№ 60
гр. Шумен, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20233600900052 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Многопрофилна
болница за активно лечение – Шумен“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „...., № 63, представлявано от изп. директор д-р Д.Г.К. против
Национална здравноосигурителна каса, Булстат *********, гр. София, ул. „...., № 1,
представлявана от вр. и. д. управител д-р Й.В.П., чрез М.Г.М. - директор на Районна
здравноосигурителна каса – Шумен, ЕИК 1218582201641 със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „...., № 102. Ищецът твърди, че между страните са сключени
Договор № 270305/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
Допълнително споразумение № 24/21.02.2019 г. към него; Договор № 270 667/25.05.2018 г. за
оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури и Допълнително споразумение №
23/21.02.2019 г. към него; по Договор № 270666/ 25.05.2018 г. за оказване на болнична
помощ по клинични процедури и Допълнително споразумение № 16/21.02.2019 г. към него.
Въз основа на договорите и допълнително сключените анекси към тях, ответникът е
възложил, а ищецът се е задължил да оказва на здравноосигурените лица болнична
медицинска помощ и медицинска помощ по амбулаторни и клинични процедури.
Ответникът е имал задължението да заплаща уговорените с договорите медицински
дейности. Въпреки това част от лечебната дейност на обща стойност 39 659 лв., извършена
съответно по: 1) клинични пътеки през м. април 2018 г. и месеците април и юли 2019 г. на
обща стойност 37 099 лв.; 2) амбулаторни процедури през месеците април и юли 2019 г. на
обща стойност 700 лв. и 3) клинични процедури през месец април 2019 г. на обща стойност
1 860 лв., обозначена като „надлимитна“ не е била заплатена от ответника. Според ищеца
въвеждането на стойности, в рамките на които ответника да заплаща, извършваната
1
медицинска дейност е в противоречие с чл.35 от ЗЗО, както и на разпоредба от
Конституцията на РБ – чл.28 и чл.52. С оглед на това всички клаузи от процесните договори,
които въвеждат лимити за заплащане на оказаната от лечебното заведение болнична помощ
на здравноосигурените лица са нищожни поради противоречието им със закона. Ищецът
претендира ответника да бъде осъден да му заплати сума в общ размер 39 659 лв.,
представляващи стойността на извършена от ищеца но незаплатена от ответника лечебна
дейност по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури по Договор №
270305/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Допълнително
споразумение № 24/21.02.2019 г. към него; по Договор № 270667/25.05.2018 г. за оказване на
болнична помощ по амбулаторни процедури и Допълнително споразумение № 23/
21.02.2019 г. към него; по Договор № 270666/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по
клинични процедури и Допълнително споразумение № 16/21.02.2019 г. към него, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и направените съдебни и деловодни разноски. При условията на евентуалност,
ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати горепосочената сума, с която
неоснователно се е обогатил.
Ответникът счита иска за недопустим, а ако съдът приеме искът за допустим, същият
е неоснователен. Незаплатената от него лечебна дейност не е договорена в договорите и
сключените към тях допълнителни споразумения. Ищецът не е провел нормативно
установената процедура за заявяване на извършената от него недоговорена дейност в
уговорените между страните срокове и тя не е отчетена по надлежния ред, предвиден в НРД
за МД 2018 г. и в сключените между страните индивидуални договори. Коригирането на
месечните стойности за извършените в съответния месец дейности е възможно само в
рамките на посочените срокове. С подписването на договорите, ищецът се е съгласил да
спазва определени стойности за осъществяваната от него лечебна дейност. Съгл. чл.20а, ал.2
от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени само по взаимно съгласие на страните или на
основанията, предвидени в закона. С оглед на това ответникът счита, че претендираното от
ищеца вземане е недължимо. Неоснователен е и предявения в условие на евентуалност иск
за неоснователно обогатяване. Ищецът не е изложил твърдения относно наличието на
предпоставки на неоснователно обогатяване, посочени в чл.55 от ЗЗД.
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло исковата си
претенция и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на допълнителна искова молба, ответникът поддържа направените от него
възражения с отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното:
На 25.05.2018 г. между ответника НЗОК гр. София от една страна в качеството му на
възложител и ищеца „МБАЛ – Шумен“ АД от друга страна като изпълнител е сключен
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270305/25.05.2018 г. В чл.1
от договора подробно е описан обема на договорената за изпълнение болнична помощ с
2
изброяване на клиничните пътеки (КП). С чл. 20, ал.1 от договора са уговорени цените на
КП. Съгласно чл.31, ал.1 от договора ищецът е бил задължен ежедневно да отчита по
електронен път в утвърдени от ответника формати извършената медицинска дейност.
Договорът е със срок на действие за срока на действие на Националния рамков договор за
медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г., обн., ДВ, бр.28 от 29.03.2018 г., в сила
от 1.04.2018 г., изм. и доп., бр.34 от 20.04.2018 г., в сила от 1.04.2018 г., бр.4 от 11.01.2019 г.,
в сила от 1.01.2019 г., бр.15 от 19.02.2019 г., в сила от 1.02.2019 г., бр. 51 от 28.06.2019 г.,
отм., бр. 7 от 24.01.2020 г., в сила от 1.01.2020 г. (НРД 2018 г.) – чл.62 от договора.
След сключването на договора между страните е сключен допълнително
споразумение към него – допълнително споразумение № 44 от 21.02. 2019 г. В него са
направени промени в обема на осъществяваната от изпълнителя болнична дейност, в реда по
който я предоставя, цените на болничната помощ, условията и сроковете за отчитането и
заплащането й. Споразумението влиза в сила от 01.01.2019 г. - § 9 от споразумението.
Между страните е сключен и договор за извършване на клинични процедури №
270666 от 25.05.2018 г. В чл.1 от договора подробно са описани вида на договорената за
изпълнение медицинска помощ, която ответника в качеството на възложител е възложил на
ищеца за изпълнение в качеството му на изпълнител. В чл.16 от договора са посочени
уговорените между страните цени на клиничните процедури. Съгласно чл.22 от договора,
ищецът е длъжен ежедневно да подава файлове по електронен път в утвърдени от НЗОК
формуляри за извършената през съответното денонощие медицинска дейност. Договорът е
със срок на действие за срока на действие на Националния рамков договор за медицински
дейности за 2018 г. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД –
чл.47 от договора. В съответствие с § 4 от Националния рамков договор за медицински
дейности за 2018 г., договорът влиза в сила от 01.04.2018 г. - §2 от ПЗР. На 21.02.2019 г.
между страните е сключено допълнително споразумение № 16 към договор №
270666/25.05.2018 г. за извършване на клинични процедури, което е в сила от 01.01.2019 г. -
§ 8 от споразумението. И по същество урежда действието на договора през 2019 г.
Между ищеца и ответника е сключен и договор за извършване на амбулаторни
процедури № 270667/25.05.2018 г. С договора ответника, в качеството му на възложител е
възложил, а ищеца в качеството му на изпълнител се е задължил да извършва амбулаторни
процедури, посочени в чл.1 от договора. В чл.27 от договора са определени цените на
амбулаторните процедури. В раздел VІ от договора са уредени условията и сроковете за
заплащане на извършените от ищеца амбулаторни дейности. Съгласно чл.35 от договора
ищецът е длъжен ежедневно да отчита по електронен път в утвърдени от ответника
формуляри извършените амбулаторни процедури. Договорът е със срок на действие за срока
на действие на НРД 2018 г. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия
НРД – чл.66 от договора. След сключването на договора между страните е сключено
допълнително споразумение № 23 от 21.02.2019 г. С него са направени промени
амбулаторните процедури, които ще се изпълняван от ищеца, условията и реда за оказване
на дейности по амбулаторните процедури, сроковете за заплащане и др. Споразумението
3
влиза в сила от 01.01.2019 г. - § 9 от споразумението.
От заключенията на вещите лица по назначената от съда комплексна съдебна
експертиза, неоспорени от страните се установява, че извършените надлимитни дейности са
включени в ежедневните електронни отчети изпращане в НЗОК за процесните месеци април
2018 г., април 2019 г. и юли 2019 г. В ежедневната си дейност „МБАЛ-Шумен“ АД
извършва обмен на данни с РЗОК-Шумен във стандартизиран от РЗОК формат на документ
XML.
След обработка на записите от ежедневните отчети и съпоставката им с месечния
обем на данни в електронната система на РЗОК се извършва обобщаване и анализ на
информацията за извършване на плащане на дейности към лечебното заведение. За
дейностите, които са надлимитни се генерира справка, която се връща обратно към
лечебното заведение, подписана с КЕП във файлов формат Р7М. В състава на тази справка
фигурират само заявените с ежедневни електронни отчети дейности. Същите данни
фигурират и в регистъра на персонализираната информационна система по клинични
процедури и хоспитализации, воден от НЗОК.
Претендираните за заплащане надлимитни медицински дейности са реално
извършени при спазване на критериите за добра клинична практика и са част от цялата
извършена дейност за съответните месеци, за които се претендират. Извършените дейности
са надлежно документирани.
Извършените надлимитни дейности за болнична медицинска помощ и на
амбулаторни процедури са на обща стойност за: м. април 2018 г. – 21 389 лв.; м. април 2019
г. – 14 980 лв. и м. юли 2019 г. – 3 290 лв. От счетоводни данни, извлечени от счетоводствата
на страните сумите, не са заплатени. Общият размер на сумата за заплащане на
надлимитните медицински дейности е 39 659 лв.
Страните не спорят, че ответникът е отказал да извърши заплащането на процесните
медицински дейности.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен
спор относно изпълнението на парични задължения от страна на ответника в качеството му
на възложител по горепосочените три договора да заплати част от лечебната дейност,
извършена от ищеца през м. април 2018 г. месеците април и юли 2019 г. Налице е и
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата, на която е
депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно,
комулативно съединени искове са с правно основание чл.79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1
от ЗЗД. Предявеният при условие на евентуалност иск е с правно основание чл. 59, ал.1 от
ЗЗД.
По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определението си по чл.374
ГПК от 16.01.2024 г. Разгледани по същество исковете са основателни, поради следните
съображения:
Между страните няма спор, а и от събраните в хода на процеса доказателства
4
безспорно се установява, че въз основа на сключените помежду им процесни договори,
ищецът през месеците април 2018 г., април и юли 2019 г. е извършил лечебни дейности.
Общата стойност на оказаната от ответника болнична помощ и изпълнените амбулаторни
процедури надхвърля установените с договорите стойности на медицинските дейности,
които ищецът може да осъществи и би следвало да му бъдат заплатени през съответния
период.
Основният спор между страните е следва ли извършената от лечебното заведение
медицинска помощ, надхвърляща установените с договорите граници за съответния период
да му бъде заплатена. Респективно ответникът основавайки се на сключените договор и НРД
за съответната година да откаже тяхното заплащане, т. е. те да останат за сметка на
извършилото ги лечебно заведение.
Процеснитe договори между страните са сключени на основание чл.59, ал.1 от Закона
за здравното осигуряване (ЗЗО) и действащия към момента на сключва- нето му НРД 2018 г.
Съгласно чл.25, ал.3 от НРД 2018 г. обемите и цените на медицински дейности, установени в
НРД са част от съдържанието на договора.
Надзорния съвет на НЗОК, съобразно приетия бюджет на касата за 2018 г.,
утвърждава за всяка РЗОК обща годишна стойност на разходите за здравноосигурителни
плащания за заплащане на изпълнителите на болнична медицинска помощ (БМП),
разпределена по месеци за заплащане през бюджетната 2018 г. – чл.356, ал.1 от НРД 2018 г.
РЗОК разпределят утвърдените стойности за разходи по изпълнители на БМП за съответната
РЗОК по месеци за периодите на извършване на дейността и сключва договори с тях в
рамките на утвърдените стойности, като се определя месечната стойност по видове
дейности - чл.356, ал.3 и ал.4 от НРД. Съгласно чл.356, ал.7 от НРД, стойностите по
финансовоотчетните документи, които се представят не следва да надвишават размера на
определените месечни стойности определени по реда на правила по чл.4 от Закон за
бюджета на Национална здравноосигурителна каса за 2018 г.
В съответствие с горепосочените клаузи от НРД 2018 г., съгл. 38, ал.4 и ал.6 от
договора за оказване болнична помощ по клинични пътеки № 270305/25.05.2018 г.
дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя на БМП не се отчитат за
заплащане. Същите се отчитат в месечните известия по чл.31, ал.10 от договора, като
отхвърлени, поради надвишаване на стойностите за съответния месец. Същевременно
превишаването на утвърдените месечни лимити е основание за отхвърляне на плащането от
НЗОК, съгл. чл.31, ал.12, т.7 от договора. Аналогични текстове се съдържат и договора за
извършване на амбулаторни процедури № 270668/18.05.2017 г., съответно чл.35, ал.12, т.7 и
чл.42, ал.4 и ал.6 и в договор за извършване на клинични процедури № 270666/25.05.2018 г.
– чл.22, ал.12, т.5 и чл.29, ал.3 и ал.5.
Ищецът е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.2 и чл.9, ал.1, т.1
от ЗЛЗ и като такова, съгл. чл.4, ал.1 от ЗЛЗ основната му функция е да указва болнична и
извънболнична помощ. В чл.19, ал.1 от ЗЛЗ са посочени дейностите, които ищецът, като
лечебно заведение императивно следва да извършва. Източниците на приходи и
5
финансиране на лечебните заведения са посочени в чл. 96 и чл.97 от ЗЛЗ.
В ЗЗО са уредени правата на здравноосигурените лица, принципите въз ос- нова на
които се осъществява задължителното здравно осигуряване, определяне обема на
финансиране от бюджета на медицинските дейности и реда за заплащане- то им. Чл.4 от ЗЗО
гарантира свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, както и
свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.
Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде
ограничавано. В чл.5 от ЗЗО са огласени принципите въз основа на които се осъществява
задължителното здравно осигуряване, включващ пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК (т.9) и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска
помощ (т.10). В съответствие с тези принципи, съгл. чл.35, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗО
здравноосигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно
заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. НЗОК е длъжна да
заплаща на изпълнителя видовете медицинска помощ подробно изброена в разпоредбата на
чл.45, ал.1, като заплащането се извършва от съответната РЗОК - чл.47 от ЗЗО.
От горепосочените текстове от ЗЗО следва, че здравноосигурените лица имат право
да получат медицинска помощ от избраното от тях лечебно заведение, което от своя страна
по силата на сключения с НЗОК договор е задължено да я оказва. Правото на
здравноосигурените лица да получат медицинска помощ е безусловно, неотменимо и
произтича от статута им на здравноосигурени и нуждата им от конкретна медицинска
помощ. Следователно лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на
здравноосигуреното лице на никакво основание. И след като медицинска помощ се дължи
на основание статуса на пациента, то за лечебното заведение възниква правото да получи
заплащане на оказаната медицинска помощ от НЗОК, в чийто бюджет постъпват
здравноосигурителните плащания. Това право е обусловено от вида и обема на оказаната
медицинска помощ от изпълнителя и стойността на всяка от медицинските дейности,
съгласно НРД, действащ за съответния период и индивидуалния договор с изпълнителя. С
оглед на това всички клаузи от процесните договори, които въвеждат лимити за заплащане
на оказаната от лечебното заведение болнична помощ на здравноосигурените лица и с които
са въведени стойности в рамките, на които да се заплаща на изпълнителя оказаната от него
медицинска помощ са нищожни, предвид чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие със
закона – чл.4, чл.5, т.т.9 и 10 и чл.35, ал.1, т.т.1 и 2 от ЗЗО. Те са в противоречие с правото на
здравноосигурените лица да получат медицинска помощ. Налагането на лимит на сумите за
разплащане по договорите води до сериозно ограничаване на гарантирания в разпоредбата
на чл.4 от ЗЗО свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ. Ограничението
се изразява преди всичко в невъзможността да получат медицинска помощ онези здравно
осигурени лица, които са я потърсили след като установения с договора лимит е бил вече
изчерпан. Нарушава се правото за избор на болнично заведение, което право е валидно за
цялата страна и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни
6
основания – чл.4, ал.2 от ЗЗО. Посочените клаузи от процесните договори са в нарушение и
в противоречие със задължението на НЗОК да заплати оказването на медицинска помощ на
здравноосигурените лица, съгласно чл. чл.45 и 47 от ЗЗО и съответстващото на него право
на лечебните заведения да получат заплащане за оказаната медицинска помощ въз основа на
сключените индивидуални договори.
Клаузите, с които се въвежда „лимит“ за заплащане на медицинската помощ са
нищожни и поради противоречие с добрите нрави и разпоредбите на Конституцията.
Ищецът оказва медицинска помощ на лица, при които своевременното диагностициране и
лечение е от значение за запазването или удължаването на живота им. Лишаването на
лечебното заведение от възможността да оказва своевременно медицинска помощ на тези
лица (какъвто би бил резултатът от незаплащането на т. нар. „надлимитна“ медицинска
помощ) е в противоречие с моралните норми (чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД), произтичащи от
Хипократовата клетва, както и с правото на живот на пациента, прогласено от чл.28 от
Конституцията на Р. България.
Ответникът се позовава на чл.55а от ЗЗО, в който е въведено правилото, че НЗОК
планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55, ал.2,
т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с
параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за
съответната година. Съгласно чл.24, т.8 от ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за
закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти
и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната
календарна година. Тези разпоредби са израз на принципа на ежегодност на бюджетното
планиране, означаващ, че бюджетните процеси следва да са свързани с една бюджетна
година и че бюджетните приходи за поети задължения и за плащания през текущата година
трябва да бъдат използвани през същата година. В съответствие с този принцип НЗОК би
следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на
здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година,
през която са извършени /при липса на други нормативно установени предвиждания/. За
целта са установени различни механизми за осигуряване на средства за
здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, извън предвидените в
индивидуалните договори месечни лимити. В бюджета на НЗОК се предвижда задължителен
резерв (чл.25 от ЗЗО), като съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗО със средствата от резерва се заплащат
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
здравноосигурителните плащания. С разпоредбата на §1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2018 г., е
предоставена възможност на НЗОК да ползва преизпълнението на приходите от
здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи като източник за допълнителни
здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по
бюджета на НЗОК по решение на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно чл.23, ал.2 от ЗЗО
при недостиг на средства, НЗОК може да ползва краткосрочни безлихвени заеми от
държавния бюджет. Съгласно чл.115, ал.1 от Закона за публичните финанси НС на НЗОК
7
може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета за разходите и
предоставените трансфери за осигуряване на здравноосигурителни плащания. Тези
правомощия могат да се осъществяват в рамките на съответната финансова година за
осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за закупени медицински
дейности през същата година.
Следователно когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на
съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на съответната РЗОК
преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за
заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са
извършени (в случая 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г.).
Изменението на ЗЗО, обн. в ДВ бр. 102/2018 г., с което е въведена разпоредбата на
чл.55а, ал.2, предвиждаща изрично, че НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения
медицинска помощ "в нарушение на посочените в техните договори по чл.59, ал.1 обеми и
стойности", е обявено за противоконституционно с Решение № 6 от 11.04.2024 г. по конст. д.
№ 15/2023 г. на КС на РБ, поради което изменената норма не следва да бъде прилагана.
Възражението на ответника, че обявяването на противоконституционността не рефлектира
върху правния спор, предмет на настоящото дело, тъй като решението на конституционният
съд се прилага от деня на влизането му в сила, т.е. занапред е неоснователно. С
разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.3 от КРБ е регламентирано правилото за действие на
решението за противоконституционност занапред /ex nunc/. С Решение № 22/1995 г. по
конст.д. № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения
за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд
в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени
отношения, предмет на неговата уредба. С Решение № 3/28.04.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г.,
Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на
Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на
висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съдът излага
мотиви, че "не се прилага" означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е
част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за
противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на
върховенство на Конституцията на Република България и нарушава забраната на чл.5, ал.1
от КРБ, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е
част от правната система, а следователно не е приложимо право.
Комплексна съдебна експертиза, безспорно установи че стойността на извършена и
отчетена от ищеца, но незаплатена от ответника надлимитна болнична медицинска дейност
през месеците април 2018 г., април 2019 г. и юли 2019 г. е 39 659.00 лв. Ответникът не е
ангажирал доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че
е погасил задълженията си. Следователно, съдът, в настоящия си състав, счита, че
предявения от ищеца на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и
следва да се уважи изцяло така както е предявен за сумата от 39 659.00 лв.
8
С оглед основателността на главната претенция, основателна е и предявената
акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на иска – 31.03.2023 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно
неизпълнение на парично задължение от ответника, по сключен между страните договор.
Предвид уважаването главния иск, съдът не следва да разглежда предявения от
ищеца, при условие на евентуалност, иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказателства за
направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да му се присъдят
направените по делото разноски в размер на 12 127.33 лв., включващи заплатени държавна
такса – 1 586.36 лв., депозит за възнаграждение на вещите лица – 6 748.97 лв., и адвокатски
хонорар – 3 792.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...., № 1, представлявана от вр. и. д.
управител д-р Й.В.П. да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. ..., № 63,
представлявано от изп. директор Д.Г.К. сумата от 39 659.00 лв., представляващи стойността
на извършена от ищеца, но незаплатена от ответника лечебна дейност по клинични пътеки,
амбулаторни процедури и клинични процедури по Договор № 270305/25.05.2018 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Допълнително споразумение №
24/21.02.2019 г. към него; по Договор № 270667/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ
по амбулаторни процедури и Допълнително споразумение № 23/21.02.2019 г. към него; по
Договор № 270666/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури и
Допълнително споразумение № 16/21.02.2019 г. към него, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 31.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 12 127.33 лв., представляваща направените от „МБАЛ -Шумен“ АД
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9