РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Ямбол, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100482 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от В.Л.Д.. от гр.Ямбол против „С.Г.Груп" ЕАД, в която се
твърди, че срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист в полза на банка, цедирала на
ответника вземанията си по банковия кредит, предоставен на Р.П.К. със ***- ищцата.
Образувано е било изпълнително дело № *** г. на *** Т.М. рег.№*** с район ОС-Б..
Последното изпълнително действие е извършено на 31.05.2016 г. по искане на взискателя от
27.05.2016 г.. Изпълнителното производство е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. От
датата на извършване на последното изпълнително действие на 31.05.2016 г. 3-годишната
давност за вземанията, имащи характер на периодични плащания, вкл. за лихва, е изтекла, а
също е изтекла и 5-годишна такава, ако не се възприеме периодичният им характер.
Отговорността на ищцата се счита погасена и поради погасяване на поръчителството й с
изтичане на 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД. Поради това се иска съдът да приеме за
установено, че сумите в размер на: 5614,93 лв.- главница по договор за банков кредит,
4553,19 лв.- лихва върху главницата, неолихвяема сума- 2378,81 лв., както и сумата от
159,87 лв. разноски по гр.дело и държавна такса по изп.дело в размер на 1498,76 лв. са
недължими.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Заявила е в писмена молба, че поддържа иска.
В срока за отговор ответникът не е оспорил исковете. Не изпраща представител в с.з.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от копието на изп.д. № *** г. на *** Т.М. рег.№*** с район ОС-Б., същото е
образувано по молба от 19.05.2012 г. от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД за изпълнение на
вземането по Изпълнителен лист от 14.05.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение от
09.05.2012 г. по ч.гр.д. № *** на ***РС срещу Р.П.К. и ищцата -***за главница в размер на
5614,93 лв., лихви в общ размер на 2378,81 лв., както и законна лихва върху главницата от
08.05.2012 г. до окончателното плащане, и съдебни разноски -159,87 лв.. До длъжниците е
изпратена покана за доброволно изпълнение за общо дължима сума от 9237,70 лв..
1
Извършени са справки за имуществото им и са изпратени запорни съобщения за налагане на
запор върху сметките на ищцата в банки –на 22.08.2012 г., от 10.09.2021 г., а върху сметките
на Р.П.К. – на 16.10.2012 г., 05.11.2012 г., 16.11.2021 г.
Подадена е молба до *** от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД-гр.София в качеството на
цесионер по договор за цесия с банката-кредитор за вземанията по изпълнителното дел, като
е поискано извършване на действия от *** за установяване на трудов договор на ищцата и
при наличие на такъв-за обезпечаване на вземането. *** е изпратил запорно съобщение от
28.05.2014 г. до „Ямбол комерс“ ЕООД за наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата. Взискателят е подал нова молба по изпълнителното дело на 27.05.2016 г. за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В изпратеното от ***
копие не се съдържа документ относно извършено изпълнително действие на 31.05.2016 г.,
както твърди ищцата.
*** е постановил на 29.04.2020 г. прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433
ал.1 т.8 от ГПК. „Фронтекс интернешънъл” ЕАД-гр.София е подало Уведомление до *** за
сключването на договор за цесия с„С.Г.Груп" ЕАД от 07.03.2019 г.
*** е издал Справка от 07.02.2022 г., че към датата на изходиране на постановлението
за прекратяване на изпълнителното дело -29.04.2020 г. дългът по делото е 14 205,56 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Съгласно тази разпоредба, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съдът счита, че е налице правен интерес за предявяване на исковете за сумите по
изпълнителния лист, но не и за разноските по изпълнението. Правният интерес се обуславя
от възможността за предприемане от страна на ответника на действия за принудително
изпълнение на вземанията си срещу ищеца. Макар да е прекратено изпълнително дело №
*** г. на *** Т.М., няма пречка за подаване на нова молба от кредитора за образуване на
изпълнително дело за сумите по изпълнителния лист след евентуално прекратяване на
настоящото гр.дело. Поради това искът за главница в размер на 5614,93 лв., за лихвите по
изпълнителния лист, посочени цифрово в него, в общ размер на 2378,81 лв., както и законна
лихва върху главницата, считано от 08.05.2012 г. до окончателното плащане, посочена от
ищцата в общ размер на 4553,19 лв., и съдебни разноски -159,87 лв. е допустим. Що се
отнася до разноските по изпълнението, същите не са удостоверени в изпълнителния лист и
тяхната дължимост се определя само в рамките на приключилото изпълнително дело.
