Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 11521 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeн е от В.А.А. против „ЗД “Е.“ АД иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че пострадал на 02.07.2017 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Шевролет
Калос“ с рег. № *******, чиято отговорност била застрахована по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от
деликта получил телесни повреди – мозъчно сътресение, контузия и оток на шийния
отдел на гръбначния мозък, тежък вертебрален синдром в шийната област, дистална
хипестезия на двете ръце, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва твърденията, че за ищеца е
възникнало право на обезщетение; оспорва ищецът да е претърпял неимуществени
вреди; оспорва механизма на настъпване на катастрофата; оспорва размера на
иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Шевролет Калос“ с рег.
№ ******* е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответното дружество, което се потвърждава и от представената по делото справка
за публикувана информация на електронния сайт на Гаранционния фонд.
Ищецът е предявил
застрахователна претенция пред ответника на 16.07.2018г. за заплащане на
застрахователно обезщетение, но в срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответното
дружество не е уважило искането на пострадалия.
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване
на катастрофата: на 02.07.2017 г. л.а „Форд Мондео“ с рег. № *******се е движел
в посока от с.Драгичево към Владая. На 1
0000 м. преди бензиностанция „Лукойл” е спрял плътно вдясно на пътното платно,
поради технически проблем. В това време л.а „Шевролет Калос“ с рег. № *******
се движел в същата посока. Когато л.а „Шевролет Калос“ е приближил спрелия л.а
„Форд Мондео“, е започнал да се върти в
посока на часовата стрелка и със задната си лява част е нанесъл удар в задната
лява част на л.а „Форд Мондео“. Според вещото лице, причина за настъпване на
катастрофата е поведението на водача на л.а „Шевролет Калос“, който се е движел
с висока скорост върху мокро пътно платно.
Представено е Наказателно постановление №
17-4332-014812/21.07.2017г., с което на водача на л.а „Шевролет Калос“ с рег. №
******* Я.-М.Р.М. е наложена „глоба“ в размер на 200 лв., за това, че на
02.07.2017 г., поради несъобразена със
състоянието на пътя скорост, е реализирала ПТП с л.а "Форд“ с рег. № *******.
Наказващият орган е приел, че М. не е избрала скоростта на движение, съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение
и други обстоятелства, при което не е могла да спре пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението – нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е влязло в сила на 12.09.2017 г.
От заключението на медицинската експертиза,
което съдът приема, се установява, че при катастрофата ищецът е получил: кратка загуба на съзнание, описана като обърканост,
без данни за травма на главата с 15 т. по ГКС; контузия и оток в шийната
областна гръбначния стълб с тежък болков и вертебрален синдром, със сетивни
смущения в ръцете. Телесните повреди са довели до разстройство на
здравето, което е временно опасно за
живота на пострадалия. Увреждането в шийната област е получено при т.нар. „хиперекстензионен
- хиперрефлексионен“ механизъм, при който шията с нейните структури и най-вече
шийния отдел на гръбначния стълб е претърпял насилствена хиперекстензия
/разтягане/ отзад и хиперфлексия - навеждане напред, известно като т.н.
„камшичен удар“. При удара отзад на л.а „ Форд Мондео“ ищецът е получил описаното движение в шийната област,
като е възможно да е ударил и главата си. В медицинската документация е приета
диагнозата „Контузия на главата „Комоцио церебри“ /мозъчно състресение/“ на
02.07.2017 г., а по-късно на 06.07.2017 г. „Контузия и оток на шийния отдел на
гръбначния мозък“. На пострадалия е била назначена противоболкова,
противовъзпалителна, церебропротективна медикаментозна терапия, витамини и е
предписано носене на шийна яка, поради установени индиректни белези за
навяхване на шията „изгладена шийна лордоза“. Периодът на възстановяване при
травма на шията е около 10 до 14 дни, при спазване на указанията за носене на
шийна яка и приемане на назначената терапия. Оплакванията при претърпелите
такава травма в областта на шията могат да
хронифицират индивидуално за всеки пациент. Тези състояния изискват
консултации със специалисти, подходящи образни изследвания и предприемане на други
действия за лечение. Периодът за възстановяване след ЧМТ с мозъчно сътресение е
индивидуален, в зависимост от степента на тежест на увредата, който може да
продължи с месеци и години. Сегашното състояние на ищеца е с наличие на изразен
болков възбуден шиен радикулерен синдром, без отпадна неврологична
симптоматика. Налице е дискоординационен синдром - нарушено равновесие. Това
състояние изисква провеждане на съответни изследвания и консултации от
специалисти. Перспективата за в бъдеще е
индивидуална, зависи от усложненията, които са възможни след
преживяната травма. Ищецът продължава
да търпи болки и страдания с по-слаб интезитет. За установяване на претърпените от А.
неимуществени вреди по делото е разпитан св. Ч.– познат на ищеца, който
заявява, че в началото на юли 2017г. след катастрофата отишъл в дома на
пострадалия. Той лежал на леглото, имал яка на врата си и му било трудно да се
движи, да говори, да диша. Разказал му, че предната вечер една жена го блъснала
отзад, докато стоял в паркирания си автомобил встрани от пътя Перник –София. Ищецът
бил в „доста лошо състояние“. Боляла го главата, врата, болката резонирала и към
ръцете, не можел да ги движи, получавал световъртеж, гадене, не можел да излиза
от къщи. Това състояние продължило доста време. Свидетелят и още един общ техен приятел му помагали през цялото време.
Пазарували продукти, готвели, чистели, вършели домакинската работа. След
злополуката ищецът престанал да работи. Той бил
художник – занимавал се с грънчарство на свободна практика. Сега пострадалият се
пооправил, въпреки че получавал и до сега пристъпи на главоболие, гадене. Така
и не се възстановил докрай и не можел да работи.
Така събраните доказателства установяват
настъпването на всеки един от юридическите факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. От автотехническата експертиза и представеното по делото влязло в сила
наказателно постановление се установи, че водачът на л.а „Шевролет Калос“ с
рег. № ******* е виновен за настъпване на катастрофата, тъй като се е движел с
висока скорост върху мокро пътно платно. От заключението на медицинската експертиза
и показанията на св.Ч.се установи, че вследствие на катастрофата на ищеца са
причинени телесни повреди, от които е претърпял болки и страдания.
Осъществен е ФС на чл.432,
ал.1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на настъпване на произшествието
– 61 г., вида на причинените телесни повреди: кратка загуба на съзнание, описана като обърканост,
без данни за травма на главата с 15 т. по ГКС; контузия и оток в шийната областна
гръбначния стълб с тежък болков и вертебрален синдром, със сетивни смущения в
ръцете; вида на проведеното лечение - противоболкова, противовъзпалителна,
церебропротективна медикаментозна терапия, витамини и носене на шийна яка;
продължителността на възстановителния период за травмата на шията – 10-14 дни, а по отношение на мозъчното
сътресение вещото лице не е посочило конкретен период на възстановяване на
ищеца. Съдът съобрази обстоятелството, че през възстановителния период ищецът е
имал нужда от помощта на свои близки в ежедневието си и не е могъл да работи.
Наред с това съдът отчете обстоятелството, че оплакванията на ищеца от травмата в
областта на шията са хронифицирали, при него се наблюдава изразен болков
възбуден шиен радикулерен синдром, без отпадна неврологична симптоматика, и е налице
дискоординационен синдром – нарушено равновесие, които вещото лице е установило
при личен преглед на ищеца. Това състояние изисква провеждане на изследвания и
консултации от специалисти. Пострадалият продължава да търпи болки и страдания с по-слаб интезитет. Според вещото лице от медицинската експертиза, перспективата за в бъдеще е индивидуална и зависи
от евентуални усложнения, които са възможни, но в
заключението не е даден категоричен отговор на този въпрос.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 24 000 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част до пълвия предявен размер от 26
000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за
законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409
от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405, освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405,
ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на
застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищецът е отправил
застрахователна претенция до ответника на 16.07.2018 г., по която ответникът не
се е произнесъл с окончателно становище в срока, който изтича на 16.10.2018 г.,
поради което дължи законна лихва, считано от 17.10.2018 г. до окончателното
изплащане, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица в размер на 461.53 лв., съразмерно на уважената част от иска. По делото не е
разпитана свидетелката, за която е внесен депозит, поради което съдът не
присъжда разноски за свидетел. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.76 лв., съразмерно
отхвърлената част от иска.
При определяне размера на
разноските съдът уважи възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответника. Делото не представлява фактическа и
правна сложност, поради което съдът намали размера на адвокатското
възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер на адвокатско възнаграждение от 1310 лв.,
съобразно материалния интерес, и при тази стойност изчисли разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.В.О.
***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1451.08 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част на
иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.д.Е.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на В.А.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 24 000 лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания
от следните телесни повреди: кратка загуба
на съзнание, описана като обърканост, без данни за травма на главата с 15 т. по
ГКС; контузия и оток в шийната областна гръбначния стълб с тежък болков и
вертебрален синдром, със сетивни смущения в ръцете, настъпили на 02.07.2017 г., по вина на водача на л.а „Шевролет Калос“ с
рег. № ******* – Я.-М.Р.М., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 17.10.2018 г. до
окончателното изплащане, като претенцията за законна лихва в частта
за периода 17.07.2018 г. – 16.10.2018 г., като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.д.Е.” АД да заплати на В.А.А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 461.53 лв., съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.А.А. да заплати на „З.д.Е.” АД,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100.76
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.д.Е.” АД да заплати на адвокат В.В.О.,***, адрес за призоваване:
гр.София, ж.к. „Младост” 3, ******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1451.08 лв. с ДДС,
съразмерно на уважената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: