Р Е Ш Е Н И Е
№………./29.11.2018 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1736 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8,
бизнес сграда ИВЕЛ, представлявано от П. Н. Д. и М.Н. - прокурист, чрез адв. Х.И.,
срещу В.Я.А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, кв. „Север“, бл. 3, вх. Г, ет. 5, ап.
78, положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 32 273,93 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №
82/07.07.2005 год., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения от
15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год., 30.05.2011 год., 29.12.2011
год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в съда – 16.02.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 19 622,02 лева, представляваща договорна лихва за периода от
10.06.2013 год. до 05.08.2016 год., на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, сумата от 5016,27
лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 10.06.2013 год. до
24.01.2017 год., на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 453,67 лева, представляваща
банкови такси за периода 13.07.2017
год. до 25.01.2017 год., сумата от 142,19 лева, представляваща платени от
банката застраховки за периода
16.08.2013 год. – 24.01.2017 год., както и сумата
от 259,64 лева, представляваща
платени от банката нотариални такси,
за които суми е издадена Заповед № 123 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год. по ч.гр.д №
196/2017 год. на Провадийски районен съд.
Ищецът твърди,
че е универсален правоприемник на „ДЗИ БАНК“ АД, което дружество се е вляло в
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, променила наименованието си впоследствие на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД. Сочи, че с ответника са сключили договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., по силата на който е
предоставил на кредитополучателя В.Я.А. сума в размер на 23 800 лв. за
рефинансиране на задължение към „БАНКА ДСК“ АД и за потребителски нужди, с
краен срок на погасяване 07.08.2025 год. Излага, че сумата е изцяло усвоена от
кредитополучателя по неговата сметка. Твърди, че към договора са сключени седем
допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год.,
30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год. Сочи, че
със споразумението от 15.06.2009 год. се е променила банковата сметка, която
обслужва кредита. Излага, че с всички споразумения кредитополучателят е дал
съгласието си банката служебно да преоформи към главницата дължимите към датите
на подписването им просрочия по кредита. Твърди, че с допълнителните
споразумения условията по кредита са предоговаряни многократно, като са
уговаряни периоди за плащане при облекчени условия и са променяни размерите на
дължимите възнаградителни лихви, обезщетения за забава и банкови такси, както и
начините на формирането им. Сочи, че поради неплащане от страна на кредитополучателя
на погасителна вноска с падеж 10.06.2013 год. на основание чл. 8, ал. 1 от
договора за ипотечен кредит с нотариална покана, получена на 05.08.2016 год.,
банката е обявила на длъжника задължението за изцяло предсрочно изискуемо.
Излага, че към 05.08.2016 год. задълженията на кредитополучателя са били в общ
размер от 57 767,72 лева, поради което ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. №
196/2017 год. на ПРС, като срещу издадената заповед е подадено възражение от
длъжника, което обосновава интереса на заявителя от предявяване на иск по чл.
422 ГПК. Моли за постановяване на решение, с което да бъдат признати за
установени вземанията по издадената заповед за изпълнение и да бъдат присъдени
сторените в производствата разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът В.А. депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че не е налице пълна идентичност на заявеното в заповедното производство вземане и предявеното по реда на чл. 422 ГПК. Сочи, че в заявлението липсва позоваване на едно от допълнителните споразумения, а в исковото производство се разминават твърденията за основанието за дължимостта на сумите по заповедта в размер от 5016,27 лева и 453,67 лева. Оспорва твърдението, че заемната сума реално е била предоставена на кредитополучателя, както и изпълнението в цялост на банката на задълженията и́ по договора и допълнителните споразумения. Оспорва твърдението, че със допълнително споразумение от 15.06.2009 год. банковата сметка е заменена с нова. Твърди, че банката не е имала правото да преоформи размера на кредита и да капитализира лихвите, като тези действия съставляват анатоцизъм. Сочи, че капитализирането на лихвите е недействително, защото съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 9/19.12.2002 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, по потребителски заеми не може да се извършва такава банкова операция. Излага, че забрана за анатоцизъм се съдържа и в чл. 294, ал. 2 ТЗ, поради което с тези уговорки ответникът е бил поставен в положение на прогресираща икономическа зависимост и задлъжнялост и поради тази причина е възпрепятстван да погасява задълженията си. Сочи, че уговорките в допълнителните споразумения за капитализиране на дълга представляват злоупотреба с право и противоречат на правилата за добросъвестността, на закона и на добрите нрави, поради което са недействителни. Оспорва клаузите на договора и допълнителните споразумения, които определят размерите на договорната лихва и обезщетението за забава, като твърди, че същите са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, защото надхвърлят значително нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва по обезпечен заем не следва да превишава двукратния размер на законната лихва, като в противен случай уговорката е нищожна и следва да се приеме, че лихва не е уговаряна. Допълнително излага съображения, че тези клаузи са и неравноправни по смисъла на ЗЗП, защото потребителят се е задължил при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Твърди също, че договорните лихви са дължими само до преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, но ищецът не е посочил дата на настъпване на предсрочната изискуемост, поради което цялото вземане е неоснователно, защото не може да бъде установен периода, за който се дължи. Оспорва дължимостта на банковите такси по основание и размер с твърдения, че неправомерното увеличаване на главницата чрез капитализиране на лихвите е довело до увеличаване на размера на начислените комисионни. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност за комисионната за усвояване и обработка от 0.8% еднократно, доколкото е платима преди усвояване на средствата по кредита., както и за сумата от 79.31 лв. комисионна за усвояване и обработка от 0.25 %, дължима на 01.01.2013 год. Оспорва дължимостта на такса за администриране на просрочен кредит уговорена в чл. 13 от ДС от 21.07.2010 год., доколкото същото не е приложено към заповедното производство. Оспорва тази клауза и като недействителна, защото противоречи на чл. 58, ал. 2 ЗКИ и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, в които се приема, че разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора, а в случая таксата е определена едностранно по волята на кредитора без ответника да се е съгласил с размера и́. Допълнително сочи, че клаузите са неравноправни на основание чл. 143, т. 9 и 10 ЗЗП, защото потребителят не е имал възможност да се запознае преди подписване на допълнителните споразумения с едностранно наложени от кредитора клаузи, с които са променени условията по договора на основания, които не са предвидени в него. По-подробно твърди, че банката може да определя такси едностранно по непосочени, неясни и невъзможни за установяване от потребителя критерии и по този начин си създава привилегии. Оспорва твърденията на ищеца, че е извършвал разходи във връзка с просрочия по кредита, а именно телефонни обаждания, изпращане на напомнителни писма и др. Оспорва твърдението, че банката е упражнила валидно правото си да застрахова процесното обезпечение, поради което претендираните суми за застраховки са недължими, защото кредитополучателите не са представили декларация-съгласие. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност за претендираните суми преди 17.02.2014 год. с основание мораторни лихви, такси и застраховки, а по отношение на главницата за сумите преди 17.02.2012 год., защото са погасени с изтичането на петгодишна погасителна давност. Оспорва твърдението, че длъжниците са изпаднали в забава, защото кредиторът неправомерно е начислил едностранно суми и с постъпилите плащания са погасени тези вземания, вместо първоначално дължимите, поради което не са били налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост да е достигнало валидно до кредитополучателя, доколкото нотариалната покана изхожда от лица без представителна власт и същата не е получена лично. Оспорва дължимостта на нотариални такси, защото липсва такава уговорка между страните. Оспорва, че ответникът е усвоил суми в общ размер 9 790,29 лв. с основание усвояване на кредит след увеличаване на договорния размер. Счита, че клаузите на договора и допълнителните споразумения не са индивидуално уговорени и са установени предварително от банката, поради което са неравноправни. Оспорва клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Договора, че „когато падежът е в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да направи погасителна вноска в последния работен ден преди падежа“, като нищожна и неравноправна, защото ограничава правата на потребителя по закон и се е отразила на изчисляването на всички компоненти по кредита. Твърди, че приложения към допълнителните споразумения БЛП на банката не е посочен като размер във всички от тях, както и че клаузите, с които се уговаря, че той не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, са неравноправни. Сочи, че банката няма право едностранно без наличието на обективни предпоставки да прави такива промени и в споразуменията не е посочена методология за сформиране на БЛП, което е довело до неравнопоставеност на страните. Оспорва размера на неустойката за забавено плащане, като счита, че същият е необосновано висок. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковете като неоснователни, както и за присъждане на разноски.
С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания като сочи, че исковете са допустими. Твърди, че уговорките в договора и допълнителните споразумения, относно основанията и размера на дължимите лихви са достатъчно ясни и същите са индивидуално договорени между страните. Излага, че условията по договора за кредит изцяло съответстват на отправеното от кредитополучателя искане за отпускане на кредит, поради което същият е бил запознат с договорните условия и те не са предварително подготвени. Сочи, че клаузите във всички допълнителни споразумения са изготвени съобразно Наредба № 9/03.04.2008 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя временни затруднения за погасяване на задълженията. Твърди, че към датата на всяко споразумение е било налице просрочие на кредита, което е налагало предоговарянето му с цел запазване редовността на кредитната експозиция. Излага, че с подписването на споразуменията кредитополучателят е дал съгласието си банката служебно да преоформи просрочията чрез натрупването им към редовната главница. Твърди, че преоформянето по банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Сочи, че поради тази причина при сключването на всяко споразумение кредитополучателят е усвоявал сума, с която реално са погасяване просрочия, като преоформянето е извършвано при стриктното изпълнение на чл. 13 от Наредбата. Твърди, че преди всяко споразумение длъжниците са подавали молба, че имат финансови затруднения и поради тази причина са предоговаряне условията. Излага, че до подписването на допълнителното споразумение от 21.07.2010 год. лихвите не са променяни, като след това е въведен облекчен период на плащане и определяне на лихвата по приложимия БЛП и договорна надбавка, които са ясно посочени като размери в споразуменията.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа оспорванията си в отговора. Твърди още, че независимо, че до сключването на Допълнителното споразумение от 21.07.2010 год. не е налице промяна в размера на дължимата възнаградителна лихва, банката неправомерно е начислила и събрала суми в повече от действителните уговорки между страните. Оспорва твърдението, че ответникът се е запознал преди сключване на кредита с условията по него, което да личи от отправеното искане за отпускане на кредит. Сочи, че в него не са посочени условията, сроковете за ползване на кредита, лихвите и комисионните по него и др. Твърди, че банката не е изпълнила разпоредбите на Наредба № 9, защото изрично в допълнителните споразумения е прието, че сумата е преоформена чрез натрупване към редовната главница, а не посредством усвояване на допълнителни суми по банковата сделка. Оспорва становището за усвояване и съобразно разпоредбите на Наредба № 3/29.09.2005 год. за паричните преводи и платежните системи, според която клиентски превод се извършва въз основа на редовно съставени платежни документи, които са предоставени от клиента, а такива не съществуват. Поддържа твърденията си за нищожност и неравноправност на клаузите, с които е изменян размера на възнаградителната лихва и неустойката за забава. В тази връзка твърди, че не е бил уведомен за методиката на изчисляване на лихвата и същата не е изменяна въз основа на обективни фактори, а спрямо субективната преценка на банката. По отношение на уведомяването за предсрочната изискуемост излага още, че е налице нарушение на чл. 38 ГПК, защото в разписката към нотариалната покана липсва констатация, че адресата не е намерен на посочения адрес и че изобщо е търсен на адреса. Сочи, че поканата е връчена в кантората на нотариуса.
В о.с.з., ищецът,
чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
В о.с.з.,
ответникът, чрез пълномощника си, оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 1415/23.04.2018 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният
иск черпи правно си основание в чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК.
Естеството
му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение
между страните по делото, с характера на договор за жилищен
и ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по
договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа
на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и
размера на претендираното вземане по отделни пера.
Заявителят
Юробанк България” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 2 ГПК с вх.№ 896/16.02.2017 год., въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 196/2017 год. по описа на ПРС. С разпореждане
№ 637/17.02.2017 год. заповедният съд е уважил заявлението и издал заповед за
незабавно изпълнение № 123/17.02.2017 год., с която е осъдил длъжникът В.Я.А. и
И.Ж.А. да заплатят на кредитора „Юробанк
България” АД сумата от 32 273.93
лева неизплатена главница по договор за кредит от 07.07.2005 г., ведно със
законната лихва от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 19 622.02 лева –
договорна лихва за периода 10.06.2013 г. – 05.08.2016; сумата от 5 016.27 лева – мораторна лихва за
периода 10.06.2013 г. – 24.01.2017 г.; сумата от 453.67 лева – такси за периода от 13.07.2013 г. до 25.01.2017 г.;
сумата от 142.19 лева – застраховки
за периода 16.08.2013 г. – 24.01.2017 г.; сумата от 259.64 лева – нотариални такси за периода 23.06.2015 г. –
24.01.2017 г. както и разноски в заповедното производство.. Постановено е
незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл.
414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта. Заповедният съд е приел,
че възражението е подадено в рамките на законовия двуседмичен срок и е указал
на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от заповедния съд
едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането –
предмет на настоящото произнасяне.
По същество не се
спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
между „ДЗИ БАНК“ АД, която
поради настъпило правоприемство е влята в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, от една страна и В.Я.А. и И.Ж.А. , от друга, е сключен договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски №
82/07.07.2005 год., по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 23 800 лева, предназначени за рефинансиране на
задължение към Банка ДСК и потребителски нужди със срок до 07.05.2015 год.
Съгласно договореностите на страните, за първата година от кредита дългът по
заемната сметка се олихвява с 11.79 % ГЛП, а за остатъчния срок на кредита – с
ГЛП в размер на 12.79 %, като при просрочие на погасителна вноска съгласно
условията на чл.4, ал.1 неиздължената част от кредита се олихвява с лихва за
просрочие, вкл.договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
15 пункта годишна.
Договорени между
страните са и платимите от кредитополучателя комисиони – за управление и
обработка на кредита в размер на 0.8 % еднократно върху целия размер на
кредита, платима при усвояване на средствата и 0,25 % годишно върху остатъка на
дълга, платима в началото на всяка следваща година, както и еднократна
комисиона за ангажимент в размер на 0.3 % ГЛП, платима ежемесечно.
Договорени са и
размерите на месечните анюитетни вноски, задължението на кредитополучателя за
изплащане на дължимите главница, лихви, неустойки, такси и комисиони,
задължението му за обезпечение на кредита чрез договорна ипотека върху собствен
имот, включително задължението му да го застрахова в полза на Банката, при
неизпълнение на което задължение същата има право сама да го стори, включително
като събира платените от нея суми, за което кредитополучателят е дал съгласието
си.
Последващо между
страните са сключени седем допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год., 30.05.2011
29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., визиращи периоди на
облекчено погасяване на дълга, ведно с промени на лихвения процент и дължимите
от кредитополучателя месечни анюитетни вноски.
Ищецът обосновава претенцията си за
дължимост на сумите /главница и лихви, такси, застраховки/ на настъпила, на
основание чл.8, ал.1 т.1 от Договора и допълнително споразумение от 07.03.2013
год., предсрочна изискуемост поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
10.06.2013 год.. Съдът приема, че от
външна страна е налице валидна облигационна връзка между страните по делото,
като относно факта на сключването на договора не е налице спор между страните.
С оглед сключените между страните допълнителни споразумения и безспорното
частично изпълнение на задължението на кредитополучателя, следва да се прецени
като несъстоятелно твърдението му за неизпълнение на задължението на ищеца по
предоставяне на сумата. Усвояването и́ от кредитополучателя се установява
и от назначената по делото ССЕ, заключението от която не е оспорено от
страните, а от същата се установява и наличието на обективния факт,
проявлението на който дава право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Съгласно т. 18 от ТР №
4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Правомощието на банката обаче да
обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда
последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва
когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие
се съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата
молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането. Предвид
разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши
да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден
в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Банката е изпратила на
кредитополучателя нотариална покана с рег. № 1480/23.03.2016 год. , с което
обявява предсрочната изискуемост на кредита в общ размер от 47 388.98 лв.,
поради забава в плащанията. Видно, същата е изпратена на адрес гр.Провадия,
ул.Бойчо Желев № 134, който адрес, макар и да е посочен като адрес за
кореспонденция в последното сключено между страните споразумение, е различен от
неговия постоянен и настоящ адрес ***. Установява се също така и че посоченият
адрес е постоянен и настоящ такъв на неговата съпруга – солидарен длъжник по
договора И.Ж.А. , на която същата е получила на 18.09.2015 год. чрез писмо с
обратна разписка, в качеството си на солидарен длъжник, изявлението на банката
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
От представената по делото разписка се
установява също така, че нотариалната покана е връчена срещу разписка на
05.08.2016 год., в кантората на нотариус А., на Д.В.Д. – дъщеря на длъжника. Липсва отразяване в същата на поето задължение
от получилото я лице да я предаде на длъжника, което и се оспорва от
кредитополучателя – длъжник. В подкрепа на твърдението му, че нотариалната
покана не му е предадена, ангажирани по делото са свидетелски показания именно
чрез разпита на свидетелката Д.Д.. Същата излага, че е посетила кантората на
нотариус Зоя Аврамова по молба на майка си, на която й било предадено от
колежки, че трябва да отиде при нея; така, отивайки при нотариуса е останала с
впечатление, че трябва да получи нещо за майка си като по време на получаването
нито й било казано, че е адресирано до баща й, нито че поема задължение да й го
предаде; нотариусът не й е казал, че е за баща й, нито тя е прочела какво и
дават, когато се е прибрала в къщи е видяла до кого е адресирана, но поради
влошени отношение с баща си не му я предала, нито му е казала за получаването
й. Твърди също така, че майка й и баща й са разделени, като тя самата не живее
нито при майка й, нито при него – в кв.Север в гр.Провадия, като поддържа отношения
само с майка си.
Съгласно съдебната практика /напр.
решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/2015 г., I т.о. на ВКС/, е прието,
че в производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при
оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на
връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни
възражения и при тълкуване на договорните клаузи.
Доколкото, законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен
в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл
да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора
относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на
негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ или от
частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане в посочените
случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като е налице и постоянна
практика на ВКС по приложението на чл.50 ЗННД - определение № 857 от
09.12.2011 г. по ч. т. дело № 623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 141 от
02.02.2010 г. по ч. т. дело № 496/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.
Именно на връчване по възлагане от
нотариус се позовава и заявителя, като
уведомление на банката, че обявява
кредита за предсрочно изискуем, не е връчено лично на кредитополучателя, а на
дъщеря му.
В чл.45 ГПК е установено правилото за
връчване лично на адресата. Законът допуска връчването да се извърши и на друго
лице, което е съгласно да го приеме, в случаите, когато личното връчване е
невъзможно т.е. неприложимо е прилагането на разпоредбата на чл.46 ГПК, тъй
като първо не е установена невъзможност за връчване и второ тези правила касаят
връчване на друго лице, което живее на адреса, но връчването се извършва от
длъжностно лице, което удостоверява с официалното си удостоверително
волеизявление, че лицето, на което е предадено съобщението е лице, което живее
в същото жилище, на което живее и самият адресат. В процесния случай такова
волеизявление не е направено от длъжностно лице с официална удостоверителна
компетентност и второ извършено е в кантората на нотариуса - т.е. лицето,
връчващо съобщението не се е убедило, че лицето, което получава живее на същия
адрес. Дори да се приеме, че със самото подписване на разписката получилото
съобщение лице се е задължило да предаде на адресата пратката, презумцията, че
кредитополучателят е редовно уведомен, чрез поетото от дъщеря му задължение да му предаде съобщението, следва
да се приеме за опровергана чрез гласните показания на Д. Вълкова.
В тежест на ищеца, който черпи права
от този факт е да установи редовно връчване на уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, достигнало до адресата преди издаването на
заповедта за незабавно изпълнение, като ангажира доказателства, опровергаващи събраните
гласни такива. Доказателства, че получилото поканата лице е член на
домакинството на получателя и живее на адреса не са ангажирани от ищеца.
Гореизложеното обосновава
извода, че спрямо длъжникът В.А. не е налице редовно връчено уведомление, с
което банката обявява кредита за предсрочно изискуем. А както е посочено в решение №
64/09.02.2015 год. по гр.д. № 5796/2014 год. на ВКС, IV г.о., ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание.
Така формираният от настоящия състав
на ВОС извод за неоснователност на предявения иск, не се променя от обстоятелствата,
че предсрочната изискуемост на дълга е обявена на съпругата на ответника –
солидарен длъжник. С решение №
6/12.06.2017 год. по гр.д.50203/2016 год. изрично е прието, че уговорената по
договора за б. кредит солидарност на задължението между двама и повече длъжници
по смисъла на чл.121 ЗЗД не предполага действие на обявената от банката
предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия ако
по отношение на него няма проведена редовна процедура по обявяване на
предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост следва да е обявена по
отношение на всеки един от съдлъжниците. Така също, в решение № 41/29.05.2017 год. по т.д.60106/2016 год. по описа на ВКС, ГК е
прието, че фактът, че съпрузите живеят на един адрес не освобождава кредитора
от задължението да уведомява съпругата солидарен длъжник за настъпилите промени
в договорните отношения, като за обявяването на предсрочната изискуемост няма
отношение произтичащата от чл.32 СК солидарна отговорност на съпрузите за
задължения, свързани с нужди на семейството.
Не са налице основания за формиране на
противния извод и от последващото връчване на ПДИ на ответника /на неговия
постоянен адрес ***/ и заповед по образуваното въз
основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство. не
променят формираните по-горе изводи. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за
обявена предсрочна изискуемост, доколкото волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем не се съдържа в заповедта. От друга страна,
както бе посочено по-горе, това обстоятелство е от значение за настъпване на
изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно
чл.418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. А след като уведомлението на
длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й, последващото такова
не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на
задължението.
Изложените по-горе доводи са
релевантни и относно уведомяването на
длъжника, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК. Както изрично е прието с решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д.№
362/2015г., II
т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, това уведомяване не може да
бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Съвкупно, установи се по
делото, че преди подаване
на заявлението по чл.
417, т. 2 ГПК банката - кредитор не е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост и поради това, предявеният установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен.
Изводът за неоснователност
на предявения иск прави ненужно произнасянето по евентуално наведените
възражения за неравноправност на договорните клаузи.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи и следното: На настоящия състав на
ВОС е известна противоречивата практика на ВКС, обективирана в решение № 139
от 05.11.2013г. по т. д. № 57/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
15/09.05.2017г. по гр. д. № 60034/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №
7/19.05.2017г. по гр. д. № 60053/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 184 от
04.07.2017г. по т. дело № 60361/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение №
246/31.05.2017г. по т. д. № 2406/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., относно въпроса дали е допустимо
предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на
вземане по договор за б. кредит за главница и възнаградителна лихва поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
противоречива практика на ВКС, както и образуваното по релевантните въпроси
тълкувателно дело № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС, по което все още няма постановено решение. Към настоящия
момент съдът споделя практиката, съгласно която в хипотезата на ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост предявеният се явява изцяло неоснователен. В решение № 48/12.07.2017 год., постановено по гр.дело
N 61206/2016 год., ВКС – I г.о.
изрично е посочено: „Правото
на кредитната институция да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е
уредено в чл. 60 ЗКИ. Предпоставка за упражняването му е кредитът да е бил
обявен за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал. 2 ЗКИ става с изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Това волеизявление представлява упражняване на правото за
едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до
другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В заповедното
производство, както и по време на съдебното дирене няма позоваване на ищеца на
извлечението от счетоводните книги за настъпила настъпила изискуемост на част
от вземанията, извън предсрочната такава. Определянето от съда на размера на
падежираните вноски и дължимата лихва за тях, представлява изменение на иска и
произнасяне извън петитума и заявените обстоятелства в исковата молба. То
съставлява нарушение на диспозитивното начало в процеса.“
Ответникът е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗА в минимален размер съобразно Наредбата. Съгласно трайната съдебна
практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за
оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено
доказателство за предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г.
на ВКС по ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед
представените доказателства за наличие на договорни отношения между страните по
предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и съдействие/,
съдът намира, че искането следва да се уважи и в полза на представляващия ответника
адвокат П.Т. от ВАК бъде присъдена сумата от 3 800 лева, представляваща сбор
от адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата
за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на
2 500 лева за исковото производство и 1 300 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство,
искането за което е направено във възражението по чл.414 ГПК. В полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 100 лева – платен депозит за ССЕ.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8,
бизнес сграда ИВЕЛ, представлявано от П. Н. Д. и М.Н. - прокурист, чрез адв. Х.И.,
срещу В.Я.А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, кв. „Север“, бл. 3, вх. Г, ет. 5, ап.
78, положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 32 273,93 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №
82/07.07.2005 год., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения от 15.06.2009
год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год., 30.05.2011 год., 29.12.2011 год.,
31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в съда – 16.02.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 19 622,02 лева, представляваща договорна лихва за периода от
10.06.2013 год. до 05.08.2016 год., на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, сумата от 5016,27
лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 10.06.2013 год. до
24.01.2017 год., на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 453,67 лева, представляваща
банкови такси за периода 13.07.2017
год. до 25.01.2017 год., сумата от 142,19 лева, представляваща платени от
банката застраховки за периода
16.08.2013 год. – 24.01.2017 год., както и сумата
от 259,64 лева, представляваща
платени от банката нотариални такси,
за които суми е издадена Заповед № 123 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год. по ч.гр.д №
196/2017 год. на Провадийски районен съд, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8, бизнес
сграда ИВЕЛ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Т. от ВАК, с личен №
********** по карта VAK1416, с адрес на кантората
гр.Варна, ул.“Баба Рада“ № 20-22 сумата от 3 800 лева, представляваща сбор от адвокатско
възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 2 500 лева за исковото производство и
1 300 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8, бизнес
сграда ИВЕЛ ДА ЗАПЛАТИ на В.Я.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, кв.
„Север“, бл. 3, вх. Г, ет. 5, ап. 78 сумата от 100
лева, представляваща сторени в производството разноски за депозит
за ССЕ, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: