Решение по дело №13881/2017 на Софийски градски съд

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 05.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 13881 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по жалба (имаща характер на искова молба), с която е предявен от Е.Д.М. срещу Cпециализирания Н.С.гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 45 и 49 от ЗЗД за сумата от 100 000 лева. Молбата е уточнена и допълнена с молба вх. № 56616 от 25.04.2019 г. (том І л. 59-66).

Ищецът Е.Д.М. твърди, че ответникът СНС нарушил негови права, като не разгледал негова жалба с вх. № 6542 от 11.06.2015 г., като прикрил извършени срещу ищеца престъпления. Ищецът твърди, че бил потърпевш от 5 бр. престъпления по чл. 286 и чл. 290 от НК, извършени от свидетел № 87. Ищецът твърди, че свидетелят, обозначен като № 87, е лъжесвидетелствал и го набедил в престъпление по НОХД № 646/2015 г. на СНС. СНС не уведомил органа на досъдебното производство за извършено според ищеца престъпление Като се основава на изложените твърдения, ищецът прави искане до съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева, заедно с лихва от дата 12.09.2015 г., както и разноски по делото.

Ответникът С.Н.С.оспорва иска с възражение за произнасяне по постъпилата жалба вх. № 6542/12.09.2015 г. (изх. № 2907 от 09.09.2015 г.) в съответствие със закона. 

С молба от 05.03.2019 г. (том І л. 37) и молба от 25.04.2019 г. (стр. 5, том І л. 61) ищецът М. излага, че сочи ново правно основание на иска чл. 5 (5) от ЕКЗПЧ, чл. 4 пар. 3 от ДЕС, чл. 2 ЗОДОВ чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Въпреки това изявление, с оглед обстоятелствата, изложени в първоначалната искова молба и молбите от 05.03.2019 г. и 25.04.2019 г., съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ищецът обосновава претенцията си с твърдение за бездействие на ответния съд по негови (на ищеца) сигнали за извършени от други лица престъпления срещу него. Така изложените обстоятелства не обосновават приложимостта на никоя от хипотезите на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ. Приложимостта на ЗОДОВ не произтича и от разпоредбите на актовете на ЕС и на ЕКЗПЧ, които ищецът сочи за нарушени. Поради това, приложими са общите правила за непозволеното увреждане на чл. 45 и сл. от ЗЗД. 

Като разгледа иска по същество и се запозна със събраните по делото доказателства, съдът съобрази:

Ищецът Е.Д.М. е бил подсъдим по НОХД № 646/2015 г. на СНС. С молба вх. № 6542 от 12.09.2015 г., адресирана до СНС, ищецът М. е изложил, че по пр.пр. № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура свидетел № 87 го набедил в извършване на престъпления (том І л. 51). Релевира твърдения и за набедяването му в престъпление от прокурори в Специализираната прокуратура. Направил е искане до СНС да сезира прокуратурата за търсене на наказателна отговорност от сочените от него лица. С разпореждане от 12.09.2015 г. по образувано НОХД № 646/2015 г. съдия от СНС е отказал да сезира прокуратурата по твърденията на обвиняемия М. за извършени престъпления ( том І л. 48-49). В същия смисъл се е произнесъл съдът и с разпореждане от 30.12.2015 г. (том І л. 158).

При така изложените обстоятелства съдът намира, че не е извършено противоправно действие или допуснато противоправно бездействие от съдия или друго длъжностно лице в ответния съд, което да бъде квалифицирано като непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и да бъде основание за търсене на отговорност по чл. 49 от същия закон.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от НПК, функцията на съдилищата в наказателния процес е да осъществяват правораздаване по наказателни дела. За осъществяване на своята правораздавателна функция, съдът бива сезиран от определените в чл. 27 ал. 1, чл. 64 и 65 и в особената част на този кодекс органи и лица: от прокурора чрез внасяне на обвинителен акт, от пострадалия с подаване на тъжба за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, от прокурора, съответно от обвиняемото лице при вземане на мярка за неотклонение „домашен арест“ или „задържане под стража“ или контрола върху тяхната законосъобразност; от страните в съдебните наказателни производства при въззивна и касационна проверка на първоинстанционните съдебни актове. Съдът обаче няма сигнална функция за сезиране на други органи за започване на наказателно производство на основание твърдения на други участници в процеса за извършено престъпление. Неправилно ищецът обосновава такова задължение на съда с чл. 205 от НПК. Разпоредбата се отнася до граждани и длъжностни лица извън системата на съдебната власт. В съдебната власт органът, по чийто почин започва наказателно дело от общ характер, е прокурорът. Негови, а не на съда са правомощията да образува досъдебно производство, при наличие на достатъчно данни за престъпление. Още повече, че в конкретния случай молбата от ищеца е подадена по наказателно дело от общ характер, по което прокурорът е страна. С внасянето на молбата по делото, прокурорът следва да се счита уведомен, тъй като е страна по същото дело, и негова е преценката дали твърденията на ищеца са съдържали достатъчно данни за престъпление. Съдът не е бил задължен със свой акт да сезира компетентните органи за това.

Поради изложените съображения съдът приема, че на ищеца не е било причинено непозволено увреждане с описаните действия на ответния съд, поради липса на противоправност. Предявеният от Е.Д.М. срещу СНС иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е неоснователен.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

Отхвърля предявения от Е.Д.М. ЕГН **********, адрес: ***, понастоящем в Затвора гр. София, срещу С.Н.С.гр. София, адрес: гр. София ул. „********осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, заедно с лихва, както и разноски по делото, за отказ на съда да сезира органите на досъдебно производство по молба с вх. № 6542 от 12.09.2015 г. с твърдения за извършени престъпления. Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: