№ 1528
гр. Пазарджик, 26.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220101856 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Молителят Й. С. Б. - редовно призован, явява се лично в съдебната зала
както и с адв. К. И. И., редовно упълномощен да го представлява с
пълномощно приложено по делото.
Ответника Община Пазарджик - редовно призована, не изпраща
представител.
Контролиращата страна Районна прокуратура Пазарджик - редовно
призована, не изпраща представител.
АДВ. И.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143, АЛ. 1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
АДВ. И.: Уважаеми господин Съдия, поддържам подадената молба,
нямам нови доказателствени искания и няма да соча нови доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
1
Производството е по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР във връзка с чл. 530 от
ГПК.
Образувано е по молба на Й. С. Б., роден на ******г. в гр. Пазарджик от
майка М. Й.ова и баща С. Б. Й.ов, за което е издаден удостоверение за раждане
**** от ****г. Сочи се че, бащата на молителят е починал в резултат на
автомобилна катастрофа, когато той е бил все още дете. Същият е отгледан от
дядото си по бащина линия, а именно М.И.Ю.. Родителите му дали български
имена, а не турски поради факта, че по това време в България
комунистическия режим не разрешавал децата да носят други имена освен
български. Твърди се, че от раждането си неговите близки са го наричали с
малко му име Е., с оглед на религията-мюсюлманска, която изповядват, а не с
българско му име Й.. Впоследствие сред своите близки и приятели молителят
е започнал също да се представя с личното име Е., но не само това, а и с оглед
на факта, че дядо му се казва М.И.Ю., и породи това, че е бил отгледан от своя
дядо по бащина линия и в знак на благодарност към него, молителят се е
представял навсякъде в ежедневното си общуване с лично име Е., презиме М./
името на дядо си- М./ и фамилия Ю./ фамилията на дядо си - Ю./. Сочи се, че
българските си имена той използва единствено и само пред държавните и
общински институции, тъй като така е бил записан в акта за раждане, но
навсякъде другаде при общуването си с хората, сред семейството си,
близките, приятелите си той е известен с имената Е. М. Ю..
С течение на физическо си израстване молителят започнал все по често да
посещава и джамията, като започнал да изповядва мюсюлманска религия,
която религия изповядвал и неговия дядо. Там, в джамията, той навсякъде се
представял с имената Е. М. Ю.. Когато се запознал с бъдеща си съпруга, той се
представил на нея си с турските имена Е. М. Ю., като по този начин и нейните
близки възприели него с турските му имена и го наричали с турските му
имена, а не с българските му. Сочи се, че към настоящият момент молителят и
семейството му живеят в Белгия. Там той отново в общуването с хората се
представя с имената Е. М. Ю., а не с българските му имена, тъй като в Белгия
той работи с контактува предимно с лица от турски произход.
Оформен е петитум с който се моли съда постанови решение с което да
допусне промяна на личното, презимето и фамилното име на молителя от Й.
С. Б. на Е. М. Ю.. Направени са съответните доказателствени искания.
2
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответната страна Община Пазарджик както и становище от РП – Пазарджик.
СЪДЪТ указва на молителя, че е негова доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи промяна на трите
имена на молителя.
АДВ.И.: Нямам възражения по доклада, водим двамата свидетели.
По отношение на доказателствата съдът се е произнесъл с Определение
№1999 от 08.07.2024г. с което е приел представените с молбата писмени
доказателства, конституирал като заинтересована страна Община Пазарджик
и допуснал до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯТ СВИДЕТЕЛ
И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
М.И.Ю. – на 75 години, турчин, български гражданин, пенсионер,
женен, неосъждан. Аз съм дядо на молителя по бащина линия.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД.Ю.: Аз съм дядо на Й. С. Б. по бащина линия, аз съм баща на
баща му С., българското му име беше С. Б. Й.ов. Моят внук мисля, че беше
роден през **** година, по времето на комунизмът, не беше дошла
демокрацията. Като се роди Е. майка му и баща му го записаха с имената Й. С.
Б., тогава така ни караха да записваме децата с бъгларски имена. Ние искахме
да го кръстим с имената Е. М. Ю.. Понеже времената бяха такива, не даваха
да запишем детето с тези турски имена. Баща му почина в автомобилна
катастрофа през 1999г., тогава детето беше на 11 години. От тогава, аз като
негов дядо съм го отгледал, аз съм го издържал, изучил и възпитал. След
смъртта на баща му, майка му живееше известно време с нас, да гледа детето,
но основно аз и баба му се грижехме за него. Ние всички като дете Е. му
казвахме.
Той ходи в джамия и там му правят забележка, че няма турско име. Тук в гр.
Пазарджик ходи в нашата централна джамия. Сега ходи и в Белгия на джамия,
и там все му правят забележка че не е турчин, че няма турско име. Случва се
понякога да не го пускат в джамията. Той като отиде в Белгия, влиза си в
3
джамията и се моли, няма да прави глупости, не се занимава с глупости. Той
сега живее при мен в гр.Пазарджик, в моята къща. Ходи и в Белгия, там
работи. Сега е в отпуск и е тук. В Белгия работи в дюнерджийница. Аз също
съм бил в Белгия десет години.
В махалата в гр. Пазарджик хората го познават като Е. М. Ю.. В Белгия го
знаят пак с тези имена, но става проблем като му видят личната карта. Той в
Белгия живее в гр.Брюксел. Навсякъде го знаят като Е. М. Ю.. Моля да му се
смени името, за да няма проблем с документите му.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯТ СВИДЕТЕЛ
И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
М.Ф. Й.ОВА – на 70 години, туркиня, български гражданин,
пенсионерка, с начално образование, омъжена съм, неосъждана, молителят ми
е внук.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Й.ОВА: Е. ми е внук, баща му почина, той беше мой син. Той се
казваше С. Б., така бяха българските му имена. Турското му име беше С.. Той
почина преди 2000-та година. Като почина баща му, Е. сме го отгледали ние с
мъжът ми. Аз работих във Винпром-а. И сега работя като шивачка. Е. сега
живее с нас, в гр.Пазарджик на ул. **********. Е. работи в Белгия. Работи в
строителството, общ работник. Той си идва в България лятото когато е в
отпуск. В махалата тук му казват Е. М. Ю.. Казват му на името на дядо му. Е.
ходи на джамия, и аз ходя. Ходим на джамията на „Ябълките“. И на двете
джамии ходим, но тази на центъра е в ремонт. Всики го познават с имената Е.
М. Ю.. Й. само ние знаем кой е, но никой не му казва така, така пише само в
документите му.
АДВ. И.: Моля да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.И.: Уважаеми господин Председател, моля да постановите промяна
на трите имена на молителя, с оглед на събраните днес гласни доказателства, с
които се установи, че молителят е известен с имената Е. М. Ю..
4
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едономесечен срок, не по-късно от 26.08.2024г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:33 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5