№ 1680
гр. Бургас, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120101155 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД /с ново
наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД/ против СТ. Т. СТ. и е за установяване на
дължимост от ответника на част от сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № ***/2021 г. по описа на БРС, а именно – 134,61 лева, представляваща стойност на
потребени услуги за периода 01.07.2018 г. – 31.08.2018 г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 22.06.2015 г. и допълнително
споразумение към него от дата 26.07.2016 г., сключени с „***“ ЕАД.
С определение № 1947/05.04.2022 г. на ответника е назначен особен представител,
като с определение № 2490/09.05.2022 г. за такъв е назначен адвокат А.К., който не депозира
отговор на исковата молба
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи иска и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание се явява назначеният особен представител на ответницата, който
посочва, че не оспорва исковата молба, твърди, че същата е основателна и следва съдът да се
произнесе с решение ответницата да бъде осъдена за дължимата сума.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.06.2015 г. между „***“ АД (за краткост „***“ АД) и СТ. Т. СТ. е подписан
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** (за краткост
Договора) с предмет услугата „Нова услуга“, с избран абонаментен план „Vivacom FiberNet
50“, с месечна абонаментна такса 21,80 лв. /с ДДС/, като срокът на договора е 24 месеца, до
датата 22.06.2015 г. Ответникът подписва декларация от 22.06.2015 г., че е получила общите
условия (за краткост ОУ).
С допълнително споразумение от 26.07.2016 г. ответникът е продължил срока на
действие на договора с още 24 месеца, без да променя уговорените условия за ползваната
Vivacom FiberNet услуга, като е добавил за ползване и още две услуги – мобилна услуга за
1
номер *** при условията на тарифен план Vivacom Smart S+ с месечен абонамент 19,99 лева
/с ДДС/ и цифрова телевизионна услуга IPTV пакет Екстра с месечен абонамент 17,80 лева
/с ДДС/, като срокът на споразумението е 24 месеца – до 26.07.2018 г.
Въз основа на сключения между страните договор с клиентски номер *** са издадени
фактура № **********/02.08.2018 г. за сума в размер на 102,70 лева, за отчетен период
01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. и фактура № **********/01.09.2018 г. за сума в размер на 31,91
лв., за отчетен период 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г.
На 16.10.2018 г. между „***“ ЕАД (цедент) и „***“ ООД (цесионер) е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземането си към ответника в размер на 136,49 лева. Цедентът издава на
цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно СТ. Т.
СТ.. Съгласно чл.5 от договора за цесия цесионерът е упълномощен да уведомява
длъжниците за факта на цесията. Като приложение към исковата молба, респективно като
доказателство по делото, е прието пълномощно, с което „***“ ЕАД упълномощава „***“
ООД да представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на
договора за цесия, и да им изпраща уведомления за цесията.
На 10.03.2020 г. е сключен Анекс към договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
дата 01.10.2019 г. между „***“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер), по силата на
които цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника. Представено е
извлечение от приложение № 1 към анекса от 10.03.2020 г. и договора за цесия от 01.10.2019
г., с което се потвърждава, че цедентът прехвърля на цесионера вземането си към СТ. Т. СТ.
с ЕГН ********** в размер на 136,49 лева.
Няма доказателства С. да е уведомена за цесиите преди подаване на исковата молба.
Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по делото, е прието
уведомление за цесия, адресирано до С., подписано от управителя на „***“ ООД, което
дружество е цесионер по първата цесия и цедент по втората. Това уведомление е връчено на
ответника, заедно с исковата молба. С него длъжникът се уведомява за двете цесии и че
единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ ЕООД.
На 05.11.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу С., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на РС –
Бургас. На 09.11.2021 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с която се
разпорежда на С. да заплати на дружеството сумата от 136,49 лева, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.07.2018 г. до
31.10.2018 г. Следва изрично да се посочи, че със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение дружеството не претендира присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на подаването му в съда. Тъй като длъжникът е уведомена за заповедта за изпълнение
на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителен иск, по който е
образувано настоящото производство. Предмет на иска е вземане в по-малък размер от този,
за който е издадена заповед за изпълнение, и за по-кратък период, а именно – 134,61 лева за
потребени услуги за периода 01.07.2018 г. – 31.08.2018 г.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД.
Както вече се посочи, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, от който момент установителният иск се счита предявен
(чл.422, ал.1 от ГПК), няма доказателства цесиите да са били съобщени на С..
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
2
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о. Доказа се по делото, че „***“ ЕАД е упълномощило „***“ ООД да представлява
оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за цесия от
16.10.2018 г., и да им изпраща уведомления за цесията, като пълномощното е прието като
доказателство по делото и връчено на ответника.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Уведомление за цесия (л.14 от исковото производство) е връчено на С. като
приложение към исковата молба. То изхожда от „***“ ООД, което действа в двойно
качество – като пълномощник на „стария“ кредитор по договор за цесия 16.10.2018 г. и като
„стар“ кредитор по договора за цесия от 01.10.2019 г. Така „***“ ООД изпълнява
задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД и по двата договора за цесия.
По съществото на спора:
Претенцията за сумата от 134,61 лева, представляваща стойност на потребени услуги
за периода 01.07.2018 г. – 31.08.2018 г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от 22.06.2015 г. и допълнително споразумение към него, е
доказана по основание и размер. В този смисъл дружеството има вземане за тази сума и
установителният иск следва да бъде уважен.
Тук се налага следното уточнение:
Както вече се посочи, в хода на заповедното производство дружеството не
претендира присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението. Нещо
повече, такава лихва не се претендира нито с исковата молба, нито в по-късен момент до
приключване на съдебното дирене в исковото производство. Ето защо законна лихва върху
главницата не следва да се присъжда.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът. Той е направил
разноски в заповедното производство в размер на 205 лева (25 лева държавна такса и 180
лева адвокатско възнаграждение). Доколкото обаче се претендира по-ниска по размер сума
от тази, за която е издадена заповедта за изпълнение, то дружеството има право на разноски
само за частта от вземането, която е предмет на установителния иск и която е призната за
дължима от съда. В този смисъл ищецът има право на разноски в заповедното производство
в размер на 202,18 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 405 лева (25 лева
държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение с ДДС и 200 лева възнаграждение за
особения представител), които следва да му се присъдят в цялост.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че СТ. Т. СТ., ЕГН – **********, дължи на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК – ********* (с предишно наименование „ЮБЦ”
ЕООД), сумата от 134,61 лева (сто тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща стойност на потребени услуги за периода 01.07.2018 г. – 31.08.2018 г. по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 22.06.2015
г. и допълнително споразумение към него от дата 26.07.2016 г., сключени с „***“ ЕАД,
което вземане е прехвърлено на „***“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното
дружество го прехвърля на ищеца с договор за цесия от 10.03.2020 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА СТ. Т. СТ., ЕГН – **********, да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД,
ЕИК – ********* (с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД), сумата от 202,18 лева (двеста
и два лева и осемнадесет стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № 7851/2021 г.
по описа на БРС, и сумата от 405 лева (четиристотин и пет лева), представляваща разноски
по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4