Решение по дело №115/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 99
Дата: 14 април 2025 г. (в сила от 14 април 2025 г.)
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20251400500115
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Враца, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500115 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1826 от 11.03.2025г., подадена от
адв. Т. Д. от ВАК, в качеството й на особен представител на В. Д. Т.,
ЕГН:**********, против Решение № 58/29.01.2025 год. по гр. дело №
1588/2024 год. на Районен съд-Враца, частта му, с която на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ е
признато съществуване вземането на “Водоснабдяване и канализация“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. П. –
управител, по отношение на нея за сумата 487,64 лв., представляваща цена за
доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: *** за периода от 18.12.2020
г. до 06.08.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателката твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно поради допуснати материални и процесуални нарушения.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че
процедурата по връчване на покана за доброволно плащане включва
посещение на адреса от служител на дружеството, а от показанията на
свидетеля Видолов се установява, че същият е посетил адреса „няколко пъти“,
не е открил ответницата и е отбелязал на поканата „неоткрит“, след което я е
върнал в дружеството. Посочва, че не става ясно колко пъти и кога е посетен
адреса - има ли интервал от няколко дни между посещенията, осъществено ли
е поне едно от тях в почивен ден и т.н., както и че няма никакви писмени
1
доказателства за това, а и по делото не са представени доказателства, че
процедурата по връчване е именно такава, каквато я описва служителят.
Отделно от това, тъй като посещението е извършено от един служител, няма
как да се гарантира, че процедурата е точно спазена. Намира, че без
доказателства за търсене на лицето няколко пъти, търсене на друго лице от
адреса и поставяне на уведомление на адреса, не може да се приеме, че лицето
е редовно поканено да изпълни. Предвид изложеното моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и исковата претенция да бъде отхвърлена в
цялост.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна “Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК ***, гр.Враца, чрез юрк. А. Б., е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита
наведените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първостепенния съдебен акт за необосновани, а решението на Районен съд -
Враца за правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че събраните по
делото доказателства - писмени и гласни, доказват по несъмнен начин, че през
исковия период между ответницата, в качеството й на потребител на В и К
услуги, от една страна, и „В и К“ ООД, гр. Враца, от друга, е съществувало
облигационно отношение, че в изпълнение на задълженията си на оператор -
доставчик на В и К услуги, през процесния период дружеството лоялно е
доставяло такива до водоснабдения имот в обем, количество и цена, съгласно
представената по делото справка за задълженията на ответницата. Поддържа,
че точната консумация и отчитането на потреблението, оспорена с въззивната
жалба, е потвърдена от свидетелските показания в първата инстанция. Моли
съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна, а
атакуваното съдебно решение, съответно да остави в сила, като правилно и
законосъобразно, с всички законни последици, като му присъди направените
пред въззивната инстанция съдебни разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение в размер 100,00 лв.
С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени
искания, респ. във въззивното производство не са събирани нови
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката В. Т.
не се явява и не се представлява; същата поддържа подадената жалба в
депозирана по делото от особения й представител молба, а въззиваемата
страна „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, чрез процесуалния
си представител, оспорва същата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Въз основа на подадено на 18.12.2023г. от "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение
2
по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 3347/2023 г. по описа на
съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №
1865/19.12.2023 г., по силата на която длъжникът В. Д. Т., ЕГН:**********, от
с.***, общ. Враца, е осъдена да заплати на заявителя сумите: 541,13 лв. -
главница за периода от 01.09.2020 г. до 06.08.2023 г.; 67,81 лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.12.2020 г. до 08.12.2023 г., както и
законна лихва върху главницата, считано от 18.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за разноските по делото за държавна такса в
размер на 25,00 лв. и за юрисконсулско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което по указания на съда на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в
предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение, против длъжника по делото.
В исковата молба, с която са предявени тези искове, се твърди, че
ответницата В. Д. Т. е абонат при ищцовото дружество "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. Враца и потребител на вода и други услуги за имот на
адрес: ***. Посочва се, че за потреблението през периода 01.09.2020 г. до
06.08.2023 г. на потребителя са издадени 11 броя фактури за заплащане на
процесните суми. Поддържа се, че била изготвена покана за доброволно
изпълнение, която била доставена до адреса на потребление на 18.10.2023 г.,
но длъжникът не е бил открит. Твърди се, че ответницата не изпълнила
задълженията си в указания 30-дневен срок. Иска се от съда да установи
съществуването на претендираните вземания, така, както са заявени в
заповедното производство. Претендират се и разноски.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответницата В. Д. Т., чрез
назначения й особен представител, е оспорила предявените искове, като
неоснователни. Оспорва общите условия, като сочи, че същите не са
приложими спрямо нея и не я обвързват с разпоредбите си. Относно поканата
за доброволно изпълнение твърди, че няма доказателства за законосъобразна
процедура по връчване, доколкото не са отразени данни за отказ за
получаване, за свидетели и дата на получаване. Поддържа, че задълженията,
изискуеми преди 18.12.2020 г. са погасени по давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 7, т. I, рег. № 196, нот. д. № 5 от 2019 г. от
11.02.2019 г., от който се установява, че В. Д. Т. е придобила собствеността
върху УПИ II-283 в кв. № 51 по плана на с. ***, Община Враца, находящ се на
***, чрез договор за покупко-продажба.
От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени
на името на В. Д. Т., се установяват конкретни показания на водомера при
реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.
3
Видно е от покана за доброволно изпълнение № 125239, с изх. №
3884/17.10.2023 г., адресирана до В. Д. Т., че в същата е отбелязано, че
последната не е открита на адреса. Отразено е името и подписът на свидетеля,
присъствал при опита да бъде извършено връчването. Към поканата е
приложена подробна справка за начислените суми по периоди.
По делото е представено извлечение от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.
По делото е разпитан като свидетел В. И. В., работещ при ответното
дружество. От разпита на свидетеля се установява, че той извършва
отчитането в с. ***, както и конкретно в процесния имот. Според свидетеля
тяхно задължение е да отчетат изразходената вода за месец, след което да
уведомят някой член от семейството на конкретния адрес, като срокът за
връчване на поканата за доброволно плащане на задълженията на абоната е 20
дни. Свидетелят сочи, че минава няколко пъти на адреса, като ако не открие
някой, пише „неоткрит“ и връща поканите, защото трябва да ги върне до края
на месеца. Твърди, че синът на дядото, чиято собственост била процесната
къща, през 2019 г. му се обадил и му казал, че дядото е починал и ще има нови
собственици на адреса. Свидетелят минал същия месец и видял новите
собственици. Според свидетеля новият собственик е длъжен да промени
партидата във водоснабдителното дружество. Свидетелят сочи, че в карнетите
се подписва собственикът или някой роднина, а ако на адреса не е открит
никой, не може да има подпис в карнета. Твърди, че ако не бъде намерен
потребителят, отчитането става тогава, когато има някой в имота, който се
уведомява за количеството вода за дадения период - три месеца, шест месеца,
година. Посочва, че ако е заключен имотът, няма как да се отчете водата и е
възможно и две години да не е реално отчитано потреблението.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и обективно
дадени.
За заплащане на сумите по фактурите по делото не са представени
никакви доказателства от ответната страна.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е приел, че по силата на Общите условия за
получаване на услугите на ВиК на ищцовото дружество между страните е
налице облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги при общи
условия и че ответницата има качеството на потребител на доставени й от
ищеца ВиК услуги. Приел е също, че ищецът е начислявал и служебни
показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за
абоната“. По отношение на размера на дължимите от ответницата суми съдът
е приел същият за установен, така както е посочен от ищеца в исковата молба,
доколкото същият не е оспорен изрично от ответницата по делото. Съдът е
намерил за основателно направеното от ответната страна възражение за
изтекъл период на погасителна давност за всички суми, претендирани за
периода преди 18.12.2020 г. Съдът е достигнал до извод за доказаност на
4
елементите от фактическия състав на спорното право, поради което е уважил
иска за главница за периода от 18.12.2020 г. до 06.08.2023 г. и за сумата от
487,64 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 541,13 лв., както и за
периода от 01.09.2020 г. до 17.12.2020 г. го е отхвърлил като неоснователен
поради изтекъл период на погасителна давност; искът за мораторна лихва е
уважил за периода от 18.12.2020 г. до 08.12.2023 г. и за сумата от 50,51 лв., а за
горницата до пълния предявен размер от 67,81 лв., както и за периода от
01.12.2020 г. до 17.12.2020 г. го е отхвърлил като неоснователен поради
изтекъл период на погасителна давност.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав
приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо. Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен
интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на
диспозитивно начало предмет на спора.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба
доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от
районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което
изцяло се споделя от въззивния състав. В хода на въззивната проверка нови
факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства; при анализа на
доказателствата, съдът не намира основание за установяване на нови
фактически положения, различни от установените от районния съд.
Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд задълбочени
и пространни мотиви, довели до извода за частична основателност на
исковите претенции, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът
намира за необходимо да изложи допълнително фактически и правни
съображения.
Производството пред районния съд е започнало по предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и с
5
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
суми за доставени, но незаплатени ВиК услуги и мораторна лихва.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, в тежест на ищцовото дружество е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника,
възникнала от сключен договор за доставка на ВиК услуги, респ. качеството
„потребител“ на ответника за процесния период; реално доставяне на ВиК
услуги в имота на ответника в посочения период и тяхното количество, както
и стойността на същите.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията към ищеца.
Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно
доказване на основанието и размера на иска си за главница по следните
съображения:
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по
смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на област Враца. От
представените по делото страници от вестници се установи, че в процесния
период (от 01.09.2020 г. до 06.08.2023 г.) са действали Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК операторите, вкл. от
"Водоснабдяване и канализация" ООД, които са одобрени на основание чл. 6,
ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и са
публикувани във в-к "Новинар" в броя му от 21.08.2014 г. и във в-к
"Конкурент" в броя му от 27.08.2014 г., както и са поместени на интернет
страницата на дружеството на адрес: www.vik.vratza.eu., поради което същите
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото е безспорно установено също, а и от представеният
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, т. I, рег. № 196,
нот. д. № 5 от 2019 г. от 11.02.2019 г., се установява, че ответницата В. Д. Т. е
собственик на процесния имот и има регистриран постоянен и настоящ адрес
в този имот, както и че имотът е присъединен към водопреносната система,
стопанисвана от ищеца, като за имота е открита партида на нейно име за
извършвани от дружеството ВиК услуги, свързани с имота.
Установи се също, от показанията на свидетеля В. И. В., че в процесния
период имотът на ответницата е бил обитаван и в него са ползвани ВиК
услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители
6
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Следователно ответницата, като собственик на посочения имот,
има качеството "потребител" на услугите на ищцовото дружество за този
имот. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е
достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между
ищцовото дружество и ответницата за предоставяне на ВиК услуги, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика и от Наредба №
4/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.8 от цитираната наредба, получаването
на услугите ВиК се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето
на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Предвид
констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - "ВиК" ООД, гр. Враца са общоизвестни и
публикувани в посочените печатни издания и на сайта на дружеството в
интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на
дружеството, съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Поради изложеното
съдът приема, че между ищцовото дружество и ответницата е съществувало
облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги за посочения в
исковата молба период, регулирано от Наредба № 4/2004 г. и "Общите условия
за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД".
Основният спор между страните е дали събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства установяват, че за абоната е
възникнало задължение за претендирания период и в претендирания размер,
което той следва надлежно да изпълни.
Въззивният съд намира, че представените по делото документи
установяват по категоричен начин задължения на ответницата към оператора
на ВиК услугите и са достатъчни да обосноват извод, че отчетените и
осчетоводени количества вода са реално доставени.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните
отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава
за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл.
40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер
на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път.
По делото е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода,
воден на името на ответницата В. Д. Т., от който се установява, че за
измервателния уред /водомер/ в имота на ответницата на адрес ***, за периода
7
01.09.2020 г. до 06.08.2023 год. е отчетено потребление на вода.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в
карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на
частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните
данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така
и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за
упълномощаване на този представител води до извода, че карнетът може да
бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на
родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя
по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което
обитава имота на някакво фактическо или правно основание, а също и
собственик на съседен имот. Подписването на карнета от такова лице не води
до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила.
Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов
представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в
чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по
правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на
възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с
отчетеното до тази дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ
или договора, но не по-дълъг от шест месеца /ал.1/. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление /ал.2/.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на
отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ
или договора /ал.3/. При невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане /ал.4/.
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
8
подписва от него и от поне един свидетел /ал.5/. От горното следва, че
потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като
дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода
или такова, с което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок
следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На
основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца
от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че ответникът
не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено
количество вода, включително и извършения реален отчет на показанията на
водомера и служебно начисляване, така както е отразено в представените
копия от карнетите.
По делото не е спорно, че начинът на отчитане на потребената в имота
на ответницата вода през исковия период е в съответствие с правилата на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съответства на действителното фактическо
положение и че фактурираното количество ВиК услуги в процесния период са
реално доставени и потребени.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено отчитане на доставяните от въззиваемото дружество ВиК
услуги в имота на въззивницата за процесния период, както и че въз основа на
тези отчети дружеството на основание чл. 31, ал. 1 от ОУ правилно е издавало
фактури за ползваните от ответницата услуги. Няма данни въззивницата да е
подала предвидените в чл. 32 от ОУ възражения против фактурите, поради
което за нея е възникнало насрещно задължение да плати посочената във
фактурите стойност на потребените услуги. Въззивницата не твърди и не
ангажира доказателства за заплащане на тези услуги, поради което искът за
главница е доказан по основание.
От представената справка – извлечение № 40718 за дължимите суми
към "Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към дата 08.12.2023 г.
на абонатен номер 1178097, на името на В. Д. Т., се установява, че за отчетен
период от 01.09.2020 г. до 06.08.2023 год. въззивницата дължи сумата от общо
541.13 лева - главница.
За този размер и период искът за главница е основателен и доказан.
С оглед направеното от ответницата възражение за изтекъл период на
погасителна давност за всички суми, претендирани за периода преди
18.12.2020 г., и на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД, погасени по давност се явяват
претендираните вземания за сумата от 53,49 лв. и за периода от 01.09.2020 г.
до 17.12.2020 г., защото изискуемостта им е настъпила преди 18.12.2020 г. /чл.
114, ал. 1 ЗЗД/.
Изложеното налага извод за доказаност на елементите от фактическия
състав на спорното право, поради което искът следва да бъде уважен за
9
периода от 18.12.2020 г. до 06.08.2023 г. и за сумата от 487,64 лв. За горницата
до пълния предявен размер от 541,13 лв., както и за периода от 01.09.2020 г. до
17.12.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради
изтекъл период на погасителна давност.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението - 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск за
главница за посочената сума и период, районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в частта за
главницата.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба в частта, касаеща иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ, за неоснователна.
Основното и единствено конкретно оплакване на въззивницата във
въззивната й жалба е за неспазване на процедурата по връчване на покана за
доброволно плащане от служител на дружеството.
Това оплакване обаче е относимо към решението на районния съд в
частта му, касаеща иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
тъй като поканата за доброволно изпълнение е средство за поставяне на
въззивницата-потребител в забава за изпълнение на задължението й за
заплащане на главницата за потребени ВиК услуги, което пък обуславя
дължимост на обезщетение в размер на законната лихва.
Както бе посочено по-горе първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, с която ответницата е осъдена, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищцовото дружество сумата от
50,51 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
18.12.2020 г. до 08.12.2023 г., и е влязло в законна сила, поради което
оплакването за неспазване на процедурата по връчване на покана за
доброволно плащане, като неотносимо към спора пред въззивното
производство, не следва да се обсъжда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на
въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер 100, 00 лева,
определено съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и сумата 200 лева за възнаграждение
на особения представител на въззивницата.
На основание чл. 77 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на ОС-Враца сумата 25 лв. - дължима държавна такса за
въззивно обжалване, с оглед обстоятелството, че същата е представлявана по
делото от особен представител, подал въззивната жалба.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/29.01.2025 год. по гр. дело №
1588/2024 год. на Районен съд-Враца в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ***, деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер 100, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение
и 200 лева за възнаграждение на назначения й особен представител.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН:**********, от с.***, общ. Враца, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд - Враца, на основание чл. 77 от ГПК,
сумата 25 лв., представляваща дължима държавна такса по подадената
въззивна жалба.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11