образованието и науката не могат да засегнат правата на страните по
трудовия договор.
Установява се от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че
размерът на дължимото възнаграждение и обезщетения съответства на исковата претенция,
поради което и исковете следва да се уважат изцяло.
Ищцата има право на разноски в размер на 1200 лева за адвокат.
Ответникът по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати сумата от
254,05 лева – държавна такса и 250 лева – разноски за вещо лице.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, ДГ
„ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ”- гр.Кърджали, ул. „Мара Михайлова” №6, представлявана от
директора ***, да заплати на Н. Р. Л. от ***, с ЕГН ********** слените суми:
1610 ( хиляда и шестстотин) лева, представляваща разликата между полученото, за
времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., трудово възнаграждение и правно дължимото;
407,97 лева ( четиристотин и седем лева и 97 ст.) лева, представляваща разликата
между дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
27 дни и полученото;
3 491,44 ( три хиляди четиристотин деветдесет и един лева и 44 ст.) лева,
представляваща разликата между полученото и дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяването на иска –
25.11.2024 г. до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДГ „ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ”-
гр.Кърджали, ул. „Мара Михайлова” №6, представлявана от директора ***, да заплати на Н.
Р. Л. от ***, с ЕГН ********** сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева – разноски по делото
за адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ДГ „ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ”-
гр.Кърджали, ул. „Мара Михайлова” №6, представлявана от директора *** да заплати на по
сметка на РС-Кърджали сумата от сумата от 254,05 лева – държавна такса и сумата 250 лева
– разноски за вещо лице
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4