№ 18008
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110128164 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от К.Ч. и Б.В.- изпълнителни директори,
чрез пълномощника адв. Т. М., със съдебен адрес ... против ..., БУЛСТАТ ..., с адрес ...,
представлявана от Й.Ф.- кмет, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 659,96 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 15.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие- ПТП, изразяващо се
попадане в необезопасена, неосигурена и несигнализирана шахта на пътното платно, в
причинна връзка с което са причинени щети по задна дясна гума на застрахования лек
автомобил марка и модел „Порше Панамера“, рег. № ..., за които към датата на ПТП-
15.11.2020 г., имало валидна сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество, обективирана в застрахователна полица № 440120213056961. Поддържа, че
щетите са на стойност 531,20 лв., като в този размер е изплатил застрахователно
обезщетение по образувана при него Щета № 44012132031547, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, както и за платени разноски за пътна помощ
в размер на 113,76 лв. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Следователно виновен за
настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и
ремонтира общинските пътища, какъвто е пътят на ул. „Симеон Радев“ в гр. София, кв.
Бояна, до „Бар и грил Зеро“. Поддържа, че и след покана ответникът не е заплатил
дължимата сума, поради което претендира изплащането й в пълен размер. Моли за
уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото. Моли за допускането на САТЕ, която да даде отговор на поставените в
исковата молба въпроси. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на
призоваване, а именно- Е. С. Г., ЕГН **********. В условията на евентуалност моли да бъде
1
допусната ССчЕ за установяване на обстоятелството около плащането на застрахователно
обезщетение от ищеца по процесните фактури.
В открито съдебно заседание от 28.09.2021 г. пълномощникът на ищеца поддържа
исковата молба, като представя в заверен препис два броя платежни документи за
извършени плащания по процесните фактури и моли същите да бъдат приети като писмени
доказателство по делото. Не прави нови доказателствени искания.
В открито съдебно заседание от 11.11.2021 г. пълномощникът на ищеца представя
списък-извлечение от партидата на застрахователната полица, номерата на платежното и
кога е внесена съответната сума.
С молба от 19114/02.02.2022 г. пълномощникът на ищцовото дружество моли да бъде
даден ход на делото в негово отсъствие, като моли заключението на вещото лице по ССчЕ
да бъде прието по делото. Представя списък по чл. 80 ГПК. Счита за доказана исковата
претенция, като изразява становище по същество.
С молба от 19113/02.02.2022 г. пълномощникът на ищцовото дружество моли да му
бъде възстановен депозитът за разпит на свидетел в размер на 20 лв., доколкото свидетелят
не е поискал изплащането на внесения депозит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва възникването на валидно застрахователно
правоотношение предвид липсата на двустранно подписана полица, както и на
доказателства за плащане на премията. Счита, че не са налице доказателства за действително
изплащане на застрахователно обезщетение в претендирания размер. Твърди, че
представеното уведомление до застрахователя за настъпване на застрахователно събитие не
се ползва с материална доказателствена сила по отношение на отразения механизъм на
ПТП, като липсвали доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието и че същото е настъпило в причинна връзка с дупка на пътното платно,
както и не бил изготвен протокол за ПТП по образец на Наредба № Iз-41/21.01.2009 г.
Оспорва наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно за
движение. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Навежда възражение за
съпричиняване, тъй като застрахованият водач на МПС не е управлявал автомобила със
съобразена с пътните условия скорост, поради което с поведението си е станал причина за
ПТП, евентуално е допринесъл за настъпване на вредите. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба възразява срещу искането за допускане на САТЕ и
ССчЕ, както и на свидетеля Е. Г., тъй като последният бил заинтересовано лице. Право
искане ищецът да бъде задължен да представи подписана застрахователна полица и общи
условия към нея в оригинал. Моли ищецът да бъде задължен да представи фактурите за
закупуване на точния модел гума и за монтирането й, както и платежно нареждане, от което
да е видно заплащането на застрахователното обезщетение.
В открито съдебно заседание от 28.09.2021 г. пълномощникът на ответника отговора
на исковата молба, като моли да бъде допълнен докладът с възражението, че ищецът не е
представил доказателства за заплатена застрахователна премия от страна на застрахованото
лице, като моли такива документи да бъдат изискани от ищеца по чл. 190 ГПК.
В открито съдебно заседание от 11.11.2021 г. пълномощникът на ответника излага
становище, че представенето от ищеца на списък- извлечение от партидата на
застрахователната полица не представлява изпълнение на указанието на съда. Посочва, че,
ако същото бъде прието на писмено доказателство, следва да се вземе предвид, че при
плащане на последната вноска има разлика от повече от 16 дни между падежа и датата на
внасянето й, с оглед което застрахователният договор следва да се счете за прекратен.
Възразява срещу искането за назначаване на ССчЕ.
В открито съдебно заседание от 03.02.2022 г. пълномощникът на ответника моли да
се приеме заключението на вещото лице по ССчЕ. Не прави нови доказателствени искания.
Сочи, че ищцовото дружество е изплатило застрахователното обезщетение, без да бъде
2
изплатена застрахователната премия в цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти- в
случая, че е налице съпричиняване.
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от
28.09.2021 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
15.11.2020 г. процесният автомобил е претърпял ПТП, което е настъпило в рамките на
общинската пътна мрежа на територията на ....
От приложената по делото комбинирана застрахователна полица № 440120213056961
се установява, че между ищецът и .. е възникнало застрахователно правоотношение за лек
автомобил марка и модел „Порше Панамера“, рег. № ..., със срок на действие от 28.05.2020
г. до 27.05.2021 г. Съгласно договора общо дължимата премия е уговорена в размер от
7410,25 лв., платима на четири броя вноски, както следва- първа вноска в размер на 1889,62
лв. с дата на падеж- 27.05.2020 г.; втора вноска в размер на 1889,61 лв. с дата на падеж-
27.08.2020 г.; трета вноска в размер на 1889,61 лв. с дата на падеж- 27.11.2020 г.; четвърта
вноска в размер на 1889,61 лв. с дата на падеж- 27.02.2021 г. В полицата е изрично
посочено, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на 15-дневен срок от
датата на падежа на разсрочената вноска.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От се
установява надлежно плащане на цялата застрахователна премия от ... Установява се, че
премията е платена на четири вноски, както следва- сумата от 1889,62 лв. на 21.05.2020 г. по
банков път; сумата от 1889,61 лв. на 02.09.2020 г. по банков път; сумата от 1889,61 лв. на
05.11.2020 г. по банков път; сумата от 1889,61 лв. на 12.02.2021 г. по банков път. От
изложеното съдът счита, че застрахователната премия е надлежно платена, като единствено
по втората вноска е имало забава, което без значение, тъй като същата не надхвърля 15-
дневния срок, предвиден в договора и КЗ.
На 16.11.2020 г. ... депозира Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“
пред ... за изплащане на застрахователно обезщетение. В същото е посочено,че по време на
движение лек автомобил марка и модел „Порше Панамера“, рег. № ..., попада в
необезопасена дупка, вследствие на което е причинена щета, изразяваща се в увреждане на
задна дясна гума. Въз основа на заявлението пред застрахователя е образувана щета №
44012132031547. С ликвидационен акт по същата е прието, че стойността на причинените
вреди е в размер на 531,20 лв., като сумата е изплатена с нареждане за групово плащане за
3
сумата от 39465,99 лв.
Видно от приложената и приета по делото регресна покана, изпратена от ищеца до
ответника по щета № 44012132031547, е отправено искане за изплащане на регресна
претенция в размер на 546,20 лв., от които сумата от 531,20 лв., представляваща
изплатеното от застрахователя обезщетение, и сумата от 15 лв., представляваща
ликвидационни разноски. От своя страна, ответникът е отказал да уважи регресната
претенция на ищеца, като е счел същата за неоснователна и недоказана.
По делото бяха изслушани и приети свидетелски показания на Е. С. Г., в качеството
му на водач на увреденото МПС към датата на ПТП, които съдът кредитира като обективни
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съгласно показанията свидетелят е
управлявал лекия автомобил с позволената от закона скорост- около 30-40 км/ч, като се е
движел от околовръстното шосе в посока кв. Бояна. Установява се, че вследствие на
преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно е спукал задна
гума. Пътното препятствие е било с приблизителни размери от 50 см широчина, 20 см
дълбочина и 20 см дължина. Въпреки че свидетелят не указва конкретна дата и улица на
случване на процесното ПТП, съдът счита показанията му са достоверни, доколкото в
уведомлението за щета фигурира неговото име като водач на увреденото МПС и има данни
за датата и мястото на настъпване на застрахователния риск.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Същото потвърждава описания в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
ПТП, а именно преминаване на превозното средство през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно. От заключението се доказва, че всички увреждания по МПС
„Порше Панамера“, рег. № ..., отразени в описа на застрахователя се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата
стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 677,54 лв., а обичайните разноски са в
размер на 15 лв. От изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание от 28.09.2021 г.
се установява, че при движение с 50 км/ч и дълбочина на дупката около 7 см би се увредила
гумата по начина, описан от ищеца. Тъй като гумата в случая е нископрофилна, се приема,
че дори при движение с по-ниска скорост- от 30-40 км/ч и дупка от 7 см., ще се получи
същото увреждане, като има значение дали дупката е остри ръбове или заоблена, но при
всички случаи ще доведе до скъсване на гумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените от ...
против ... по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 49 ЗЗД за основателни предвид следните съображения.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане, съгласно чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество и лизингодателя на
увредения автомобил марка и модел „Порше Панамера“, рег. № ...- ... е била налице
договорна обвързаност към датата на твърдяното пътно-транспортно произшествие-
15.11.2020 г., основана на договор за застраховка „Каско“, чийто срок на действие е в
периода от 28.05.2020 г. до 27.05.2021 г. По делото е приет като писмено доказателство
писмен договор под формата на застрахователна полица, удостоверяващ наличието на
горепосоченото облигационно правоотношение. От писмените доказателства се установява,
че е надлежно заплатена застрахователната премия. Ето защо съдът приема, че към датата на
4
настъпване на застрахователното събитие между ищеца и .. е имало валидно
застрахователно правоотношение и са неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ..., че договорът не е влязъл в сила.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, както и от
приетото по делото заключение по съдебната автотехническа експертиза, което е
компетентно изготвено и неоспорено от страните, настоящият съдебен състав приема за
установено, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие- на
15.11.2020 г., в гр. София, кв. Бояна, ул. „Симеон Радев“, до „Бар и грил Зеро“, водачът на
увреденото МПС е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. От заключението на
САТЕ се установява, че щетите, нанесени при ПТП на процесния лек автомобил
представляват увреждане на задна дясна гума.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Въпросният пътен участък е
собственост на ... съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.
Общината, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да управлява имоти и вещи - общинска
собственост, в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от ЗП, общината е длъжна да осъществи
ремонта и поддържането на общинските пътища и да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението,
съобразно чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.11.2020 г., процесният
автомобил е попаднал в необезопасена дупка, намираща се в границите на .... Отговорността
на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието-
бездействието на длъжностни лица, на които общината е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения и причинените вреди, която връзка се установява от
приетото по делото заключение на САТЕ и при липса на събрани доказателства в различна
насока. В този смисъл общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
На следващо място е неоснователно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди (или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие).
В конкретния случай, по делото не са налице каквито и да било доказателства, от
които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем. По довода на ответника, че водачът на автомобила
не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че
именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените
от него обстоятелства, като в настоящия случай липсват данни за такова поведение на
водача. Следва да се има предвид и отговорът на вещото лице, даден в проведеното съдебно
заседание по делото на 28.09.2021 г., че увреждането на процесното МПС е възможно да се
получи при скорост над 30-40 км/ч и големина на дупката около 7 см, като обаче биха били
налице по-сериозни увреждания, в случай че дупката е над 10 см, а следователно и при по-
висока скорост на движение. В настоящото дело обаче няма данни за увреждане на
джантата, тоест следва да се приеме, че водачът на увреденото МПС е карал със съобразена
скорост.
От кредитираното експертно заключение по САТЕ, стойността, необходима за
5
възстановяване на лек автомобил марка и модел „Порше Панамера“, рег. № ..., изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 677,54 лв., като обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15 лв.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено вследствие на
необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в ..., от което ПТП са
настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от ищцовото дружество, то на
основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу ... за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза, доколкото
стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП надхвърля
размера на платеното от ищеца обезщетение, то предявеният иск се явява доказан в пълен
размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищецът е сторил разноски общо в
размер на 750 лв., от които 50 лв.- платена държавна такса, 300 лв.- адвокатско
възнаграждение, 200 лв.- депозит за вещо лице по САТЕ, и 200 лв.- депозит за вещо лице по
ССчЕ.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., БУЛСТАТ ..., с адрес: ..., представлявана от Й.Ф.- кмет, да заплати на
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от К.Ч. и Б.В.-
изпълнителни директори, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, сумата от 659,96 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
15.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба- 20.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ..., БУЛСТАТ ..., с адрес: ..., представлявана от Й.Ф.- кмет, да заплати на
..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от К.Ч. и Б.В.-
изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал 8 ГПК сумата от 750 лв.,
представляваща сторените разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6