Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260157
гр.
Пловдив, 02.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 15.01.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7764/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Максима България“ ЕООД против Наказателно постановление № К-0051134/ 05.10.2020 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Максима
България“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1200 лв. на основание чл. 210а ЗЗП.
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
по-конкретно:
1.
В АУАН и НП не били посочени пълно и точно нарушените материално правни
норми;
2.
В случая можело да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна счита жалбата
за неоснователна.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От приложената по делото разписка
е видно, че НП е връчено на 25.11.2020г.
7-дневния срок за обжалване изтича на 02.12.2020г.
Жалбата е получила входящ номер в наказващия орган от дата 03.12.2020г. От
изготвената служебна справка (л.8) е видно обаче, че жалбата е подадена по
пощата, като е получена от пощенския
оператор на дата 2.12.2020г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му
молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговото потвърждаване по
следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка в магазин „Т-маркет“, находящ се в гр.Пловдив, бул.
„Васил Невски“ № 3 на 29.07.2020 г., стопанисван от „Максима
България“ ЕООД, е установено, че търговецът прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика в нарушение на чл.68в във връзка с чл.68д, ал.1, Предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с
чл.68г, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Търговецът „Максима България“ ЕООД използва нелоялна, заблуждаваща търговска практика, тъй като
предоставяната информация чрез етикети, поставени на капачки „Омния“ - 82 mm -
50 броя в пакет е невярна и подвеждаща - установено е, че за капачки „Омния“ - 82 мм- 50 броя в
пакет, потребителят заплаща на касата по- висока от обявената на етикета,
поставен на предварително опакования продукт. По този начин дружеството
въвежда в заблуждение потребителя.
На етикета на предлаганите капачки „Омния“ -
82 mm с производител „Люка“ ООД, гр.Лясковец
е посочена цена 2.99 лв., а е
установено, че към момента на
проверката маркираната на
каса цена е 3.99 лв. Търговецът не
е обозначил вярната цена на продукта.
При направена контролна покупка на
произволно избрани продукти, включително и на капачки „Омния“ - 82 mm - 50 броя
в пакет, продуктите са маркирани на касата и е издаден фискален бон № ********** от 29.07.2020 г., съдържащ
информация за продажната цена и на капачки „Омния“ - 50 броя - 82 mm – 3.99 лв.
Констатирано е несъответствие между маркираната на касов бон цена и цената, отразена на етикет на един
от артикулите, а именно капачки „Омния“ 82 броя, с производител „Люка“ ООД, гр.Лясковец с цена на
етикет 2,99 лв., а маркирана цена - 3,99 лв. За останалите произволно избрани
стоки не са констатирали несъответствия между маркираните на касов бон цени и
цените, отразени на етикета.
В Регионална Дирекция Пловдив при
КЗП е постъпила жалба на потребител, заведена с вх.№ П-03-1139 от 22.07.2020
г., касаеща обявяване на цена на капачки
„Омния" 82 mm - 50 броя в пакет. Потребителят е закупил гореописаните
капачки от магазин „Т-маркет“, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 3.
На етикета капачки „Омния“ е имало поставена цена 2,99 лв., но на касата са му маркирали сумата 3,99 лв. Към
жалбата е приложил снимка на продукта и касов бон, издаден от „Максима
България“ ЕООД.
Проверката в обекта е установила, че цената на етикет на капачки „Омния“ -
82 mm - Вива Лясковец - 2,99 лв. не съответства на цената, маркирана на касов
бон № ********** от 29.07.2020 г., т.е. твърденията на жалбоподателката относно
несъответствията между обявената на етикет цена и маркиран ата на каса са основателни.
Капачки „Омния“ - 82 mm - Вива Лясковец са опаковани в прозрачен найлон,
от вътрешната страна на който е поставен хартиен етикет с надпис: вида на артикула, произведени от „Люка" ООД гр.Лясковец
тел. +***********. + ************. бар код 3800500692012, стерилизация до 121
°С, уплътнител маслоустойчив, за месни, зеленчукови консерви и други. На
найлоновата опаковка е поставен ценови стикер с цена 2.99 лв.
Предвид констатираното при проверката на „Максима България“ ООД е
разпоредено управителят или упълномощено от него лице да се яви лично и
представи писмено становище относно различията при обявяването на цени на етикета и при маркиране на касата за
продукта капачки „Омния“ - 82 mm.
На 06.08.2020 г. търговецът представя писмено становище от „Максима България“
ЕООД, в което заявяват, че се касае за
пропуск от страна на търговеца да промени етикета на продукта при промяна на
продажната цена. Изискани са допълнително да бъдат представени фактури на
капачки „Омния" - 82 мм.
На 13.08.2020 г. търговецът представя фактури за капачки „Омния“ - Вива
Лясковец - 50 броя.
Всички действия на търговеца „Максима България" ЕООД противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е
възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към
когото са насочени.
Съдът намира, че приетото за
установено в АУАН и НП изцяло кореспондира с реализиралото се в
действителността.
На първо място съдът се довери на
показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди
констатациите от АУАН.
На следващо място горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, които подробно и изчерпателно установяват:
-повода за
извършената проверка, а именно подаден сигнал на потребител;
-извършените по време
на проверката действия по разследване и констатациите от проверката;
-последващите
действия на наказващия орган по установяване на всички релевантни
обстоятелства, относими към състава на допуснатото нарушение;
-възраженията и
обясненията на нарушителя.
По конкретно съдът
съобрази: фискален бон № ********** от 29.07.2020г., протокол за проверка на
документи № 0128840, фактури издадени от
Люка 12-ЕООД, справка от търговски регистър за актуално състояние, протокол за
проверка на документи 0128838, становище на Максима България ЕООД във връзка с извършена проверка , съгласно КП
2675188/29.07.2020г., констативен протокол № 2675188, сигнал № П-03-1139, ведно
с приложени документи, копие на регистър на предявените рекламации и др.
В посочените доказателствени материали не са
налице противоречия, същите еднопосочно и взаимодопълващо се разкриват
фактическата обстановка, посочена по-горе, поради което и съдът изцяло ги
кредитира.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН.
Не е
оспорено по делото, а и от приложените по
делото Заповеди
№ 392 ЛС/ 22.04.2015г. и 676/21.08.2019г.
се установяват компетентността на актосъставителя и на административно
наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 13.08.2020г., а НП - на 05.10.2020г., тоест преди погасяване
отговорността на дееца по давност.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са спазени не само спрямо датата на извършване на проверката (която
следва да се счита за дата на откриване на нарушението), но и спрямо датата на получаване на сигнала в КЗП от
потребителя Х.Г.- 22.7.2020г, която е
възможно най-ранната дата, в която в КЗП е била налична информация за
потенциално извършено нарушение от наказания субект.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми. Изключително подробно са описани
обстоятелствата при които е допуснато нарушението, както и извършените действия
на контролните органи по неговото установяване.
Коректно са индивидуализирани в АУАН и НП и датата на извършване и установяване на
нарушението. Посочена е датата, на която КЗП е сигнализирана от
потребител за потенциално извършвано нарушение 22.07.2020. По повод сигнала е
извършена на 29.07.2020г. нарочна проверка, като нарушението е установено чрез контролна покупка. Респективно
29.07.2020г. правилно е отразена в НП като дата на откриване на нарушението и
нарушителя.
Също така
правилно в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на същата
дата-29.07.2020г., доколкото административното
обвинение е повдигнато само за деянието, предмет на контролната покупка,
но не и за евентуално извършени нарушения в предходните дни от датата на
сигнала до датата на проверката.
Този подход
не само, че е изцяло в полза на наказаното лице, но и се явява единствено
законосъобразен, предвид изискванията на чл. 303 НПК наказание да се налага при
несъмнено установено нарушение.
Не е допуснат
процесуален порок и при предявяване на съставомерните факти на нарушителя. АУАН
е съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, който
го е подписал и собственоръчно е изписал, че е запознат с правото да подаде
възражения. Представителната власт на конкретно упълномощеното лице И.В.произтича от приложеното по делото
пълномощно с нотариална заверка на подписите, в което изрично е посочено правомощието на представителя да подпише
и получи АУАН, конкретно във връзка с извършваната проверка,
документирана с протокол № 2675188 от 29.07.2020г.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При правилно установена
фактическа обстановка правилно е приложен и материалния закон.
Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП
въвежда императивна забрана на всички
нелоялни търговски практики.
В чл. 68г, ал.1 ЗЗП е дадена
дефиниция на общия състав на нелоялната търговска практика, а именно всяка
търговска практика, от страна на
търговец към потребител която противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и която променя или е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или
към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители.
От
дадената дефиниция е видно, че общият
състав има максимално широко приложно поле. Той ще бъде приложим във
всички случаи, когато се констатира кумулативното наличие на критериите
заложени в него:
-
поведението на търговеца да противоречи на изискването за добросъвестност или
професионална компетентност
-поведението
на търговеца да променя или да е възможно да промени съществено пазарното
поведение на средния потребител, към когото е насочено.
При
общия състав на нелоялната търговска практика са без значение конкретните
действия на търговеца. Деянието му винаги ще бъде съставомерно при
кумулативното наличие на посочените критерии.
В
чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д-68к ЗЗП са уредени специалните състави на нелоялна търговска практика.
Разликата между специалните и общия състав на нелоялната търговска практика е,
че за съставомерността на специалните
състави е достатъчно да се констатира наличието на юридическите факти, включени
в диспозицията на конкретния специален състав. Тук не е необходимо поведението на търговеца да се преценява от гледна
точка на критериите, въведени за общия
състав, а именно добросъвестност, професионална компетентност и
възможна промяна в пазарното поведение.
Тази преценка е направена от законодателя и в този смисъл практиките, покриващи
фактическите признаци на специалните състави са ex lege нелоялни по смисъла на
общия състав на чл. 68в ЗЗП.
Тоест
при наличие на признаците на някой от
специалните състави, деецът извършва нарушение и на общия състав на
нелоялната търговска практика по смисъла на чл. 68в ЗЗП и може да бъде
санкциониран по реда на чл. 210а ЗЗП за неговото нарушаване.
В
този изричен смисъл и трайната практика на ВАС- Решение № 3515 от
09.03.2020 г. по адм. д. № 4378/2019 на Върховния административен съд, Решение
№ 547 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 13956/2017 на Върховния административен
съд, Решение № 6358 от 01.06.2015 г. по адм. д. № 7825/2014 на Върховния
административен съд, Решение № 1221 от 27.01.2020 г. по адм. д. № 2156/2019 на
Върховния административен съд.
В
чл. 68г, ал.4 от ЗЗП изрично е посочено, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл. 68д -68к.
Легална
дефиниция на понятието заблуждаваща
търговска практика е дадена в нормата на чл. 68д, ал.1 ЗЗП, в която е
посочено, че такава е налице, когато съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние
да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация
е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика.
В
процесния случай е налице точно такава заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 ЗЗП, при
която търговецът предоставя на
потребителя невярна информация относно едно от обстоятелствата, посочени в чл.
68д, ал.2 ЗЗП, а именно цената на потребителската стока, доколкото
както бе установено от фактическа страна, на етикета на стоката е била изписана
една цена-2,99 лева, а всъщност потребителят е заплащал на касата доста
по-висока цена-3,99 лева.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че поведението на нарушителя в
конкретния случай, освен че може да се субсумира под специалния състав на чл. 68д,
ал.1 ЗЗП, изцяло отговаря и на
заложените от законодателя критерии на общия състав по чл. 68в ЗЗП.
Това е така, доколкото:
-
облепването на потребителските стоки с етикети, които посочват цена по-ниска от
реалната –не отговаря нито на изискванията за добросъвестност, нито на
тези за професионална компетентност;
-
От друга страна е безспорно, че обозначаването на стоката с цена с
¼ по-ниска от реалната е практика, която е от естество да
промени икономическото поведение на потребителя, тоест същият да бъде примамен
да вземе търговско решение да закупи стоката, което при други обстоятелства не
би взел.
По
изложените съображения съвсем законосъобразно търговецът е санкциониран по реда
на чл. 210а ЗЗП за извършено от него нарушение на чл. 68в ЗЗП, вр. чл. 68д,
ал.1 ЗЗП, доколкото, както вече се спомена, извършеното
от него може да се субсумира, както под общия състав на нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68 ЗЗП, така и под специалния състав на чл. 68д,
ал.1 ЗЗП, а от друга страна по силата на изричната норма на чл. 68г,
ал.4 ЗЗП, ако търговецът е осъществил специален състав на нелоялна търговска
практика, той винаги е реализирал и общия състав.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ЗА ПОРОЦИ
ПРИ ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО.
Тези
възражения съдът намира за изцяло неоснователни. Както в АУАН, така и в НП
изрично е посочен текстът въвеждащ общата забрана за употреба на нелоялни
търговски практики- чл. 68в ЗЗП. Направена е привръзка с нормата- дефиниция чл.
68г ЗЗП, която урежда както общия, така и специалните състави на нелоялните
търговски практики. Посочена е и нормата на чл. 68д, ал.1 ЗЗП, уреждаща приложимия в конкретния случай
специален състав- заблуждаваща търговска практика. Изрично е подчертано, че се
повдига обвинение за първата от алтернативно предвидените заблуждаващи
практики, а именно тази по
предложение първо-подвеждаща практика.
Действително
в АУАН и НП, както сочи жалбоподателя, е пропуснато да се направи изрична
привръзка с чл. 68д, ал.2, т. 4 от ЗЗП, в която е посочено, че едно от обстоятелствата,
за които може да се отнася заблуждаващата търговска практика, е
цената на стоката, какъвто е процесния случай. Този пропуск, обаче не е съществен и по никакъв начин не
накърнява правото на защита на наказания субект, доколкото:
-както
вече се посочи, в АУАН и НП точно и изчерпателно са посочени приложимите
норми на чл. 68в, вр. чл. 68г, вр. чл. 68д, ал.1 ЗЗП определящи търговската практика на търговеца като
нелоялна, под формата на заблуждаваща, с подвид подвеждаща.
-в текста на посочената като нарушена
норма на чл. 68д, ал.1 ЗЗП се
съдържа изрично препращане към чл. 68д, ал.2 ЗЗП, в която са изброени
обстоятелствата, до които може да се отнася заблуждаващата практика, в
конкретния случай- до цената на
стоката.
- в текста на АУАН и НП многократно словесно
е описано, че заблуждаващата практика се отнася именно до цената на
стоката, като нещо повече, изрично и подробно е описано в какво се състои
подвеждането на потребителя.
От
горното е видно, че деецът е бил
изцяло наясно с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение
и не може да се говори за каквото и да било накърняване на правото му на
защита.
В
този смисъл е не само трайната практика
на административен съд Пловдив, но и на административните съдилища от
цялата страна.
Така
Решение № 890 от 02.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 684 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив ,Решение № 2229 от 16.11.2015 г. по н. д. №
1834/2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1157 от 18.05.2018 г.
по к. адм. н. д. № 848 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2235 от 14.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2916 / 2017 г. на XXIV
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2235 от 14.12.2017 г. по к.
адм. н. д. № 2916 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2186 от 29.3.2019 г. по адм.д. № 1642/2019 г. на Административен съд
- София, Решение № 1723 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1387 / 2019 г. на
XVI състав на Административен съд - Бургас, Решение № 204 от 29.03.2018 г. по
к. адм. н. д. № 144 / 2018 г. на XI състав на Административен съд - Пазарджик,
Решение от 29.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 1296 / 2019 г. на Административен
съд – Хасково, като във всички цитирани решения НП е потвърдено при правна квалификация идентична с тази по настоящото дело- чл. 68д, ал.1, вр. чл. 68г, вр. чл. 68в ЗЗП, без да е правена привръзка с чл. 68д,
ал.2 ЗЗП.
Че
всъщност жалбоподателят е бил изцяло
наясно с правните рамки на повдигнатото административно обвинение е видно
и от текста на самата жалба, от която са установява, че нарушителят се домогва
до отмяна на НП на чисто формално основание, като пренебрегва базисното
правило, че НП може да бъде отменено поради допуснато процесуално нарушение,
само ако този порок е довел до ограничаване правата на някоя от страните, а в
случая, по изложените вече аргументи, не
може да става и дума за ограничаване на права.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА
МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.
Предвид
разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, а не по целесъобразност съдът дължи произнасяне и по този
въпрос.
Настоящият
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен
случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на
тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, следва да се констатира, че степента на обществена
опасност на конкретното деяние е по-ниска от обичайните
за подобни нарушения.
По мнение на настоящия състав
констатираното нарушение разкрива типичната
обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска такава,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за
наличие на смекчаващи обстоятелства, които да понижават обществената опасност
на извършеното.
Подобно обстоятелство според
съда не може да бъде изтъкваното в писменото становище до наказващия орган
възражение, че нарушението се дължало
на пропуск да се сменят етикетите след промяна цената на стоката.
В процесния случай наказаният
субект е търговец и пред него стои изискването
на чл. 302 ТЗ да полага квалифицирана грижа, особено щом се касае до правата на
социално уязвима група, каквато са потребителите.
Нещо повече по мнение на
настоящия състав степента на обществена опасност на извършеното не само, че не
е по-ниска, а точно обратното, явява се
завишена в сравнение с типичния случай на нарушения по тази квалификация, който
извод следва от интензитета на засягане на обществените отношения, намиращ проявление
в:
-степента на заблуждаване на
потребителите, на които е била обявена
цена с ¼ по-ниска от реалната;
-данните по делото, че
нарушението освен в случая констатиран с контролната покупка е било допуснато и
в най-малко още един път, станал повод за подаване на сигнала от потребителя
Георгиева, тоест не се касае за
инцидентна проява
- масовия характер на стоката,
за която се отнася заблуждението в цената, което предполага въвеждане в
заблуждение и промяна на пазарното поведение на неограничен кръг потребители.
Гореизложеното прави невъзможно приложението
на чл. 28 ЗАНН в процесния случай, особено на фона на изричните признания в
писменото становище и приложените към него доказателства, че нелоялната практика е обхващала период
от около 1 месец от 29.06.2020г до 29.07.2020г.
Така изрично Решение № 410 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 81 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2229
от 16.11.2015 г. по н. д. № 1834/2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2186 от 29.3.2019 г. по адм.д. № 1642/2019 г. на Административен съд
– София, Решение № 1182 от 25.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 448 / 2019 г. на
XIV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 204 от 29.03.2018 г. по
к. адм. н. д. № 144 / 2018 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик, Решение от 10.06.2015 г. по н.
д. № 155/2015 г. на Административен съд - Стара Загора.
ПО РАЗМЕР НА САНКЦИЯТА
Приложена е правилната санкционна
норма чл. 210а ЗЗП. Макар това да не е изрично отбелязано в мотивите на НП, от целия текст на същото е видно, че при
определяне на санкцията наказващия орган е съобразил вида и естеството на
нарушението и интензитета на засягане на обществените отношения. Именно
затова е счел, че при предвидена в закона санкция от 1000 до 30 000 лева,
следва да се наложи такава малко над предвидения в закона минимум, а именно 1200
лева.
В тази връзка следва да се
отбележи, че в самото НП са изрично посочени редица обстоятелства,
които сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието,
предполагаща по-висока санкция от минималната:
-
вида и естеството на заблуждението, в което са въвеждани
потребителите, а именно досежно цената на потребителска стока,
като на етикета е била посочена цена 2.99 лева вместо 3.99 лева, тоест обявената цена е била с ¼ по
ниска от реалната;
-
вида и естеството на стоката- масова
потребителска стока (капачки за буркани), което предполага засягане
икономическите интереси на неограничен кръг потребители;
-
нееднократния характер на допуснатото
нарушение,
доколкото освен нарушението, предмет на контролната покупка, в НП е описано, а
и е доказано от доказателствата по
делото най-малко още едно реално въвеждане на потребител в заблуждение, което е
станало причина за подаване на сигнал до КЗП.
Според настоящия състав с оглед особеностите
на конкретния случай санкцията се
явява дори занижена и прекомерно снизходителна, но предвид липсата на
процесуална възможност за влошаване
положението на жалбоподателя, НП следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН въззиваемата страна
би имала право на разноски. Такива
обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно
искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането
на делото пред съответната инстанция.
На
следващо място липсват и
доказателства разноски
по делото реално да са сторени за
заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат
съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за
адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното
открито заседание по делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да
стане и чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита
и съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено
плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните
банкови документи (платежно нареждане и др.)
В този смисъл е и трайната
практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени
разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано
най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на
уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени
на страната направените разноски. Присъждането
им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната
решение и по дължимостта им съдът
не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото е представено
пълномощно в полза на защитника. Липсва обаче
-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен
в брой или по банков път, поради което и
разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе
съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат разноски
и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на делото за
решаване, не може да се санира,
с по-късното предприемане на тези действия по
реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК.
Така изрично т.8 и 11
от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 /
2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020
г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0051134/ 05.10.2020 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Максима България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лв. на основание чл. 210а
ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.