№ 96
гр. Гълъбово, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. К.а
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235550100432 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А. К. А. от гр. Гълъбово срещу
„Сити Кеш" ООД гр. София, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на
клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ****** от дата
23.05.2023г. сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
1253,81 лева при непредоставяне на обезпечение за вземанията на кредитора по договора,
като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1
и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен
заем № ******, съгласно който ищецът получил сумата от 1400,00 лева, и която сума
следвало да бъде върната на 37 седмични вноски. Съгласно договора ищецът следвало да
заплати и неустойка в размер на 1253,81 лева, което правело общото задължение по
договора с включена главница, лихва и неустойка в размер на 2 923,00 лева. Счита, че
неустойката по чл. 5 от Договора в размер на 1 253,81 лева, е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал,1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правния принцип, изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби. Заявява, че било налице злепоставяне на интересите на ищеца, с цел
извличане на собствена изгода за кредитора. Излага доводи, че неустойката е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй
като сумата която се претендирала в размер на1253,81 лева била в размер на над 89,00% на
получената сума по отпуснатия кредит. Счита, че неустойката по съществото била добавък
1
към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. Основната цел на така
уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
сметка на кредитополучателя. Твърди, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита че търсената
неустойка по Договор за паричен заем № ****** не се явявала индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, тъй като била част от стандартни и бланкетни, предварително
изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху
съдържанието към момента на сключване на договора. Заявява, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договора се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена ПМС №426/2014г. Счита, че търсената
неустойка в размер на 1 253,81 лева е нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с
чл.24 от ЗПК, тъй като не била уговорена индивидуално, а била част от стандартни и
бланкетни, предварително изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
Преценката за обоснования размер на неустойката следвало да бъде извършена с оглед
претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала
предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Твърди, че
заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това,
че неустойката не служила за обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за
неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че при
неосигуряване в тридневен срок на обезпечение по заема, кредиторът имал право на
обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение
мораторна лихва не защитавал неговия легитимен интерес и внасял неравноправност в
договорното съдържание с целнеговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.
Вземането по чл. 8 от потребителския договор нямало характер на неустойка, тъй като макар
и да е именувано така, това вземане изначало, че е уговорено без да притежава присъщите
на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции.
Неустойката била скрита лихва, кредиторът не бил изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на договора действително приложените в
правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК , договорна клауза, която има за
цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК била нищожна. Моли съдът да
признае за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 1253,81 лева представляваща
неустойка по чл. 11 във връзка с чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ****** от дата
23.05.2023г. сключен между страните, поради това, че е нищожна на основание чл.26, ал.1
пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Претендира разноски по делото.
Ответникът, чрез пълномощник, в срока за писмен отговор изразява становище, че
искът е неоснователен. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и твърди, че не са
2
налице предпоставките за това. Твърди, че ищецът бил едноличен собственик на "А. 2008"
ЕООД и твърдението му, че е материално затруднено лице и не е разбрал какви ще бъдат
финансовите последици от обвързване с процесния договор, са несъстоятелни и
недопустими, тъй като представляват злоупотреба с право. Твърди, че уговорената неустойка
отговаряла на всички изисквания на ЗЗП, била индивидуално уговорена и равноправна,
поради това била действителна. Затова искът бил неоснователен. Оспорената от ищеца
неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не
изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител. Процесният договор за
потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който бил попълнил искане
за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него
кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право
да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки. Освен това кредитополучателят бил разполагал с 14 дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора по чл. 7, без да е обвързан по никакъв начин от спорната
неустойка. Заявява, че ищецът изобщо не бил имал намерение да предоставя обезпечение,
тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита целял да се обогати неоснователно от
кредитодателя си, като заведе няколко месеца след сключването му в условията на
злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност на неустоечната клауза. При
сключване на процесния договор ищецът не бил предоставил обезпечение, което да
гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването
за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата
на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в
неустойката по чл. 11, като бил дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Счита, че клаузата за
неустойка е сключена индивидуално. Ищецът бил сключил договора за кредит след лично
подавана на искане за отпускане на кредит и след като търговецът му е предоставил на
информация за всички параметри на договора чрез СЕФ. Неоснователни били и твърденията
за заблуждаваща търговска практика, липса на информация за всички разходи по връщане на
предоставения кредит, предвид фактът, че неустоечната клауза била съставена на ясен и
разбираем език. В договора и в Стандартния европейски формуляр билизаписани ясно и
точно всички параметри и условия по кредита. Счита, че Договор за потребителски кредит
№ ****** от 23.05.23 г. отговаря на всички изисквания на Закона за потребителския кредит.
Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, а тя
самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Неустойката била проявление на свободата на договаряне между
страните, като в настоящия случай страните я били уговорили като плащане, което да бъде
извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на
кредитодателя след сключване на договора. Неустойката обслужвала неизпълнението и
нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право
на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. В настоящия случай
3
неустойката била уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с
размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.
Оспорва твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка представлявала
„скрито възнаграждение“. Към датата на сключване на договора кредиторът не бил знаел
дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Обстоятелството, че тя се
дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение било
посочено изрично в плана за погасяване. Заключава, че още къммомента на сключването на
договора, ищецът бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи
към кредитодателя, при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Твърди,
че клаузите от процесния договор, включително оспорената, били индивидуално договорени,
ясно и точно описани в договора и потребителят е бил наясно с всички аспекти на
финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на процесния договор, така
и преди това. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от
ищеца иск като неоснователен. Претендират се разноски по делото
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
между ищеца А. К. А., в качеството му на кредитополучател, и „СИТИ КЕШ“ ООД – гр.
София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ******
от 23.05.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски
кредит, в размер на 1400 лева срещу задължението на последния да го върне в срок от 37
седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 44,50 % и ГПР в размер на
56,68 %. В т.5 от процесният договор е посочено, че страните се споразумяват, че договорът
за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или
поръчител, в срок до 3 дни от сключване на договора. Предвидено е в чл.11 на процесния
договор, че ако не предостави договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от
сключването на договора или ако то не отговаря на условията, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 1253,81 лв.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява,
че в в размера на седмичната вноска, която е 79 лв. са включени главница в общ размер
назаема 1400 лв., лихва в общ размер за целия период на договора 269,19 лв. и неустойка в
общ размер за целия период на заема 1253,81 лв.
Спорното обстоятелство между страните е налице ли са неравноправни клаузи в
процесния договор и водят ли те до неговата нищожност.
Според §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
4
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.
В конкретния случай е посочено, че ГПР по процесния договор 56,68 %, а
възнаградителната лихва е 44,50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи са включени в размера на ГПР и по какъв начин е
формиран, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата,
която е част от него. Освен това, от заключението на приетата по делото експертиза е видно,
че неустойката е включена в ГПР, и размерът в процентно съотношение е много по-висок от
50 %, а именно в процесния договор ГПР е в размер на 921,94 %. Този размер на ГПР
противоречи на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и влече последиците по чл. 19 ал. 5 от ЗПК, а именно
клауза в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се счита за нищожна. В тази връзка,
следва да се посочи, че още при сключването на процесния договор е предвидено, че
неустойката по чл.5 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска. Установява се още, че
по договора за заем ищецът е направил плащания, както следва: за главница сума в размер
на 1400 лв., за лихва сума в размер на 202,11 лв. и за неустойка сума в размер на 748,97 лв.
Сключеният между страните договор попада и под правната регламентация на Закона
за потребителския кредит.
Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл. 11 вр. чл. 5 от договора/ за нищожна като
неравноправна клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010
г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.
5
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия
договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно
със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към
погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма
пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче
няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на
така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването
на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка.
Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази
неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно,
че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в
6
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база
данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да
не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури
на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС
по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда,
че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което
задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му, да се отпусне кредитът, която практика би
съответствала на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло
във връзка и с оглед целите на директивата. С оглед на това съдът намира, че следва да се
прогласи за нищожна клаузата на чл.11 във вр. с чл.5 от процесния договор за кредит, с
която е предвидена неустойка в размер на 12513,81 лв.
По разноските: При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 50,15 лв. внесена държавна
такса и 150 лв. възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
7
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е ползвал безплатна правна помощ съгл. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който
адв. П. П. предоставя безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, че клиентът е
материално затруднено лице. По отношение на възражението на ответника, че ищеца не е
материално затруднено лице и не сочи доказателства в тази насока с оглед начина на
уговаряне на плащане на адвокатското възнаграждение – при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата, съдът намира следното: от една страна страните разполагат с
договорна свобода съгласно чл. 9 от ЗЗД, а от друга предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ за изрично изброени и материалното положение на доверителя не
подлежи на изследване в производството по присъждане на разноски – в този смисъл
Определение от 10.02.2022г. по гр.д. № 2611/2021г. на 4то ГО на ВКС. Относно искането на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на
процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 400
за иска за по чл. 26 ЗЗД платимо от ответника, с оглед осъщественото процесуално
представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и
ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожна клаузата на чл.11, във вр. с чл.5 от договор за потребителски
кредит № ****** от 23.05.2023 г., сключен между А. К. А., ЕГН **********, с адрес
********* и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет.5, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и във
вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет.5, да заплати на А. К. А., ЕГН **********, с
адрес ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на 200,15 лв.
/двеста лева и 15 ст./.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет.5, да заплати на ЕАД адвокат П. И. П. с личен
номер *********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв.
(четиристотин лева) за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
8
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
9