Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…….11.2019г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 72 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д. - изпълнителни директори срещу Ж.П.П., ЕГН ********** и М.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.430 от ТЗ за осъждане на ответниците солидарно да заплатят ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40336/23.06.2008г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от 01.07.2008г., Допълнително споразумение от 12.07.2011г., Допълнително споразумение от 07.02.2013г., Допълнително споразумение от 09.10.2013г. и Допълнително споразумение от 05.12.2014г. в общ размер на 66 985,75 швейцарски франка и 1 285,37 лева, както следва:
- 66 260,27 швейцарски франка, представляващи част от общо дължимата главница в размер на 105 200,34 швейцарски франка за периода от 02.08.2015г. до 16.01.2019г.;
- 528,51 швейцарски франка, представляващи част от общо дължимите банкови такси, в общ размер на 844,93 швейцарски франка, за периода от 02.02.2016г. до 17.01.2019г.;
- 196,97 швейцарски франка, представляващи част от общо дължимите застраховки, в общ размер на 300,88 швейцарски франка, за периода от 09.08.2016г. до 17.01.2019г.;
- 1 285,37 лева, представляващи дължима сума за разноски за периода от 16.05.2018г. до 16.01.2019г.,
ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи част от общото задължение по договора за кредит.
Твърди се в исковата молба, че на 23.06.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (понастоящем „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) - кредитодател и кредитополучателите/солидарни длъжници Ж.П.П., ЕГН ********** и М.И.П., ЕГН ********** е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40336/23.06.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франка на 69 000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 30 680 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 38 320 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да го върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. В договора е предвидена дължимостта на договорна лихва, начина на погасяване, дължимостта на наказателна надбавка при просрочие по кредита, предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Видно от представеното към ИМ приложение № 1 от 01.07.2008г. страните са удостоверили датата на усвояване на кредита - 27.06.2008г., към която приложимият курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката е 1.649272 и определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове е 113 800 швейцарски франка. С допълнителни споразумения от 12.07.2011г., от 07.02.2013г., от 09.10.2013г., 05.12.2014г. страните са предоговорили съществуващите към датата на сключването му задължения на кредитополучателите към кредитора.
Сочи се, че с договор за цесия от 05.09.2008г. между
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД И „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД са
прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 40336/23.0б.2008г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения
на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД. С последващ договор за цесия от
25.10.2017г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД вземанията на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД са
прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
Твърди се, че с нотариални покани с per. № 698, том I, акт № 48 от 18.04.2018г. и per. № 700, том I, акт № 50 от 18.04.2018г. на нотариус С.С. с per. №193 в регистъра на НК и район на действие Районен съд - Варна, връчени на 27.06.2018г., длъжниците са уведомени, че вземанията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40336/23.06.2008г., прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г. С нотариални покани с per. № 699, том I, акт № 49 от 18.04.2018г. и per. № 701, том I, акт № 51 от 18.04.2018г. на нотариус С.С. с per. №193 в регистъра на НК и район на действие Районен съд - Варна, връчени на 27.06.2018г., длъжниците били уведомени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредита е обявен изцяло и предсрочно изискуем. С поканите на длъжниците бил предоставен седемдневен срок от получаването да погасят изцяло задълженията си към банката ведно с предупреждение, че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.
Към настоящия момент не били постъпили никакви плащания, като непогасените вноски са следните: 42 непогасени вноски за главница, считано от 02.08.2015г., и 44 непогасени вноски за лихва, считано от 02.06.2015г., с което се обосновава правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск.
Твърди се в исковата молба, че към настоящия момент общото задължение на длъжниците възлиза на 137 857,68 швейцарски франка и 1 285,37 лева съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 16.01.2019г., от които:
- 105 200,34 швейцарски франка - главница за периода от 02.08.2015г. до 16.01.2019г.;
- 22 818,93 швейцарски франка - договорна възнаградителна лихва за периода от 02.06.2015г. до 27.06.2018г.;
- 8 692,60 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 02.09.2015г. до 16.01.2019г.;
- 844,93 швейцарски франка - банкови такси за периода от 02.06.2015г. до 16.01.2019г.;
- 300,88 швейцарски франка - застраховки за периода от 22.07.2015г. до 16.01.2019г.;
- 1 285,37 лева -
разноски за периода от 16.05.2018г. до 16.01.2019г.
Сумата в размер на 1 285,37 лева представлява направени от ищеца разноски, както следва:
- 612,00 лева - разноски за връчване на нотариални покани по договора за кредит до ответниците;
- 673,37 лева за подновяване на договорната ипотека, обезпечаваща договора за кредит.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание чрез проц.представител изразяват становище за неоснователност на предявените искове, като възразяват срещу размера на претенциите и начина, по който се изчислени сумите.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 40336/23.06.2008г. се установява, че банката е
предоставила на кредитополучателите Ж.П.П. и М.И.П. кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 69000 евро (шестдесет
и девет хиляди евро) по курс купува за швейцарски франк към евро на Банката в
деня на усвояване на кредита. Договореният кредит е предоставен за срок от 252
месеца, считано от датата на усвояване на кредита, като в договора е предвидено
начисляването на възнаградителна и наказателна лихва при определени условия и
размер, както и заплащането на такса и комисиона за управление на кредита.
Като доказателство по делото е приет договор за цесия от
05.09.2008г., с който банката прехвърля на "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД всички свои вземания по жилищни и потребителски кредити,
обезпечени с ипотека, посочени в списък - приложение, за което до
кредитополучателя е изпратено уведомление на основание чл.99 от ЗЗД, във
формата на връчена на кредитополучателите нотариална покана.
Представени са по делото допълнителни споразумения от
12.07.2011г., от 07.02.2013г., от 09.10.2013г., от 05.12.2014г. към договора за
кредит, сключени между "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД - кредитор и
кредитополучателите Ж.П. и М.П., съгласно които страните констатират размера на
задълженията по договора за кредит към датата на сключване на съответното
споразумение и постигат съгласие относно период на облекчено погасяване.
С последващ договор за прехвърляне на вземания по Договори
за кредит от 25.10.2017г. "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД прехвърля в
полза на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* всички свои вземания
от кредитополучателите Ж.П.П. и М.И.П., произтичащи от Договор за кредит № HL
40336/23.06.2008г., за което на кредитополучателите е връчено уведомление на
основание чл.99 от ЗЗД във формата на нотариална покана.
Представени са нотариални покани от „Юробанк България" АД до кредитополучателите Ж.П.П. и М.И.П. за обявяване на вземанията по договор за кредит № HL 40336/23.06.2008г. за предсрочно изискуеми, връчени на кредитополучателите на дата 27.06.2018г.
Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че договореният кредит в шв.франкове е в размер на 117 492,77 шв.франка, от които първоначално е усвоена главница в размер на разрешения лимит 113 800 шв.фр., а в периода 12.07.2011г. – 02.07.2015г. са отразени капитализирани суми към главницата в общ размер 3 692, 77 шв.фр.; в периода 28.07.2008г. – 05.12.2004г. в банковите регистри са отразени погашения по главницата в общ размер 12 292,43 погашения по кредита /чрез плащане и капитализация/ в общ размер 12 292,43 шв.фр., след което е налице непогасена главница 105 200,34 шв.фр., от които 11899,75 шв.фр. падежирала просрочена главница по чесечни вноски с падежи 02.08.2015г. – 02.01.2018г.; 93 300,59 шв.фр. непадежирала главница по месечни вноски – предсрочно изискуеми, считано от 27.06.2018г., към датата на ИМ е налице начислена и непогасена възнаградителна лихва и лихва по просрочия в размер на 31 511,53 шв.фр., от които 22 813,93 шв.фр. възнаградителна лихва за периода 02.06.2015г. – 27.06.2018г. и 8 692,60 шв.фр. наказателна лихва за просрочие. Вещото лице е установило многократна забава при изплащане на вноските, като последното плащане на задължения за лихви е частично, на 02.07.2015г., след последното сключено споразумение, след което не са отразени други погашения. Последното погашение по главницата е на 05.12.2014г., чрез капитализация, по задължението за такси е на 07.05.2015г. чрез плащане и по застраховки на 04.08.2014г. чрез плащане.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:
По предявения иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата
страна следните обстоятелства: наличието на възникнало между страните договорно
правоотношение, изпълнение
на поетото от ищеца задължение по него, настъпила изискуемост на вземането
спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава на насрещната страна и
размера на претендираната лихва.
При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен Договор за кредит № HL 40336/23.06.2008г. От ответната страна не се оспорва наличието и действителността на сключения договор с оглед липсата на подаден отговор на ИМ, както и липсата на възражения в този смисъл в първото по делото съдебно заседание, в което ответниците са представлявани от надлежно упълномощен проц.представител.
Въпреки липсата на своевременно релевирано оспорване от ответната страна с оглед служебното задължение на съда да изследва за наличието на нищожна и/или неравноправна клауза настоящият състав намира, че подлежи на проверка действителността на клаузите на чл.3, ал.1 и 5 от договора като неравноправни на осн. чл.143, т.9 и 10 от ЗЗП поради предвидената в тях възможност на кредитора да променя едностранно договорните клаузи, определящи приложимия лихвен процент. В настоящото производство не са претендирани суми за възнаградителна лихва, но нищожността на тези клаузи подлежи на разглеждане с оглед на възражението относно размера на претендираните суми, а именно че част от изплатените по кредита суми, отнесени за погасяване на лихви, следва да бъдат приспаднати от дължимата главница.
Кредитополучателите – физически лица се явяват потребители
на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като договорите за
кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека,
съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за
валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143
ЗЗП, каквито са направени от ответниците. Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като са предвидени различни хипотези относно начина, по който се
достига до този резултат – т.10 определя като неравноправна клауза, която
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от
търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да
влияе, както и в случаите на договор при общи условия.
Видно от чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили
размера на дължимата годишна лихва и начина на нейното формиране, като изрично
е посочен и размерът на БЛП. Същевременно в ал.5 на същата клауза е предвидено,
че действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Аналогично в чл.6, ал.3 е предвидено, че в случай на
промяна на БЛП размерът на погасителната вноска се променя автоматично в
съответствие с промяната.
Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да
увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на
чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това
правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от
неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин /в този
смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.№4452/14г. на ВКС/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че базовият лихвен
процент се определя от орган на банката – Комитет по управление на активите и
пасивите, за чиито решения се съставят протоколи. Съгласно заключението по отношение на кредити в шв.фр. нива на БЛП
са определяни от 01.01.2008г., като от 4,50 /първоначално въведеното ниво на
БЛП/ се достига до 6,95 с решение от 10.09.2012г., като на вещото лице не е
предоставена информация кои външни фактори са налагали промените и каква
методология и ползвала банката.
При така изложеното е видно, че в договора не се съдържат
конкретни основания или критерии, даващи право на банката едностранно да
променя БЛП, съответно не се установява и конкретна методика или формула, която
да определя съотношението между настъпилите изменения и посочените пазарни
лихвени индекси, поради което съдът намира, че клаузите от договора, които
дават възможност на банката да извършва едностранна промяна в условията на
договора, не отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като не въвеждат
ясни, предвидими, определени или с възможност за точна определяемост параметри
на задълженията, а са поставени в зависимост от настъпване на бъдещи
обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се договаря.
Методиката на Банката за определяне на базовия лихвен процент, както и
визираните в нея компоненти за изчисляването му, са факти извън договорното
съдържание и като такива невключени в постигнатото между страните съгласие.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че
клаузите на чл.3, ал.1 и 5 се явяват неравноправни по смисъла на чл.143, т.10
от ЗЗП, тъй като дават възможност на ищеца нерегламентирано да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание,
което води и до тяхната нищожност съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Така установената нищожност предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче не
обуславя извод за нищожност на целия договор.
Качеството на банката – кредитор като изправна страна по
договора следва от установяване на факта, че е изпълнила задължението си да
предостави на заемополучателя уговорената парична сума. За доказване
изпълнението на задължението на кредитора за отпускане на сумата по кредита, е
достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя
съгласно съответните записвания в електронната система на банката, както е
установено от заключението на вещото лице. Именно със заверяване на
разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита
за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В този смисъл е и решение № 125
от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК.
Неизпълнението от страна на кредитополучателя, изразяващо се в незаплащане на дължими погасителни вноски, не се оспорва и се установява от заключението на вещото лице, съгласно което последното частично плащане на задължения по договора е за лихви - на 02.07.2015г., след последното сключено споразумение. От заключението по СЧЕ, т.II.11 се установява, че при приложение на първоначалния БЛП в размер на 4.5%, без да се прилага актуализацията на БЛП, извършвана въз основа на приетите като нищожни договорни клаузи, първата вноска в забава би била вноската с падеж 27.12.2013г., като към 27.06.2018г. по тази вноска забавата възлиза на 1643 дни.
За да настъпят правните последици на предсрочната изискуемост за длъжника обаче е необходимо това потестативно по своето правно естество право на кредитора да бъде упражнено с нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост се счита настъпила на датата, на която това волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника (в този смисъл т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и трайно установената съдебна практика, в т.ч. решения на ВКС по чл.290 от ГПК, като например Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 420 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от 21.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 565/2016 г., I т. о., ТК и други).
В първото по делото съдебно заседание е релевирано възражение относно датата на настъпване на предсрочна изискуемост, което освен несвоевременно направено, се явява и неоснователно с оглед на представените по делото доказателства за редовно връчени на 27.06.2018г. нот. покани до кредитополучателите, връчени на Ж.П. лично и като съпруга на М.П..
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаването от длъжника на изявлението на банката за обявяване на кредитния дълг за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая уведомлението следва хронологично момента, в който са спрени плащанията, поради което и тази предпоставка следва да се приеме за установена.
От заключението на вещото лице по приетата СЧЕ се установява размера на непогасените задължения, като с оглед на така установената по-горе неравноправност на клаузите на договора, при определяне на задълженията приложение следва да намери изрично уговорения в договора лихвен процент. Съобразно изчисленията, извършени от вещото лице по СЧЕ, изготвени при съобразяване с така договорения лихвен процент по т.II.11 и след разпределяне на постъпилите суми съобразно с дължимата лихва в този размер, се установява, че размерът на непогасената изискуема в цялост след обявяване на предсрочната изискуемост главница възлиза на 95756,14 шв.фр.
Претенциите за заплащане на банкови такси, застрахователни премии и разноски във връзка със събиране на вземанията по договора, намиращи основанието си в клаузите на чл.4 от 10 от договора, не са оспорени по основание, а по размер се установяват от заключението на вещото лице – начислено и непогасено вземане за такси в размер на 844,93 шв.фр., за застраховки в размер на 300,88 шв.фр. и за разноски в размер на 1285,37 лв.
С оглед на така изложеното съдът намира, че при така установените като дължими от ответника суми за главница, такси, застраховки и разноски предявените частични искове за по-ниски размери се явяват основателни и доказани и следва да се уважат. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
При този изход на спора се следват разноски в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК в общ размер 9 758,85 лв., вкл. заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице и адв. възнаграждение, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за плащане. Направеното
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение се явява неоснователно поради
сходството на претендирания размер с минималния, определен съобразно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.П.П., ЕГН ********** и М.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, следните суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40336/23.06.2008г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от 01.07.2008г., Допълнително споразумение от 12.07.2011г., Допълнително споразумение от 07.02.2013г., Допълнително споразумение от 09.10.2013г. и Допълнително споразумение от 05.12.2014г.:
- 66 260,27 швейцарски франка, представляващи част от главница в размер 105 200,34 швейцарски франка за периода от 02.08.2015г. до 16.01.2019г.;
- 528,51 швейцарски франка, представляващи част от банкови такси в общ размер 844,93 швейцарски франка, за периода от 02.02.2016г. до 17.01.2019г.;
- 196,97 швейцарски франка, представляващи част от застраховки в общ размер на 300,88 швейцарски франка, за периода от 09.08.2016г. до 17.01.2019г.;
- 1 285,37 лева, представляващи дължима сума за разноски за периода от 16.05.2018г. до 16.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ж.П.П., ЕГН ********** и М.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №260, сумата 9 758,85 лв. /девет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 85 ст./, представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: