Р
Ш Е Н
И Е
№ 2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 3022 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „С.Комерс 93“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „П.П.К.“ № *, представлявано
от Н.Г.Г.против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
396-ФК/22.10.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект –
пицария „Танита“, находяща се в гр. Д., ул. „К.П.“ № *, стопанисван от „С.Комерс
93“ ЕООД, гр. Д., и забрана на достъпа
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
поради допуснати при постановяването ѝ съществени процесуални нарушения и
такива на материалния закон, изразяващи се в неустановяване извършването на
нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС, тъй като не е доказано
постъпило в действителност плащане, което да не е отчетено, чрез издаване на
фискален касов бон. Сочи се, че практиката на заведението е при междинни
поръчки да се издават клиентски сметки, като при поискване на окончателната
сметка се издава фискален бон, както и че заведението работи с редовни клиенти,
които го посещават по няколко пъти на ден и заплащат консумацията в края на
работния ден. Оспорва се срокът, за който е наложена ПАМ, като се изтъква, че
същият е немотивиран и нарушаващ принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ и за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане за отмяна на заповедта
с присъждане на сторените по делото разноски, включително такива за адвокатско
възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. По
съществото на спора поддържа изложеното в депозирани по делото писмени бележки
с.д. № 478/13.01.2020 г. и изразява становище за неоснователност на жалбата,
поради което отправя искане за оставяне в сила на оспорената заповед за
налагане на ПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да
се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване,
поради което жалбата е предявена
пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство по издаване на
обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 19.10.2019 г. в 12:30
ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ
пицария „Танита“, находящ се в гр. Д., ул. „К.П.“
№ *, стопанисван от „С.Комерс 93“ ЕООД, гр. Д.. По време на проверката органите
по приходите са наблюдавали неиздаването на фискална касова бележка при
заплащане на сметката, прието от сервитьора М.Г.Д. и лицата, които са платили,
са напуснали обекта, като за продажбата е издаден информационен/нефискален бон
от 19.10.2019 г. с № ********** и час 14:53 ч. на обща стойност 33,30 лева, в
който подробно са описани артикулите по вид и единична стойност /л. 25-гръб/.
След легитимация, органите по приходите са извели дневен Х отчет №
002198/19.10.2019 г. и КЛЕН /л. 26 – л. 28/, които съпоставили с издадения
информационен/нефискален бон № ********** от 19.10.2019 г., при което е
установено, че липсва издадена фискална касова бележка за тази продажба на тази
стойност, за тези артикули през същия ден и час. Изготвен е опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката /л. 29/, съгласно
който са налични 227,60 лева. Изведен е междинен отчет, при който е установена
положителна разлика в размер на 28,20 лева.
При тези фактически установявания контролните
органи на приходната администрация са приели, че „С.Комерс 93“ ЕООД, гр. Д., в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18 от 13 декември
2006 г./, не е изпълнило задължението си на 19.10.2019 г. да регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки – продажба на храна и напитки,
заплатена в брой в 14:53 ч., на обща стойност 33,30 лева, от търговския обект,
чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално
устройство /ФУ/, модел „Daisy“
с инд. № ДУ 497968 и ФП 36656441, с което са нарушени разпоредбите на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба
Н-8 от 13 декември 2006 година.
За резултатите от проверката е съставен
Протокол за извършена проверка /ПИП/№ 0353290/19.10.2019 г. /л. 23 – л. 25/.
Въз основа на гореизложеното е издадена
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 396-ФК/22.10.2019 г., в която
административният орган, възприемайки изцяло констатациите на длъжностните
лица, извършили проверката, е счел, че с гореописаното деяние дружеството не е
спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба, с което е изпълнило състава на чл. 186, ал. 1, т.
1, буква „а“ от ЗДДС.
В хода на съдебното производство са събрани
гласни доказателства – разпитан е свидетелят М. Д., която дава показания, че от
две години работи като барман-сервитьор в пицария „Танита“, находяща се в гр. Д.,
като е присъствала на проверката, извършена на 19.10.2019 година. Посочва, че в
този ден на маса до барбекюто в заведението са били настанени едни от
най-редовните клиенти – служители на Networx, компания за интернет, които са посещавали обекта повече от три
пъти на ден, на които е занесла поръчката с информационни бонове, след което във
връзка с телефонно обаждане се е наложило спешно да отидат до мястото, където
работят, намиращо се в близост до пицарията. Заявява, че клиентите са помолили
да не им вдига масата, тъй като не са консумирали храната, казали са, че ще се
върнат и ще си поръчат още неща, като не са поискали и сметката. Свид. Д.
твърди, че взимайки монетника със служебната бележка, се е качила на бара, като
в този момент са дошли служителите на НАП, които са се легитимирали, след което
са я накарали да преброи наличността в касата, като се е оказало, че има
разлика от около 20-30 лева, която сума е била бакшиш, който все още не е била
отделила. В монетника от масата на редовните клиенти също е имало определена
парична сума, която също е представлявала бакшиш, за който Д. е узнала по време
на извършване на проверката. Свидетелят посочва, че в заведението има практика
редовните клиенти да посещават няколко пъти дневно заведението и в края на деня
за платят цялата консумация. Посочва, че служителите на НАП също са
консумирали, след което са поискали сметката, за което им е издала касов бон.
Свид. Д. заявява, че е инструктирана да издава фискална касова бележка на всеки
клиент, за всяка продажба, като потвърждава, че името и подписа й се съдържат в
ПИП № 0353290/19.10.2019 година.
Съдът кредитира свидетелските показания, като
намира същите за последователни и логични, съответстващи на останалите
доказателства по делото.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени справка за подадени в НАП
уведомления по чл. 62 от КТ към 19.10.2019 г. от „С.Комерс 93“ ЕООД, гр. Д. /л.
34/, видно от която в дружеството има назначени 9 /девет/ лица на трудов
договор, между които и М.Г.Д.; извлечение от данъчно-осигурителната сметка на
от „С.Комерс 93“ ЕООД, гр. Д. в НАП към 21.10.2019 г. /л. 35/, според което
търговецът има публични задължения в общ размер на 2 868,17 лева, от които
2 814,37 лева – главница, и 53,80 лева – лихви, и заверено вярно с
оригинала копие на Наказателно постановление № 476384-F518311/12.11.2019 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП /л. 37 –
л. 38/, с което, за нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-8 от 13 декември 2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „С.Комерс 93“ ЕООД, гр. Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 750,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата,
разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Оспорената по
съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган – началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
да налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. от Изпълнителния
директор на НАП /л. 30/, с която е определено именно началниците отдели „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване
на обект по чл. 186 ЗДДС.
Производството е образувано за нарушение на
ЗДДС, свързано с неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред и за този вид нарушения разпоредбата на
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно,
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“. Съгласно чл.
118, ал. 3 от ЗДДС фискалният бон е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност – в случая - фискално устройство с
конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на фискална бележка
е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект, по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-8 от 13 декември 2006 година. За
да са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1,т. 1 буква „а“
от ЗДДС, в доказателствена тежест на органа, налагащ ПАМ, е да установи
неспазване на реда или начина за издаване на документ за извършена продажба –
фискален бон в случая.
Правнорелевантният
момент на дължимото поведение – издаването на фискален бон, е регламентиран в
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., според която разпоредба
задължението за издаване на фискална касова бележка е за всяка продажба „за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1“, какъвто настоящият случай не е. Понятието „плащане“ не съвпада по смисъл с
понятието „продажба“, доколкото второто се отнася до реализиране на търговска
сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското
законодателство. „Плащането“, за разлика от „продажбата“, визира фактическо
действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари,
представляваща цената на стоката. Във връзка с това, издаването на касов бон е
дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача,
независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в
този момент.
В разглеждания
случай издаденият информационен/нефискален бон № ********** от 19.10.2019 г., с
час 14:53 ч., на обща стойност 33,30 лева, в който подробно са описани
артикулите по вид и единична стойност, действително е индиция за наличие на
продажба, но по делото не се установява по безспорен начин извършването на
плащане по поръчката, което, както се посочи, е релевантният факт, обосноваващ
извод за неизпълнение на задължението да се издаде документ за продажба по реда
на Наредба Н-8 от 13 декември 2006 г., респ. за наличие на основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за прилагане на ПАМ от вида на процесната.
/В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение № 12506 от 10.10.2012
г., постановено по адм. дело № 177/2012 г., и решение № 5079 от 06.04.2012 г.,
постановено по адм. дело № 8304/2011 г./.
Събраните в хода на
административното производство доказателства не установяват констатираното
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредба Н-8 от 13 декември 2006 г., осъществено поради неиздаването
на фискална касова бележка на 19.10.2019 г. след издаване на
информационен/нефискален бон № ********** от 19.10.2019 г., с час 14:53 ч., на
обща стойност 33,30 лева. Проверката е извършена при непълнота на
доказателствата. Издаването на този информационен/нефискален бон, не означава
извършено плащане от клиент, което да даде основание за издаване на касов бон
от регистрираното в обекта фискално устройство. В подкрепа на този извод са и
събраните по делото гласни доказателства. В дадените пред настоящата съдебна
инстанция показания свид. Д. описва подробно фактите, свързани с процесната
поръчка, като е категорична, че не е получила плащане по нея, тъй като
клиентите не са поискали сметката, като дори са заявили, че ще се върнат в
заведението, за да довършат консумацията си. Този информационен източник
напълно кореспондира с твърдението в жалбата, че въпросните клиенти редовно
посещават заведението /по няколко пъти в рамките на един работен ден/, като по
отношение на тях е възприета практика да заплащат цялата консумация в края на
деня, което е логично и житейски обосновано.
От изложеното
следва, че по делото не са събрани доказателства, установяващи получено плащане
за извършени продажби на стоки в обекта, за които не е издадена фискална касова
бележка. Обстоятелството, че продажбата по информационен/нефискален бон №
********** от 19.10.2019 г. не е включена в изведения от фискалното устройство
в обекта междинен отчет не обосновава несъмнен и категоричен извод, че е било
извършено плащане по процесната поръчка по нефискалния бон. Наличието на
информационен/нефискален бон като единствено доказателство, на което се
позовава приходният орган, е индиция за такова плащане, но не установява
наличието му. Още повече, че не е налице съвпадение между сумата от 28,20 лева,
установена като разлика между касова и фактическа наличност, и сумата в размер
на 33,30 лева, за която в оспорената заповед се твърди, че не е издаден
фискален касов бон. Освен това, за разликата между касовата и фактическата
наличност за събрани гласни доказателства, че представлява бакшиш на
сервитьора, който към момента на проверката все още не е бил отделен от
наличността в касата, касаеща извършените продажби.
Наличието на
публични задължения и издаването на наказателно постановление на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС са ирелевантни обстоятелства за налагането на процесната
ПАМ.
От всичко изложено
дотук се налага се обоснован извод, че не е установено наличието на
административно нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, респ. неизпълнение на
задължение по буква „а“ на т. 1 от ал. 1 на чл. 186 от ЗДДС, а оттам и на
основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. В тежест на
административния орган е да докаже обективната съставомерност на нарушението,
във връзка с което е издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ. Ответникът
не е представил доказателства, които да установяват, че описаното в заповедта
нарушение е било действително извършено. Посоченото е основание да се приеме,
че издадената заповед е постановена в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, което представлява основание за отмяната й от съда по смисъла на
чл. 146, т. 4 от АПК.
За пълнота на
изложението следва да бъде отбелязано, че е налице и липса на мотиви относно
срока, за който е наложена ПАМ, което съставлява нарушение на изискването на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е
в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. При определяне срока
на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност,
като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30
дни“, то административният орган е бил длъжен да посочи кои фактически и правни
обстоятелства налагат определяне на мярката в посочения срок от 14 дни за това
конкретно нарушение. Като не е сторил това,
същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на
закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК. Изложените в заповедта съображения за превъзпитание на
нарушителя и защита на обществени интереси касаят основни принципи на
налагането на принудителните административни мерки, но не представляват
изложение на съображения за определяне на конкретния срок, поради конкретната
обективна и субективна страна на административното нарушение. Мярката се налага
с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви е съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на акта като незаконосъобразен.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът
до обекта, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се
разпорежда паралелно със запечатване на обекта, поради което предпоставките за
постановената забрана за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид
констатираната липса на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, то следва да се приеме, че незаконосъобразна е и постановената
на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС забрана на достъп до обекта.
Гореизложеното
обосновава извод, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и в несъответствие с неговата цел, което налага нейната отмяна.
При
този изход на спора, съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени действително
сторените от него разноски, за които са приложени доказателства по делото, в
общ размер на 550,00 лева от които 50,00 лева – заплатена държавна такса, и
500,00 лева – заплатено възнаграждение за адвокат, съгласно представен договор
за правна защита и съдействие /л. 45/, които ответната страна следва да бъде
осъдена да му заплати.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 396-ФК/22.10.2019 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в
полза на „С.Комерс 93“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „П.П.К.“ № *, представлявано от Н.Г.Г.сумата в размер
на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: