Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 64 16.07.2020 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 08 юли Година 2020
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР Р.Р.
ПРОКУРОР МИТКО ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от
съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1044 по
описа за 2020 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 154 от 18.11.2019 г., постановена по НОХД
№ 244/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимата С.В.Ц., ЕГН **********
e призната за виновна в това, че за времето от 10.07.2016 г. до 10.04.2018 г. в
с. Даскал Атанасово, общ. Раднево, след като е осъдена по гр. дело № 364/2013
г. на Районен съд – гр. Раднево, да издържа с месечна издръжка в размер на 150,00
лв. свой низходящ – А.З.К., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на 21 месечни вноски – на стойност от 3 150.00 лева и
на основание чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на лишаване от
свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1
от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от
подсъдимата С.В.Ц.. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъда. Прави се искане присъдата да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна,
алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
В съдебно
заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения защитника на
подсъдимата – съпруга й К.Д.Ц.. Подсъдимата е редовно призована, но не се явява
пред въззивния съд.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради
което следва да бъде потвърдена.
Частният обвинител А.К., моли за потвърждаване на
присъдата.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:
Подсъдимата С.В.Ц. е родена на *** г. в гр. Неделино,
живуща ***, българка, български гражданин, със средно образование, омъжена,
неосъждана към датата на инкриминираното деяние, безработна, с ЕГН **********.
Подсъдимата и свидетелят З.К. са бивши съпрузи. От
брака си имат родени две деца А.К. – роден на *** година и М.К., родена на *** година.
Бракът между подсъдимата и свидетелят К. е прекратен с
Решение № 34 от 27.03.2014 година по гр.д. № 364/2013 г. по описа на РС -
Раднево, в сила на 16.02.2016 г. По силата на същото това решение - влязло в
сила на 16.02.2016 г., подсъдимата С.В.Ц. (с предишна фамилия К.) е осъдена да
заплаща ежемесечна издръжка на свой низходящ - А.З.К., роден през 2002 година,
в размер на 150,00 лева, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася,
считано от 10.06.2013 г.
За задълженията на подсъдимата за издръжка на децата й
по горепосоченото гражданско дело е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело №20167650400737 по описа на ЧСИ Гергана Илчева срещу длъжника
С.Ц. /тогава К./ .
С влязла в сила присъда на 09.05.2019 г. по НОХД №
25/2018 г. по описа на РС - Раднево подсъдимата е осъдена на пробация с двете
задължителни пробационни мерки, всяка за срок от шест месеца, за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, извършено за времето от 16.02.2016 г. до 10.07.2016 г.
за това, че не е изплатила дължима месечна издръжка - четири месечни вноски и
24 дни на низходящия си А.К., в общ размер на 720 лева.
Подсъдимата след развода си със свидетеля К. сключила
граждански брак с К.Ц., като е приела фамилно име Ц.. От брака си имат родено
малолетно дете - Д.К.Ц..
Подсъдимата С.В.Ц. за периода от 10.07.2016 г. до
10.04.2018 г. включително не е платила 21 месечни вноски, всяка в размер на 150
лева, дължима месечна издръжка за детето си А.К., в размер на общо
3 150.00 лева.
Видно от удостоверение на ЧСИ Илчева от 27.09.2019
година, по изпълнителното дело срещу длъжника С.В. К. с постоянен и настоящ
адрес ***.09.2019 г. са постъпили следните суми: на 31.05.2016 г. – 150.00 лева
– преведени на З.К.; на 18.07.2019 г. – 2 618,14 лева – преведени на З.К. за
издръжка на А.К..
Видно от същото удостоверение, дължимата издръжка към
26.09.2019 г. за детето А.К. е в размер на 13 242,15 лева, като е
съобразено извършеното плащане от 18.07.2019 г. Плащането обаче не представлява
доброволно плащане от подсъдимата по изпълнителното дело, а е събрано по
принудителен ред чрез съдия изпълнител.
В смисъла, визиран в удостоверението на ЧСИ Илчева, е
и указаното в протокол за разпределение на суми от 17.06.2019 г. на ЧСИ
Мачкърски. За погасяване вземанията на подсъдимата постъпили суми по
изпълнителното дело се разпределят между привилегировани кредитори, от които
2932.94 лева са за дължима издръжка на А.К.. От тези 2932,94 лева, 314.80 лева
са преведени на ЧСИ Илчева за авансови такси /2932.94 лв. – 314.80 лв. е
2618,14 лв./.
Сумата 2618,14 лв., представляваща дължима издръжка, е
преведена на 18.07.2019 година на А.К. чрез съдия изпълнител на основание
запорно съобщение, а не доброволно от длъжника.
От показанията на разпитаните от първоинстанционния
съд свидетели, от двата анализирани документа от ЧСИ и от справката за съдимост,
се налага извода, че откакто подсъдимата е осъдена да заплаща издръжка за сина
си А., не е платила доброволно нито една месечна издръжка.
По изпълнителното дело по принудителен ред чрез съдия
изпълнител са постъпили и преведени за детето А. единствено: сума в размер на 150.00 лв. на
31.05.2016 година; сума в размер на 2618,14 лв. на 18.07.2019 година.
Втората сума е събрана и преведена след образуване на
настоящото досъдебно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и след
внасяне на обвинителния акт срещу подсъдимата Ц. за разглеждане в съда на
04.12.2018г.
Първоинстанционният съд правилно и обосновано е
възприел изложената фактическа обстановка по делото, като при събирането и
проверката на доказателствата не са допуснати процесуални нарушения. Районният
съд е подложил на внимателен и задълбочен анализ събраните по делото
доказателства - гласни и писмени, като не е допуснал превратно им тълкуване.
Съдът след обективната оценка на доказателствената ссъвкупност по делото е
стигнал до обосновани фактически и правни, изводи, че подсъдимата от обективна
и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Районният съд внимателно и задълбочено е анализирал
приетите като писмени доказателства по делото Удостоверение на ЧСИ Гергана
Илчева от 27.09.2019 г. и Протокол за разпределение на суми от 17.06.2019 г. на
ЧСИ Петко Мачкърски, от съвкупния анализ на които се установява, че по
изпълнителното дело по принудителен ред са събрани и постъпили 2618,14 лв. за издръжка
на А.К. - преведени на баща му З.К. на 18.07.2019
г., като не се касае за постъпило доброволно плащане от страна на длъжника –
подсъдимата Ц..
Това плащане по принудителен ред на суми по дължимата
на детето А. издръжка не се отразява върху съставомерността на деянието,
извършено от подсъдимата Ц.. Деянието се състои в това, че след като е осъдена
с решение да заплаща издръжка за детето си А. в размер на 150 лева, влязло в
сила на 16.02.2016 г., след тази дата доброволно и съзнателно не е изпълнила
това свое задължение повече от два месеца, а именно – двадесет и една месечни
вноски в размер на сумата от 3150 лева, което осъществява състава на
престъпление чл.183, ал.1 от НК. Събирането по принудителен ред на сумите
дължими за издръжката на дете не прави неплащането й в продължение на повече от
два месеца несъставомерно. За да е съставомерно едно деяние по чл. 183,
ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от задълженото
лице, както е в настоящия случай от подсъдимата Ц., която въпреки ясното
съзнание, че дължи издръжка за непълнолетното си дете А.К., не е изпълнявала
това свое задължение повече от два месеца. Факта, че подсъдимата Ц. е станала
майка и на друго дете – Д.К.Ц., роден на *** г., по никакъв начин не отменя
задължението й за издръжка на детето от предходен брак – А.К., родителските
права върху който са били предоставени на бащата – З.К..
Въззивният съд изцяло
споделя съображенията на районния съд, че събраната по принудителен ред и
изплатена за издръжката на детето А. сума в размер на 2618,14 лв., съгласно
чл.76 от ЗЗД служи за погасяване на най-старите задължения за издръжка, които
значително предхождат тези по инкриминирания период. Безспорно установено по
делото е, че подсъдимата Ц. дължи издръжка за детето си А.К. в размер на по 150
лв. месечно, считано от 10.06.2013 г., като видно от удостоверението, издадено
от ЧСИ Илчева дължимата от нея издръжка към 26.09.2019 г. е в обща размер на 13242,15
лв., като е съобразено извършеното плащане от 18.07.2019 г. на сумата от
2618,14 лв. по сметката на бащата.
Оплакването в
жалбата, поддържано в съдебно заседание от защитника на подсъдимата за
несправедливост на наложеното наказание, въззивният съд намира за
неоснователно.
За извършеното от подсъдимата престъпление законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“. Районният
съд при индивидуализация на наказанието е отчел всички обстоятелства по чл.54
от НК и е приел, че за постигане целите на наказанието както на генералната,
така и на специалната превенция, следва да наложи на подсъдимата Ц. по-тежкото
измежду двете наказания, а именно: „лишаване от свобода“. Въззивният съд
намира, че така индивидуализираното наказание “лишаване от свобода“ е съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, разкриващи по-висока
степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпление с оглед на
продължителния период на извършването му и проявената от подсъдимата престъпна
упоритост при неизпълнение на родителското си задължение за издръжка на
низходящ.
Районният съд при определяне размера на наказанието
„лишаване от свобода“ за смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства
е отчел: чистото й съдебно минало към времето на извършване на деянието и
роденото друго дете, за което също следва да полага грижи и издръжка. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства е отчел продължителния период от време
на неизпълнение на задължението; пълното дезинтересиране и липсата на грижа към
низходящия; както и немалкия размер на съставомерните имуществени вреди. Въззивният
съд не намира основание за коригиране на смекчаващите и/или отегчаващи
отговорността на подсъдимата Ц. обстоятелства, тъй като първоинстанционният съд
правилно и изчерпателно ги е отчел. При тези смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът е приел наличието на баланс между същите,
като в действителност е налице превес на отегчаващите такива, но доколкото
определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца е над
средния размер, предвиден в чл.183, ал.1 от НК /който е 9 месеца/ допуснатата
от районният съд неточност не се е отразила върху правилното определяне на
размера на наказанието „лишаване от свобода“.
Районният съд на основание чл.66, ал.1 от НК е приел,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимата Ц. не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
и го е отложил за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата
в сила, към който извод въззивния съд се солидаризира.
Въззивният съд намира, че така индивидуализираното по
вид и размер наказание е съобразено с всички обстоятелства по чл.54 от НК и
като съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, се явява
справедливо и не следва да бъде изменяно.
С оглед на гореизложеното, постановената от
първоинстанционния съд присъда, с която подсъдимата С.Ц. е призната за виновна
в това, че за времето от 10.07.2016 г. до 10.04.2018 г. в с. Даскал Атанасово,
общ. Раднево, след като е осъдена по гр. дело № 364/2013 г. на Районен съд –
гр. Раднево, да издържа с месечна издръжка в размер на 150.00 лв. свой низходящ
– А.З.К., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
21 месечни вноски – на стойност от 3 150.00 лева и на основание чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 54
от НК е осъдена на лишаване от свобода за
срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години, е правилна и законосъобразна.
Предвид гореизложените съображения,
след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и тъй като
при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на
основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 154 от 18.11.2019 г., постановена по НОХД № 244/2019
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.