Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19.11.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антония Луканова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8779 по описа за 2018г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.03.2018г., гр.д.19488/14г., СРС, 79 с-в
осъжда „К.К.“ ЕООД да заплати на „Р.“ АД /R.S. A./, Република П.на основание чл.328,
ал.1 вр. чл.318 ТЗ сумата 14 986, 88 евро - неплатена цена за извършена
продажба и доставка на стоки, съгласно фактура № WD11/051164 от 28.05.2011г. за
3 679, 24 евро, фактура № WD11/051165 от 28.05.2011г. за 4 277, 30 евро и фактура
№ WD11/051165 от 28.05.2011г. за 7 030,
34 евро, както и на основание чл.82 ЗЗД сумата 763 лв. - претърпени вреди от
неизпълнение на договорно задължение поради направени разноски за преводи на
доказателства - фактури, опаковъчни листове, товарителници и кореспонденция от
унгарски и английски на български език, ведно със законна лихва, считано от
11.04.2014г., отхвърля иска с правно основание чл.328, ал.1 вр. чл.318 ТЗ за
разликата над уважения размер от 14 986, 88 евро до пълния предявен размер от
18 460, 86 евро, или за размера от 3 473, 98 евро - неплатена цена за извършена
продажба и доставка на стоки съгласно фактура № WD11/081041 от 25.08.2011г.,
като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 2 160, 39 лв. - разноски.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете, постъпва въззивна жалба от ответника по тях „К.К.“ ЕООД. Счита,
че няма доказателства относно приемане на стоката, защото подписът за получател
не е положен от негов надлежен представител. За приемането, управителят на
ответното дружество не узнава с осчетоводяване на фактурите, защото това действие
се извършва от негови служители. Узнава едва с връчване на препис от исковата
молба, след което веднага се противопоставя
с отговора по нея. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „К.К.“ ЕООД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.82 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Договорът за търговска продажба по
чл.327, ал.1 ТЗ е неформален и може да бъде обективиран в двустранно подписани
протоколи или фактури. Процесните фактури материализират съществените елементи
от съдържанието на договора – страни, основание, предмет, достатъчна
индивидуализация на стоката и цена. За получател на стоките по фактурите, от
името на ответното дружество „К.К.“ ЕООД е положен подпис върху „потвърждение
за получаване на доставка“ от 14.11.2011г. Фактурите са редовно осчетоводен от
ответника съответно през м.май, м.юни и м.август 2011г., съобразно
съдебно-счетоводната експертиза. Осчетоводяването е извършено с цел, ответникът да извлече благоприятни за себе си
последици като получи право на данъчен кредит по ЗДДС. Затова осчетоводяването
имплицидно съдържа извънсъдебно признание на ответника за реално получаване на
стоката по фактурите и дължимост на цената по валидно възникналото
правоотношение. В тази връзка, търговецът узнава за подписване на протокола
за приемане на стоките по фактурите от негово име, най-късно в момента на
осчетоводяване на същите фактури. Противопоставянето срещу приемането,
извършено едва в хода на процеса през 2014г. е значително забавено по смисъла
на чл.301 ТЗ, изискващ незабавна реакция. Действията без представителна власт по
подписване за получаване на доставката се считат потвърдени от принципала. При
липса на доказателства за плащане, искът за стойността на цената е основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта с която са уважени
исковете.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
реализирани разноски от 1 490 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение,
които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.03.2018г., гр.д.19488/14г., СРС, 79 с-в в
частта, с която се осъжда „К.К.“ ЕООД да заплати на „Р.“ АД /R.S. A./,
Република П.на основание чл.328, ал.1 вр. чл.318 ТЗ сумата 14 986, 88 евро - неплатена
цена за извършена продажба и доставка на стоки, съгласно фактура № WD11/051164
от 28.05.2011г. за 3 679, 24 евро, фактура № WD11/051165 от 28.05.2011г. за 4 277, 30 евро и фактура № WD11/051165 от
28.05.2011г. за 7 030, 34 евро, както и
на основание чл.82 ЗЗД сумата 763 лв. - претърпени вреди от неизпълнение на
договорно задължение поради направени разноски за преводи на доказателства -
фактури, опаковъчни листове, товарителници и кореспонденция от унгарски и
английски на български език, ведно със законна лихва, считано от 11.04.2014г.
ОСЪЖДА „К.К.“ ЕООД, *** да заплати на „Р.“ АД /R.S. A./, ****** сумата 1 490 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.