Защитата на длъжника може да се осъществи само с обжалване на действията на съдебния
изпълнител, а не с предявяване на иск, вкл. по реда на чл. 439 от ГПК (в този смисъл
Определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч. гр. д. № 604/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Поради
това отрицателен установителен иск за недължимост на разноските е недопустим и по реда
на чл. 124 ал.1 от ГПК. Производството следва да бъде частично прекратено.
Съдът намира исковете за основателни. Вземанията на ответника срещу ищеца, за
които е издаден изпълнителен лист, са погасени по давност на осн. чл. 117 ал.2 от ЗЗД,
съгласно който ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
винаги 5 години (относно приложимостта на нормата към вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение: Определение № 633/07.11.2017 г. по т.д.№ 1508/2017 г., ІІ т.о. на
ВКС, Решение № от 25.02.2019 г. по в. гр. д. № 6/2019 г. на Окръжен съд - Ямбол).
Давността е била прекъсвана с предприемането на изпълнителни действия от *** по
образуваното изп.д. № *** г. Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е
2
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***). В мотивите на
решението се изтъква и, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Взискателят е подал молба по изпълнителното дело на 27.05.2016 г. за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. Това е последното искане за извършване на
изпълнително действие и от датата 27.05.2016 г. давността е изтекла преди подаване на
исковата молба. Доколкото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се е прекратило по
силата на закона -на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Още към 2018 г. тази хипотеза е била
налице, тъй като са изминали две години, през които взискателят не е предприел действия
по изпълнение и в съответствие с посочената разпоредба на ГПК и задължителната съдебна
практика, изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона с изтичането на двете
години на 27.05.2018 г. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. В практиката си по чл.
290 от ГПК след постановяване на цитираното ТР ВКС приема, че предвиденият в чл.433
ал.1 т.8 от ГПК процесуален срок е преклузивен (Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. №
404/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС) и изтичането му не погасява материалното право, т.е. след
неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.
Съдът е приел, че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция
започва да тече от последното валидно изпълнително действие (практиката на ВКС в този
смисъл е трайна – и в Решение № 209 от 02.02.2016 г. по т. д. № 1248/2013 г., т. к., І т. о. на
ВКС). Няма данни да е образувано ново изпълнително дело преди изтичане на 5-годишния
срок на 27.05.2021 г.. От това следва, че искът следва да бъде уважен.
Доводите на ищцата относно 3-годишната давност за вземанията, имащи характер на
периодични плащания, са неоснователни, с оглед трайната и непротиворечива съдебна
практика, вкл. на ВКС, приемаща че при договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД (Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. №
523/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г., ІІ т.
о. на ВКС, Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., ІІ т. о. на ВКС).
Неоснователни са и доводите относно погасяване на поръчителство с изтичане на 6-
месечния срок по чл. 147 от ЗЗД. По делото не е установено качеството на поръчител на
ищцата, което не е идентично с това на „***“, посочено в заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
Поради уважаване на иска заплащането на неплатената част от таксите следва да се възложи
на осъдената страна. За предявения иск се дължи ДТ от 568,22 лв. и след приспадане на
внесената от ищцата -50 лв.- дължима е сумата 518,22 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от В.Л.Д.. от гр.Я.
против „С.Г.Груп" ЕАД- гр.София иск- да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи разноски по изпълнението в размер на 1498,76 лв.
ПРИЕМА за установено по отношение на „С.Г.Груп" ЕАД- гр.София, район Витоша,
ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4 ет.6, ЕИК ***, че В.Л.Д.. от гр.Я., ул.”***” №***, ЕГН
**********, не му дължи сумите 5614,93 лв.- главница, 4553,19 лв.- законна лихва върху
главницата, считано от 08.05.2012 г. до предявяване на иска, лихви в общ размер на 2378,81
лв., както и 159,87 лв. разноски по Изпълнителен лист от 14.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
*** на РС-Б..
ОСЪЖДА „С.Г.Груп" ЕАД, ул.”Търговска” №79, да заплати по сметката на ЯРС
държавна такса в размер на 518,22 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4