№ 10731
гр. С, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110128089 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника В. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., че дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2266.64 лв., представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с
абонатен №, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.03.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, както и сумата от 264.84 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.03.2022 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
53.42 лв. главница за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и 8.63 лв. обезщетение за
забава за периода от 31.05.2019 г. до 02.03.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия в
качеството си на общински наемател.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Н И” ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такък, който съдържа доводи
1
по основателността на предявените искове.
Ответникът признава исковете по основание и размер. В тази насока изразява
готовност за сключвяане с ищеца споразумение за разсрочено плащане на претендираните
вземания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответникът се явява лично и признава исковете.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 13489/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 2266.64 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 264.84 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 02.03.2022
г., сумата от 53.42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8.63 лв. за периода от 31.05.2019 г. до
02.03.2022 г. С възражение от 10.05.2022 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че на
адреса изключително рядко се ползва парно за отопление, поради което смята сумите за
неоснователни.
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения, касаещи стойността на доставена
от ищеца в имота на ответницата топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение. От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От приетите писмени доказателства - нотариален акт за учредяване на възмездно
право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 127, том І, рег.№ 8622,
нот.дело № 113/2018 г., съставен от нотариус Снежанка Стоянова, рег.№ 107 от РНК, се
установява, че на 14.05.2018 г. в полза на ответника е учредено вещно право на ползване
върху процесния имот.
С оглед на така установения факт, съдът приема, че между страните е възникнало
2
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия в жилище, представляващо
апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.С бл..., отчитан под аб.№, доколкото ответникът е
лице, в полза на което собственикът е учредил вещно право на ползване. В тази насока
следва да се отбележи, че предвид правната природа на правото на ползване, което
изключва две от правомощията на собственика, а именно на владение и плодоползване,
които се упражняват от ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за
възникналите в тази връзка задължения /вкл. и за използвана топлинна енергия, която се
свързва с владението на имота/. В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател,
в качеството им на потребители на топлоенергия по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, респ.
чл.153 от ЗЕ, пасивно легитимиран да отговаря по иска за доставена, но незаплатена
топлинна енергия, е ползвателя на имота. За пълнота на изложението следва да се отбележи
и че по делото липсват доказателства за наличие на изключението по т.1 от ТР 2/2017 г. на
ОСГКВКС, а именно да е налице сключен договор между собственика на имота и ищцовото
дружество. Действително, по делото е представена молба-декларация за разкриване на
партида за доставка в процеснаи имот на топлинна енергия, подадена от В. Кирилов В.ов, но
това лице е предходен собственик, съобразно заявеното от самия ответник в о.с.з., поради
което не може да се ангажира отговорността му за начислените задължения за доставена в
него топлинна енергия.
По така изложените съображения съдът приема, че страните са обвързани от валидно
възникнало по силата на закона облигационно правоотношение, чието съдържание е
установено в представените от ищеца Общи условия, одобрени и публикувани по
съответния ред, предвиден в чл.150 от ЗЕ.
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете,
което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира исковете за
основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, като на
основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
За пълнота на изложението следва единствено да се отбележи, че самият ответник в
о.с.з. заявява, че при изясняване на начина, по който се е формирало задължението му, е
установил, че ноговата съпруга, която също живее в процесния имот, е използва топлинна
енергия за отопление на максимална мощност. С оглед на това той не е възразил и срещу
изравнителните сметки, изготвени след реален отчет на уредите за дялово разпределение в
имота.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в
исковата молба. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди
това заповедно такова. След запознаване с приложените към двете дела платежни
документи, съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноски от 390.67 лв., от които
3
240.67 лв. за заплатена държавна такса и 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, отчитайки
действителната фактическа и правна сложност на делото, процесуалното поведение на
ответника, обема събран доказателствен материал и броя проведени съдебни заседания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. К., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.С бл...., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, следните суми: сумата от 2266.64 лв.,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 13489/2022 г. по описа на СРС – 15.03.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, както и сумата от 264.84 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.03.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. К., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.С бл...., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, следните суми за дялово разпределение в имот,
отчитан под абонатен №: главница от 53.42 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 13489/2022 г. по описа на СРС – 15.03.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото и 8.63 лв. обезщетение за забава за периода от
31.05.2019 г. до 02.03.2022 г.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплати на “Т - С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от
Александър лександров, сумата от 390.67 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 13489/2022 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н И“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 13489/2022 г. по описа на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4