№ 672
гр. Перник, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720101293 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „ЛМ СПЕД" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя Лъчезар Стефчов Стоянов, ЕГН
**********, чрез адв. А. А. от Адвокатско дружество „А. и Вълканов“, със съдебен адрес:
*** против административен акт, обективиран в писмо с изх. № ПО-02-11289- 12/05.10.2022
г. на Директора на ОД" Земеделие" - Перник, с който на „ЛМ СПЕД" ООД е определен като
дължим наем по чл. 56д, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ за периода от
09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в размер на 74 404,57 лв., след като с Решение № 431/15.03.2024
г. по адм.д. № 96/2024 г. на Административен съд - Перник е обезсилено Решение №
1034/23.10.2023 г. постановено по гр.д. № 5618/2022 г. на Районен съд - Перник и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с мотивите на решението.
В жалбата се твърди, че писмо с изх. № ПО -02-11289-12/05.10.2022 г. на директора на
ОД „Земеделие“-Перник представлява индивидуален административен акт, издаден в хода
на образувана преписка по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ за закупуване на поземлен имот с
идентификатор *** с площ 10026 кв. м., по КККР на гр. Перник, общ. Перник, тъй като
пряко засяга интересите на дружеството-жалбоподател, доколкото в негова тежест се
възлагат задължения.
Излагат се доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен –
1
постановен при липса на компетентност, при съществени нарушения на административно-
производствените правила, при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и
поради несъответствие с целта на закона.
Излага се, че на 07.10.2020 г. съгласно договор за покупко-продажба, обективиран във
формата на нотариален акт, сключен между ЗКПУ „ЕДИНСТВО-92", с ЕИК *** като
Продавач и „ЛМ СПЕД" ООД , ЕИК *** като Купувач, „ЛМ СПЕД" ООД закупило СГРАДА
с идентификатор ***, СГРАДА с идентификатор ***, СГРАДА с идентификатор ***,
СГРАДА с идентификатор *** и СГРАДА с идентификатор ***, заедно със съответното
право на строеж върху дворното място, върху което са построени сградите.
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците на сгради и на съоражения от имуществото на
прекратените организации по § 12 пт ПЗР на ЗСПЗЗ дължат суми за ползването на земята до
придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи, като
съгласно чл. 27а, ал. 3 от ЗСПЗЗ лицата, придобили право на собственост върху сградите и
съораженията след 9.02.2011 г. дължат сумите за ползване на земята от датата на
придобиване на сградите или съоръженията. С оглед посоченото жалбоподателят счита, че
за ползването на земята за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г., в който „ЛМ СПЕД" ООД
не е било собственик на сградите, не дължи суми за наем. Навежда довод, че липсва яснота
как е определено задължението за наем за този период в посочения размер. Прави
възражение за погасяване по давност на претендирания наем.
Искането до съда е да отмени като незаконосъобразен административен акт,
обективиран в писмо с изх. №ПО -02-1289-12/05.10.2022г. на директора на ОД" Земеделие" -
Перник, с който на „ЛМ СПЕД" ООД е определено задължение като наем по чл.56д, ал. 6 от
Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. сума в размер
на 74 404,57 лв.
Ответникът по жалбата – Директора на ОД „Земеделие“, с отговор с вх.рег. №
375/09.01.2023 г. е представил пълната административна преписка. Оспорва жалбата като
недопустима като излага съображения, че оспореното писмо не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Сочи, че същото е част от
кореспонденция с управителя на дружеството-жалбоподател по преписка по реда на чл. 27,
ал. 6 от ЗСПЗЗ за закупуване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Перник, производството по която приключва със сключван на договор за покупко-продажба,
който не подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното счита, че същото попада в
икзлючението, посочено в чл. 21, ал. 5 АПК. Излага доводи за неоснователност на жалбата.
Сочи, че законодателят е предвидил в кои случаи и срокове следва да бъдат платени сумите
за ползване на земята и заплащането им представлява предпоставка за издаване на крайния
акт, финализиращ процедурата по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Отбелязва, че съгласно чл. 56д, ал. 6
от ППЗСПЗЗ размерът на дължимите суми по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ се определя
като произведение от цената на имот, определена по чл. 90 ППЗДС и броя на месеците за
времето от настъпването на дължимостта на сумите съгласно чл. 27а ЗСПЗЗ до датата на
разпореждане със сградите/съоръженията, разделено на 240, като сумите за ползване на
2
имота се заплащат в левове. Въз основа на представената пазарна оценка от инж. Ц. и при
спазване на правните изисквания на закона е изчислен дължимият наем за посочения период.
Оспорва възражението за погасяване на вземането по давност, като сочи, че се касае за сума,
която се заплаща еднократно и началният момент на давността от изискуемостта на
вземането.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя моли жалбата да
бъде уважена.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на
жалбата.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт № 93, том I, рег. № 2088, нот. дело № 51/2012 г. от 12.09.2012
г. ЗКПУ „Единство – 92“ е призната за собственик по давност на пет сгради с поземлен имот
с идентификатор *** по КККР на гр. Перник /съставляващи имущество на прекратено
ТКЗС-кв. Църква/.
От нотариален акт № 95, том I, рег. № 2131, нот.дело 91/2020 г. от 07.10.2020 г. се
установява, че ЗКПУ „Единство – 92“ е продало СГРАДА с идентификатор ***, СГРАДА с
идентификатор ***, СГРАДА с идентификатор ***, СГРАДА с идентификатор *** и
СГРАДА с идентификатор *** на трето лице „ЛМ Спед“ ООД – като е налице промяна в
идентификатора на поземления имот, където се намират сградите, като същият е *** по
КККР на гр. Перник.
Със заявление вх. № ПО-02-11289/26.10.2020 г. „ЛМ Спед“ ООД е направило искане за
закупуване на поземлен имот с идентификатор *** – частна държавна собственост с площ
от 10026 кв.м., който терен е прилежаща площ към петте сгради, описани в цитираните
нотариални актове.
С писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник
е определен дължим наем по реда на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до
07.10.2020 г. в размер на 60 954.36 лева.
По подадена жалба от ЗКПУ „Единство-92“ с решение № 260000/08.12.2021 г. по
адм.д. № 5/2021 г. на РС-Перник е отменен индивидуален административен акт, обективиран
в писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник, и
преписката е върната за ново разглеждане в отменената част, потвърдено с решение №
63/03.05.2022 г. по к.адм.д. № 136/2022 г. на АС-Перник.
С решение 1/03.09.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник е спряно
административното производство по закупуване на земя, частна държавна собственост с
площ от 10026 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор ***, който терен е
прилежаща площ към сгради с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***, възбоновено с
решение № 2/01.06.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Перник.
3
С възлагателно писмо с изх. № ПО-02-1128911/03.08.2022 г. е възложено на А. Ц. като
независим оценител на недвижими имоти изготвянето на пазарна оценка на имот с № *** с
площ 10026 кв.м. и е изготвен оценителски доклад, съгласно който крайната пазарна
стойност на ПИ *** по КК на гр. Перник без построените в него сгради с площ 10026 кв.м. е
154 029 лв.
На последно място по делото е изготвена и приета съдебно оценителна експертиза и
допълнителна съдебно оценителна експертиза. Съгласно същите към м. 09. 2021 г. пазарната
оценка на поземлен имот с идентификатор № *** възлиза на 101 470 лева. В тази връзка
наемът на същия за периода от 09.02.2011 г. до 06.10.2017 г. възлиза на 33 781.05 лева, а за
периода от 07.10.2017 г. до 07.10.2020 г. на 15 220.50 лева.
С писмо с изх. № ПО-02-11289-12/05.10.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ –
Перник, получено на 10.10.2022 г., „ЛМ СПЕД“ ООД е уведомен, че във връзка с
образуваната преписка по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ за закупуване на имот с
идентификатор *** с площ 10026 кв.м. по КККР на гр. Перник, в ОД „Земеделие“-Перник е
представен оценителски доклад за пазарна оценка на недвижим имот за изчисляване на
дължимата сума по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, въз основа на който дължимият наем е
изчислен по реда на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПП за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в
размер на 74 404,57 лв.
По делото е прието заключение на вещото лице Я. А. по допусната съдебно-
оценителна експертиза, съгласно което пазарната стойност без ДДС на имота е 93840,00 лв.
Прието е и заключение на вещите лица Ц., А. и А. по извършена тройна съдебно-
счетоводна експертиза, според което пазарната стойност на поземлен имот *** по КККР на
гр. Перник с площ 10026 кв.м. към 07.10.2020 г. е 92670 лв. Спред заключението размерът на
дължимите суми, определени по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, за периода от 09.02.2011 г. до
07.10.2020 г. по ПС 92670 лв. е 44777,63 лв., от който 40 118,39 лв. за периода от 09.02.2011 г.
до 05.10.2019 г. и 4659,24 лв. за периода от 06.10.2019 г. до 07.10.2020 г., а размерът на
дължимите суми, определен по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до
07.10.2020 г., изчислен по данъчна оценка 152 026,20 лв. е 73 458,22 лв., от които: 65814,68
лв. за периода от 09.02.2011 г. до 05.10.2019 г. и 7643,54 лв. за периода от 06.10.2019 г. до
07.10.2020 г.
Съдът, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
По възражението на ответника за недопустимост на жалбата, съдът намира следното:
Видно от съдържанието на процесното писмо на директора на ОД „Земеделие“ –
Перник, същото съдържа разпореждане за заплащане от жалбоподателя в полза на МЗХГ на
сумата в размер на 74404,57 лева – наем за поземлен имот с идентификатор *** с площ от
10026 кв.м. по КККР на гр. Перник, общ. Перник за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г.,
начислен на основание § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Доколкото издаденото от директора на
4
ОД „Земеделие“-Перник писмо представлява изрично волеизявление на административен
орган, с което се създават задължения за конкретен адресат и се засягат негови права и
интереси, същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 АПК.
Съдът е запознат с цитираната от ответника практика в определение №
1126/20.07.2022 г. по к.ч.а.д. № 695/2022 г. на Административен съд – Пазарджик, но споделя
практиката, застъпена с Решение № 69/03.05.2022 г. по к.адм.д. 136/2022 г. на
Административен съд – Перник, в което е прието, че писмо с аналогично съдържание на
оспореното, издадено в процедура по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, носи белезите на индивидуален
адмнистративен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК.
С оглед изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена
от лице с активна процесуална легитимация в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 27а от ЗСПЗЗ собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото
на прекратените организации по § 12 от ПЗР /в случая ТКЗС/ дължат суми за ползването на
земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи.
Лицата, придобили право на собственост върху сградите и съоръженията по ал. 1 до
09.02.2011 г., дължат сумите за ползване на земята след тази дата. При разпореждане със
собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за платени
суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията. От
своя страна § 16 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците на сгради и на
съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР, придобити след
влизането в сила на този закон, при подаване на заявление за придобиване на право на
собственост върху застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията
представят документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума за ползване на земята
до датата на разпореждането със сградите или съоръженията.
Според чл. 56д от ППЗСПЗЗ директорът на областната дирекция „Земеделие" е сред
лицата, които издават заповед за продажба на имотите, когато преписката отговаря на
изискванията на ЗСПЗЗ и правилника. В тази връзка и Областната дирекция "Земеделие"
писмено уведомява заявителя по преписката по реда на ГПК за стойността на имота,
размера на дължимите данъци, такси, разноски и други плащания, сроковете за плащане и за
сключване на договора и последиците при неспазването им. Съгласно ал. 6 на същия текст
размерът на дължимите суми по § 16 от ПЗР на ЗИД към ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) се
определя като произведение от цената на имота, определена по чл. 90 от ППЗДС, и броя на
месеците за времето от настъпването на дължимостта на сумите съгласно чл. 27а от
ЗСПЗЗ до датата на разпореждане със сградите/съоръженията, разделено на 240. От своя
страна съгласно чл. 90 от ППЗДС при продажба на земя - частна държавна собственост, на
лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея,
цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-
5
ниска от данъчната оценка на имота.
В настоящия случай се касае за хипотеза, попадаща под описаната по-горе нормативна
уредба, доколкото жалбоподателят е придобил сгради /видно от посочения по-горе
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти/, изградени върху земя частна
държавна собственост и е предприел действия по закупуването й. За придобиване на същата
обаче директорът на областната дирекция „Земеделие" е изискал заплащане цената на
ползване на земята в периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. /датата на нотариалния акт за
продажба/ - в размер на 74 404,57 лева.
В оспорения индивидуален административен акт, обективиран в процесното писмо,
липсват мотиви за начина на определяне на размера на наема, както относно основата за
изчисляване на претендираната сума, така и относно размера й. В писмото е посочено
единствено, че цената е определена въз основа на пазарната стойност на имота, установена
чрез оценителски доклад.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването
му – чл. 170, ал. 1 АПК, което му е указано с доклада по делото.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, че когато административният акт се издава в писмена
форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното
неизлагане към административния акт, съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта, като в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по дело № ТР-4/2002 г. А съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975
година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно
до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка. В случая това е сторено от административния орган едва с отговора
по депозираната жалба в указания от съда срок за становище при първоначалното
разглеждане на делото и не може да санира незаконосъобразността на оспорения акт.
Липсата на фактически основания за издаване на акта мотивира настоящия съдебен
състав да приеме, че оспорваният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от
АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 35 от АПК.
Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са
тези, посочени от органа като основание за издаването. Съдът преценява
законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в
него фактически основания за издаването му /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, като проверява дали
те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на
правна норма разпоредените правни последици, т.е. законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не
може да допълва или заменя. Това са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е счел, че са налице материалноправните предпоставки за
6
упражняване на предоставената му от закона компетентност – в случая да определи размера
на съответното задължение. Нарушаването на императивното изискване за форма на акта
по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна.
На основание гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че преписката
следва да се върне на ОД „Земеделие“ гр. Перник за законосъобразно и мотивирано
определяне на дължимата от жалбоподателя сума за ползване на земята.
По разноските:
Искания за разноски са заявили и двете страни, но предвид изхода на делото такива се
дължат само на жалбоподателя. Видно от представен списък в настоящото производство /л.
21/ същият претендира разноски в размер на 1200 лева адвокатски хонорар и 50 лева
разноски за съдебна експертиза. Същите са действително извършени, видно от приложените
по делото платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие, поради което
следва да бъдат присъдени изцяло.
Съгласно Решение № 431/15.03.2024 г. по адм.д. 96/2024 г. на Административен съд –
Перник настоящата инстанция следва да се произнесе по въпроса за сторените разноски по
делото. С оглед изложеното, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноските,
извършени при първоначалното разглеждане на делото в размер на 1200,00 лв. – адвокатско
възнаграждение за производството пред първата инстанция, и 1200,00 лв. – за касационното
производство, както и 50,00 лв. – държавна такса, съгласно списъците, приложени на л. 236
от адм.д. № 5618/2022 г. на РС-Перник и л. 17 от кад № 96/2024 г. на Административен съд-
Перник.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ индивидуален административен акт, обективиран в писмо с изх. № ПО-02-
11289- 12/05.10.2022 г. на Директора на ОД" Земеделие" - Перник, с който на „ЛМ СПЕД"
ООД е определен като дължим наем по чл. 56д, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ
за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. в размер на 74 404,57 лв., като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката за ново разглеждане и законосъобразно и мотивирано определяне
на дължимата сума за ползване на земя с идентификатор *** с площ от 10026 кв.м. по КККР
на гр. Перник, общ. Перник в съответствие с мотивната част на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА ОД „Земеделие“ – Перник ДА ЗАПЛАТИ на „ЛМ СПЕД" ООД сумата
3700,00 лв. /три хиляди и седемстотин лева/ - разноски за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7
8