Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1080
20.01.2020 г., гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в открито съдебно
заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №434 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от „Меф Лоджистик“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Х., ул.„Н.С.“ №**, ет.*, офис *, представлявано от управителя А.О.,
подадена чрез пълномощника му адв.Й.К.Л., с посочен по делото съдебен адрес:***,
против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес: гр.С., ул.„Г..Й.В.Г.“
№***.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на
300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД
№102/2019 г. на Районен съд – Х., по което с Решение №68/25.02.2019 г. е било
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№45-0000263/28.12.2013 г. на Началника на ОО „АА“, гр.Х., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от момента на възникване на вредата (22.01.2019
г.) до момента на нейното окончателно изплащане. Претендира се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска, Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – София, чрез пълномощника си главен юрисконсулт З.
К., депозира молба вх.№3267/16.05.2019 г., към която прилага копие от бюджетно
платежно нареждане на обща стойност 608.33 лв., като заявява, че същото
удостоверява извършено плащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди
от отменено НП №45-0000265/28.12.2018 г. и НП №45-0000263/28.12.2018 г., и двете
издадени от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Х.,
заедно с дължимата законна лихва. Относно направените в настоящото производство
разноски моли да бъде приложена хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
С постъпила по делото молба вх.№3247/15.05.2019
г., подадена от адв.Й.Л., като пълномощник на ищеца, се заявява, че на
13.05.2019 г. по сметка на „Меф Лождистик“ ООД е постъпило плащане от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в размер на 608 лева, отнасящо
се до административни дела №434 и 433 от 2019 г., с оглед на което плащане
ответникът признава заведения от ищеца иск по делото. Моли се да бъде
постановено решение при признание на иска, съгласно разпоредбата на чл.237,
ал.1 от ГПК, с което съдът да постанови, че Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ признава, че дължи обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 300 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 325
лева. Счита се, че тъй като плащането е станало след завеждане на иска,
ответникът е станал причина за завеждането му.
Представителят на Окръжна прокуратура – Х. счита исковата претенция за доказана по основание
и размер, предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът
„Меф Лоджистик“ ООД е обжалвал пред Районен съд – Х. издаденото му Наказателно
постановление (НП) №45-0000263/28.12.2018 г. на Началника на ОО „АА“, гр.Х., и
по тази негова жалба е било образувано АНД №102/2019 г. по описа на същия съд.
Видно от доказателствата по приложеното в оригинал дело, в производството пред
Районен съд – Х. „Меф Лоджистик“ ООД е било представлявано от процесуален
представител, надлежно преупълномощен от адв.Й.К.Л., упълномощена с пълномощно
по делото. Като част от АНД №102/2019 г. по описа на Районен съд – Х. е
представен (на лист 11) Договор за правна защита и съдействие от 17.01.2019 г.,
в който е посочено, че уговореното с него възнаграждение в размер на 300 лева,
което ищецът като възложител дължи на адвокат Й.К.Л. за изготвяне и подаване на
жалба и процесуално представителство по делото, е платено по банков път в деня
на сключване на договора. Като приложение към исковата молба е представено и
Преводно нареждане от 22.01.2019 г., удостоверяващо плащане по банков път на
сумата от 300 лева от „Меф Лоджистик“ ООД на получател адвокат Й.К.Л. с
основание за плащане – адв.възнаграждение за обжалване НП 45-0000263/28.12.2018
г.
С постановеното по АНД №102/2019 г. по описа на Районен
съд – Х. Решение №68/25.02.2019 г. съдът
е отменил Наказателно постановление №45-0000263 от 28.12.2018 г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Х.. Видно от извършената заверка,
съдебното решение е влязло в сила на 19.03.2019 г.
От приетото като доказателство по делото Преводно
нареждане за плащане от/към бюджета е видно, че на 13.05.2019 г. ИА
„Автомобилна администрация“ е превела по банкова сметка *** „Меф Лоджистик“ ООД
сумата от 608.33 лв. на основание „разноски по адм.дело 433; адм.дело 434 от
2019 г.
С Определение №13889 от 17.10.2019 г., постановено
по адм.дело №11037/2019 г. на ВАС е отменено определението от 21.06.2019 г. по
адм.дело №434/2019 г. по описа на Административен съд – Х., с което е оставена
без разглеждане подадената от „Меф
Лоджистик“ ООД искова молба и делото е върнато на съда за постановяване на
решение по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
В случая от доказателствата по делото се установява,
че към момента на подаване на исковата молба – 04.04.2019 г., са били налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр.С., по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно тълкуването, направено с Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, административният характер на
дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ето защо Наказателно постановление
№45-0000263/28.12.2018 г. на Началника на ОО „АА“, гр.Х., отменено с Решение №68/25.02.2019
г., постановено по АНД №102/2019 г. на Районен съд – Х., представлява
незаконосъобразен акт на администрацията, а влязлото в сила съдебно решение, с
което наказателното постановление е отменено, следва да се приеме като
безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган.
Отмененият акт е издаден от орган в структурата на
ответната Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическо
лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“ и следователно е
пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
От представения по АНД №102/2019 г. по описа на
Районен съд – Х. Договор за правна
защита и съдействие, сключен между „Меф Лоджистик“ ООД и адвокат Й.К.Л., в
който е отразено заплащането на сумата от 300 лева по банков път, както и от Платежното
нареждане за превеждането на тази сума, безспорно се установява заплащането на
сума в размер на 300 лева от страна на ищеца „Меф Лоджистик“ ООД на адвокат Й.Л.
за процесуално представителство по същото дело.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от „Меф Лоджистик“ ООД имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на
ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от този закон.
В настоящото производство е представено неоспорено
писмено доказателство, че на 13.05.2019 г. по сметка на „Меф Лождистик“ ООД е
постъпило плащане от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в размер
на 608 лева, отнасящо се до административни дела №434 и 433 от 2019 г., с което се удостоверява извършено от ответника плащане
на ищеца на обезщетения за претърпени имуществени вреди, включително
произтичащите от отмененото Наказателно постановление №45-0000263/28.12.2018 г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Х., заедно с
дължимата законна лихва.
Настоящият съдебен
състав приема, че доколкото нормата на чл.235, ал.3 от ГПК го задължава да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, извършването на плащането следва да се прецени като
правопогасяващ относно спорното правоотношение факт.
След като
претендираното от ищеца обезщетение в размер на 300 лева произтича от
претърпени от него имуществени вреди, чиято изискуемост настъпва от 19.03.2019
г. – момента на влизане в сила на съдебното решение на районния съд за отмяна
на НП като унищожаем акт (съгласно т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС), то с
привеждането на същата сума по сметка на ищеца ответникът е заплатил своето
задължение. Тъй като спорното притезание е погасено чрез плащане, към настоящия
момент предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
В специалния
приложим в случая закон – ЗОДОВ, въпросът относно присъждане на разноски за
производството, е уреден изрично.
В чл.10, ал.2 от ЗОДОВ (изм. ДВ бр.43 от 2008 г.) е предвидено, че ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Съгласно чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ (доп. ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.), ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно чл.10,
ал.4 от ЗОДОВ (нова, ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) съдът осъжда ищеца да заплати
на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ.
Предвид цитираните
разпоредби и изхода на процесния правен спор, при който искът се отхвърля
изцяло, ответникът не следва да бъде осъждан да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса и възнаграждение за
един адвокат.
Тъй като от страна
на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в негова полза,
както и липсват доказателства по делото такива да са направени от него, в полза
на ответника не следва да се присъжда възнаграждение за защита от юрисконсулт
по чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
На практика
единствения спорен между страните по делото момент е въпросът относно това в
чия тежест следва да са разноските, направени в производството от страна на
ищеца, и намира ли приложение в случая хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
В чл.78, ал.1 от ГПК е регламентирано, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
Според чл.78, ал.2
от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Тук следва да се
посочи, че в практиката на гражданските съдилища (например: Определение №674/23.11.2011 г. по ч.гр. дело №597/2011 г. на
ВКС, ГК, IV г.о.; Определение №688/02.10.2014
г. по ч.т. дело №2337/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о. и Определение №200/20.05.2016
г. по ч.гр. дело №1960/2016 г. на ВКС, ГК, III г.о.) трайно се приема, че
извършеното
плащане след получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от
задължението за разноски. Тази практика е основана на Тълкувателно решение №119
от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.дело №112/1956 г., в мотивите на което е
възприето, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна, а също че
„в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите когато
искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца, например възстановил е нарушеното владение или е
изпълнил задължението си…“
В този смисъл
следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако същата се приеме
за относима към исковите производства с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ, според който за неуредените в този закон
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони, и предвид това, че в
установения в АПК ред на Глава единадесета „Производства за обезщетения“, към
който препраща чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, няма регламентирани подобни правила.
В съдебната
практика на ВАС по сходни случаи са застъпени две групи становища.
Според едното,
(например:
Определение №1377/01.02.2019 г. по адм.дело
№150/2019 г. на ВАС, IV о.; Определение №8752/11.06.2019 г. по адм.дело
№4227/2019 г. на ВАС, III о.) в случаите, при които няма доказателства, че ищецът е
направил постъпки пред ответника за доброволно заплащане на претендираната сума
и отказ от страна на ответника, следва да се приеме, че ответната страна за
пръв път е сезирана с искане за заплащане на сумата едва с предявяване на иска,
поради което не е дала повод за завеждането му и нормата на чл.78, ал.2 от ГПК
намира приложение.
Според второто
становище (например: Определение
№1390/01.02.2019 г. по адм.дело №14343/2018 г. на ВАС, III о.;
Определение №13611/14.10.2019 г. по адм.дело №11175/2019 г. на ВАС, III о.), при отсъствието в ЗАНН на норма относно отговорността
за разноските в производствата по обжалване на наказателни постановления и
доколкото с Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС
Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че разноските могат да бъдат
претендирани по исков ред (предвиден за обезщетяване на вреди, причинени на
граждани и организации от държавата), тъй като разноските могат да бъдат
определени и присъдени единствено след провеждането на исково съдебно
производство, то завеждането на такова дело е по причина отсъствието на
нормативна уредба и няма връзка с поведението на ответната страна.
Постановилите определенията състави приемат, че делото във всички случаи следа
да бъде заведено, за да се постигне възстановяване на направените в друго
съдебно производство разноски, а „справедливостта като едно от основните начала
на правото не допуска ищецът да бъде натоварен с разноски за провеждането на
исковото производство, при положение, че държавата не е създала процесуален ред
за възстановяване на разноските, направени в производствата по обжалване на издадените
от държавни и общински органи наказателни постановления, в рамките на тези
производства“.
Настоящият съдебен
състав намира, че безспорно установеното в случая обстоятелство, че сумата,
предмет на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е изплатена от ответника на ищеца
след предявяването на исковата молба, само по себе си не води на извода, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Съответно са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК разноските да се възложат върху ищеца.
Установената по
тълкувателен път (с Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на
ОСС Първа и Втора колегия на ВАС) възможност причинените вреди от отменени
наказателни постановления, представляващи заплатено за обжалването им адвокатско
възнаграждение, да се репарират по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не означава, че
тези вреди могат да бъдат определени единствено след провеждането на исково
съдебно производство.
Възприемането на
това становище би означавало задължението за заплащането им да възниква едва
след влизане в сила на съдебното решение, с което обезщетението за вреди е
присъдено, в отклонение от общия принцип на чл.84, ал.3, изр.последно от ЗЗД –
„При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана“, както и с тълкуването, направено в т.4 от Тълкувателно решение №3 от
22.04.2005 г. по т. гр.д. №3/2004 г., ОСГК на ВКС – „При незаконосъобразни
актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове…“
Липсата на друга нормативна
уредба не означава, че претърпялото вредите лице (ищецът „Меф Лоджистик“ ООД),
не може да иска доброволното им овъзмездяване, а при непредприемане на действия
по такова, завеждането на исковото производство действително няма връзка с поведението
на ответната страна, която в процесния случай в съвсем кратък срок след първото
уведомяване за претенцията на ищеца (с получаването на препис от исковата молба
на 12.04.2019 г.) е предприела плащане на дължимата сума с лихва за забава. Преценката
за поведението на ответника следва да е за всеки конкретен случай, а с оглед
конкретното поведение на тази страна в случая съдът приема, че възникването на
правния спор не е причинено от поведение на ответника, за който също не е
уреден правен ред доброволно за заплати обезщетението за непозволено увреждане преди
да бъде сезиран с искане от претендиращото го лице.
По тези
съображения, в случая направените от ищеца разноски за настоящото производство
следва да останат в негова тежест.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Меф Лоджистик“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
ул.„Н.С.“ №**, ет.*, офис *, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да
бъде осъден ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
адрес: гр.С., ул.„Г.Й.В.Г“ №**, да му заплати сума в размер на 300 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №102/2019 г.
на Районен съд – Х., по което с Решение №68/25.02.2019 г. е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление №45-0000263/28.12.2013 г. на Началника на ОО „АА“, гр.Х., ведно
със законната лихва върху тази сума, поради извършено в хода на делото плащане.
Разноските във връзка с воденето на настоящото
производство се възлагат в тежест на ищеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: