Р Е Ш Е Н И Е
537/31.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1884 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са с три обективно съединени
иска: иск, представляващ спор за родителски права и определяне на режим на
лични контакти с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК, иск за издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК и иск за
заплащане на издръжка за минало време с правно основание чл.149 от СК, във вр.
с чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Т.М.В., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, кантора 23,
чрез адв.С. Т. от ШАК срещу Г.А.Г., с ЕГН**********,***. Ищцата твърди, че се запознала с ответника
през 2015 год. в Република ***, като от тогава до средата на м.август 2018 год.
съжителствали на семейни начала. От
съвместното си съжителство имали родено едно дете – Д.Г.Г., с ЕГН**********,
роден на *** год. Поради тоталната неангажираност на ответника към проблемите на
ищцата и детето в средата на м.август 2018 год. последната, заедно с детето се
преместила при своята майка в гр.Шумен. След раздялата им ответникът само два
пъти се е виждал с детето, като не им е оказвал никаква финансова помощ.
С настоящата искова молба моли съда да постанови
решение, по силата на което: упражняването на родителските права върху
роденото от съвместното й съжителство с
ответника дете – Д.Г.Г., с ЕГН**********
да бъде предоставено на нея, като бъде определено местоживеене ***, да бъде
определен режим на лични контакти ответника
с детето, както следва – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00
часа до 15.00 часа /в присъствие на майката/; един ден през Коледните и
новогодишни празници от 10.00 часа до 15.00 часа /в присъствието на майката/;
един ден на всеки празник Коледа и нова година от 10.00 часа до 15.00 часа /в
присъствие на майката/;, като при осъществяване на режима детето следва да бъде
вземано и връщано в дома на майката; да бъде осъден ответникът да заплаща
месечна издръжка на детето Д.чрез неговата майка и законен представител в
размер на 180 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба –
28.06.2019 год. до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване
правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с
падеж 5-то число на месеца, за който се отнася до окончателното изплащане на
сумата. В същото време моли да бъде осъден ответника да заплати на малолетното си дете Д.и издръжка за минало
време за периода от 27.08.2018 год. до 27.06.2019 год. в размер на по 180 лева месечно или общо
сумата в размер на 1800 лева. Моли сумата да бъде заплащана по посочена в
исковата молба банкова сметка. *** делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител - адв.С. Т. от ШАК, като поддържат изцяло предявените
искове.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора особения представител на ответника заявява, че счита иска за допустим и частично основателен. Не възразява
родителските права над детето Д.да бъдат предоставени на майката, като бъде
определено местоживеене при нея на нейния адрес. Не възразяват срещу предложения режим на
лични контакти, но молят с оглед на обстоятелството, че ответникът живее е и
работи в чужбина да има възможност на лични контакти при завръщането си в
Република България. Оспорва твърдението на ищцата, че получава месечно
обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 280 лева, тъй като от
представените писмени доказателства се установявало, че получава такова в
размер на 380 лева месечно. В същото време твърди, че ответникът има разходи за
заплащане на наем в Република ***. С оглед възрастта на детето и доходите на
ответника счита, че същият може да заплаща издръжка в размер около 160 лева
месечно.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначеният му особен представител – адв.Н.Т. от ШАК, която
поддържа отговора на исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Т.М.В. и ответникът Г.А.Г. се запознали
през 2015 год. в Република ***, като от тогава до средата на м.август 2018 год.
съжителствали на семейни начала. От съвместното си съжителство имали родено
едно дете – Д.Г.Г., с ЕГН**********, роден на *** год. Проблемите в отношенията
им започнали по време на бременността на ищцата, което наложило да се завърнат
в Република България. По настояване на ответника първоначално се установили в
с.***, община Ловеч, след което последвало местене от село в село, като накрая
страните се установили на квартира в гр.Сопот. Ответникът пренебрегвал нуждите
на семейството си, като работел от време на време, а в същото време използвал
парите от детските добавки и обезщетения за лични потребности. В отглеждането
на детето ищцата разчитала на помощ от страна на лелята и чичото на ответника,
при които живеели временно в с.***. Поради тоталната неангажираност на
ответника към проблемите на ищцата и детето в средата на м.август 2018 год.
последната, заедно с детето се преместила при своята майка в гр.Шумен. След
раздялата им ответникът само два пъти се е виждал с детето, като не им е
оказвал никаква финансова помощ. Понастоящем ищцата, заедно с детето и своята
майка живеят в собствено жилище, което е дарено на ищцата от нейните баба и дядо. В. през периода
01.03.2019 год. – 27.01.2020 год. е
получавала обезщетение за отглеждане на
малко дете в размер на 380 лева. Към настоящия момент е регистрирана като
безработна в Бюро по труда, гр.Шумен, като получава обезщетение в размер на 206
лева. Не притежава с други доходи и движимо или недвижимо имущество, от което
да реализира приходи. Ответникът работи периодично в Република ***, като
реализира месечен доход в размер около 1200-1300 лева.
По
делото липсват доказателства и данни за доходите на ответника. Във връзка със задължението
по чл.190 от ГПК да представи доказателства за получаваните от негова страна
доходи такива не са били представени. От изисканите по делото справки от ТД на
НАП се установява, че не разполага с движимо и недвижимо имущество.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
Д. Т. Д. и Р. П. Р., на приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане, Молба №165,
Удостоверение №27-00083738/20.06.2019 г., Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №91, том XI, дело 2951/92 год., Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса,
писмо рег.№103000-7444/13.05.2020 год. на сектор ПП към ОД на МВР-Пловдив,
писмо изх.№11-00-595/14.05.2020 год. на ТД на НАП-Пловдив, писмо
изх.№37/27.05.2020 год. на Служба по вписванията –Карлово, социален
доклад.
По
отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
Д. Т. Д. и Р. П. Р.. Същите почиват не техни преки впечатления от отношенията
между страните, поради което се налага извода, че показанията им са
непротиворечиви, последователни и кореспондират, както помежду си така също и с
изложената по делото фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че родителите на детето не живеят заедно и че същите не са
постигнали съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката, което от своя страна
налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че въпреки, че претенции относно посочените по-горе
въпроси са направени единствено от ищеца в исковата молба при преценка на
въпроса за упражняването на родителските права върху роденото от съвместното
съжителство на страните дете следва да бъдат преценени родителските качества на
всеки един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на децата,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаността им с всеки един от родителите,
възможността за помощ от страна на трети лица и др.
Родителските качества имат голямо значение за
правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите,
необходими за изграждане навиците на децата. В конкретния случай от материалите
по делото се установява, че майката на детето към настоящия момент полага
изцяло грижите по неговото отглеждане и възпитание, като такива полага единствено тя от момента на неговото
раждане. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез от разпита на свидетелите Д. Т. Д. и Р. П. Р., както и
изготвения по делото социален доклад. Съдът намира, че показанията на посочените
свидетели, както бе посочено и по-горе следва да бъдат кредитирани изцяло, въпреки,
че се намира в близки родствени отношения с ищцата, доколкото същите живеят
заедно с ищцата и детето и имат преки впечатления над фактите и
обстоятелствата, за които свидетелства. В същото време показанията им се
подкрепят от изложеното в изготвените по делото социални доклади и напълно
кореспондира с установената по делото фактическа обстановка.
При преценка моралния облик на родителите съдът
намира, че по делото липсват доказателства за прояви от тяхна страна, които да
водят до извода за неморално и порочно поведение, което от своя страна да дава
лош пример във възпитанието на детето. В същото време обаче по делото липсват
данни към настоящия момент бащата на детето да контактува с него и по някакъв
начин да участва в неговото отглеждане, възпитание и издръжка.
От изложеното се налага извода, че към настоящия
момент ищцата е родителят, който е в състояние да предостави на детето сигурна
и стабилна среда за неговото отглеждане и възпитание.
При преценка на възможностите на всяка от страните
за помощ от трети лица съдът съобрази, че майката разчита на помощ от страна на
своята майка, която и към настоящия момент й помага в преките грижи за детето и
на финансова подкрепа от нейна страна. По делото липсват данни за възможностите
на бащата да получи помощ от трети лица в отглеждането на детето.
При преценка на въпроса за жилищно – битовите
условия на всеки един от родителите съдът съобрази заключението на изготвения
по делото социален доклад, от който се установяват единствено възможностите на майката
да предостави на детето подходящи битови условия за отглеждане и възпитание. В
тази връзка се установява, че ищцата, заедно с детето живее в жилище, което е
нейна собственост и й е дарено от нейните баба и дядо. От изготвения по делото
социален доклад се установява, че същото е обзаведено с нужните мебели и уреди
за домакинството, като са налице много добри хигиенно-битови и жилищни условия.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав
намира за справедливо и съответстващо на интересите на детето родителските
права върху тях да бъдат предоставени на неговата майка, да бъде определено
местоживеене на детето при нея на нейния
постоянен адрес,***, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични
контакти с детето. При преценка на въпроса за родителските права съдът взе
предвид и обстоятелството, че след окончателната раздяла на родителите през 2018
год. детето преимуществено е живяло при своята майка.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че доколкото детето е малолетно, на сравнително ниска
възраст, то контакта с неговия баща, би му оказало положително въздействие и би
спомогнал за неговото правилно възпитание и израстване. При преценка на този
иск съдът съобрази обстоятелството, че определените мерки за лични контакти
трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки
трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с
двамата си родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно
време, за да проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде
преценявано отново с оглед интересите на самото дете. В този смисъл е и
константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление № 1
от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение №385 от 23.01.2014
год. на ВКС по гр.дело №2537/2013 год., IV г.о., ГК и др. В тази връзка съдът
намира, че на ответника следва да бъде
определен режим на лични контакти по отношение на детето Д. , който ще спомогне
за продължаване и поддържане на контактите му с него и с неговите близки. Съдът
намира, че с оглед всичко изложено по-горе, съобразявайки и възрастта на детето
следва да се определи следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване,
десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, първия ден от
Коледните и Новогодишни празници от 10 часа до 15.00 часа, кат опри
осъществяване на личните контакти детето следва да бъде вземано и връщано от и
на адреса на майката. При преценка режима на лични контакти съдът съобрази
обстоятелството, че от страна на ищцата в исковата молба е поискан много
по-ограничен режим на лични контакти между бащата и детето, който да бъде
осъществяван в присъствие на майката. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че по делото липсват каквито и да е данни и доказателства за
поведение на бащата, което по някакъв начин да крие риск за отглеждането и възпитанието на детето и което от своя страна да налага налагане на защитни
мерки по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.59, ал.8 от СК, между които е и
осъществяване на личните контакти в присъствие на друго лице, в това число и на
майката. В същото време от материалите по делото се установява, че детето е
записано на детска градина, която предстои да посещава в скоро време, поради
което се налага извода, че детето за в бъдеще ще контактува и с други хора
извън близкия семеен кръг на майката и
нейните близки, поради което контактът му с неговия баща по никакъв начин не би
попречил на неговото правилно развитие и не би му причинил какъвто и да е стрес
или дискомфорт.
С оглед на изложеното съдът намира, че така
определения режим на лични контакти ще даде възможност на детето да контактува
и с двамата си родители и отговаря в максимална степен на степента на неговото
възрастово, физическо и емоционално развитие и ще допринесе за поддържане на
емоционалните контакти на детето с всеки
един от тях.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът
съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст,
нуждата от средства за храна, облекло,
средствата, необходими за неговите специфични потребности, доходите на
родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От
материалите по делото, от изявленията на ищцата и от изготвения по делото
социален доклад се установява, че ищцата не работи, а получава обезщетение за
безработица в размер на 206 лева и детски добавки, като разчита на финансова
помощ от страна на своите родители. В същото време по делото липсват данни за
доходите на ответника. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки
задължението на същия по чл.190 от ГПК да представи доказателства за
получаваните от негова страна доходи такива не са били представени. А от
изисканите писмени доказателства се установява, че същият не притежава движими
и недвижими вещи, то които да реализира доходи. В същото време обаче, доколкото
същият е в трудоспособна възраст и по делото липсват доказателства за влошено
здравословно състояние, следва да се приеме, че е в състояние да реализира
доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, а
доколкото реализира трудова дейност извън границите на страната се налага
извода, че е в състояние да реализира доходи в размер значително над
установената за страната минимална работна заплата. С оглед данните, които се установяват от
разпита на свидетелката Д. Т. Д.към настоящия момент ответникът работи във Франция,
като преди това е работил в *** в строителството и селското стопанство, като е
споделял с нея, че реализира доход в размер около 1300-1500 евро.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на детето и от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на неговите родители, съдът намира, че ежемесечната
издръжка по отношение на детето Д.следва да бъде в размер на 300 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката
и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното
относно доходите на бащата, липсата на доказателства за други алиментни задължения
и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва
в издръжката на детето Д.със сума в размер на 180 лева, който размер е
съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата
част от издръжката в размер на 120 лева следва да се поеме от майката,
доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а
съгласно Постановление на МС №350 от 19.12.2019 год., считано от 01.01.2020
год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в
размер на 610 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим,
считано от датата на предявяване на искова молба - 28.06.2019 год., ведно със
законната лихва върху ***сяка просрочена вноска, платима до 05 – то число на
текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи
правото на издръжка.
По отношение на иска за изплащане на издръжка за
минало време, за период от 27.08.2018 год. до датата на завеждане на исковата
молба – 27.06.2019 год., съдът намира също за основателен, поради изложените
по-горе съображения. Доколкото страните по делото живеят разделени именно от месец
август 2018 год., а през този период от време детето е живяло при своята майка, съдът намира, че
иска за заплащане на издръжка за минало време по отношение на детето Д.за
периода от 27.08.2018 год. до 27.06.2019 год., се явява основателен. В същото
време при преценка на дължимата сума по отношение на иска с правно основание
чл.149, ал.1 от СК, във вр. с чл.143, ал.2 от СК съдът намира, че по изложените
по горе съображения същия следва да бъде уважен за сумата от 180 лева месечно
или общо за сумата от 1800 лева.
Присъдената с решението издръжка следва да бъде
заплащана от страна на ответника Г.А.Г., с ЕГН********** по следната банкова
сметка в „***“ АД с IBAN *** Т.М.В., с ЕГН**********.
По отношение на претенцията на ищцовата страна за
заплащане на разноски, направена в исковата молба, доколкото в съдебно
заседание и по-конкретно в устните състезания по делото, процесуалният
представител на ищцата изрично заявява, че не претендират разноски, то съдът
намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
В същото време ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху определения размер на издръжката по отношение на детето
Д.по отношение и на двата обективно съединени иска в общ размер на 331.20 лева.
В същото време ответникът на основание
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение
за назначения му в хода на производството особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху детето Д.Г.Г., с ЕГН********** на майката Т.М.В., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, кантора 23, чрез адв.С. Т. от ШАК, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Г.А.Г., с ЕГН**********,*** с
детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване, десет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, първия ден от Коледните и
Новогодишни празници от 10 часа до 15.00 часа, като при осъществяване на
личните контакти детето следва да бъде вземано и връщано от и на адреса на
майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.Г.Г., с ЕГН********** при
неговата майка Т.М.В., с ЕГН********** на адрес: ***.
ОСЪЖДА Г.А.Г., с ЕГН********** да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете Д.Г.Г.,
с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Т.М.В., с ЕГН**********
в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от датата на
предявяване на иска – 28.06.2019 год. до настъп***ане на законни причини,
изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който се
отнася.
ОСЪЖДА Г.А.Г., с ЕГН********** да заплати на малолетното
си дете Д.Г.Г., с ЕГН********** чрез
неговата майка и законен представител Т.М.В., с ЕГН********** ИЗДРЪЖКА за
минало време за периода от 27.08.2018 год. до 27.06.2019 год. в размер общо на 1800
лева /хиляда и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА Г.А.Г., с ЕГН********** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 731.20 лева /седемстотин тридесет и един
лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената с
решението издръжка по двата обективно съединени иска и възнаграждение за
назначения му в хода на съдебното производство особен представител, както и 5
лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Присъдената с решението издръжка следва да бъде
заплащана от страна на ответника Г.А.Г., с ЕГН********** по следната банкова
сметка в „***“ АД с IBAN *** Т.М.В., с ЕГН**********.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: