О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №136
гр. Шумен, 06.03.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на
шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.Йордан Димов
2.Соня Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия Й. Димов, в. ч. гр. д. №94 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл. 121 от ГПК .
Делото е образувано по жалба на ТП на НОИ – Шумен, ЕИК-, гр. Шумен, бул. ...против определение №106/07.01.2020 г. по гр. д. № 3012/2019 г. по описа на ШРС, с което съдът е
прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - С.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ТП на НОИ –
Шумен, е потребител на електрическа енергия по см. на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и
в случая била приложима хипотезата на чл. 113 от ГПК, според която потребителя
има право да предяви иска по своя постоянен или настоящ адрес. Моли съда да
отмени обжалваното определение и да определи РС – Шумен за местнокомпетентен да
разгледа предявеният иск.
Ответната страна „Мост енерджи“ АД, гр. С., редовно уведомена, не
изразява становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна.
Производството по гр. д. №3012/2019 г. по описа на ШРС, е образувано по
искова молба на ТП на НОИ – Шумен по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Мост енерджи“ АД. С отговора на исковата молба, ответника е направил
възражение относно местната подсъдност на делото, с искане същото да бъде
изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, в чиито район се намират седалището и
адреса му на управление. С обжалваното определение, първоинстанционния съд е
уважил направеното възражение за местна неподсъдност на делото, като е прекратил производството пред себе си и е изпратил същото на СРС. В мотивите е посочено, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 105 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира така
постановеното определение за неправилно. Съгласно разпоредбата
на чл. 113 от ГПК (в сила от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на настоящ адрес – по постоянния, а съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК,
възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК, може да се
повдига и служебно от съда, до приключване на първото по делото заседание.
Следователно е налице промяна относно местната подсъдност на исковете на и
срещу потребители, доколкото след изменението на горепосочените процесуални
норми същата вече не е изборна и съдът следи служебно за спазването ѝ.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК в новата ѝ
редакция, въвеждаща специален ред относно местната подсъдност, когато ищец е
потребител. Законодателят не е дал единно определение за понятието
„потребител“, като според дефиницията му в различни нормативни актове, в него
се включват различен кръг от субекти на правото. По смисъла на Закона за защита на
потребителите (§ 13, т. 1 от ДР) потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност т.е. по смисъла на ЗЗП, качеството на потребител може да
има само физическо лице. Друго схващане за качеството потребител, е залегнало в
разпоредбата на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, приложимо и в настоящия случай (с оглед
изложените в исковата молба фактически твърдения), според която “потребител на енергийни услуги е краен
клиент, който купува енергия или природен газ и/или е ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяване с енергия или природен газ“.
В § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, се съдържа дефиницията на понятието „краен клиент“ и
това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване, като същия може да бъде, както
физическо така и юридическо лице т.е. ЗЕ
не прави разграничение между физическо и юридическо лице при определяне на
качеството „потребител“, нито обвързва това качество с извършването на търговска
или професионална дейност на ползващия услугата. Съгласно трайно установената
практика на ВКС, обективирана в О № 72/08.03.2013 г. по ч.т.д. №1143/2013г. на
ІІ ТО на ВКС; О №607/23.11.2015 г. по ч.т.д. №2314/2015 г. на І ТО на ВКС и
др., приложението на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, не е предвидена само за
потребителски спорове, произтичащи от правата уредени в ЗЗП, но намира и
приложение за „всички спорове между
потребители и доставчици на услуги.“
С оглед изложеното, ищеца има качеството на потребител на енергийни
услуги по
смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и местната подсъдност по така
предявения от него иск в защита на правата му, е уредена в разпоредбата на чл.113
от ГПК, установяваща специална местна подсъдност, поради което общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК,
респ. чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК се дерогира. Седалището на ищеца е в гр. Шумен, бул. „Симеон
Велики“ №60 и предявеният от него иск следва да се
разгледа от РС – Шумен.
Предвид всичко изложено по - горе, обжалваното определение, с което е прекратено
производството по делото пред РС - Шумен и е изпратено по подсъдност на СРС, като неправилно
следва да бъде отменено, а делото да се върне на ШРС, за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №106/07.01.2020 г. по гр.
д.№ 3012/2019 г. по описа на ШРС, с което съдът на осн. чл. 105 от ГПК, е прекратил
производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на СРС.
ВРЪЩА делото на ШРС, на същия състав, за разглеждане на
предявения иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.