№ 40
гр. Кнежа, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20221430200078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 35-0000584 от 21.05.2021 год. на
П. В. К. – директор на РД „АА“ Пл., на основание чл. 53 от ЗАНН на В. Д. Н.,
ЕГН **********, жив. в с. Б., обл. Вр., е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2 000 (две хиляди) лева на осн. чл. 93, ал.1, т.1
от ЗАвтПр – за нарушение по чл. 19, ал.1, т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002
год. на МТС.
Недоволен от така наложеното му административно наказание е останал
жалбоподателят В.Н., който моли съда да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно. Навежда доводи за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото му на защита да
разбере в какво конкретно нарушение е обвинен, респ. му е наложено
наказание.
Жалбоподателят – редовно призован при условията на чл. 61, ал.4 от
ЗАНН, не се явява в съдебното заседание и не се представлява.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в
с.з. В придружаващо АНП писмо изразява становище за законосъобразност на
така издаденото постановление.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от легитимиран субект, чрез административнонаказващия орган, който
е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.04.2021 год. около 10:50 часа в гр. Кн., на изхода за гр. Пл.,
служители при РД „Автомобилна администрация“ гр. Пл. – свидетелите АТ.
АНЧ. Д. и ОГН. ИВ. К., спрели за проверка влекач МАН с прикачено към
него полуремарке. Установили, че автомобилът е управляван от
жалбоподателя В. Д. Н., а превозните средства – влекач МАН ТГХ 18440 с
рег.№ ******** и полуремарке с рег.№ ********, били собственост на фирма
„Денис Гал“ ЕООД. В хода на проверката водачът представил на контролните
органи удостоверение за психологическа годност /УПГ/ с № 430592, валидно
до 23.06.2020 год. Чрез ел. регистър на ИА „АА“ гр. С. била извършена
справка, при която се установило, че водачът не притежава удостоверение за
психологическа годност. На място св. А.Д., в присъствието на св. О.К.,
съставил на жалб. В.Н. акт за установяване на административно нарушение
/сер.А-2020 № 287334/ по чл. 19, ал.1, т.7 от Наредба № 11/ 31.10.2002 год. на
МТ – извършва обществен превоз на товари с ЧМР № 2619 от 31.03.2021 год.
и заверено копие към лиценз № *********, като водача извършва превоз без
да представя валидно удостоверение за психологическа годност (представя
УПГ № 430592 валидно до 23.06.2020 год.).
Актът бил предявен на жалбоподателя и същият го подписал без
възражения.
С АУАН били иззети КТ № 6466055, УПГ № 430592.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 21.05.2021 год. от Директора на
РД „АА“ – Пл. било издадено атакуваното НП, с което на В. Д. Н. е наложена
Глоба в размер на 2 000 лв. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр за това,
че: на 05.04.2021 год. около 10:50 часа в гр. Кн. изх. гр. Пл. в посока гр. Пл.
като водач на влекач МАН ТГХ 18440 с рег.№ ******** и полуремарке с рег.
2
№ ******** и двете собственост на фирма Денис Гал ЕООД извършва
обществен превоз на товари с ЧМР № 2619 от 31.03.2021 год. и заверено
копие към лиценз № *********, като допуска следното нарушение:
1.Водача извършва превоз без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност /представя УПГ № 430592 валидно до 23.06.2020 г./.
Направена справка в ел. регистър на ИА „АА“ гр. С.,
с което виновно е нарушил чл. 19, ал.1, т.7 от Наредба № 11 от
31.10.2002 год. на МТС.
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, съгласно заповед на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията въз основа на АУАН, съставен от оправомощено
за това лице.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите А.Д.
и О.К., дадени в съдебното заседание, които настоящият съдебен състав
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – акт за установяване на административно нарушение, УПГ №
430592, издадено на 23.06.2017 год., валидно до 23.06.2020, заповед № РД-08-
30/ 24.01.2020 год. на министъра на МТИТС.
Безспорно установено по делото е, че на посочените в АУАН и в НП дата
и място – 05.04.2021 год. в гр. Кн., жалб. В.Н. е извършвал превоз на товари с
влекач МАН с рег.№ ********, с прикачено към него полуремарке с рег.№
********, като при извършената му проверка не е представил на контролните
органи валидно удостоверение за психологическа годност. Представеното от
него такова било с изтекъл срок на валидност на дата 23.06.2020 год.
Проверяващите квалифицирали нарушението като такова по чл. 19, ал.1, т.7
от Наредба № 11/ 31.10.2002 год. на МТС, съгласно който „При извършване
на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се
намират следните документи: т.7. удостоверението за психологическа годност
на водача.“ В момента на проверката жалбоподателят не е направил
възражение.
Така описаното в АУАН нарушение е пренесено дословно и в издаденото
въз основа на него НП. Не е спорно по делото, че към момента на проверката
3
жалбоподателят Н. е извършвал превоз на товари с ЧМР (международна
товарителница за автомобилен транспорт) № 2619/ 31.03.2021 год. и заверено
копие към лиценз № *********.
Съгласно чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията, „Водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря
на следните изисквания: 3. да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата.“ Същевременно, разпоредбата на чл. 8,
ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 год. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари, при извършване на такава дейност, да представят удостоверение за
психологическа годност. От събраните по делото доказателства се
установява, че в момента на проверката жалбоподателят не е разполагал с
удостоверение за психологическа годност (представеното от него такова е
било с изтекъл срок на валидност). Спорен е факта, с управляваното от
жалбоподателя МПС – влекач МАН с полуремарке, в момента на проверката
какъв превоз на товари е бил осъществяван – обществен или международен
превоз. И в двата случая водачът е следвало да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да представи валидно удостоверение за психологическа
годност при извършване на превоза на товари, с което формално е изпълнил
елементите на състава както на нарушение по чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба №
11/ 31.10.2002 год., така и на нарушение по чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/
15.05.2006 год. на МТС.
В жалбата и последващата касационна жалба се твърдят нарушения на
материалния закон и неправилна правна квалификация на нарушението,
съгласно разпоредбата на чл. 57, т.6 от ЗАНН. Подробно са развити
съображения за приложимостта на специалната норма на чл. 178в, ал.5 от
ЗДвП, а не на общата и бланкетна такава по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, както
4
и за маловажност по см. на чл. 28 ЗАНН.
Безспорно е по делото, че на 05.04.2021 год. жалбоподателят е извършил
превоз на товари, като към момента на извършената от контролните органи
проверка не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,
тъй като издаденото му такова е изтекло на 23.06.2020 год., а превозът е
осъществен повече от девет месеца по-късно. С оглед на изтеклия срок на
валидност на удостоверението за психологическа годност на същия,
административнонаказващият орган е счел за нарушена нормата на чл. 19,
ал.1, т.7 от Наредба 11/ 2002 год., която обаче изброява общия набор от
документи, които следва де се намират в превозното средство, но не посочва
субектите на задълженията за притежаването и осигуряването на тези
документи.
Според настоящия съдебен състав, Актът за установяване на
административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона
и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. В него
ясно са описани обстоятелствата, въз основа на които се ангажира
отговорността му. Както в акта, така и в наказателното постановление
нарушението е описано пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42,
т.4, респ. чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на
наказаното лице.
Основният спорен въпрос е за правната квалификация на нарушението и
за приложимия материален закон, конкретно за съотношението на специален
към общ на нормата на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП и тази на чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр.
За разлика от общо посочената в НП и бланкетна норма на чл. 93, ал.1,
т.1 ЗАвтПр е налице изрична такава – чл. 178в, ал.5 ЗДвП (Доп. ДВ, бр. 9 от
2017 год., в сила от 27.02.2017 год.), съгласно която се наказва с глоба в
размер 500 лв. водач, който извършва обществен превоз на товари и превози
на товари за собствена сметка без валидно удостоверение за психологическа
годност. В тази санкционна норма се съдържа хипотеза (условията и
предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде
приложима), диспозиция (правило за поведение на правните субекти) и
санкция и тя е приложима за всички, които извършват обществен превоз на
товари. Правната норма съдържа в себе си както правилото за поведение, така
5
и санкцията. Посочената разпоредба освен санкционна, е и материално-
правна, предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а
именно, че водачите, които извършват таксиметрови, превози за собствена
сметка или обществени превози са задължени да притежават валидно
удостоверение за психологическа годност.
По тези съображения съдът приема, че санкцията за извършеното от
жалбоподателя нарушение е следвало да бъде тази, предвидена в
разпоредбата на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП, която е глоба в размер на 500 лева, а
не посочената в разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр – глоба в размер на
2 000 лева.
Принципът на законоустановеност на административното наказание е
несъвместим с неточности и грешки при определяне на приложимата
санкционна норма, доколкото има за последица прилагането на незаконни
административни санкции. В конкретния случай, неправилната правна
квалификация е имала за последица налагането на административно
наказание в значително по-висок размер от този, предвиден в относимата
санкционна норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Изложеното мотивира съда като
въззивна инстанция по съществото на спора да преодолее допуснатото
нарушение, чрез изменение на Наказателното постановление по реда на чл.
63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като в случая приложи закона за по-леко наказуемо
нарушение и наложи наказание в по-нисък размер 500 лева.
Поради това, съдът приема, че за извършеното от жалбоподателя
нарушение следва на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП да се наложи по-леко
по размер наказание, а именно глоба в размер на 500 лева, вместо наложеното
от административнонаказващия орган наказание глоба в размер на 2 000 лева
по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая е неприложима.
От една страна, нарушението е формално, въпросът за липса или
незначителност на вредните последици не може да бъде обсъждан. От друга
страна, с деянието са застрашени обществените отношения, гарантиращи
безопасното осъществяване на обществения превоз, поради което
нарушението не се отличава с явно незначителна степен на обществена
опасност или с липса на такава.
Изрично законодателят в чл. 189з ЗДвП е предвидил, че за нарушенията
6
по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания. Касае се група от обществени отношения, които
целят да опазят живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
Като взе предвид изложеното по-горе, съдът намери, че следва да измени
наказателното постановление като приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000584 от
21.05.2021 год. на Директора на РД „АА“ Пл., с което на основание чл. 53 от
ЗАНН на В. Д. Н., ЕГН **********, жив. в с. Б., обл. Вр., ул. „Хр. Б. № **, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 (две хиляди)
лева по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, като налага на В. Д. Н. с ЕГН **********
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева на
основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7