№ 4248
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110128311 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
29.11.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 30047/2020 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от "" ЕАД срещу ЗК "" АД, в която се твърди, че на
24.07.2020 г. при движение по АМ „Тракия“, с посока към гр. София, около разклона на гр.
Първомай, в района на с. Оризово, при смяна на лентите от товарен автомобил „Мерцедес“,
1
модел „2541“, рег. № ...., изхвърчал камък, който ударил по предното стъкло лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ......, като в следствие на това по последния били
нанесени вреди. Поддържа, че към момента на инцидента за лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, рег. № ...... била сключена валидна застраховка „Каско“ с период на
застрахователно покритие от 11.11.2019 г. до 10.11.2020 г. Навежда доводи, че за инцидента
бил съставен двустранен констативен протокол и била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 44010212004159. Излага съображения, че лекият автомобил бил
отремонтиран, като на сервиза била заплатена сумата от 692,92 лева и били сторени
обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева по застрахователната преписка.
Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения
срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответника да заплати
регресното вземане, но и понастоящем не било извършено плащане. Иска ответника да бъде
осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
товарен автомобил „Мерцедес“, модел „2541“, рег. № ..... Поддържа, че по делото няма
данни, че виновен за инцидента е водача на товарния автомобил, като по застраховката
„Гражданска отговорност“ се покривали само вреди, които са причинени виновно от
застрахования водач. Навежда доводи, че по аргумент от чл. 429 КЗ отговорността на
застрахователя е функционално свързана с виновно и противоправно поведение на водача,
като прави извод, че от твърденията на ищеца не можело да се направи извод, че е налице
фактическият състав за ангажиране на отговорността за застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Излага съображения, че от представените по делото
доказателства не можело да се направи извод за това какъв е механизма на ПТП-то. Заявява,
че оспорва в следствие на управлението на товарния автомобил да е настъпило процесното
твърдяно увреждане на лекия автомобил. Твърди, че претенцията е в завишен размер. Иска
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
2
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е отделено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: 1) че към момента на инцидента за лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ...... била сключена валидна застраховка
„Каско“ с период на застрахователно покритие от 11.11.2019 г. до 10.11.2020 г.; 2) че към
момента на ПТП-то за товарен автомобил „Мерцедес“, модел „2541“, рег. № .... е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника; 3) че ищецът е заплатил сумата от 692,92 лева и били сторени обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева по застрахователната преписка; 4) че ищецът
е поканил ответника да заплати претендираните суми.
Представен е двустранен констативен протокол, като се установява, че в него е
описан следния механизъм на ПТП – на 24.07.2020 г., около 13:30 ч., товарен автомобил
„Мерцедес 2541“, рег. № .... се движи по АМ „Тракия“ с посока към гр. София, като в
района на с. Оризово, при смяна на лентите на движение и отклоняване наляво, пада камък
от камиона и настъпва ПТП с попътно движещия се лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. №
.......
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая отразения механизъм в протокола за ПТП-то е
спорен между страните.
По делото са събрани класни доказателствени средства чрез разпит на св. Ц.Г. и св.
Радославов Б..
От казаното от св. Г. се установява, че помни ПТП-то, но не може да каже точно на
3
кое място се е случило, но било на магистрала Тракия. Карал в лявото платно, но тъй като
имало изпреварващи коли минал в средната лента и карал зад камион. Сочи, че карал след
камиона около 300-400 метра, докато в един момент хвръкнал камък от гумите на камиона,
който ударил и спукал стъклото на колата. Свидетелства, че след това направил няколко
опита да спре камиона, за да напишат двустранен констативен протокол. Изяснява, че
камъка бил хвръкнал под гумите на камиона, като през това време свидетелят карал на
около 50,00 метра зад него. Не би успял да види колко е голям камъка, но просто видял, че
чукнал стъклото, което се пукнало в частта на шофьора – в ляво. Установява, че се движел с
не повече от 90 км./ч. Сочи, че след това задминал камиона в лявата лента и му свирнал, за
да отбие, като доста дълго време не можели да се разберат, но накрая спрели на един пътен
възел. Не били спорели. Свидетелства, че когато камъка чукнал стъклото, последното
направо се пукнал, като според свидетеля камъка бил хвръкнал от левите гуми, за да тъй
като удара бил в ляво, но при посочената скорост не бил могъл да види камъка.
Свидетелства, че на пътното платно нямало камъни. Установява, при предявяване на
протокола за ПТП, че последният е писан от съпругата му, като подписът до буква „А“ е
положен от него. Сочи, че видял, че са объркали протокола, като били завъртели
написаното, за което бил подал съответна декларация пред застрахователя. Изяснява, че
били завъртяли цветовете на протокола, като ПТП-то било настъпили, като камиона бил в
средна лента, а той се прибрал зад него от лява лента, при което хвръкнал камък.
При разпита на св. Б. се установява, че помни за ПТП през 2020 г. Случило се на
автомагистрала „Тракия“, където го засекла кола с бургаска регистрация. Отбили в
аварийната лента, като другия водач му казал, че от товарната кола бил хвръкнал камък,
което му спукало прозореца, което свидетелят не можел да установи, че е от неговата кола.
Другият водач бил твърдял това. Изяснява, че той управлявал тежкотоварен автомобил –
камион тип „щора“. Бил превозвал товари от всякакъв вид. Свидетелства, че другия водач го
бил засякъл, като той спрял, за да не стане инцидент, като със слизането от колата другия
водач бил отправил нецензурна реплика. Сочи, че не може да се сети дали в процесния
момент е превозвал товар, тъй като всеки ден товарите били различни. Свидетелства, че не
помни дали на магистралата е имало камъчета. Изяснява, че инцидентът станал в района на
с. Оризово, където той се включвал от магистрала Марица на магистрала Тракия. Не помни
дали е отишъл да види вредите по другия автомобил, но бил казал на другия водач, че той
си има застраховка, който му казал, че ако няма документ застраховката щяла да му се
оскъпи. Сочи, че това била причината за написването на протокола, като при предявяване на
протокола свиделства, че подписът до буква „Б“ е положен от него.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. и св. Б. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомня
4
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, според собствената си гледна точка.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което въз основа на двустранния
констативен протокол, вещото лице е посочило, че механизма на ПТП-то е следния на
24.07.2020 г., около 13:30 ч., товарен автомобил „Мерцедес 2541“, рег. № .... се движи по
АМ „Тракия“ с посока към гр. София, като в района на с. Оризово, при смяна на лентите на
движение и отклоняване наляво, пада камък от камиона и настъпва ПТП с попътно
движещия се лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № ....... Изяснено е, че в причинно-
следствена връзка с инцидента е настъпила вреда по предното стъкло на лек автомобил
„Шкода Октавия“, рег. № ....... Експертът е посочил, че стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил на базата на средни пазарни цени към датата на
ПТП-то е в размер на 692,92 лева. В открито съдебно заседание от 07.10.2021 г., вещото
лице е уточнил, че с оглед свидетелските показания следва да се има предвид, че камъка не е
паднал от товарния автомобил, а е отхвръкнал от гумите му. Уточнено е, че никой от
двамата водачи не е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента.
Съдът, като прецени заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото не се установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност счита, че така предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен по изложените по-долу съображения от правна
страна:
Основният принцип в българският граждански процес е този за диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК). Проявлението на същия изисква ищецът ясно и точно да
очертае материалните предпоставки, респ. фактите на които основава претенцията си,
съответно да формулира петитум за търсената защита-санкция, който да е съответен на
обстоятелствената част на иска. Това означава, че по арг. чл. 2 ГПК, във вр. чл. 6, ал. 2 ГПК,
съдът дължи да се произнесе по фактите, които са очертани в исковата молба.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не е установено пълно и главно (по
безспорен начин) механизма на ПТП. Нещо повече – от събраните по делото доказателства
се установява различен механизъм на твърдения в исковата молба, доколкото както беше
изяснено при оспорване на двустранния констативен протокол от значение са свидетелските
показания, които очертават различни обстоятелства от твърденията на ищеца. Действително,
5
различията за смяна на ленти, респ. управление на МПС едно зад друго може да не
изглеждат различни от житейска гледна точка, но по отношение механизма и формирането
на СПН по делото същите са съществени.
На следващо място трябва да се отбележи, че както посочва и вещото лице по САТЕ
в о. с. з. от 07.10.2021 г., ПТП-то не е било предотвратимо за никой от водачите. Тоест, в
случая липсва виновно поведение от страна на водача, чиято гражданска отговорност е била
покрит застрахователен риск от ответника. Касае се за хипотеза на случайно деяние, за което
не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, тъй като същата изисква виновно поведение от страна на
делинквента. Действително, нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, презюмира небрежната вина в
гражданското право, но с оглед събраните по доказателства може да се направи именно
извод за наличието на случайно деяние, което оборва и изключва презумпцията на чл. 45, ал.
2 ЗЗД, а след като не е налице деликт, то не може да се ангажира и отговорността на
застрахователя на делинквента по застраховката „Гражданска отговорност“, доколкото
неговата регресна отговорност е функционално свързана с отговорността на делинквента.
Необходимо е да се спомене и факта, че в случая са налице инцидии за наличието на
деликт при хипотеза на обективна отговорност по чл. 50 ЗЗД. Но за това липсват доводи в
исковата молба, като предвид диспозитивното начало в гражданския процес (арг. чл. 6, ал. 2
ГПК), съдът не следва да се произнася по незаявени обстоятелства и искания във връзка с
тях. В тази насока – пасивно материално легитимиран по подобна претенция не е ответника
по настоящото дело, а лицето, което носи отговорност за състоянието на пътя.
Следва да се изясни и обстоятелството, че застрахователят по застраховка „Каско“ не
винаги има регресно вземане. Както всяка застраховка, така и тази „Каско“ има рисков
елемент, без чието наличие договора би бил нищожен. Тоест, налице са хипотези като
процесната, когато застрахователят по застраховката „Каско“ заплаща застрахователно
обезщетение без да има регрес, тъй като последният е поел риска от увреждане на
застрахования автомобил не само когато е налице деликт, но и когато са налице хипотези на
неизвестен делинквент или обективно сбъднали се юридически събития – буря, пожар,
наводнение и пр. Настоящият случай е сходна хипотеза – никой шофьор няма задължение да
проверява непрестанно дали няма камъчета по гумите или да избегне камъчета, които не
възприема (каквито са показанията на свидетелите, че не е имало камъни по пътя).
Обстоятелството, че само по твърдения на единия водач е отхвърчал камък от гумите на
предния водач не могат да станат причина за ангажиране на отговорността на последния,
респ. на неговия застраховател. Напротив, житейски и правно логично е, че подобно
отхвърчане, вкл. с оглед законите на физиката може да се получи и по друг начин. Още
повече, самия увреден водач, който е свидетел по делото е възприел единствено удара, но
заявява, че не е видял самия камък, респ. отхвърчането от гумите на другия водач. Тоест,
единствено житейското предположение на свидетеля води до извод, че вина е налице в
поведението на водача на МПС отпред.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
6
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от
160,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от "" ЕАД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на
управление: гр. "" срещу ЗК "" АД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
"", за заплащане на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 707,92 лева,
представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 44010212004159 за ПТП от 24.07.2020 г., около 13:30 ч.,
товарен автомобил „Мерцедес 2541“, рег. № .... се движи по АМ „Тракия“ с посока към гр.
София, като в района на с. Оризово, при смяна на лентите на движение и отклоняване
наляво, изхвърчал камък от камиона и настъпва ПТП с попътно движещия се лек автомобил
„Шкода Октавия“, рег. № .......
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП "" ЕАД, ЕИК: ............ да заплати на ЗК "" АД, ЕИК: ..............., сумата
от 160,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7