Производството е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Луковит, с който срещу И.А.И., с ЕГН **********, Г.С.И.
ЕГН **********, М.А.М. ЕГН ********** и М.Й.С. ЕГН ********** са повдигнати
обвинения за престъпление по чл. 235, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 05.02.2013г. около 10.15ч.
в м. „Калугерица”, землище на с. Дерманци, Ловешка обл.,
имот кад.№ 129007 отдел „55 А4”, горски фонд,
собственост на наследниците на Т. Х. Т. от с.Дерманци, в съучастие като
извършители помежду им, без редовно писмено позволително отсекли с моторен
трион — 40 простр.м 3 от благун и цер на
стойност 2000.00лв.
С влязло в сила определение от 25.09.2015г.,
постановено в открито съдебно заседание по настоящето дело, на основание чл.
289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК съдът
прекрати наказателното производство по отношение на подсъдимия Г.С.И..
В хода на съдебните прения представителят
на прокуратурата поддържа обвиненията срещу всеки от подсъдимите, с
фактическата обстановка и правната квалификация, изложени в обвинителния акт. Правейки
задълбочен анализ на доказателствения материал, прокурорът приема, че е налице
безспорно установяване на деянията на подсъдимите по отсичане на количеството
дървесина от процесния горски имот. Прокурорът поставя акцент върху показанията
на св. Д., който е наблюдавал как подсъдимите режат дървета от имота, за който
имал позволително за сеч. Прокурорът се позовава и на показанията на останалите
свидетел и на обясненията на част от подсъдимите, който допълвали показанията
на св. Д.. Представителят на държавното обвинение приема, че установените по
делото факти сочат на съставомерност на деянията на подсъдимите по чл. 235, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 НК и предлага, след като бъдат признати за виновни в извършване
на същите престъпления, на всеки от тях да се наложи наказание от една година
лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за срок от три години, както
и глоба в предвидения законен минимум.
Защитникът адв. Р.
счита, че са налице доказателства единствено за сеч в процесния имот, но не и
за деятелността на подсъдимия И. по отсичане на количеството дървесина.
Защитникът изразява съмнение в достоверността на показания на св. Д., с оглед
заинтересоваността му и необяснимата му пасивност в двадесетте минути, през
които е наблюдавал сечта на дърветата в имота, за който имал позволително за
сеч. Адвокат Р. поставя акцент и върху допуснатите на пропуски в разследването
относно начина на измерване количеството дървесина, установяване и изземване на
моторните резачки. Защитникът моли за постановяване на оправдателна присъда
спрямо подсъдимия И., а ако бъде признат за виновен, да му се наложи наказание
при условията на чл. 55 НК.
Защитникът адв. Л.
също намира обвинението за недоказано, с оглед основаването му единствено на
показанията на св. Д.. Според адв. Л. показанията на
този свидетел не следва да се кредитират, тъй като същият признава, че не е
познавал извършителите на сечта и ги разпознал след шест месеца по описание и
със съдействие на местния полицейски служител. Защитникът се позовава на същият
свидетел, за да обясни обективната невъзможност подсъдимите да отрежат
процесното количество дървесина, като също поставя акцент и върху начина и
условията на образувание на досъдебното производство, върху допуснатите
пропуски в разследването, осуетили обезпечаване на делото с веществените
доказателства. Според защитника, обясненията на подзащитния
й се установявало единствено събиране на съчки, а не рязане на 40
пространствени кубически метра дърва, за каквато деятелност е повдигнато
обвинение, с оглед на което моли за оправдателна присъда.
Защитникът адв. Х.
пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния
й. Същата намира обвинението за недоказано, с оглед липсата на установяване на
съществени елементи от обективна страна – количеството на отсечената дървесина
и моторните триони, с които е извършена сечта и на липса на основание за
приемане на съставомерност от субективна страна. Защитникът акцентува на
закъснялото образуване на досъдебно производство и на бездействието на
контролните органи по повод установяване на сечта.
Подсъдимият И. И. дава обяснения по
повдигнатото срещу него обвинение, в които отрича да е бил на инкриминираната
дата в горската територия добавя, че е ходил в гората, за да си събира съчки. В
хода на съдебните прения заявява, че не е виновен, а в дадената му последна
дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият М.М.
не дава обяснения на съдебното следствие, като в хода на съдебните прения
заявява, че не знае местността Калугерица, а в дадената му последна дума казва,
че не е виновен и иска да бъде оправдан.
Подсъдимият М.С. не дава обяснения на
съдебното следствие, като в хода на съдебните прения заявява, че не си спомня
нищо и че е бил заплашван, а в дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.А.И. е роден на ***г***, Ловешка обл. български гражданин, ром, без образование, не женен с
едно дете, безработен, не осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.А.М. е роден на ***г***, български
гражданин, ром, без образование, не женен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Й.С. е роден на ***г. в гр. Етрополе, живущ ***,
български гражданин, българин, без образование, неженен - с две деца,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Свидетелите
Д.М.Д. и Т.М.А., брат и сестра, живеят в гр. София и са наследници на Т. Х. Т.
от с. Д.. В началото на месец февруари на 2013г. те упълномощили св. Д.Ц.Д. ***
да извърши необходимите действия по ползване на дървесина от наследствения им
имот с кад. № 129007, находящ се в м. „Калугерица”,
землището на с.Дерманци, вкл. да подава и подписва необходимите документи /
л.17/.
На
05.02.2013г. св. Д.Д. решил да провери състоянието на
имотите, по повод обаждане от негов познат, че се чуват резачки в района. Към
същия момент не е имало издадено позволително за сеч, поради което Д.Д. не е предприемал действия по сеч и извозване на
дървесина. Свидетелят посетил процесният имот и
възприел извършваща се в него сеч, като я наблюдавал скрит около двадесет
минути. В имота имало доста лица, които били разпределени на групи, като едни
режели, а други събирали и подреждали на купчини разкроената дървесина.
Свидетелят не е възприел наличие на превозно средство в имота.
Свидетелят
решил да се разкрие и се насочил към двама от присъстващите в имота, събиращи
дърва, които впоследствие разпознал като Г.И. и подс.
М.М.. Те му обяснили, че работят за В. У.. Останалите
лица, присъствали в имота, се разбягали, оставяйки личните си вещи.
На
следващия ден, в понеделник, св. Д. уведомил М.П.К. за извършената сеч в имота.
Последният и колегите му Д.Й.Т. и Д.В.Ц. посетили със св. Д. процесния имот с кад. № 129007, като на място установили сеч на дървесина.
Същата била събрана на купчини и след измерване се оказала в количество от 40
пр. м3. За констатациите бил съставен КП № 009426 /05.02.2013г., с
който дървесината след маркиране с червена боя и КГМ била предадена на Д. за
отговорно пазене с разписка. За транспортиране на описаната, задържана и
предадена за отговорно пазене дървесина на св. Д. били издадени превозни билети
№ 086435, № 086434, № 086433 и № 086432 /л.24-27/.
Пазарната
стойност към месец февруари 2013г. на един пространствен кубически метър
дървесина е 50 лв., а производствената стойност на дървесината на временен
склад е 38,70 лв./пр.куб.м.
Тази
фактическа обстановка съдът възприе от обясненията на подсъдимите /отчасти,
показанията на свидетелите Д.Д., Т.А., М.Й., Д. Д.
/на последния и дадените на досъдебното производство и прочетени при условията
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК/, М.К., Д.Ц., Д.Т.,
С.С. /отчасти/, Б.Б.,
заключенията на съдебно оценителните и лесотехническа експертиза.
В
част от изброените гласни доказателствени средства се установява несъмнено
извършване на сеч в процесния горски имот и резултата от тази сеч – отрязани
дървета, накроени на метрови секции. Както св. Д., така и горските служители М.К.,
Д.Ц., Д.Т., са възприели на място отрязаните и накроени дървета, за което
последните свидетели са съставили констативни протоколи. Безспорността и несъмнеността
в доказателствените източници се свежда единствено до посочените обстоятелства –
сечта в имота и резултата от тази дейност. Несъмнено е също така, че към
момента на извършването й, за сечта в процесния имот не е имало издадено
позволително.
За
главния факт – авторството на сечта, вменено на тримата подсъдими, не са налице
безспорни доказателствени източници. Независимо от наличието на непосредствени
възприятия за деятелността по отсичане на дърветата, в показанията на св. Д.Д. не се съдържа информация това да е било извършено лично
от подсъдимите. Свидетелят казва, че в имота е имало множество лица,
разпределени на групи, но от тях познал единствено подс. М.М.
и Г.И., които се занимавали със събиране на отрязаните дървета на купчини.
Свидетелят казва, че всички останали хора в имота се разбягали, отнасяйки със
себе си моторни триони. При тези показания не би могло да се приеме със
сигурност, че останалите двама подсъдими М.С. и И.И.
са били сред избягалите. Това е така, защото свидетелят в показанията си казва,
че идентифицирането на лицата е станало няколко месеца по-късно, по описание на
местния квартален полицай, а не чрез разпознаване в рамките на образуваното
наказателно производство. В тази връзка за съда остава необяснима изчакващата
позиция на този свидетел, който скрит от лицата, извършващи сечта в имота, ги
наблюдавал в продължение на двадесет минути, след което им се появил, без да
има сили и средства да залови всичките или по-голяма част от тях. Самият
свидетел не ги е разпознал, с изключение на заловените М.М.
и Г.И., поради което няма как да се приеме, че е целял да ги запомни визуално.
Наблюдавайки скрит сечта в имота в продължение на толкова време, свидетелят е имал
обективната възможност да се свърже със служителите на ДГС Лесидрен, които
познавал лично, или да се обади на телефон 112, за да потърси съдействието на
полицията за залавяне на извършителите, чиито брой очевидно не е бил малък и
надхвърлял този на подсъдимите. Вместо това, свидетелят е изчакал достатъчно
време, през което сечта продължавала до момента на появата му, когато всички, с
изключение на подс. М.М. и Г.И., избягали. Така се
осуетила възможността за несъмнено установяване на лицата, извършвали сеч в
имота, за тяхното залавяне и за задържане на моторните триони и превозните
средства, с които би се извозила нарязаната дървесина.
Доказателствената
непълнота, детерминирана от този пропуск, останала непреодоляна и от събрания
впоследствие доказателствен материал на досъдебното производство, образувано
малко повече от четири месеца след датата на уведомяване на служителите на ДГС
Лесидрен. Огледът на имота от горските служители, извършен на следващия ден, е
обезпечил единствено събирането на дървесината, предаването й на св. Д. за
отговорно пазене и откарването й в склада на същия свидетел. Свидетелят
признава, че малко след това се е разпоредил с дървесината, продавайки я. Така е
отнета възможността за последващ неин оглед като веществено доказателство и
описването й в протокол за оглед. Предвид количеството дървесина, описано от
служителите на същото стопанство /около 80 пространствени кубически метра/, и
данните от св. Д. за липса на издадено позволително за сеч, следвало е веднага
да се уведоми прокуратурата, респ. полицията, с оглед образуване на досъдебно
производство и събиране на доказателствени средства за извършителите на сечта.
Вместо това, е постигнат неправомерен резултат – разпореждане с неправомерно
добитата дървесина.
Съмнения
в обема на инкриминираната дървесина възникват и с оглед начина на измерването
й на място, доколкото от показанията на св. Д. се установява, че негови
работници /”моята бригада”/ я събирали и подреждали, след което служителите на ДГС
Лесидрен я замервали и записвали данните в констативните си протоколи. Предвид
липсата на дървесината, измерването й извън образуваното досъдебно
производство, без съблюдаване на установения за това стандарт,
доказателствената сила на протоколите на служителите на ДГС Лесидрен е силно
разколебана и не би могла да се провери, чрез оглед и повторно измерване с
помощта на експерт.
Не
би могло да се приеме за несъмнен факта на участие на подсъдимите М.С. и И.И. в сечта на дървесина от инкрминирания
имот. Както се посочи свидетелят Д., наблюдавал сечта, не е успял веднага да
разпознае избягалите лица, но впоследствие, след няколко месеца, с помощта на
кварталния полицай ги идентифицирал. От показанията на свидетелите М.К., Д.Ц., Д.Т.
/служители на ДГС Лесидрен/ не се съдържат сведения за деятелност на някого от
подсъдимите по отсичане на дървесина от имота. Същите свидетели разказват, че
впоследствие, след като единият от тях получил обаждане от св. Д. за сечта, те
били заведени от него на място в имота, където заварили единствено отсечените
дървета и част от личните вещи на извършителите, от които не можело да се
направи идентификация на някого от тях.
В
тази връзка съдът прие, че обясненията на обясненията на подс. И., дадени на
досъдебното производство и приобщени чрез прочитане, дават информация за факти,
които не се отнасят за инкриминирания случай. Макар да разказва за присъствието
и на подсъдимите М.С. и М.М., които режели дърва,
същият подсъдим казва, че тогава дошли „хората” и казали стой не мърдай, при
което той успял да избяга. За инкриминираната дата св. Д. разказва, че когато
се появил в горския имот и заловил двама от присъстващите, бил сам, а
впоследствие се върнал там със свидетелите М.К., Д.Ц., Д.Т. /служители на ДГС
Лесидрен/. За съща поява на горски служители се разказва в обясненията на под. М.С.,
дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане. Свидетелите М.К.,
Д.Ц., Д.Т. /служители на ДГС Лесидрен/ в показанията си казват, че познават
част от подсъдимите от минали случаи на техни проверки по повод незаконна сеч.
С оглед на това и предвид показанията на св. Д., че при залавянето на двама от
подсъдимите бил сам, съдът приема, че обясненията на подсъдимите И. и С. се
отнасят за време и място на сеч, различна от инкриминираната. В тази връзка, не
може да се приеме и че показанията на св. С. се отнасят за инкриминирания
случай, доколкото същият свидетел казва в показанията си, дадени на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитане, че през февруари, докато пътували с В.
от гр. Угърчин за с. Дерманци, по средата на пътя се появил подс. И. и Г.И.,
които обяснили, че избягали от гората, а подс. М.С. и М.М.
били заловени от Д. Т. /св. Д./ с каруцата на св. С.. От своя страна св. Д.
казва, че на инкриминираната дата в имота имало повече от четири лица, че след
появата му всички избягали и на място заловил М.М. и Г.И..
Изводите
на двамата експерти по оценка на отсечената дървесина са формално верни и те се
възприеха от съда по принцип, заради липсата на възможност за оглед на
отсечената дървесина, доколкото тя не е приобщена като веществено доказателство
и не запазена, въпреки предаването й за отговорно пазене на св. Д..
Предвид изложените съществени вътрешни
противоречия в наличните гласни доказателства, липсата на потенциал за проверка
на събраните източници и на възможност за събиране на други доказателства,
съдът не прие за доказан по несъмнен начин деятелността по обвинителния акт.
На основата на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Срещу от всеки от подсъдимите И.А.И., с ЕГН **********, М.А.М.
ЕГН ********** и М.Й.С. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 НК, за това, че на 05.02.2013г., в м. „Калугерица”, землище на с. Дерманци, Ловешка обл., имот кад.№ 129007 отдел „55
А4”, горски фонд, собственост на наследниците на .Т. Х. Т. от с.Д., в съучастие
като извършители помежду им, без редовно писмено позволително отсекли с моторен
трион - 40 пространствени кубически метра от благун и цер на стойност 2000.00 лв.
Съставът на това престъпление изисква
от обективна страна да бъде установено изпълнително деяние, във формата вменена
според обвинението - извършване на сеч на дървета в горския фонд, без деецът да
притежава редовно писмено позволително за това.
Инкриминираното деяние „сечене“ не се
установи от събраните доказателства. Сеченето е форма на изпълнителното деяние,
която се изразява в прекъсване на целостта на стъблото на дървото, прикрепено
към земята. С оглед на това, че за двама от подсъдимите не се установи
несъмнено присъствие на инкриминираното място и дата, а за третия, заловен от
св. Д., се установи единствено събиране на дърва /не и рязане с моторен трион,
какъвто въобще не се и установи/, съдът прие, че никой от тях не е извършил
деятелността, в която са обвинени. При това положение не би следвало да се
развиват съображения за наличие на останалите елементи от обективна и
субективна страна.
По изложение изводи съдът прие, че
подсъдимите не са осъществили състава на престъплението по
чл. 235,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на
основание чл. 304 оправда всеки от тях по същото обвинение.
С оглед
признаването им за невиновни и на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по
делото не следва да им се възлагат, а същите да останат в тежест на държавата,
за сметка на бюджета на сторилия ги орган.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: