С Решение от ....г. по гр.д. № ..../...г. по описа на ВТРС, е осъден Й. Л. К. от гр.В.Т. да заплати „Ц. К. Б.” -гр.С. сумата 247,27 лв., изтеглена от К. посредством издадена му от банката по силата на договор от ...г. дебитна платежна международна карта Visa Electron чрез АТМ /банкомат/ на ...г., без да бъде налична по разплащателната му сметка. Отхвърлен е предявеният от „Ц. К. Б.” -гр.-С. против Й. Л. К. от гр.В.Т. иск, имащ за предмет претендирано на осн.чл.50 от Общите условия по договор за издаване и използване на международни дебитни карти Maestro и Visa Electron, във връзка с договор за издаване и използване на международна дебитна карта Visa Electron от ...г. вземане за заплащане на сумата от 429,14 лв., представляваща лихва по „неразрешен овърдрафт”, начислена за времето от ...г. до ...г. поради факта, че К. е изтеглил сумата от 247,27 лв. посредством издадената му от банката дебитна платежна международна карта….чрез АТМ /банкомат/ на ...г., без да бъде налична по разплащателната му сметка, като неоснователен. Присъдени са разноски. Срещу това решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от „Ц. К. Б.” -гр.С.. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, и необосновано, по изложени за това доводи. Счита за неправилен изводът на съда, че банката няма право да начислява лихва, представляваща „неразрешен офърдрафт” само на основание сключен договор за издаване и използване на международна дебитна карта Maestro и Visa Electron и общите условия. Счита за неправилен и извода на съда, че тъй като не е обяснено понятието „неразрешен овърдрафт” в договора и общите условия, банката няма основание за такава претенция. Счита за неправилен и извода на съда, че средствата са предоставени на К. поради грешка в операционната система на банката и поради тази причина не следва да се начислява лихва за периода ... г.-.... г. Оспорват изводите на съда относно прилагането на ЗПП и ЗПК. Сочи, че съгласно чл.3 от сключения между страните договор за издаване и използване на международна дебитна карта Maestro и Visa Electron, общите условия са неразделна част от договора, а съгласно т.50 от тези общи условия, „в случай, че размерът на транзакциите и дължимите лихви, такси и комисионни превиши размера на наличността по сметката”, върху превишението се начислява „лихва за неразрешен овърдрафт” в размер,, определен в общите условия. Поради това счита, че не е необходимо сключването на отделен договор за овърдрафт между страните или да е налице изрична клауза в договора за издаване на дебитна карта. Счита, че не е приложима нормата на чл.9 от ЗПК, тъй като начисляването на лихва овърдрафт не е вследствие на сключен договор за овърдрафт, а вследствие наличие на договореност между страните в тази насока. Счита и че не е приложима нормата на чл.147 от ЗЗП, тъй като общите условия съдържат пределна яснота в кои случаи банката ще начисли неразрешен овърдрафт, какъв е размерът му и как и кога се начислява. Моли въззивния съд да отмени решението на ВТРС в атакуваната част и да постанови друго, с което да уважи и тази искова претенция. Претендира разноски за двете инстанции. В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника по жалба Й. Л. К. от гр.В.Т. адв.Ц. оспорва същата като неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявени са обективно съединени искове за заплащане на главница в размер на 247,27 лв. и за заплащане на лихва върху тази сума за периода ... г.-... г. в размер на 429,14 лв. Предмет на въззивното производство е искът за лихва в размер на 429,14 лв. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск за заплащане на лихва върху суýата 247,27 лв. за периода ... г.- ... г. в размер на 429,14 лв. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Неоснователно е възражението за неправилност на изводите на съда, че банката няма право да начислява лихва, представляваща „неразрешен офърдрафт” само на основание сключен договор за издаване и използване на международна дебитна карта Maestro и Visa Electron и общите условия, и че тъй като не е обяснено понятието „неразрешен овърдрафт” в договора и общите условия, банката няма основание за такава претенция. Посочените изводи на съда са правилни и законосъобразни Това е така, тъй като видно от приложения по делото договор за издаване и използване на международна дебитна карта Maestro и Visa Electron, същият не представлява договор за овърдрафт, който е самостоятелно уреден в ЗПК, и не съдържа клаузи, отнасящи се до правилата на договора за овърдрафт. Отделно между страните няма сключен такъв договор за овърдрафт. От друга страна, в общите условия не е посочено изрично ясно и недвусмислено какво представлява понятието „неразрешен овърдрафт”, както правилно е отбелязал районният съд, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.147 от ЗЗП. В този смисъл е неоснователно възражението, че не е приложима нормата на чл.147 от ЗЗП, тъй като общите условия съдържат пределна яснота в кои случаи банката ще начисли неразрешен овърдрафт, какъв е размерът му и как и кога се начислява. Действително в общите условия е посочено кога, как и в какъв размер се начислява лихва за неразрешен овърдрафт, но не се съдържа ясно и недвусмислено описание на понятието „неразрешен овърдрафт”, респ.-„лихва за неразрешен овърдрафт”. Несъстоятелно е и възражението, че не е приложима нормата на чл.9 от ЗПК, тъй като начисляването на лихва овърдрафт не е вследствие на сключен договор за овърдрафт, а вследствие наличие на договореност между страните в тази насока. Именно поради факта, че не е налице договор за овърдрафт между страните, към който да се отнася разпоредбата на чл.50 от общите условия, а само договор за издаване и използване на международна дебитна карта Maestro и Visa Electron, несъдържаща клауза, относима към договор за овърдрафт, както и поради факта, че не е налице ясно и недвусмислено описание на съдържанието на понятието „неразрешен овърдрафт”, то банката няма основание за начисляване на лихва за „неразрешен овърдрафт” по сключения между страните договор. Несъстоятелно е и възражението, че е неправилен е и изводът на съда, че средствата са предоставени на К. поради грешка в операционната система на банката и поради тази причина не следва да се начислява лихва за периода ... г.-... г. Очевидно е, че изтеглянето на сумата от 247,27 лв. от К. от АТМ посредством издадената от банката дебитна карта, без да е била налична тази сума по сметката на К. към момента на тегленето, е станало възможно единствено поради грешка-дали в операционната система на електронни разплащания или по друга причина, но независеща от К., а от системата за разплащане по този ред. Предвид на това, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.30 ал.2 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /отм., но приложим към момента на възникване на спорното правоотношение/, съгласно която издателят на този платежен инструмент /дебитна банкова платежна карта/ отговаря при такива възникнали грешки, а не картодържателят. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск за заплащане на лихва в размер на 429,14 лв. е неоснователен.С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.При този изход на делото и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 50 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение от ... г. по гр.д. № ... / ... г. по описа на В. районен съд в обжалваната част. ОСЪЖДА „Ц. К. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С. , ул.”Г.С.Р.” № ..., да заплати на Й. Л. К. от гр.В.Т., ул.”С. М.” № ..., ЕГН *, разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 50 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |