Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 336 Година 2018,29.10. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На първи
октомври Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 273 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Кооперация „Ямболска популярна каса“, ЕИК *********, с адрес: гр. Ямбол, ул.”Г. Раковски”
№1, вх. А, ет.2 е предявил обективно и
субективно съединени искове за осъждане
на ответниците В.П.Ж. , Ж.П.Ж. и С.С.Ж., първите двама в качеството на
поръчители и наследници на заемополучателя, а
третата само в качеството на поръчител, да му заплатят солидарно
следните суми: 175000 лева, представляваща главница по договор за заем №
3767-01 от 03.06.2016 г., сключен между ищеца като заемодател и С.Д.И. като
заемополучател; 23 177,18 лева, представляваща договорна лихва по чл.4 от договора за заем за периода от
20.08.2016 год. до 15.06.2017 год.; 928,01 лева, представляваща обезщетение по
чл.8, ал.3 от договора за забава за периода от 20.08.2016 год. до 15.06.2017
год. , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното
им изплащане. Претендира съдебно-деловодни разноски. Твърди, че вземанията му са
възникнали в резултат на предоставен на
наследодателката на първите двама ответници
С.И. паричен заем по договор от 03.06.2016 г., в размер на левовата
равностойност на 89 476 евро, който по фиксинга на БНБ е 175 000
лева. Сочи, че страните са уговорили срок за погасяване на заема с погасителен
план, годишен лихвен процент върху главницата, както и обезщетение за забава,
което обезщетение е независимо и извън договорената лихва. Заявява, че на същата дата е сключен и договор за
поръчителство между нея и четири
физически лица – трима от които са ответници в настоящото производство. Твърди,
че заемополучателят не е извършил
договорени плащания, нито на първия уговорен в договора за заем падеж, нито по-късно,
като поради това ищецът се е възползвал от уговореното в чл. 15, ал. 2 от
договора за заем и е изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжника и
поръчителите, с които е определил срок за доброволно изпълнение като ги е
уведомил, че в случай на неплащане в указания срок ще счита заема за предсрочно
изискуем в целия размер. Плащане не е направено от никое от уведомените
лица. Уточнено е, че предоставения заем
е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на ответниците.
Претендира съдебно - деловодни разноски. Представя доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.240,ал.4 от ЗЗД и чл.138 от ЗЗД,вр. с чл.286 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ответниците не са подали
отговори, не представят и не ангажират доказателства.
В допълнителна искова молба,
ищецът твърди, че ответниците В.П.Ж. и Ж.П.Ж., дължат претендираните суми на
няколко различни основания. На първо място в качеството си на наследници на С.Д.И.,
починала в хода на производството, която се явява задължено лице по
горепосочения договор за заем като заемополучател. На второ място, като
наследници на П.Ж.И., също починал в хода на процеса, който е бил поръчител за
задълженията на И. и се е задължил да отговоря солидарно с нея. На следващо
място ответниците, дължат претендираните суми и в качеството им лично на
поръчители, като страни по договор за поръчителство, с който са се задължили да
отговарят солидарно със заемополучателя И.. Сочи,че ответницата С.Ж. дължи
исковите суми само в качеството си на поръчител, задължил се да отговаря
солидарно с длъжника по договора за заем.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По време на устните прения ищцовата страна е
направила искане за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на всички ответници. Съдът
намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. Действително ответниците не се явяват в първото
заседание по делото, не са взели становище по исковата молба и допълнителната
такава, но и тримата са отправили искане до съда да не бъде даван ход на
делото, поради наличието на здравословни проблеми за всеки един от тях. Изрично
са поискали да им бъде предоставена възможност да присъстват в първото по
делото заседание и да упражнят процесуални права. Възможността за постановяване
на неприсъствено решение,предвидена ва закона, се основана на с
предположението,че с поведението си-бездействие по осъществяване на защита в
хода на висящ процес, ответникът мълчаливо признава основателността на
претенциите срещу себе си. В случая с оглед данните по делото,не може да се
приеме,че е налице дезинтересиране от страна на ответниците от защита по отношение на претенцията на ищеца.
Те са поискали отлагане на делото за
лично участие,като са посочили обективни причини за неявяването си в първото по
делото заседание. Обстоятелството,че съдът не е уважил искането им за
отлагане,не може да бъде разглеждано в тяхна вреда и да се приравни на
безпричинно неявяване. По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. В този смисъл е Решение № 484 от
11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 932/2012 г., IV г.о. Освен това, не са налице
предпоставките на чл.239,ал.1,т.2 от ГПК исковете да са вероятно изцяло основателни с оглед на посочените в
исковата молаб и изменени в хода на производството по делото обстоятелства и
събраните доказателства.
По съществото на спора:
Съгласно чл. 4, т. 2 от Устава
на Кооперация „Ямболска популярна каса“,
тя може да предоставя заеми
само на член-кооператорите за сметка на направените от тях и на техен риск
вноски в образуваната по решение на общото
събрание взаимоспомагателна каса, съгласно изискванията на чл. 36, ал.1
от ЗК и чл. 4, т.3 от
ЗКИ. В настоящия
случай е налице сключен договор за заем между
кооперация и физическо лице, което има качеството член-кооператор. Последното
се установява от представените от ищеца писмени доказателства. Представено е и
дялово удостоверение № 3767 от 10.06.2016 г., от което е видно, че
заемополучателя е внесъл сумата от 17 450 лева и е вписан в книгата на
членовете на кооперацията. С.И. е подала молба от 03.06.2016 г., с която е поискала да бъде приета за
член на кооперацията. На същата дата, Управителния съвет на кооперацията е взел
решение да приеме молителката за неин член. В друг протокол от същата дата е удостоверено
разглеждането и одобрението на молба на И. за отпускане на заем, обезпечен с
ипотека на недвижим имот и поръчителство.
На 03.06.2016 г. /деня, в който И.
е подала молба и е приета за член на кооперацията/ между ищецът Кооперация
„Ямболска популярна каса“, като заемодател и С.Д.И., като заемополучател е
сключен договор за заем №3767-01/03.06.2016 г., за сума в размер на левовата равностойност на
89 476 евро.В чл.2 е договорено заемът да бъде усвоен еднократно на дата 10.06.2016
год. Съгласно чл.12 крайният срок за издължаването му е 03.06.2021 год. Към
договора е подписан и приложен погасителен план, съгласно който следва да бъде
погасяван заема. Видно от него погасяването се извършва на вноски,които от
20.05.2017 год. до 20.03.2021 год. започват да стават равни по размер и двукомпонентни,включващи част от главница и
месечна лихва.До 20.05.2017 год., съгласно този план,се погасява лихва,чийто
размер постепенно намалява до крайния
договорен срок на издължаване. Страните са договорили за обезпечаване на
вземането, заемополучателя да учреди в полза на заемодателя законна или
договорна ипотека върху недвижим имот. На същата дата е сключен и договор за поръчителство, с който
лицата – П.Ж.И., В.П.Ж., С.С.Ж. и Ж.П.Ж. са поели задължението да отговарят
солидарно и по начин идентичен със заемополучателя И., за изпълнение на
задълженията,произтичащи от сключения договор за заем.От събраните по делото
доказателства,а по тези обстоятелства не се и спори, поръчителят П.И. е съпруг
на заемополучателката С.И.,а поръчителите В.Ж. и Ж.Ж.-техни синове. На
06.06.2016 г. заемополучателят и поръчителите, с изключение на Ж.Ж., са
учредили договорна ипотека върху недвижими имоти,вписана в Служба по
вписванията гр.Несебър към Агенция по вписванията под № 131,
том 1, дело № 1561/2016 г.
Безспорно е,че задълженията по
договора за заем не са изпълнявани съобразно уговорките,залегнали в него. Това
се констатира и от извършената и приета по делото ,неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Поради неплащане, ищцовата страна, на 16.12.2016
г. е изпратила по пощата с писма с обратни разписки покани
изх №№ 145/16.12.2016 г., 146/16.12.2016 г., 147/16.12.2016 г., 148/16.12.2016
г. и 149/16.12.2016 г. както
до заемополучателя, така и до поръчителите (приложени от л.14 до л.18 вкл. по делото), с които ги е уведомила за дължимост на просрочена сума към 16.12.2016 год. -лихва в
общ размер 8365,62 лв., по сключения договор за заем.
Поканила ги е в 7 дневен срок да заплатят просрочената сума, като е отправила предупреждение, че
при непогасяване на просрочения дълг в указания 7 – дневен срок, ще го счита за
предсрочно изискуем за целия му размер,като се позовава на текста на
чл.15,ал.2,т.“а“ от договора за заем.Съгласно тази клауза заемодателят мож еда
обяви заема за предсрочно изцяло
изискуем,при което може да предприеме действия за удовлетворяването си по
съответния законен ред,при следното условие:цялостно или частично неизпълнение
на задълженията по чл.7 от договора-лихвите по заема се начисляват и издължават
ежемесечно до 20 число, независимо от
времето на забавата и размера на неизпълнението. От
приложените обратни разписки, се установява, че всеки от адресатите, е получил поканата си лично ,като само С.Ж. –на дата 20.12.2016 год.,а всички
останали-на дата 09.01.2017 г.
В хода на производството е
починала ответницата С.И., която се
явява заемополучател по горепосочения
договор за заем,а преди образуване на делото чрез депозиране на исковата молба
в съда- П.И.-поръчител за задълженията на И. и неин съпруг, задължил се да отговоря солидарно с нея за изпълнението.
От представените по делото удостоверения за наследници е видно, че двамата
ответници – В.Ж. и Ж.Ж. се явяват задължени лица от една страна като наследници на И.,тъй като задължението за
връщане на получен приживе заем е
имуществено и наследимо, от друга страна като наследници на поръчителя П.И.,тъй като и
това задължение е имуществено и наследимо,а договорът за поръчителство не е
такъв с оглед на личността,от трета
страна-самите те са задължени като поръчители
по договора за заем, а ответницата С.Ж. е задължена само като поръчител.Няма
данни,а и не се твърди наследниците на заемополучателката и единия поръчител да
са направили отказ от наследство.
По делото е назначена и приета,
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която съдът намира за безпристрастна и обективна. От
заключението на вещото лице е видно, че предоставената от заемодателя сума по
договора за заем в размер на 175 000 лева е усвоена чрез заверяване на
разплащателна сметка с титуляр заемополучателя И. на 10.06.2016 г. На същата
дата са извършени три операции по сметката. Сума в размер на 168 491,76
лева е преведена от заемополучателката по сметка на сина й – В.Ж., който е и
поръчител по договора за заем. Сумата от 1 302,00 лева е прехвърлена по
сметка на заемополучателката в банка
ДСК. Извършено е и плащане към заемодателя в размер на 1 750,00 лева, представляващо
1% върху разрешената сума, съгласно чл. 3 от договора-еднократна такса за
проучване,разглеждане и разрешаване на заема . След извършените плащания по разплащателната сметка на заемополучателката е останала сума в размер на 3 456,24
лева. Именно с тази останала сума са извършени единствените плащания по договора
за заем, чрез служебно удържане на средства от сметката, съгласно чл. 19 от
договора, като са погасени първата и частично втората вноска от погасителния
план, които съгласно договореното представляват
само дължима лихва,съответно с падежни
дати 20.07.2016 год. и 20.08.2016 год.
Вещото лице, подробно е посочило
как е формирано претедираното от ищеца задължение. Установено е от експерта, че към датата на
подаване на исковата молба – 16.06.2017 г., общия размер на неплатеното
задължение по процесния договор е в размер на 199 105,20 лева, от които
175 000 лева главница, 23 158,35 лева договорна лихва по чл.4 от
договора за периода 20.08.2016 год. до 15.06.2017 год. и
946,85 лева обезщетение за забава по чл.8,ал.3 от договора за същия период.
Безспорно е също така,че
претенциите на ищеца са основани на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за заем.За да се приеме,че договора за заем е предсрочно изискуем е
необходимо да се установят материалните
предпоставки за това-обективния факт на неплащане на определени съгласно
договора задължения и субективния факт- обявяване от страна на заемодателя,че
ще се ползва от уговореното в договора право да обяви заема за предсрочно
изискуем.В настоящия случай от доказателствата по делото е видно,че обективната
предпоставка по чл.15,ал.2,т.“а“ от
договора за заем-.цялостно или частично неизпълнение на задълженията по чл.7 от
договора –лихви по заема се издължават ежемесечно до 20 число,независимо от времето
на забавата и размера на неизпълнението,е настъпил още от 20.08.2016
год.,когато е било погасено само частично задължението за втора вноска по
лихва с размер на погашението от 539,57
лв. Неизпълнението е продължило,засегнало е и последващи вноски за лихви и е било налице и към 20.12.2016 год. и към 09.01.2017 год. ,когато
са били връчени по пощата покани за плащане на просрочени лихви,съдържащи и изявление,че при неплащане в 7-дневен срок
от получаването им на просрочения дълг,ищецът ще счита дълга в целия му размер
за предсрочно изискуем. С получаването на поканите от всички задължени лица и
безрезултатното изтичане на 7 дневен срок,от 28.12.2016 год. за С.Ж.,а от
17.01.2017 год. за С. и П.И. и В. и Ж.Ж. се е осъществил и субективния
елемент,подещ до промяна в договорения до
тогава падеж на задълженията по договора за заем и заетата сума от 175000 лв.,е станала изцяло
предсрочно изискуема,тъй като към този момент все още нито една от
дължимите части от главница не е била
изискуема-както бе посочено и по-горе до 20.05.2017 год. съгласно погасителния
план дължими са били само договорни лихви.От тези дати договорна лихва по чл.4
не се дължи,тъй като по същността си тя е уговорена за ежемесечното ползване на
заетата сума при връщане на главницата на части,следователно това е
възнаградителна лихва,дължима ежемесечно върху остатъка от заетата сума до
крайния срок за издължаването й -03.06.2021 год. При положение,че е обявена
предсрочна изискуемост, заемополучателят
вече не търси изпълнение по
договорения погасителен план на падежирали суми, а търси връщане на заема преди
уговорения краен срок за издължаване при това в цялост. От тълкуването на
текстовете на договора за заем не може
да се направи извод, че лихвата по чл.4 е уговорена и в случаите на обявена предсрочна изискуемост. Тъй като
последната е договорено да се поражда при неизпълнение на парични задължения,то при настъпването й
следва да се дължи обезщетение именно за неизпълнение на парично
задължение,чиято форма на неизпълнение винаги е забава,с оглед разпоредбата на
чл.81,ал.2 от ЗЗД.В текста на чл.8,ал.3 от договора е уговорено дължимото при
забава,а именно обезщетение в размер на законната лихва. При това положение
именно това обезщетение се дължи върху
сумата от 175000 лв., начиная от 27.12.2016 год. от С.Ж.,и от 17.01.2017 год.
от В. и Ж. Ж.. Лихвата по чл.4 от договора за заем се дължи за периода от 20.08.2016 год. до 20.12.2016
год., тъй като се касае за неплатени на уговорения падеж липхви по погасителния
план преди настъпване на предсрочна изискуемост на дълга. Общият размер на тази
договорна лихва се формира по следния
начин-4 вноски за лихва в размер на по 2187,50 лв. всяка с падежи съответно на 20.09.2016
год.,на 20.10.2016 год.,на 20.11.2016 год. и на 20.12.2016 год. и неплатен остатък от втора вноска в размер на 1647,93 лв./2187,50 лв. минус
539,57 лв. платени лихви съгласно заключението на вещото лице/ с падежна дата
20.08.2016 год. или общо 10397,93 лв. Върху всяка една от тези вноски от датата
на падежа й до 20.05.2017 год. /видно от
заключението на вещото лице-лист 125 от делото/ се дължи обезщетение за забава
в общ размер на 250,95 лв. При това
положение дължими са 175000 лв. главница,обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея от 16.06.2017 год. до окончателното
изплащане,10397,93 лв. договорна лихва по чл.4 от договора за заем за периода
от 20.08.2016 год. до 20.12.2016 год. и обезщетение за забава по чл.8,ал.3 от
договора за заем в размер на 250,95 лв. за периода от 20.08.2016 год. до 20.05.2017 год. В
останалата си част претенциите за договорна лихва и обезщетение са
неоснователни до претендираните размери
и след определените по-горе крайни
срокове на изчисление.
С оглед настъпилото правоприемство в
материалните правоотношения по договора за заем
на страната на заемополучателя и по договора за поръчителство на страната на поръчителя П.И. в допълнителната искова молба
ищецът е заявил изменение на основанието на исковите претенции по отношение на
ответниците В.Ж. и Ж.Ж.,като е посочено,че същите дължат претендираните суми в
качеството на наследници и правоприемници на С.И. и П.И. и на собствено
основание ,като се поддържа искането за солидарно осъждане на тримата ответници
да заплатят посочените в исковата молба суми.
При това положение от ответниците
В.Ж. и Ж.Ж. се дирят солидарно едни и същи парични суми на три различни
самостоятелни основания,по отношение на които основания обаче ищецът разполага с право на
избор. По тази причина тези три основания не могат да бъдат заявени при
условията на кумулативно обективно съединяване на искове,а само при условията
на евентуалност. В допълнителната искова молба обаче ищецът е заявил
основанията кумулативно,но изброявайки ги в определена последователност.При
това положение съдът намира,че следва да се произнесе по заявените основания
именно в посочената последователност в допълнителната искова молба.На първо
място сумите се претендират от В.Ж. и Ж.Ж. в качеството им на наследници и
правоприемници на заемополучателя С.И..В качеството на наследници тези двама
ответници отговарят разделно за задълженията на наследодателката си,а не
солидзарно,при това до размера на
дяловете,които получават-чл.60 от Закона за наследството.Тъй като В. и Ж.Ж.
са деца на С.И. и към момента на смъртта
й само те са призовани към наследяване,то на основание чл.5,ал.1 от
Закона за наследството техните дялове са равни.При това положение като наследници на заемополучателката С.И.
тези двама ответници дължат по ½
част/половината/ от сумите,дължими от нея по договора за заем при това при
условията на разделност.Тъй като на това
първо заявено основание-наследници на заемополучателката , се уважават исковите
претенции срещу тези двама ответници,произнасяне по останалите не се дължи.
Тъй като С.Ж. е поръчител,то тя
отговаря за задълженията изцяло при това солидарно с останалите двама
ответници,в качеството на наследници.
По отношение на претендираните разноски в настоящото производство:
Предвид изхода на
делото, ответниците дължат заплащане на направените в производството от ищеца
разноски, съобразно уважената част от исковете . Искане за присъждане на
разноски е направено от ищеца, за което е представил в срок списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно представения списък, направените от Кооперация
„Ямболска популярна каса“ разноски в производството са в общ размер на 14 667,37 лева. Съобразно
уважената част от исковете ,а именно за обща сума от 185648,88 лв. на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 13676,09 лв.
По изложените съображения и на
основание в във вр. с чл.240,ал.4 от ЗЗД и чл.138
от ЗЗД,вр. с чл.286 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД Окръжен съд– Бургас
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА В.П.Ж., ЕГН ********** *** в качеството на наследник по закон на заемополучателя С.Д.И. да заплати на кооперация
„Ямболска популярна каса“, ЕИК *********, с адрес: гр. Ямбол, ул.”Г. Раковски”
№1, вх. А, ет.2 следните суми: 87500 лева, представляваща
половината от предсрочно изискуема главница
по договор за заем № 3767-01 от 03.06.2016 г., сключен между кооперацията като заемодател и С.Д.И. като
заемополучател; 5198,97 лв. ,
представляваща половината от договорна
лихва по чл.4 от договора за заем за периода
от 20.08.2016 год. до 20.12.2016 год. и 125,48 лв., представляваща половината от обезщетение по чл.8,ал.3 от договора за забава за периода
от 20.08.2016 год. до 20.05.2017 год., както и законната лихва върху половината
от главницата от 87500 лв., считано от датата на предявяване на исковете-16.06.2017
год. до окончателното й изплащане,като исковете за присъждане на суми над
уважените по-горе размери и за периоди извън уважените,както и за осъждане на В.Ж. да заплати сумите солидарно
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж.П.Ж., ЕГН ********** *** в качеството на наследник по закон на заемополучателя С.Д.И. да заплати на кооперация
„Ямболска популярна каса“, ЕИК *********, с адрес: гр. Ямбол, ул.”Г. Раковски”
№1, вх. А, ет.2 следните суми: 87500
лева,представляваща половината от
предсрочно изискуема главница по договор за заем № 3767-01 от 03.06.2016
г., сключен между кооперацията като
заемодател и С.Д.И. като заемополучател;
5198,97 лв. , представляваща половината от договорна лихва по чл.4 от договора за заем за периода от
20.08.2016 год. до 20.12.2016 год. и 125,48 лв., представляваща половината от обезщетение по чл.8,ал.3 от договора за забава за периода
от 20.08.2016 год. до 20.05.2017 год. , както и законната лихва върху
половината от главницата от 87500 лв. , считано от датата на предявяване на
исковете-16.06.2017 год. до окончателното й изплащане, като исковете за
присъждане на суми над уважените по-горе размери и за периоди извън уважените
размери,както и за осъждане на Ж.Ж. да заплати сумите солидарно ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.С.Ж., ЕГН ********** *** в
качеството на поръчител по договор за
поръчителство от 03.06.2016 год. да заплати солидарно с В.П.Ж. и с Ж.П.Ж. на Кооперация „Ямболска популярна
каса“, ЕИК *********, с адрес: гр. Ямбол, ул.”Г. Раковски” №1, вх. А, ет.2 следните суми: 175000 лева, представляваща главница по договор за заем №
3767-01 от 03.06.2016 г., сключен между ищеца като заемодател и С.Д.И. като
заемополучател ;10397,93 лв.,
представляваща договорна лихва по чл.4
от договора за заем за периода от 20.08.2016 год. до 20.12.2016 год. и 250,95 лева, представляваща обезщетение
по чл.8,ал.3 от договора за забава за периода от 20.08.2016 год. до
20.05.2017 год. , както и законната лихва върху главницата от 175000 лв.
, считано от датата на предявяване на исковете -16.06.2017 год. до окончателното им изплащане, като исковете
за присъждане на суми над уважените по-горе размери и за периоди извън
уважените ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ответниците В.П.Ж.,
ЕГН **********, Ж.П.Ж., ЕГН ********** и С.С.Ж., ЕГН ********** да заплатят на
ищеца разноски за настоящото първоинстанционно производство в размер на 13676,09 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Кооперация „Ямболска
популярна каса“, ЕИК *********, с адрес: гр. Ямбол, ул.”Г. Раковски”
№1, вх. А, ет.2 за постановяване на
неприсъствено решение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: