МОТИВИ по Н.О.Х.Д.
№ 329/2015 г. по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение
Русенска окръжна прокуратура е внесла обвинителен
акт по досъдебно производство №723/2013 г. по описа на ОП - Русе против:
З.С.И. - за това, че:
1. През периода от
15.12.2008 г. до 19.01.2010 г. в
гр. Р., пред О. р. а. – гр.Р. към ДФ „З.”, в подадено заявление №
18/112/02454/15.12.2008 г. по реда на чл. 32, ал. 1 от „Закона за подпомагане
на земеделските производители” и чл.
17,ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за подпомагане по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери” на Програмата за развитие на селските райони 2007
– 2013 г. и в бизнес – план, приложение към заявлението, представил неверни
сведения в нарушение на задължението си
да предостави верни такива – че отглежда в собствения си животновъден
обект в с. К., обл. Русенска - обект 7087- 0173, 15
бр. свине - майки и 110 други свине за
угояване, като в действителност към датата
на подаване на заявлението всички
от посочените свине са били регистрирани и маркирани на 05.11.2005
година в РВМС (Регионална ветеринарно медицинска служба) - Русе, като
отглеждани от „СВИНИМПЕКС” ЕООД и 9 от посочените в заявлението свине-майки са били
регистрирани и маркирани, като
мъжки прасета и че няма изискуеми
публични задължения към държавата
при наличието на такива в размер на 96,23 лв. в противоречие с изискванията на чл.9
от Наредба № 9/03.04.2008 г. на Министъра на земеделието и
продоволствието, за да получи средства в размер на 48 892,00 лева от фондове,
принадлежащи на ЕС - от Европейски
земеделски фонд за развитие на селските райони, като получил такива средства
в размер на 24 446,00 лв. – 80% (19 556,80лв. от ЕЗФРСР) и 20% (4 889,20
лв. национално съфинансиране)-престъпление по
чл.248а,ал.5 (изм.), вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК.
2. На 12.11.2012 г. в гр. Р. пред отдел
„Регионална разплащателна агенция” към
ОД на ДФ „З.” - Р., в подадена заявка за
плащане № 18/112/02454301 /12.11.2012 г.
по реда на чл.32, ал.1 от „Закона за подпомагане на земеделските производители”
и чл. 24 от Наредба № 9/03.04.2008 г за
подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., представил неверни
сведения в нарушение на задължението си
да предостави верни такива – че отглежда в собствения си животновъден
обект в с. К., обл. Русенска - обект 7087- 0173, 20
бр. свине - майки и 218 други свине за
угояване, като в действителност към датата
на подаване на заявлението всички
от посочените свине са били отглеждани в животновъден обект 7078-0156, собственост на С.И.И. – баща на З.И., че е закупил хоризонтален силоз за храна при липса на
такъв, че земеделското стопанство
- обект 7087- 0173, отговаря на
съществуващите стандарти на Общността
относно изискванията за опазване на околната среда съгласно Закона за опазване
на околната среда, на изискванията за безопасност на труд съгласно Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, на фитосанитарните, ветеринарно - санитарните изисквания,
хигиена и хуманно отношения към животните, като
животновъдния обект е непригоден за отглеждане на животни,
в противоречие с изискванията на
Наредба № 9/03.04.2008 г. на
Министъра на земеделието и продоволствието, за да получи средства в размер на
24 446, 00 лева от фондове, принадлежащи на ЕС – от Европейски земеделски фонд за развитие на
селските райони 80% (19 556,80лв. от ЕЗФРСР) и 20% (4 889,20 лв. национално съфинансиране)-престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК
3. На 15.12.2008 г. в гр. Р., съзнателно се ползвал от неистински официален документ –
Удостоверение за наличието или липсата на
задължения 18020081018907/ 04.12.208г. на НАП ТД – Русе, когато от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК и
срещу:
Й.С.И. за това, че:
1. През периода
от 15.12.2008 г. до 19.01.2010 г. в гр. Р., пред Областна
разплащателна агенция – гр. Р. към ДФ „З.”,
в подадено заявление № 18/112/02456/15.12.2008 г. по реда на чл. 32, ал. 1 от
„Закона за подпомагане на земеделските производители” и чл. 17, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за
подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и в бизнес – план,
приложение към заявлението, представил неверни сведения в нарушение на
задължението си да предостави верни
такива – че отглежда в собствения си животновъден обект в с. К., обл. Русенска - обект № 7087-0172, 15 бр. свине - майки и
100 други свине за угояване, като в действителност към
датата на подаване на заявлението
всички от посочените свине са били
регистрирани и маркирани през м. октомври 2005 г. и на 03.06.2006 г. в РВМС (Регионална ветеринарно медицинска
служба) – Р. като отглеждани във „СВИНИМПЕКС” ЕООД и 5 от посочените в заявлението свине-майки са били
регистрирани и маркирани като
мъжки прасета, в противоречие с
изискванията на чл.9 от Наредба №
9/03.04.2008 г. на Министъра на
земеделието и продоволствието , за да получи средства в размер на 48 892,00
лева от фондове, принадлежащи на ЕС - от Европейски земеделски фонд за развитие
на селските райони, като получил такива
средства в размер на 24 446,00
лв. – 80% (19 556,80лв. от ЕЗФРСР) и 20% ( 4 889,20 лв. национално съфинансиране)-престъпление по чл. 248а,ал.5 /изм./, вр.
ал. 2, пр.1,вр.,ал.1,вр.
чл.2,ал.2 от НК.
2. На 09.11.2012г. в
гр. Р., пред отдел „Регионална
разплащателна агенция” към ОД на ДФ „З.” - Р., в подадена заявка за плащане № 18/112/02456301/09.11.2012 г. по реда на
чл. 32, ал. 1 от „Закона за подпомагане на земеделските производители” и чл. 24 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за
подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., представил неверни
сведения в нарушение на задължението си
да предостави верни такива – че отглежда в собствения си животновъден
обект в с. К., обл. Русенска - обект № 7087-0172, 20бр.
свине - майки и 223 други свине за
угояване, като в действителност към датата
на подаване на заявлението всички
от посочените свине са били отглеждани в животновъден обект 7078-0156, собственост на С.И.И. – баща на Й.И., че
земеделското стопанство - обект 7087- 0172, отговаря на съществуващите стандарти на Общността относно изискванията за опазване на
околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, на изискванията
за безопасност на труд съгласно Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, на
фитосанитарните, ветеринарно- санитарните
изисквания, хигиена и хуманно отношения към животните, като животновъдния обект е непригоден за
отглеждане на животни, в противоречие с изискванията на Наредба № 9/03.04.2008 г. на Министъра на земеделието и продоволствието
,за да получи средства в размер на 24 446, 00 лева от фондове, принадлежащи на
ЕС - от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, 80% (19
556,80лв. от ЕЗФРСР) и 20% (4889,20лв. национално съфинансиране)-престъпление
по чл. 248а, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения спрямо подс. З.И. и подс. Й.И., като
счита същите за доказани по безспорен и несъмнен начин. Сочи, че в рамките на
съдебното дирене е било установено осъществяването на инкриминираните престъпни
деяния от тяхна страна – както от обективна, така и от субективна страна. Развива
подробни съображения в насока доказателствена
обоснованост, както на извършените престъпления по чл.248а, ал.2 и ал.5 от НК
от страна на двамата подсъдими, така и на реализираното деяние от страна на подс. З.И., квалифицирано по текста на чл.316 от НК. Счита,
че всяко едно от деянията на подсъдимите е изпълнило обективните и субективни
елементи на съответните състави. Моли подсъдимите да бъдат признати за виновни
по повдигнатите им обвинения, като пледира по отношение на всеки един от
двамата за извършеното престъпление по текста на чл.248а, ал.5 от НК да им бъде
отмерено наказание лишаване от свобода за срок от три години, по отношение на
престъплението, квалифицирано по текста на чл.248а, ал.2 от НК – лишаване от
свобода за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева, а по отношение на подс. З.И., за извършеното от него деяние по чл.316, вр. чл.308 от НК – лишаване от свобода за срок от две
години. Предлага по отношение на подс. З.И. да се определи едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което при условията на чл.66 от НК бъде отложено
за изпитателен срок от три години, като към него на основание чл.23, ал.3 от НК
се присъедини наказанието глоба в размер на 2000 лева. За подс.
Й.И. предлага определяне на общо наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което да се отложи на основание чл.66 от Нк за изпитателен срок от
четири години, като към него на основание чл.23, ал.3 от НК се присъедини наказанието
глоба в размер на 2000 лева. Счита, че на основание чл.53, ал.2 от НК предметът
на документното престъпление следва да се отнеме в полза на държавата. Намира
предявените граждански искове за доказани по основание и размер и моли за
цялостното им уважаване.
С определение от 07.10.2015 г. съдът е конституирал в
качеството на граждански ищец Държавата – като пострадала от деянията по
повдигнатите спрямо подс. З.С.И. и подс. Й.С.И. обвинение за осъществен състав на престъпление
по чл. 248а, ал.5 (изм.), вр. ал. 2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК и
е приел за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство
предявените срещу подс. З.С.И. и подс.
Й.С.И. от Държавата чрез Министъра на финансите граждански искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД, всеки за сумата от 24446 лева-обезщетение за
имуществени вреди, резултат от деянията по повдигнатите обвинения за осъществени
състави на престъпления по чл. 248а, ал.5 (изм.), вр.
ал. 2, пр.1, вр. ал.1, вр.
чл.2, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 19.01.2010 г.
Упълномощеният повереник на гражданския
ищец – старши юрисконсулт Й. поддържа предявените искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД. Счита, че в производството пред настоящия съдебен състав са били
доказани елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, касаещи причинените на
Държавата от подсъдимите З.И. и Й.И. имуществени вреди. Счита направеното
възражение от упълномощения защитник на подсъдимите възражение за изтичане на
предвидения в закона давностен срок по отношение на
исковите претенции за неоснователно и развива подробни съображения в последната
насока. Моли за цялостно уважаване на исковите претенции.
Упълномощеният
защитник на подс. З.И. и подс.
Й.И. – адв. Н. К. пледира подзащитните
му да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.
Конкретизира, че с оглед приобщената доказателствена
съвкупност към 2008 г. за двамата подсъдими не са съществували задължения,
свързани с получаване, поставяне, съхранение и отчитане на ушните марки на
отглежданите от страна на подсъдимите животни. Сочи още, че за кандидатстване
по мярка 112 не е било необходимо декларирането на животни извън изискуемите 10
бр. свине – майки, което е било и достатъчно за получаването на финансова
помощ. В този смисъл твърди, че с оглед показанията на св. З. тези животни са
били налични в стопанствата на двамата подсъдими. Сочи още, че отразяването в
анкетните е било извършено от св. Г., като подсъдимите З.И. и Й.И. са се
доверили на това отразяване и съответно – посоченото от тяхна страна в
заявленията за кандидатстване и бизнес плановете към тях е било истинно.
Развива съображения, че с оглед приобщените писмени доказателства – ветеринарно медицинските
свидетелства безспорно се доказва, че двамата подсъдими са реализирали
основната цел, която се преследва с финансирането им – развитие на стопанството
и увеличаване на икономическите единици на отглежданите животни. Посочва още,
че подс. З. И. е изпълнил и задължението си за
закупуване на силоз, а двамата са извършили и съответните ремонти на
стопанисваните помещения. Конкретизира още, че макар и да е било допуснато
известно нарушение, свързано с обстоятелството, че в отделен етап от време
животните са пребивавали не в регистрираните обекти на подсъдимите, то това
нарушение само по себе си не прави поведението им съставомерно
по текстовете на чл.248а от НК. Посочва още, че този друг обект е бил тяхна
собственост и условията в същия са били по-подходящи, като периодичното
преместване на животните в този друг обект е било в интерес на главната цел –
запазване и увеличаване на стадото. Посочва още, че в част от случаите това
преместване е било следствие от внезапно възникнали обстоятелства – дизентерия,
пожар, проблеми с водопровода, както и че след това те са били отглеждани в
отделни боксове. Твърди още, че проверката от страна на двамата инспектори,
включително и по ушни марки е била възможна, но същите не са изпълнили
задълженията си, а приели неизпълнение от страна на подсъдимите. В обобщение
сочи, че повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите З.И. и Й.И. не са доказани
по изискуемия от процесуалния закон несъмнен и категоричен начин. Посочва още,
че част от средствата по мярка 112 не са били предоставени от Европейски фонд,
както и че изпълнителното деяние на престъплението по чл.248а, ал.5 от НК е
било реализирано на 15.12.2008 г., когато такъв текст не е съществувал в
наказателния закон. Развива и съображения за несъставомерност
на деянието по повдигнатото спрямо подс. З.И.
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.316, вр.
чл.308, ал.1 от НК. В последната насока твърди, че в рамките на производството
не е било доказано дали подписът в процесното
удостоверение на НАП е бил поставен преди печата положен в същото, което според
защитата разколебава обвинителната теза. Моли двамата подсъдими да бъдат изцяло
оправдани по повдигнатите им обвинения. Алтернативно пледира за приложението на
чл.55 от НК и отмерване на наказание „Пробация“ по
отношение на подсъдимите З.И. и Й.И. или наказание „Лишаване от свобода“, което
да бъде отложено за минималния предвиден в закона изпитателен срок от три
години. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ моли същото
да бъде на минимума на предвиденото – в размер на 1000 лева. Прави изрично
възражение за изтичане на предвидената в закона давност по отношение на двата
предявени граждански иска и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание
подс. З.И. дава обяснения, не се признава за виновен,
като сочи, че се е занимавал с отглеждането на животни в собствения си
животновъден обект. Конкретизира, че е изпълнявал задълженията си и не е
декларирал неистинни данни. В последната си дума сочи, че е невинен и моли за
съдебен акт с оправдателен диспозитив.
В съдебно заседание
подс. Й.И. се възползва от правото си по чл.115, ал.4
от НПК и не дава обяснения по повдигнатите му обвинения. В последната си дума
сочи, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда
на чл. 18 и чл. 19 НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Подс. З.С.И. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, работи, осъждан, с ЕГН **********.
Подс. Й.С.И. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Двамата подсъдими били братя. Към началото на
2008 г. техният баща – С. И. и брат им – И.С.И. се занимавали с отглеждане на
прасета и развивали селскостопанска дейност в животновъден обект находящ се в с. К., обл. Русе №
7087-0156, който бил регистриран на „Свинимпекс” ЕООД
(с Решение №750/21.03.2007 г. била вписана промяна на наименованието на
дружеството от „Свинимпекс” в „ДУНАВ БИЛД“). Дружеството
се представлявало и управлявало от И.С.И., като в дейността по отглеждане на
животните били ангажирани и двамата подсъдими. Земята, стопанските постройки,
инвентарът и съоръженията в свинефермата били придобити от подсъдимите З.И., Й.И.
и брат им – И.И. с нотариален акт през 1999 г.
На 25.03.2008 г. подс.
З.И. и подс. Й.И. се регистрирали като земеделски
производители като им били издадени съответно и регистрационни карти от
25.03.2008 г. На 01.05.2008 г. били сключени договори за наем между И.С.И. от
една страна, в качеството на наемодател и подсъдимите З.И. и Й.И., в качеството
им на наематели, като всеки от тях наемал имоти – селскостопански сгради,
съответно – в имот № *** в местността „***“ в землището на с. К., обл. Русе, с площ от 6.118 дка – за подс.
З.И. и в имот № *** в местността „***“ в землището на с. К., обл. Русе, с площ от 4.148 дка – за подс.
Й.И.. Двата обекта били разположени в един стопански двор, като част от базата
на „Свинимпекс” ЕООД („ДУНАВ БИЛД“ ЕООД) и били
използвани за съхранение на фураж за отглежданите от същото дружество животни.
В края на 2008 г. двамата подсъдими решили да получат
средства по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Според действащата към този момент
Наредба за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., за да бъде допустимо финансирането
им, кандидатите следвало да отговарят на редица условия: да са физически лица или еднолични търговци,
които не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за
подпомагане са регистрирани за първи път като земеделски производители; да са
на възраст от 18 навършени до 40 ненавършени години към датата на подаване на
заявлението за подпомагане; не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на
заявлението за подпомагане да са започнали да отглеждат животни в собствен или
нает животновъден обект; да имат определени професионални умения и знания;
общият икономически размер на земеделското стопанството да е не по-малко от 2
икономически единици; да не са били финансирани по същата Наредба; да са
собственици или наематели на животновъдните сгради и помещения, използвани в
животновъдната дейност, да нямат изискуеми задължения към ДФ „З.“ и изискуеми
публични задължения към държавата. Изрично било предвидено, че финансова помощ
не се предоставя на кандидати, чието стопанство е съсобствено
с друго лице, с изключение на случаите на съпружеска имуществена общност.
Към м. декември
2008 г. подс. З.И. имал публични задължения към
държавата в размер на 96.23 лева. На 01.12.2008 г. той подал до НАП ТД-Русе искане за издаване на
Удостоверение за наличието или липсата на задължения на основание чл.87,ал.6 от ДОПК, като въз основа на това искане му било издадено Удостоверение за наличието или
липсата на задължения изх. №
18020081018907/04.12. 2008 г. В него било посочено изрично, че същият има
публични задължения в размер на 96,23 лв. Тъй като срокът за кандидатстване
изтичал, а наличието на задължението било пречка за финансирането му, на
неустановена дата подс. З.И. се снабдил с неистинско
Удостоверение за наличието или липсата на
задължения. На последното бил предаден вид, че е издадено от св. Д.Р. – орган по приходите при ТД на НАП-Русе
и в него било отразено, че З.С.И. няма задължения към държавата. Удостоверението
било с посочен същия изх. №
18020081018907/04.12.2008г., като подписа на отразения автор на документа - св.
Д.Р. бил изпълнен от друго лице.
През м. декември
2008 г. частно практикуващ ветеринарен лекар, който по силата на договор за
поръчка №23/10.03.2008 г. с Регионална ветеринаромедицинска
служба - Русе (РВМС-Русе) обслужвал животновъдните обекти в с. К. бил св. К.Г..
В края на годината двамата подсъдими съставили анкетни карти за регистрация на
земеделски производители, като в таблица 3 към анкетната карта подс. З.И. посочил, че притежава и отглежда общо 125 свине,
от които 15 свине-майки и 110 други свине. В таблица 4 към анкетната карта той
отразил и номерата на ушните марки на свинете, както следва: от *********
до *********, включително-за
свинете-майки и от ********* до *********, включително-за другите свине. От
своя страна подс. Й.И. в таблица 3 към анкетната си
карта посочил, че притежава и отглежда общо 115 свине, от които 15 свине-майки
и 100 други свине. В таблица 4 към анкетната карта той отразил и описал и
номерата на ушните марки на свинете: от ********* до *********, включително-за свинете-майки и от
********* до *********, включително-за другите свине. Към този момент описаните
от двамата подсъдими животни били регистрирани и маркирани в РВМС-Русе, като
собственост и отглеждани в животновъден обект № 7087-0156 в с. К., обл.Русе, стопанисван от „Свинимпекс”
ЕООД („ДУНАВ БИЛД“ ЕООД). За отразените от подс.
З.И. животни в регистъра било посочено, че същите са родени през 2005 г., а
ушните им марки – поставени на 05.11.2005 г., а за тези, посочени от подс. Й.И., че са родени през м. април 2006 г., а маркирани
на 03.06.2006 г. Към този момент сред посочените като притежавани от
подсъдимите свине имало и такива, които вече били заклани. От животните на подс. З.И. това се отнасяло за прасета: с индивидуална ушна марка
BG18S0145026, изпратена за клане в кланица Орион - 2002 ООД
гр. П. с ветеринарно свидетелство № 000801 от 06.02.2007 г., издадено от св. Г.; с
индивидуална ушна марка BG18S 0145071, заклано на 20.08.2006г. в кланица
„НИКОЛОВ - 95” ЕООД – Р. с
ветеринарно свидетелство № 0008631 и известие от
20.08.2006г. заверено от д-р И. Б.;
с индивидуална ушна марка
BG18S 0145065, заклано на
28.08.2006 г. в кланица „НИКОЛОВ - 95”
ЕООД – Р. с ветеринарно свидетелство №
0008634 от 28.08.2006 г. и известие
от 28.08.2006 г., заверено от д-р И. Б. От животните посочени като
собственост и отглеждани от подс. Й.И. това се
отнасяло до прасета: с индивидуална ушна марка
BGS *********, заклано на
28.09.2006 г. в кланица „НИКОЛОВ-
95” ЕООД – Русе с ветеринарно
свидетелство № 0008642 от 28.09.2006 г. и известие от
28.09.2006 г., заверено от д-р И.
Б. от ДВСК; с индивидуална
ушна марка BGS *********,
заклано на 18.01.2007 г. в кланица
„НИКОЛОВ- 95” ЕООД – Р. с
ветеринарно свидетелство № 0008814 от 18.01.2007 г. и известие от
18.01.2007 г., заверено от д-р Р. Д. и с
индивидуална ушна марка BGS *********, заклано на 06.04.2007 г. в кланица
„НИКОЛОВ- 95” ЕООД – Р. с
известие от 06.04.2007 г. заверено от д-р Р. Д.. Освен това неправилно в
анкетните карти бил отразен и пола на част от животните – по отношение на
посочените от подс. З.И.-9 от описаните свине-майки –
тези с ушни марки *********; *********-********* и *********, били маркирани на 05.11.2005 г. след раждането им като мъжки прасета, а по
отношение на посочените от подс. Й.И. - 5 от
описаните свине-майки – тези с ушни марки - *********, *********, *********,
********* и *********, били маркирани
през м.октомври 2005 г. след раждането
им като мъжки прасета.
На 12.12.2008 г. двамата подсъдими представили анкетните карти и
таблиците на св. К.Г., като пред него заявили, че бързали, както и че щели да
изтърват срокове, взели го от лечебницата и се придвижили до официалният
ветеринарен лекар при РВМС-Русе отговарящ за Община – И. – св. О.А.. Там на
място двамата ветеринари – св. Г. и св. О.А. заверили анкетните карти като
поставили подпис и печат, без да извършат физическа проверка на посочените ушни
марки на свинете. Към този момент в стопанските сгради наети от подсъдимите
нямало животни, като всички свине се отглеждали в обекта, стопанисван от „Свинимпекс” ЕООД („ДУНАВ БИЛД“ ЕООД). Непосредствено след
това, на същата дата – 12.12.2008 г., анкетните карти
с таблиците били регистрирани от страна на двамата подсъдими в Областна
дирекция „З.”-Р.
Три дни по-късно -
на 15.12.2008 г. подсъдимите З.И. и Й.И. депозирали в Областна разплащателна
агенция-гр.Р. към ДФ „З.” заявления за подпомагане по Мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери” на Програмата за развитие на селските райони 2007
– 2013 г. - подс. З.И. с идентификационен № ***, а подс. Й.И. с идентификационен № ***. Към всяко от
заявленията били приложени бизнес-планове по образец – Приложение №1, заверените
анкетни карти за регистрация на земеделски производители от 12.12.2008 г., с таблици 3 и 4 и другите документи по Наредба
№ 9/03.04.2008 г. В заявленията за подпомагане и в бизнес - плановете подсъдимите
З.И. и Й.И. посочили, че отглеждат в собствените си животновъдни обекти – подс. З.И. 125 свине, от които 15 свине-майки и 110 други
свине, с номера на ушните марки от ********* до *********, включително-за
свинете-майки и от ********* до *********, включително-за другите свине, а подс. Й.И. - 115 свине,
от които 15 свине-майки и 100 други свине, с номера на ушните марки от
********* до *********, включително-за
свинете-майки и от ********* до *********, включително-за другите свине. Подс. З.И. отразил още, че няма изискуеми публични
задължения към Държавата, като към заявлението си приложил и неистинското
Удостоверение с изх. № 18020081018907/04.12.2008 г. на НАП НД-Русе.
Мярката се
финансирала, като 80 % от средствата по програмата били осигурени от Европейски
земеделски фонд за развитие на селските райони, а 20% били от Националния бюджет. Целите на финансовото
подпомагане към края на 2008 г. и началото на 2009 г. с оглед предписанията на
Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. били увеличаване икономическия размер на
земеделското стопанство минимум с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес
плана, подобряване на сградния фонд чрез извършване на строителство,
реконструкция и/или ремонт на сгради, пряко свързани с дейността на
стопанството, подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на
селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на
земеделското стопанство, увеличаване броя на животните в стопанството,
придобиване на професионална квалификация в областта на земеделието, достигане
на съответствие със стандартите на Общността по отношение изискванията за
безопасност на труда, опазване компонентите на околната среда, фитосанитарните, ветеринарно-санитарните изисквания,
хигиена и хуманно отношение към животните, завършване на курс, включващ
обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в
земеделския сектор или участие в информационна дейност относно тези
проблеми, преминаване към биологично
производство.
На 17.12.2008 г.
подсъдимите били вписани в ИИС на БАБХ като стопани на животновъдни обекти в с.
К., обл. Русе. Подс. З.И. –
като стопанин на животновъден обект с № 7087-0173, а подс.
Й.И. - на животновъден обект с № 7087-0172. Изрично било отразено, че към
датата на вписване в обектите си двамата отглеждали в обектите си по 15 бр.
свине – майки, подс. З.И. – такива с ушни марки от №BGS301904416 до №BGS301904430,
а подс. Й.И. - от №BGS301904401 до №BGS301904415.
По повод
депозираните от страна на двамата подсъдими заявления за подпомагане по Мярка
112 на св. Д.З. – експерт при ОД на ДФ „З.“ – Р. било възложено извършването на
проверка на двата животновъдни обекта. На 05.01.2009 г. той посетил двата
животновъдни обекта № 7087-0173 и № 7087-0172 в с. К., обл. Русе. При пристигането си на място той констатирал, че
оборите били празни. С. З. погледнал във вътрешността на сградите като му
направило впечатление, че нямало изградени отоплителни системи, че било
студено, нямало изградени и отделни боксове за отглеждане на животни. Пред него
двамата подсъдими заявили, че животните им са в друг обект-този стопанисван от
баща им, като на същата дата св. З. бил откаран до животновъдния обект,
стопанисван от „Свинимпекс” ЕООД („ДУНАВ БИЛД“ ЕООД). Разстоянието между
обектите било значително от около 2 километра. Подсъдимите не обяснили на св. З.
защо животните са били преместени, като в големия обект на „Свинимпекс”
ЕООД („ДУНАВ БИЛД“ ЕООД) на св. З. били показани свинете – майки и другите
прасета, които били в отделни боксове. Св. З. извършил проверка на ушните марки
на свинете - майки като констатирал различия в номерата на показаните му
животни с отразеното в документите, която разлика подсъдимите обяснили с
обстоятелството, че ушните марки са били подменени, тъй като били повредени и
паднали. Двамата подсъдими представили на св. З. в подкрепа на твърденията си
служебни бележки, издадени на 17.12.2008 г. от РВМС-Русе за подмяна на номерата
на свинете-майки. В последните се сочело, че поради механично увреждане и
нечетливост на номерата били подменени ушните идентификатори на следните свине:
за свинете на подс. З.И. от стари номера BG18S0154951
до BG18S0154965 включително, на нови номера от BGS30190416 до BGS30190430, вклюбително, а за свинете на подс.
Й.И. от стари номера BG18S0154900 до BG18S0154915 включително, на нови номера
от BGS30190401 до BGS30190415,
включително. С. З. преброил и младите прасета без да сравнява ушните им марки,
тъй като нямало техническа възможност затова. За констатациите си св. З. съставил 2 бр. контролни листи за проверка на
място от 05.01.2009 г., в които отразил, че съществува съответствие между
декларираните данни от двамата бененефициенти и
установеното при посещението на място.
На 12.10.2009 г. всеки
от подсъдимите, в качеството си на бенефициент сключил с ДФ „З.”-С. договор за
отпускане на финансова помощ по Мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) -
подсъдимият З.И. с № 18/112/02454/12.10.2009 г., а подс.
Й.И. с № 18/112/02456 /12.10.2009 г. Предмет на двата договора било
предоставяне на бенефициентите на
безвъзмездна финансова помощ в размер на по 48892.00 лв., за всеки един
от тях, за изпълнение на всички инвестиции,
основните дейности и цели, заложени в
бизнес плановете им по проектите,
включени в приложение 1.
Въз основа сключените
договори, на 19.01.2010 г. по сметките на подс. З.И.
в „Райфайзенбанк (България) ЕАД-Р.” и на подс. Й.И. ***
били преведени от ДФ „З.” по 24446,00
лв. - първи плащания от отпуснатата безвъзмездна финансова помощ по сключените
договори с ДФ „З.”-С.
Около година
по-късно по повод на сигнал до ДФ „З.” въз основа на заповеди №1/165/29.06.2011
г. и №1/170/04.07.2011 г. била извършена цялостна проверка на място от Д. С. Д.
и А. А. Ч. - експерти в отдел „Регионален технически инспекторат” при ДФ „З.”, ОД-Р.
Проверката била реализирана през периода 05.07.2011 г. - 27.07.2011 г. и в
рамките и било установено наличието на несъответствия в броя на посочените
животни, в заявленията и в бизнес плановете за кандидатстване по Мярка 112 от
страна на двамата подсъдими към 17.12.2008 г. и данните, предоставени от
БАБХ-Русе. Констатирано било, че в обектите им има само свине – майки, както и
липсата на документи за закупуване на фураж за изхранване на животните.
Констатациите били закрепени от проверяващите в съставени на 27.07.2011 г.
контролни листи като със сигнал изх. №01-1100/1111/13.06.2012 г. на ДФ „З.”
била сезирана Върховна касационна прокуратура.
До 29.12.2010 г. по
отношение на животновъдния обект на подс. З.И. не
били издавани ветеринарномедицински свидетелства – както за влизане, така и за
излизане, а по отношение на този на подс. Й.И. такива не били издавани до 27.02.2011 г.
Междувременно по
повод подадени заявления от страна на двамата подсъдими за издаване на
удостоверение и становище от ОДБХ-Русе въз основа на заповеди №№1044/15.10.2012
г. и 1045/15.10.2012 г. комисия в състав – св. И.П., св. О.А. и св. С.М. –
частно практикуващ ветеринарен лекар, отговарящ за с. К. към 2012 г., извършили
проверка на обектите, стопанисвани от двамата подсъдими. Св. П. посетил същите
като на място не установил наличието на отглеждани животни. Направило му
впечатление също, че сградите са изключително чисти, констатирал, че лагуната
за отпадните води била обща за двата обекта и с недостатъчна дълбочина, както и
че обектите не били реално разделени. Нямало вода, както и изградена дезинфекционна
площадка. Дадени били предписания, като първоначално констатацията на
проверяващите била, че обектите не отговарят на изискванията на Закона за ветеринаромедицинската дейност. Впоследствие, на 18.10.2012
г. били съставени протоколи, според които двата обекта отговаряли на
изискванията по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и становища
№№41 и 42 от 22.10.2012 г. на от св. А. ***.
На 09.11.2012 г. в
гр. Р., пред отдел „Регионална
разплащателна агенция” към ОД на ДФ „З.” - Р., подс. Й.И., чрез
пълномощник - подс. З.И.,
подал заявка с входящ №
1811202456301, с приложени документи за извършване на второ плащане по договор № 18/112/02456/12.10.2009 г. В
заявката си подс.
Й.И. декларирал, че отглежда в
собствения си животновъден обект № 7087-0172 в с. К. обл.
Русе, 20 бр. свине - майки и 223 други свине за угояване, че е закупил
вертикален силоз за фураж, както
и че земеделското стопанство №
7087-0172, отговаря на съществуващите
стандарти на Общността, относно
изискванията за опазване на околната среда, съгласно Закона за опазване на
околната среда, на изискванията за безопасност на труд,съгласно Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, на фитосанитарните, ветеринарно - санитарните изисквания,
хигиена и хуманно отношения към животните.
На 12.11.2012 г. в
гр. Р., пред отдел „Регионална
разплащателна агенция” към ОД на ДФ „З.” - Р., подс. З.И.
подал заявка с входящ № 18/112/02454301,
с приложени документи за второ плащане
по договор № 18/112/02454/12.10.2009 г. В заявката си подс. З.И.
декларирал, че отглежда в собствения си
животновъден обект № 7087-0173 в с. К., обл. Русе, 20 бр. свине-майки и 218 други свине за угояване, че е закупил хоризонтален силоз за храна, че земеделското стопанство - обект 7087- 0173,
отговаря на съществуващите стандарти
на Общността относно изискванията за
опазване на околната среда, съгласно Закона за опазване на околната среда, на
изискванията за безопасност на труд, съгласно
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на фитосанитарните,
ветеринарно - санитарните изисквания, хигиена и хуманно отношения към
животните.
С оглед така
подадената на 09.11.2012 г. от страна на подсъдимия Й.И. заявка за второ
плащане въз основа на заповед № 233122/04.12.2012г. на Началник отдел
„Регионален технически инспекторат” при
ОД „З.” – Р. било възложено на св. Д. К.
- старши експерт да извърши
проверка в животновъдния обект на
кандидат с УРН 391415 – подс. Й.И.. По същия повод
въз основа на заповед № 233121/04.12.2012 г. на
Началник отдел „Регионален технически инспекторат” при ОД „З.”- Р. на св. Н.А. – старши експерт при същото
ведомство било възложено извършването на
проверка в животновъдния обект на
кандидат с УРН 391414-подс. З.И..
Междувременно от
страна на св. С.М. – частно практикуващ ветеринарен лекар, на 24.10.2012 г. било издадено
ветеринарномедицинско свидетелство, според което в животновъден обект 7087-
0172, стопанисван от подс. Й.И. от свинеферма „АГРО
ИНЗ“ ЕООД, чийто управител и собственик на капитала към този момент бил бащата на двамата
подсъдими, били преместени 243 бр. свине. Такова свидетелство било издадено на
08.11.2012 г. и по отношение на животновъден обект 7087 - 0173, стопанисван от подс. З.И. и според него на тази дата в обекта на подс. З.И. от свинеферма „АГРО ИНЗ“ ЕООД били преместени
238 бр. свине.
От своя страна св. К.
и св. А. на 04.12.2012 г. извършили
справки в регистъра за „Животни и пчелини”, в който се съдържала информация къде и
в кой обект се намират животните. Св. К. установила, че според регистъра, към
04.12.2012 г. посочените в приложението към заявките животни:
243 бр. свине (преместени от обекта, стопанисван от „АГРО ИНЗ“ ЕООД на
24.10.2012 г.) се намирали в обекта на подс. Й. И. с №
7087-0172, а св.А. установил, че към 04.12.2012 г. посочените в
приложението към заявките животни: 238 бр. свине (преместени от обекта,
стопанисван от „Агро Инз“
ЕООД на 08.11.2012 г.) се намирали в обекта на
подс. З.И. с №7087- 0173. На същата дата и
след извършване на справките двамата свидетели уведомили подсъдимите, че на
следващия ден ще им бъде извършена проверка на място.
Още на същата дата –
04.12.2012 г. двамата подсъдими поискали от св. С.М. да им издаде
ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни, като
посочили че щели да преместят свинете в животновъдния обект на баща си. Св. М.
издал ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни
№ BG2012-055340/04.12.2012г. за придвижване на 243 свине от животновъдния обект
на подс. Й.И. и № BG2012-055341/04.12.2012г за придвижване на 238 свине от животновъдния
обект на подс. З.И.. В двете ветеринарномедицински
свидетелства като място на разтоварване бил посочен животновъден обект
№7087-0156 (стопанисван от „АГРО-ИНЗ”ЕООД). Като причина за придвижването на
животните във ветеринарномедицинското свидетелство било посочено смяна на
пасище.
На 05.12.2012 г., преди да тръгнат за с. К., обл. Русе
за извършване на проверката, св. К. и
св. А. отново направили справка в регистъра за „Животни и пчелини” и
установили, че всички животни от обектите
на подс.Й.И. и подс.
З.И. вече ги няма - били преместени отново в обект № 7078-0156.
На място двата
инспектори били посрещнати от подс. З.И..
В рамките на
извършената проверка св.А. констатирал, че вратата на халето на обекта на подс. З.И.,
където трябвало да се отглеждат свинете
била залостена. На въпроса къде са животните, декларирани от него в заявката за
второ плащане, той му посочил, че
свинете се намират в животновъдния обект
на баща му по препоръка от ветеринарния лекар- св. С.М.. Посочил, че причината
е заболяване на животните от дезинтерия. След като
огледал сградите в обекта на подс. З.И. св. А.
забелязал, че в тях нямало следи от
скорошно отглеждане на животни, че нямало системи за отвеждане на торта от
животните до лагуната, че
последната представлявала изкоп, който бил общ за животновъдните обекти на двамата
подсъдими. В изкопите нямало и никакви следи
от фекалии
или урина и били обрасли с трева и сухи храсти. В халето нямало изградена
отоплителна система за малките прасенца, нямало и климатична такава. Системата за поене на животните не била изградена изцяло и не
функционирала. В отделни части от халето нямало
поставени осветителни тела. Св. А.
поискал документи за платени разноски за ток и вода, но такива не му били
предоставени от подс. З.И.. Св. А. поискал от подс. З.И. да му представи документи, които да удостоверяват,
че е отглеждал свине в обекта си, като последният му предоставил стокови
разписки, фактури и пропуски, които обаче касаели далечен период от време и били
за малко количество фураж. В заявката за второ плащане подс.
З.И. бил декларирал и закупуването на хоризонтален силоз за храна, но подс.З.И. не показал такъв на свидетеля, нито документи за
закупуването му.
От своя страна св. К.,
която извършила проверка на обекта на подс. Й.И.
констатирала, че в него също нямало прасета, като и на нея подс.
З.И. посочил, че животните на брат му са в животновъдния обект на баща им
поради заболяването им от дизинтерия и по препоръка
на св. М.. При огледа на сградата, терена и помещенията в обекта на подс. Й.И. св. К. установила, че вратата на халето, където следвало да се
отглеждат свинете била заключена с катинар, а във вътрешността му
отново не се виждали следи от
скорошното отглеждане на свине. Както и в обекта на подс.
З.И. нямало изградена система за
отвеждане на торта от
животните до лагуната (тази, която се ползвала и от обекта
на подс. З.И.). Св. К. също забелязала, че в изкопа
на лагуната нямало следи от изпражнения или урина, както и че същата била
обрасла с трева и сухи храсти. Нямало нито отоплителна система, нито климатична такава, а системата
за поене не функционирала. Осветителната система на халето
не била изградена напълно. В
обекта имало закупен и монтиран вертикален силоз, съгласно декларирането в
заявката, но същият бил празен и нямало видими следи от ползването му.
Непосредствено след
това двамата свидетели се придвижили до животновъдния обект с №7087- 0156 – свинефермата,
стопанисвана от управляваното от С. И. дружество. Там на място дошъл и подс. Й.И.. Св. К. и св. А. поискали съдействие за
извършване на проверка на ушните марки на животните, съобразно декларираното от
двамата подсъдими в заявките, но такова им било отказано под предлог, че
прасетата били третирани с лекарства, а свинете-майки били бременни и не
трябвало да се пипат,за да не абортират.
Св. К. също
поискала от подс. Й.И. представянето на документи
удостоверяващи плащането на режийни разноски, но такива не й били предоставени.
Също така му изискала и допълнителни документи, от които да е видно, че е отглеждал свине в обекта си,
при което подс. Й.И. й предоставил стокови разписки, фактури
и пропуски, които, както и при предоставените от подс.
З.И., се отнасяли за далечен период от време и за малки количества фураж.
В хода на
проверката двамата свидетели изготвили снимки на трите обекта.
На 06.12.2012 г. на
двамата подсъдими били издадени от страна на св. М. ветеринарномедицински
свидетелства (№ BG2012-055576/06.12.2012г. и
№ BG2012-055577/06.12.2012 г.) за придвижване/транспортиране на по 20
бр. прасета от обекта на „АГРО-ИНЗ” ЕООД към животновъдните обекти на двамата
подсъдими, което било установено и от страна на св. К. и св. А. след справка в регистъра за „Животни и пчелини”. Последните, след
изготвяне на констатациите си от
проверките решили да посетят отново обектите на подс.
З.И. и подс. Й.И., за което ги уведомили, като
посочили, че проверката на място ще бъде извършена на 10.12.2012 г.
При пристигането си
на посочената дата двамата свидетели констатирали, че в обектите отново нямало
никакви животни, въпреки че ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране
на животни не били издавани след 06.12.2012 г., а двамата подсъдими не представили
допълнителни документи за направени режийни разходи в обектите и за реализация
на продукция от тях.
Св. К. и св. А.
отразили констатациите си от проверката в съставените от тях контролни листи за
проверка на място от 10.12.2012 г. Въз основа на констатациите им, със Заповед
№03-170-РД/464/14.12.2012 г. на Директора на ОД на ДФ „З.”-Р. била прекратена
обработката на заявките за второ плащане, подадени от двамата подсъдими, по
сключените от тях договори.
От изисканите в
хода на съдебното дирене справки от ВиК ООД и „ЕНЕРГО
ПРО МРЕЖИ“ АД се установява, че подсъдимите З.И. и Й.И. не са имали открити
партиди за ползване на услуги от двете дружества, като такава имало открита във
ВиК ООД единствено на името на С. И. с обект
„Стопански двор“, с. К.
От заключението на
назначената и изслушана в съдебно заседание строително – техническа експертиза и
направените уточнения от вещото лице в съдебно заседание се установява, че
животновъдните обекти, регистрирани с №7087-0172 и №7087-0173 - имот № *** и №
*** в землището на с. К. с ЕКАТТЕ 39205, Община И. са разположени в държавен
поземлен фонд, с начин на трайно ползване – стопански двор. Към датата на
огледа в същите има изградена ел. инсталация и обособени боксове,
водоснабдяването е посредством цистерна, липсват отводнителни системи,
климатични и отоплителни такива, в халето на сграда от обекта на подс. З.И. има монтирани тръби, само част от които с
накрайници за поилки, а двата обекта са на отстояние
един от друг от 30-35 метра.
Изложената
фактическа установка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия З.И.
(отчасти), свидетелите О.А., А. А., К.Г., С.
М., И.П., Д.З., Д.К., Н.А., Д.Р., И.И., Л.Д.;
заключенията на съдебно съдебно почерковите,
техническата и строително техническата; приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства: писмо за оторизация на плащане
(т.1, п.1, л.3-4 и л.5-6 от дос. пр.), уведомително
писмо за одобрение (т.1, п.1, л.5 и л.7 от дос. пр.),
сигнал от ДФ „З.“ до ВКП (т.1, п.1 л.17-19 от дос.
пр.), заповед за извършване на проверка на място от 04.12.2012 г. (т.1, п.1, л.23
от дос. пр.), контролен лист от 10.12.2012 г. и
приложения към него (т.1, п.1, л.24-39 от дос. пр.),
извлечение от регистър „Животни и пчелини“ от 03.12.2012 г. до 10.12.2012 (т.1,
п.1, л.43-49 от дос. пр.), заповед №03-170-РД/464 от
14.12.2012 г. (т.1, п.1, л.57 от дос. пр.), заявление
за подпомагане по мярка 112 №18/112/02454 от 15.12.2008 г. (т.1, п.1, л.1-12 от
дос. пр.); бизнес план на З.И. (т.1, п.1, л.13-27 от дос. пр.); регистрационна карта на земеделски производител
(т.1, п.1, л.30 от дос. пр.); анкетна карта за
регистрация на земеделски производител (т.1, п.1, л.31-40 от дос. пр.), удостоверение за наличието или липсата на
задължения №18020081018907/04.12.2008 г. (т.1, п.1, л.41 от дос.
пр.), договор за наем от 01.05.2008 г. (т.1, п.1, л.46-47 от дос. пр.), опис на животни на земеделски производител – З.И.
(т.1, п.1, л.48-50 от дос. пр.),контролен лист за
посещение на място от 05.01.2009 г. (т.1, п.1, л.64-68 от дос.
пр.), служебна бележка за подмяна на ушни марки (т.1, п.1, л.69 от дос. пр.), заявление за подпомагане по мярка 112
№18/112/02456 от 15.12.2008 г. (т.1, п.1, л.2-13 от дос.
пр.), бизнес план на Й.И. (т.1, п.1, л.14-28 от дос.
пр.); регистрационна карта на земеделски производител (т.1, п.1, л.31 от дос. пр.); анкетна карта за регистрация на земеделски
производител (т.1, п.1, л.32-41 от дос. пр.),
удостоверение за наличието или липсата на задължения №18020081018921/04.12.2008
г. (т.1, п.1, л.42 от дос. пр.), договор за наем от
01.05.2008 г. (т.1, п.1, л.47-48 от дос. пр.), опис
на животни на земеделски производител – Й.И. (т.1, п.1, л.49-50 от дос. пр.), контролен лист за посещение на място от
05.01.2009 г. (т.1, п.1, л.64-69 от дос. пр.), служебна бележка за подмяна на ушни марки (т.1, п.1, л.70 от дос. пр.), заявление за издаване на становище от ОДБХ от З.И.
(т.1, п.2, л.54 от дос. пр.), заповед
№1045/15.10.2012 г. (т.1, п.2, л.55 от дос. пр.),
протокол от 18.10.2012 г. (т.1, п.2, л.56 от дос.
пр.), становище №42/22.10.2012 г. (т.1, п.2, л.57 от дос.
пр.), удостоверение за регистрация на животновъден обект №18242/07.10.2011 г. (т.1,
п.2, л.59 от дос. пр.), заявление за издаване на
становище от ОДБХ от Й.И. (т.1, п.2, л.60 от дос.
пр.), заповед №1044/15.10.2012 г. (т.1, п.2, л.61 от дос.
пр.), протокол от 18.10.2012 г. (т.1, п.2, л.62 от дос.
пр.), становище №41/22.10.2012 г. (т.1, п.2, л.63 от дос.
пр.), удостоверение за регистрация на животновъден обект №18241/07.10.2011 г.
(т.1, п.2, л.64 от дос. пр.), протокол за доброволно
предаване (т.1, п.2, л.66 от дос. пр.), 2 бр.
декларации – опис на ушни марки на отглеждани животни от 01.11.2011 г. (т.1,
п.2, л.67-76 от дос. пр.), 2 бр. протоколи за вземане
на образци за сравнително изследване (т.1, п.2, л.77-78 от дос.
пр.), писмо от ТД на НАП- Русе (т.1, п.2, л.80 от дос.
пр.), искане за издаване на удостоверение за наличие/липса на задължения от З.И.
(т.1, п.2, л.81 от дос. пр.), удостоверение за
наличие/липса на задължения от З.И. (т.1, п.2, л.90 от дос.
пр.), пълномощно (т.1, п.2, л.149 от дос. пр.), извлечения
от движение по банкова сметка (***.1, п.2, л.176-179 и 188 от дос. пр.), заповед за извършване на проверка на място
№233122/04.12.2012 г. (т.2, п.3, л.2 от дос. пр.),
контролен лист за извършване на проверка на място (т.2, п.3, л.3-22 от дос. пр.), докладна записка (т.3, п.2, л.23-25 от дос. пр.), справка от регистър „Животни и пчелини“ (т.2, п.3,
л.26-32 от дос. пр.), контролен лист за процедурна
проверка (т.2, п.3, л.33 от дос. пр.), заявка за
плащане по мярка 112 от Й.И. (т.2, п.4, л.1-15 от дос.
пр.), трудов договор от 17.04.2012 г. на Й.И. с „Агро
инз“ ЕООД (т.2, п.4, л.19 от дос.
пр.), заповед за прекратяване на трудово правоотношение (т.2, п.4, л.20 от дос. пр.), договор №18/112/02456/12.10.2010 г. (т.2, п.4,
л.21-28 от дос. пр.), бизнес план (т.2, п.4, л.30-46
от дос. пр.), 4 бр. анкетни карти (т.2, п.4, л.47-89
от дос. пр.), справка за животни в обект по категория
(т.2, п.4, л.92-93 от дос. пр.), контролен лист за
посещение на място (т.2, п.4, л.135-143 от дос. пр.),
пълномощно (т.2, п.4, л.144 от дос. пр.), заповед
№03-170-РД/464 от 14.12.2012 г. (т.2, п.4, л.147 от дос.
пр.), заявка за плащане по мярка 112 от З.И. (т.2, п.5, л.1-13 от дос. пр.), трудов договор от 30.01.2012 г. на З.И. с „Агро инз“ ЕООД (т.2, п.5, л.18 от
дос. пр.), заповед за прекратяване на трудово
правоотношение от 01.08.2012 г. (т.2, п.5, л.19 от дос.
пр.), договор №18/112/02454/12.10.2010 г. (т.2, п.5, л.20-27 от дос. пр.), бизнес план (т.2, п.5, л.29-43 от дос. пр.), служебна бележка от кметско намесничество
в с. К. (т.2, п.5, л.46 от дос. пр.), 4 бр. анкетни
карти (т.2, п.5, л.49-91 от дос. пр.), справка за
животни в обект по категория (т.2, п.5, л.93-94 от дос.
пр.), договор за покупко – продажба на хоризонтален
силоз (т.2, п.5, л.128 от дос. пр.), фактура от
04.10.2012 г. (т.2, п.5, л.129 от дос. пр.), вносна
бележка от 04.10.2012 г. (т.2, п.5, л.131 от дос.
пр.), приемо – предавателен протокол от 20.09.2012 г.
(т.2, п.5, л.134 от дос. пр.), контролен лист за
посещение на място (т.2, п.4, л.135-143 от дос. пр.),
регистри за маркировка на свине (т.2, п.6, л.4-25 и л. 77-121 от дос. пр.), договори и анекси на К. Г. и с. М. (т.2, п.6,
л.26-64 и л.122-144 от дос. пр.), 9 бр. декларации за
подменени идентификатори (т.2, п.6, л.68-76 и л. 172-173 от дос.
пр.), удостоверения от Агенцията по вписванията (т.2, п.7, л.25-27 от дос. пр.), 2 бр. решения на РОС (т.2, п.7, л.28-29 от дос. пр.), 2 бр. заповеди за проверка на място от
04.07.2011 г. (т.3, л.13 и л.39 от дос. пр.), контролни
листи за проверка на място от 29.07.2011 г. (т.3, л.22-36 и л.42-59 от дос. пр.), писмо от ВиК ООД –
Русе и справка за платени месечни сметки от С.И.И. за
обект „стопански двор“ (т.1, л.151-157 от съдебното производство), писмо от
БАХБ, ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване за клане, 4 бр.
известия (т.1, л.159-164 от съдебното
производство), писмо от ЕНЕРГО ПРО Мрежи АД (т.1, 166 от съдебното
производство), писмо от НАП (т.1, л.77 от съдебното производство.), ветеринарно
медицински свидетелства, извлечения от интегрираната система БАБХ (т.3, л.549-616
от съдебното производство), свидетелства за съдимост и декларации за семейно и
материално положение.
Посочените
доказателства, независимо от значителния си обем, категорично и без съществени
противоречия позволиха на съда да възприеме описаната фактическа обстановка,
която е сходна и с фактическата обстановка, приета от прокуратурата в
обвинителния акт.
По отношение на
обясненията на подс. З.И. съдът отчете двойнствената им природа – обстоятелството, че от една
страна са способ за упражняване на едно от основните права на привлечените към
отговорност лица, а именно правото да осъществят лична защита, а от друга
страна – доказателствено средство, способ за събиране
на гласни доказателства, чиято доказателствена
стойност следва да се отчита след съпоставката му с останалия доказателствен материал. Изхождайки от това принципно
начало съдът счете, че изложеното от подсъдимия З.И. следва да се възприеме
отчасти – относно обстоятелството, че при проверките осъществявани от
компетентните длъжностни лица – при БАБХ и при ДФ „З.“ в животновъдните им
обекти не е имало животни, както и че същите са били в обекта стопанисван
последователно от техния брат и техния баща. Възприе се изцяло като безпротиворечиво и в унисон с цялата доказателствена
съвкупност и изложението на подс. З.И. в частта, в
която сочи, че в различни периоди от време животните реално са били в същия
този обект – собственост на „АГРО ИНЗ“ ЕООД, че условията в собствените им
животновъдни обекти не са позволявали раждането и отглеждането на малки прасета,
че е нямало отоплителна инсталация, както и че стопанствата им не са ползвали ВиК мрежата в с. К. В тези си части обясненията на
подсъдимия З.И. са в унисон с изложеното от всички свидетели, посещавали двата
обекта, а и с част от относимите писмени
доказателства – направената справка във ВиК – Русе
свидетелстваща, че на имената на подсъдимите не е имало регистрирани партиди, а
реално е съществувала само една такава – за обект „стопански двор“ (а не „До
стопански двор“) на името на техния баща – С. И., по която е била отчетена и
консумация на питейна вода. Твърденията му в описаните елементи се потвърждават
и от изисканите от съда ветеринарномедицински свидетелства за целия
инкриминиран период, видно от които до 01.07.2011 г. и 28.02.2012 г. към
обектите на двамата подсъдими не е било регистрирано придвижване на животни, а
от тях такова е било регистрирано преимуществено към обекта, стопанисван от
техните брат и баща „АГРО-ИНЗ” ЕООД (преди това „Свинимпекс”
ЕООД и „ДУНАВ БИЛД“ ЕООД).
Не се възприеха
обясненията на подс. З.И. в частта, в която същият с
категоричност заявява, че е реализирал отглеждането на животни в собствения си животновъден
обект и единствено е местил същите в обекта на „АГРО-ИНЗ” ЕООД (преди това „Свинимпекс” ЕООД и „ДУНАВ БИЛД“ ЕООД) при временно
възникнали проблеми. Това твърдение на подс. З.И. се
опровергава от показанията на св. Г. (който
е категоричен, че в обектите на двамата подсъдими към м. декември 2008
г. не са се отглеждали свине, че това изцяло се е осъществявало в „големия
обект“ – този стопанисван от „Свинимпекс” ЕООД и че
дейността се е реализирала реално от бащата на З.И. и Й.И.), св. З. (последният
е категоричен, че при проверката на 05.01.2009 г. в животновъдните обекти на
подсъдимите е нямало никакви животни, че същите са били негодни за отглеждане
на такива, чисти, студени и всички свине са били в обекта на бащата на двамата
подсъдими), на св. К. и св. А. (според които към 2012 г. двата обекта са били
празни, без следи от отглеждане на животни и обективно непригодни за
реализиране на такава дейност). Опровергава се изложението на подс. З.И. в описаната част и същото се възприе като начин
за упражняване на законоустановеното му право на
лична защита и с оглед приобщените писмени доказателства – справки от ВиК и „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“ АД, видно от които на името на
двамата подсъдими не е имало регистрирани партиди за заплащане на консумативи
за ползвана вода и ел. енергия – по отношение и на двата самостоятелни
животновъдни обекта. Тук следва да се посочи, че абсолютно житейски нелогично и
тенденциозно е твърдението на този подсъдим, че въпреки, че осъществяваната от
негова страна дейност е била напълно самостоятелна и отделна от дейността на „АГРО-ИНЗ”
ЕООД (преди това „Свинимпекс” ЕООД и „ДУНАВ БИЛД“
ЕООД), то всъщност последното дружество му е предоставило безвъзмездно всички
декларирани от негова страна животни (които всъщност са били и маркирани, като
собственост на дружеството, били са на нетипично висока за такъв вид свине, възраст,
а част от тях са били и заклани към датата на подаване на заявленията за
кандидатстване по мярка 112 – м. декември 2008 г.), че същите са престоявали
преимуществено в базата на дружеството, която е била и по-пригодна за
отглеждането им, че последното е заплащало и всички дължими консумативи,
свързани със селскостопанската дейност на собствения му обект. Странно и
нелогично е и обстоятелството, че въпреки, че дейността е била реализирана от
страна на подс. З.И. в собствения му обект, той самият
не притежава каквито и да е доказателства за закупувани на фуражи, както и че
въпреки, че животните са му били предоставени безвъзмездно от „АГРО-ИНЗ” ЕООД
(преди това „Свинимпекс” ЕООД и „ДУНАВ БИЛД“ ЕООД),
то за постъпването им в собствения му обект и тяхното придвижване от този на
дружеството, липсват издадени ветеринарномедицински свидетелства (както се
посочи и по-горе първите такива за животни влизащи в обектите на двамата
подсъдими са от 28.02.2012 г. – за обекта на подс. З.И.
и от 01.07.2011 г. за обекта на подс. Й.И.-три и над
три години от твърдяното започване на самостоятелна дейност от двамата
подсъдими). Абсолютно странно е и обстоятелството, че документално,
непосредствено преди подаване на заявките за второ плащане по мярка 112 от
страна на подсъдимите (депозирани на 09.11.2012 г. – от подс.
Й.И. и на 12.11.2012 г. от подс. З.И.) отразените в
заявките брой прасета със съответни ушни марки (по отношение на подс. Й.И. – 20 бр. свине майки и 223 бр. други свине за
угояване, а по отношение на подс. З.И. – 20 бр. свине
– майки и 218 бр. други свине за угояване) са били придвижени към обектите им,
съответно – на 08.11.2012 г. от „АГРО-ИНЗ” ЕООД към обекта на подс. З.И. и на 24.10.2012 г. от „АГРО-ИНЗ” ЕООД към обекта
на подс. Й.И., като изключително кратко време след
това (под и около един месец) и точно в момента, в който са били уведомени за
предстоящата проверка на място от служителите на ДФ „З.“ – на 04.12.2012 г.
всички те отново са били върнати в обекта, стопанисван от страна на
дружеството, управлявано от техния баща – същото, при което са били маркирани
първоначално декларираните от подсъдимите животни към 2008 г., което е
заплащало всички консумативи за дейността от обектите на подсъдимите З.И. и Й.И.
и от където е документиран първият превоз на животни към обектите им (през
м.07.2011 г. и началото на 2012 г.). Нелогично с оглед на това е и
обстоятелството, че отново документално, малко след извършване на първата
проверка от страна на служителите при ДФ „З.“, на 06.12.2012 г. е било отразено придвижване на свине – майки,
с отразените в заявките на подсъдимите ушни марки, но при проверката на място
от страна на св. К. и св. А. – животни в двата обекта на подсъдимите отново е
нямало, а и условията, свързани с отглеждането на такива са били непроменени –
липсвали са каквито и да е следи, лагуната за отвеждане на отпадните води и фекалии – празна и обрасла с растителност. Нелогичността в
изложението на подсъдимия и неговата недостоверност се извежда и от
обстоятелството, че въпреки, че до 23.01.2013 г. в двата обекта не е било
регистрирано влизане на придвижени от друго място животни (от 06.12.2012 г.,
когато са били издадени ветеринарномедицинските свидетелства за транспортиране
на свине – майки от обекта на „АГРО-ИНЗ” ЕООД към двата обекта на подсъдимите,
каквито реално не са били установени от проверяващите, до 23.01.2013 г. не е
било издавано ветеринарномедицинско свидетелство за влизане на животни в двата процесни обекта), то на 08.01.2013 г. са били издадени две
ветеринарномедицински свидетелства за транспортиране на животни – отново към
обекта на „АГРО-ИНЗ” ЕООД. Абсолютно
житейски несериозно е според становището на настоящия съдебен състав
обяснението на подс. З.И. относно липсата на
заплащани сметки от негова страна за вода и липсата на регистрирана партида на
негово име – твърдението му, че е реализирал дейността си по отглеждане на
свине за период от четири години като е зареждал бидони и варели от
водоизточника на „АГРО-ИНЗ” ЕООД (разположен на значително разстояние от обекта
му), че ги е транспортирал до собствения си обект и по този начин изцяло е
решил въпроса относно необходимостта както от питейна вода за отглежданите животни,
така и такава за хигиенизиране на помещенията по отглеждането им. Ноторно е обстоятелството, че при твърдение отглеждането на
над 200 животни от подобен вид изисква значителна ежедневна консумация на вода,
което предпоставя и наличието на значителен по обем
собствен водоизточник или връзка с централната водопроводна мрежа. В този
смисъл и твърдението на подсъдимия в последната насока, с оглед и всички
приобщени гласни, писмени доказателства и експертни заключения бе прието като
негова защитна версия, формирана с оглед допълнително събраните в рамките на
съдебното дирене доказателства и целяща единствено да го оневини по
повдигнатите му обвинения, свързани с изкуственото създаване на условия в
насока реално осъществявана дейност в собствения му обект.
Обясненията на подс. З.И. се опровергават и от заключението на
техническата експертиза и изготвения към нея фотоалбум, видно от който към
датата на проверката от страна на свидетелите К. и А. двамата животновъдни
обекта на подсъдимите са били видимо необитаеми и без следи от оглеждане на
животни, което е и в унисон с изложеното от страна на двамата свидетели –
проверяващите от ДФ „З.“. В този смисъл са и отделни части от заключението на
назначената и изслушана в рамките на съдебното дирене строително техническа
експертиза, видно от което дори и до датата на изготвянето на същата през м.
12.2015 г. в обектите на подсъдимите не са били доизградени напоителни системи
(липса на накрайници за поилки), липсвала е отоплителна инсталация, като
състоянието им е съвпадало с това от 2012 г. (уточнение на вещото лице в
съдебно заседание).
Съдът възприе и
постави в основата на доказателствените си изводи
относно главния факт, предмет на доказване показанията на свидетелите – К.Г., И.П., Д.З., Д.К., Н.А.. Всеки един от
тях точно, последователно и логично отразява личните си възприятия относно констатациите
си във връзка с конкретно състояние на двата обекта към момента на реализиране
на проверки в отделните етапи – от момента на първоначалното заявление за
кандидатстване на двамата подсъдими по мярка 112, до и след датата на подаване
на заявката за второ плащане по същата мярка. Като цяло показанията на тази
група свидетели – част от които проверяващи служители на ДФ „З.“, а св. И.П. – инспектор
при ОД БХ са безпротиворечиви и в унисон със
събраните други доказателства. Така конкретно и с оглед приобщените писмени
доказателства (ветеринарно медицинските свидетелства, издавани по отношение на
двата обекта на подсъдимите З.И. и Й.И.) напълно последователно и безпротиворечиво всички тези свидетели отразяват, че в нито
един от случаите, когато всеки един от тях е извършвал проверка на двата обекта
в същите не е имало животни, а последните са били в обекта на „АГРО-ИНЗ” ЕООД,
както и че не е имало видими следи от отглеждане на такива. Св. З. изрично
сочи, че към 05.01.2009 г. постройките на обектите на двамата подсъдими са били
празни, чисти и студени, а животните, посочени в заявленията за
кандидатстването им са били в управлявания от техния баща голям животновъден
обект. В подкрепа на тези негови констатации е и изложеното от страна на св. Г.,
който е категоричен, че към края на 2008 г. изцяло дейността по отглеждане на
свине е била реализирана от „Свинимпекс“ ЕООД, че
всичко е било общо, че подсъдимите са помагали на баща си, както и че обектите
им към този момент не са функционирали като такива и са били предназначени за
съхранение на фураж за целите на дейността на „Свинимпекс“
ЕООД. Безпротиворечиво и последователно, както и в
унисон с цялата доказателствена съвкупност са и
показанията на св. И.П., който изрично сочи, че през 2012 г. е участвал в една
единствена проверка на двата обекта на подсъдимите, че същите са били
непригодни-липсвала е ограда помежду им, дезинфекционна площадка и вода, че в
тях отново е нямало животни, както и че становището на комисията проверяващи е
било в насока несъответствието им с изискванията за отглеждане на животни. Съдът възприе и показанията на свидетелите А.
и К., които постави в основата на доказателствените
си изводи отчитайки обстоятелството, че изложеното от тяхна страна се подкрепя
от заключенията на техническата и строително техническата експертизи, както и
от приобщените писмени доказателства (ветеринарномедицински свидетелства за
придвижване на животни и справки от ВиК и ЕНЕРГО ПРО
Мрежи АД. Всеки един от тези двама свидетели отразява по един безпротиворечив и последователен начин преките си
възприятия относно състоянието на обектите на двамата подсъдими – липсата на
животни и видими следи от отглеждането на такива, обстоятелството, че
документално преместването на животните е било отразено непосредствено след
предупреждаването им, че следва проверка на място, липсата на изградена и
функционираща напоителна инсталация и изцяло изградена ел. мрежа, липсата на
отопление, наличието на растителност в лагуната за отвеждане на отпадните води
и конкретното поведение на двамата подсъдими – отказът им да представят каквито
и да е документи за заплатени консумативи и фураж за изхранване на мнимо
стопанисваните от тях животни. В унисон с възприятията им е и приобщения
посредством заключението на техническата експертиза фотоалбум, съдържащ снимков
материал на двата обекта на подсъдимите към момента на проверката извършена от
св. К. и св. А., както и отчасти заключението на техническата експертиза
отразяваща местоположението им, както и конкретното им състояние към 2015 г. –
недоизградена напоителна система, а и отразеното от експерта при разпита му в
съдебно заседание, че състоянието на двата обекта е сходно с отразеното във
фотоалбума към техническата експертиза. В обобщение – съдът постави в основата
на доказателствените си изводи показанията на тази
група от свидетели, които счете за точно и добросъвестно отразяващи значимите
за производството факти.
Съдът възприе
показанията на св. О.А.-отчасти изложеното от негова страна в рамкитена проведеното пред настоящия състав съдебно дирене
и изцяло – приобщеното от досъдебната фаза на производството при условията на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Конкретно
възприе се изложеното от негова страна, че множество пъти животните от обектите
на двамата подсъдими са били в обекта, стопанисван от техния баща, относно
констатациите му, че част от отразените в заявленията им по мярка 112 животни
са били на възраст над две години, което е нерентабилно и по принцип не се
практикува, както и че част от посочените такива са били заклани. Като
достоверно отражение на интересуващите производството факти се възприе и
изложението на св. О.А., в частта, в която отразява възприятията си от 2012 г.
– както при извършената от него и св. П. проверка, така и при реализираната
такава съвместно със служителите на ДФ „З.“. Конкретно – относно липсата на
животни в обектите на подсъдимите и обстоятелството, че всички такива са били в
обекта на „Свинимпекс“ ЕООД, относно несъответствието
на обектите с част от изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност
– липсата на ограда, на надлежна дезинфекционна площадка, както и констатирани
проблеми с водоснабдяването, че помещенията били чисти без видими следи от
отглеждане на животни и такива от отпадни води (към 2012 г.). Не се възприе
като достоверно изложеното от този свидетел относно твърдението му, че
отразяването на тези животни в заявленията и анкетните карти на двамата
подсъдими е било следствие от грешка на действащия към този момент като частно
практикуващ ветеринарен лекар – св. Г.. На първо място, в тази си част
показанията на свидетеля не свидетелстват за конкретно настъпили и възприети от
негова страна факти, а представляват негови предположения, което на
самостоятелно основание разколебава доказатествената
им стойност, а на второ - категорично това негово съждение се опровергава от
изложеното от страна на самия Г.. Последният е категоричен, че документите са
били съставени от подсъдимите и представени за подпис от негова страна, като
той самият е подписал анкетните карти изхождайки от обстоятелството, че е
знаел, че се касае за животни, собственост на „Свинимпекс“
ЕООД, доколкото ушните марки са били предоставени от негова страна и са били
зачислени именно за животни на същото дружество. Същият свидетел е категоричен,
че не е извършвал проверка на описаните от подсъдимите животни, както и че
всички данни са му били подавани от стопаните – двамата подсъдими, които сами и
с помощта на персонала си са извършвали маркирането, че подсъдимите са бързали
и не са искали от него каквато и да е информация от водените регистри.
Възприеха се изцяло
и показанията на св. А., които съдът възприе за безпротиворечиви
и значими за интересуващите процеса факти – относно участието му в регистрацията
на обектите на подсъдимите, направените от негова страна констатации за
частична нередовност на двата обекта, както и за обстоятелството, че при
посещенията му на място в част от случаите в обектите е нямало животни.
По отношение на
показанията на св. С.М., съдът възприе изцяло прочетените такива от досъдебната
фаза на производството – конкретно – относно редките му посещения в двата
обекта на подсъдимите, относно обстоятелството, че изцяло ражданията са били
осъществявани в обекта на техния баща, че не е обслужвал животни на подсъдимите
за период преди началото 2012 г. (в приобщените от досъдебното производство
показания сочи, че не помни да е оправил това до преди година и половина – две
преди разпита му), както и твърдението му, че е издавал ветеринарномедицински
свидетелства за транспортиране на животни без да присъства на място и по молба
на самите подсъдими. Съдът прие за достоверно и изложението му в частта, в
която същият посочва, че в двата обекта не са били изградени родилни помещения,
че същите не можело да съществуват самостоятелно, и че новородените са се
регистрирали на базата на подадена от стопаните информация. Последното е в
унисон с показанията на св. Г. – относно практиката за начин на регистриране на
животни в този регион и относно обстоятелството, че по негова преценка всички
обекти – както този, стопанисван от „Свинимпекс“
ЕООД, така и тези регистрирани на двамата подсъдими са били реално едно общо
стопанство, ръководено и управлявано от техния баща. Възприе се и изложеното от
негова страна допълнително в рамките на съдебното дирене, че не е издавал
ветеринарномедицински свидетелства за транспортиране на новородени прасета, че
общо посещенията му на място са се ограничили до 5-6 пъти, както и че в част от
случаите обектите са били празни, а животните – по твърдения на стопаните – в
обекта на техния баща. В тези си части показанията на св. М. се подкрепят от
всички останали гласни доказателства, а и от писмените такива. В частност –
издадените ветеринарномедицински свидетелства, видно от които за първи път
животни са били транспортирани към животновъдните обекти на подсъдимите едва през
м. 07.2011 г. – в този на подс. Й.И. и през м.
02.2012 г. – в този на подс. З.И.. Не се възприе
твърдението му, че при посещението му на място в обектите през 2012 г. като
част от назначена комисия в обектите на подсъдимите е имало животни, доколкото
същото твърдение с категоричност се опровергава от показанията на св. П., който
изрично сочи липсата на такива, подчертавайки, че всички животни са били в
обекта, стопанисван от „Агро Инз“
ЕООД. В останалата си част – относно обстоятелството, че при част от
посещенията си е виждал около 100 на брой животни във всеки от двата
инкриминирани обекта съдът изключи от доказателствената
съвкупност, доколкото сам свидетелят след приобщаване на изложението му от
досъдебната фаза отрича истинността на това си твърдение.
Съдът даде вяра и
на казаното от св. Р. и св. Л.Д., които счете за правдиви и относими
към повдигнатото спрямо подс. З.И. обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл.316, вр.
чл.308 от НК. Тук следва да се посочи,
че изложеното от тези свидетели с категоричност се подкрепя от заключението на
назначената и изслушана съдебно графологична
експертиза (относно обстоятелството, че подписът положен в представеното от
страна на подс. З.И. удостоверение не е подпис на
посочения като негов автор – св. Р.).
От доказателствената съвкупност бяха изключени отчасти
показанията на св. И. – в частта, в която той преразказва извършената от негова
страна проверка. В тази насока съдът отчете обстоятелството, че същият не е
възприел лично значими за производството факти. В този смисъл и предвид
забраната за подмяна на първични с производни доказателства, съдът не възприе
изложението на св. И. като такова, имащо значение за изясняване на значимите за
настоящия наказателен процес релевантни фактически положения. Възприе се
изложеното от страна на този свидетел единствено в частта, в която същият сочи,
че в предхождащите извършването на проверката от негова страна години (преди 2012
г.) в двата обекта не са били отглеждани животни, а същите са били
предназначени за съхранение на зърно.
Съдът възприе и
заключенията на съдебно почерковите, техническата и
строително техническата експертизи като обективни и компетентно изготвени.
Съдът даде вяра и
на приобщените по реда на чл.283 от НПК и подробно изброени по-горе писмени
доказателства, които прецени за относими към предмета
на доказване в настоящото производство.
Възприетата за
несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Обвинителният акт е
внесен в съда против подсъдимия З.С.И. за осъществени състави на престъпления по: чл.248а, ал.5
(изм.), вр.
ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр.
чл.2, ал.2 от НК; чл.248а, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК
и чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.
І. По
обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.248а, ал.5 (изм.), вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК.
Настоящият съдебен
състав, с оглед безспорно установеното от фактическа страна, счита, че с
поведението си през процесния период - от 15.12.2008 г. до 19.01.2010 г., в гр. Р.,
пред Областна разплащателна агенция – гр. Р. към ДФ „З.”, подс.
З.И. е осъществил от обективна и от субективна страна елементите от фактическия
състав на престъплението с посочената по-горе правна квалификация.
Съображенията за това са следните:
Обект на
посегателство по чл.248а , ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК се явяват обществените отношения, в рамките
на които се гарантира правилното протичане на процеса по информиране на
органите, натоварени да извършват разпореждане със средства от еврофондовете, относно фактите и обстоятелствата от
значение за тази преценка и тези, осигуряващи правилното разпределяне и
разходване на средства от еврофондовете.
Съставомерността на престъплението
по чл.248а , ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК предпоставя
реализиране на деятелност, при която деецът да доведе до знанието на трето лице или лица,
информация, респективно данни, чието съдържание не отговаря на обективната
истина. При това последните следва да са относими към
конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, а не да касаят
бъдещи ангажименти на бенефициента. За субекта следва да съществува задължение
за представянето на същите тези сведения.
Престъплението е резултатно и е довършено когато въз основа на така
депозираната информация деецът получи във фактическата си власт средства от
фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз
на българската държава. Без значение за този престъпен състав е последващото разпореждане с така получените средства, в
частност дали същите са били разходвани по предназначение или не, като нецелевото
им разходване би могло да се квалифицира по текста на чл.254б от НК.
В настоящото
производство по несъмнен и категоричен начин беше установено, че на 15.12.2008
г. в гр. Р., пред Областна разплащателна агенция –
гр.Р. към ДФ „З.” подс. .И., лично е депозирал
заявление за подпомагане № 18/112/02454/15.12.2008 г., към което е приложил и
бизнес – план по образец - Приложение №1 към заявлението. Двата документа са
били изискуеми по силата на действащите към този момент чл. 32, ал. 1 от Закона
за подпомагане на земеделските производители и
чл.13, ал.1 и чл. 17, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. (редакция от
25.04.2008 г.). Безспорно в този смисъл е, че същият подсъдим е депозирал пред
съответен дестинатер – длъжностно лице при Областна разплащателна
агенция – гр.Р. към ДФ „З.” сведения, съдържими в документи, които са били
изискуеми по силата на изрични нормативни изисквания. Конкретно в графа V „Данни за животните
в земеделското стопанство“ подс. З.И. отразил, че отглежда в животновъдния си обект с №7087-
0173 и съответно - стопанството му се състои от 15 бр. свине – майки и 110 бр.
други свине за угояване, които описал по ушни марки. Безспорно в настоящото
производство, с оглед събраните писмени доказателства (т.1, п.1 от дос.пр.) беше доказано, че към заявлението за подпомагане подс. З.И. представил и изискуемите с оглед предписанията
на Наредба № 9/03.04.2008 г. (редакция от 25.04.2008 г.) бизнес – план за
развитие на земеделското стопанство за срок от пет години, изискуем с оглед
предписанията на чл.13, ал.1 от цитирания нормативен акт, в който в т.3
„Животни“ посочил, че отглежда индивидуализираните по-горе животни, в т. 4
„Сгради“, че сградата в стопанството е свинарник с РЗП 750 кв.м., която
стопанисва по силата на наемно правоотношение. Приложил копие на регистрационна
карта на земеделски производител, анкетна карта за регистрация на земеделски
производител, към която в таблици 3 и 4 били индивидуализирани отразените в
заявлението и бизнес – плана свине, както и удостоверение изх. №18020081018907,
в което било отразено, че същият няма изискуеми публични задължения към
държавата.
На първо място във
връзка с изискуемата от състава особеност на обективната страна, така
предоставените от субекта сведения да са неверни, следва да се посочи, че в
производството пред настоящия състав несъмнено и категорично, посредством
показанията на свидетелите Р. и Д., заключението на почерковите
експертизи и изисканото от ТД на НАП и приобщено удостоверение изх.
№18020081018907 се установи, че представеното от страна на подс.
З.И. удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК е неистинско, доколкото посочения като негов
издател – св. Р. не е автор на материализираното в него изявление. Последното не
касае верността на съдържимите в документа сведения и е свързано с другото
повдигнато спрямо подсъдимия З.И. обвинение – за осъществен състав на
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.
Безспорно обаче от анализираните по-горе гласни доказателства и писмени такива
се установи, че към датата на депозиране на заявлението – 15.12.2008 г. подс. З.И. е имал изискуеми
публични задължения към държавата
- такива в размер на 96,23
лв. В този смисъл и тези декларирани от
негова страна данни не отговарят на обективната истина и са неверни по смисъла
на чл.248а, ал.5, вр. ал.2 от НК.
На второ място
настоящият съдебен състав намира,
че от приобщената доказателствена съвкупност, в
частност показанията на св. Г. и писмените доказателства – регистри за
маркировка на свине (т.2, п.6 от дос. пр.), ветеринарномедицинско
свидетелство за придвижване за клане и 4 бр. известия (т.1, л.159-164 от съдебното производство) се
установява с категоричност, че към датата на депозиране на заявлението за подпомагане
по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и бизнес – плана по образец -
Приложение №1 към заявлението - 15.12.2008 г., всички свине с индивидуални ушни марки от *********
до *********, включително-за
свинете-майки и от ********* до *********, включително-за другите свине, са
били регистрирани и маркирани в РВМС-Русе на 05.11.2005 г., като собственост и
отглеждани в животновъдния обект в с. К., обл.Русе, №
7087-0156 - този стопанисван от „Свинимпекс” ЕООД и
управляван от И.С.И. към същата тази дата, а прасетата с индивидуални
ушни марки BG18S 0145026; BG18S
0145071; BG18S 0145065 са били заклани през период значително предшестващ
подаването на заявлението и бизнес – плана от подс. З.И.
- 2006-2007 г. По несъмнен и категоричен начин от посочените
по-горе регистри за маркировка на свине (т.2, п.6 от дос.
пр.) се установява и че 9 от отразените в заявлението и бизнес плана свине –
майки са били маркирани и регистрирани като мъжки прасета. В обобщение и тази
декларирана и изискуема от действащия подзаконов нормативен акт - Наредба № 9 от 3.04.2008 г. информация не е отговаряла на обективната
истина и съответно е била невярна в смисъла, вложен от законодателя в текста на
чл.248а, ал.5, вр. ал.2 от НК.
В двата случая се
касае за данни от съществено значение, т.е. относими
към производството по предоставяне на средства по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери” на Програмата за развитие на селските райони 2007
– 2013 г. Същите са и пряко изискуеми по силата на чл. 32, ал. 1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, чл.9, чл.13, ал.1 и чл.17, ал.1 от
Наредба № 9/03.04.2008 г., което се извежда пряко от съществуващото нормативно
изискване кандидатите, не по-рано от 14 месеца преди датата на кандидатстване
да са започнали да отглеждат животни в собствен или нает животновъден обект,
както и от нормативното изискване за липса на изискуеми публични задължения към
държавата. Тези две условия са били такива за допустимост на финансирането на бъдещите
бенефициенти. При това, изрично чл.2 от Наредбата сочи, че се подпомагат
проекти на млади фермери, които допринасят за постигане на целите на мярката,
конкретно – за улесняване и подпомагане процеса на създаването на земеделски
стопанства или поемането на вече съществуващи такива. В настоящия случай подс. З.И. е декларирал съществуващо стопанство, с
притежавани от негова страна животни и с конкретен начален икономически размер
– 8.19, каквито животни същият не е притежавал, а всички отразени и
индивидуализирани такива или са били собственост на съществуващия от години,
управляван и ръководен от „Свинимпекс“ ЕООД друг
обект или са били заклани.
Тук следва да се
посочи, че съдът не възприе обясненията на подс. З.И.,
в които същият заявява, че е притежавал и отглеждал животни в собствения си
обект, на първо място с оглед безспорните писмени доказателства – регистри за
маркировка на свине (т.2, п.6 от дос. пр.),
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване за клане и 4 бр.
известия (т.1, л.159-164 от съдебното
производство) опровергаващи изцяло това негово твърдение, а на второ място и с
оглед показанията на св. Г., който е категоричен, че към м.12.2008 г. цялата
дейност се е осъществявала в обекта, стопанисван от „Свинимпекс“
ЕООД, в обектите на двамата подсъдими не е имало животни и същите са били
предназначени единствено за съхранение на фураж, предназначен за животните в голямата
свинеферма. В тази насока са и показанията на свидетелите А. и К., видно от
които, ведно с приобщения посредством техническата експертиза фотоалбум,
отчасти – заключението на строително техническата експертиза и отчасти –
изложеното от страна на св. М. (относно липсата на родилни помещения и
самостоятелност на обекта) дори към 2012 г. обекта на подс.
З.И. е бил непригоден за самостоятелно отглеждане на животни. Обясненията му и
развитите от защитата съображения в тази насока с категоричност се опровергават
и от приобщените ветеринарномедицински свидетелства, от които се установява
несъмнено, че в обекта на подс. З.И. животни са
влезли за първи път (транспортирани от обекта на „ДУНАВ БИЛД“ ЕООД) едва през
м. 02.2012 г. Липсата на надлежно изградена към 2012 г. напоителна система, на
удостоверена консумация на ел.енергия и вода от 2008 г. до 2012 г. са все
доказани фактически обстоятелства, които опровергават обясненията на подс. З.И. и доводите на защитата. Не се възприе и
твърдението на защитата, че отразените в заявлението и бизнес – плана свине са
били предоставени безвъзмездно от брата на подс. З.И.
– И.И. – управител на „Свинимпекс“
ЕООД. Последното не е подкрепено с каквито и да е доказателства, а доводът, че
документи не са били съставяни по принцип предвид роднинската им близост е в противовест с наличния и приобщен по реда на чл.283 от НПК
договор за наем на имот, сключен между двамата братя през месец май 2008 г.
В обобщение – съдът
прие, че отразените по-горе и депозирани от страна на подс.
З.И. сведения са били изискуеми от действащите нормативни актове, същите са
били неверни и са били депозирани от негова страна пред длъжностно лице при Областна
разплащателна агенция – гр.Р. към ДФ „З.”. В този смисъл и подс.
З.И. е реализирал изпълнителното деяние по повдигнатото му от представителя на
държавното обвинение, което е било насочено пряко към неправомерно получаване
на средства от фонд, принадлежащи на ЕС -
от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони – изплащане
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. в размер на 48 892,00 лева.
На последно място
по несъмнен и категоричен начин в настоящото производство беше доказано, че
престъплението е било довършено, като въз основа на така представените неверни
сведения на 19.01.2010 г. подс. З.И. е получил средства
от фонд, принадлежащ на ЕС - от
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони – 80% (19 556,80лв.
от ЕЗФРСР) и 20% (4 889,20 лв. национално съфинансиране).
Съдът в настоящият
си съдебен състав счете, че извършеното от страна на подс.
З.И. в частта по повдигнатото обвинение да е получил средства за разликата от
24 446,00 лв. до 19 556,80 лева, в размер на 4889,20 лева е несъставомерно
по текста на чл.248а, ал.5 от НК, като съображенията в последната насока са
следните: Предмет на престъпното посегателство по цитираната разпоредба с оглед
изрично предвиденото от законодателя могат да бъдат единствено финансови
средства от фондове, принадлежащи на ЕС или такива, предоставени от Европейския
съюз на българската държава. В конкретния случай характер на такива средства
има само 80% от получената субсидия – в размер на 19 556,80 лв., като
останалата част - в размер на 4889.20 лева, доколкото представлява национално съфинасиране не би могла да е предмет на посегателство по този
специален състав. Макар и получена въз основа на деликт
(предоставянето на неверни сведения), то за същата подсъдимият не би могъл да
отговаря наказателно по текста на чл.248а, ал.5, вр. ал.2
от НК. В този смисъл и съдът оправда подс. З.И. по повдигнатото обвинение да е получил
средства за разликата от 24 446,00 лв. до 19 556,80 лева, в размер на 4889,20
лева (в този смисъл вж. Решение
№67/01.09.2015 г. на ВКС, III
н.о. по н.д. №1915/2014 г.)
От субективна
страна подс. З.И. е извършил престъплението при пряк умисъл, като същият съзнавал че
предоставя неверни сведения за да получи безвъзмездна финансова помощ от фонд
на ЕС и пряко е целял придобиването на такива на базата на невярната
информация.
II. По
обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.248а, ал.2,пр.1,вр. ал.1 от НК.
Изложеното относно
обективната и субективна съставомерност по текста на
чл.248а, ал.5, вр. ал.2, пр.1 вр.
ал.1 от НК на общо основание важи и по отношение на състава по чл.248а, ал.2,
пр.1, вр. ал.1 от НК, като единствената разлика между
основния и по-тежко наказуемия състав е че по основния състав деянието е
формално и се явява довършено с реализиране на изпълнителното деяние.
В конкретния случай
обвинението е повдигнато спрямо подс. З.И., затова,
че на 12.11.2012 г. в гр. Р. пред отдел „Регионална разплащателна агенция” към ОД на ДФ „З.”
- Р., в подадена заявка за плащане № 18/112/02454301/12.11.2012 г. за
подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., представил неверни
сведения: че отглежда в собственият си животновъден обект в с. К., обл. Русенска - обект 7087- 0173, 20 бр. свине - майки и
218 други свине за угояване; че е
закупил хоризонтален силоз за храна; че земеделското стопанство - обект 7087-0173, отговаря на съществуващите стандарти на Общността относно изискванията за опазване на
околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, на изискванията
за безопасност на труд съгласно Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, на
фитосанитарните, ветеринарно - санитарните
изисквания, хигиена и хуманно отношения към животните.
На първо място
несъмнено посредством писмените доказателства (т.2, п.5 от дос.
пр.) в производството пред настоящия съдебен състав беше установено, че на
инкриминираната дата – 12.11.2012 г., в гр. Р. подс. З.И.
е депозирал пред длъжностно лице при отдел „Регионална разплащателна агенция” към ОД на ДФ „З.”
- Р. заявка за второ
плащане № 18/112/02454301/12.11.2012 г.
за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. В същия този документ,
в таблици 2.1 и 2.2 той посочил, че притежава и отглежда в земеделското си
стопанство 20 бр. свине - майки и 218 други свине за угояване и индивидуализирал същите с
описание на порода и индивидуални ушни марки, декларирал, че земеделското
стопанство - обект 7087-0173, отговаря
на съществуващите стандарти на
Общността относно изискванията за опазване на околната среда съгласно
Закона за опазване на околната среда, на изискванията за безопасност на труд съгласно Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и на фитосанитарните, ветеринарно - санитарните изисквания,
хигиена и хуманно отношения към животните. Към заявката за плащане представил и
анкетна карта (заверена на 16.03.2012 г. от официален ветеринарен лекар – св. О.А.),
според която в собствения му животновъден обект с номер (по РВМС) 70870173 се
отглеждат индивидуализираните по-горе животни и становище от ОД БХ, според
което животновъдният му обект отговаря на изискванията в областта на хигиената
и хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските изисквания от
22.10.2012 г. Същевременно обаче по несъмнен и категоричен начин посредством
показанията на свидетелите А. и К., отчасти тези на св. М. (в които сочи
несамостоятелност на обекта на подс. З.И. към 2012
г.), ведно със заключенията на техническата и съдебно строителната експертизи
се установи, че реално животни в обекта на подс. З.И.
не са били отглеждани, като същите преимуществено са били в обекта, стопанисван
от неговите баща и брат, че обекта не е бил пригоден за осъществяване на пълен
процес по стопанисване на животни (в същият напоителната система дори и към
2015 г. не е била изградена и е нямало каквото и да е отопление) и не е отговарял
на редица от изискванията на действащата Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Конкретно не са
били спазени изискванията за отстояние между два
животновъдни обекта, предназначени за отглеждане на свине (чл.3, ал.1, т.2 от
Наредбата) – обектите на подс. З.И. и подс. Й.И. са били на отстояние
от 30-35 метра при изискване това отстояние да е от
не по-малко 500 метра, същият не е бил снабден с питейна вода (в която насока
са справката от ВиК, показанията на свидетелите А. и К.
и собствените му обяснения) в нарушение на изискването на чл.4, т.3 от Наредбата.
Липсвала е и надлежно изградена постоянна ограда (реално отделяща двата
животновъдни обекта), в която насока са показанията на свидетелите А., А., А. и К.. Нямало е изобщо
изградена каквато и да е отоплителна система, обособени надлежно индивидуални боксове
за свине – майки, за бременни, новородени и други свине (последното се
установява освен от показанията на свидетелите А. и К. и от заключението на
назначената и изслушана в съдебно заседание строително техническа експертиза,
от приложение №2 към която е видно, че всички боксове в обекта са били с
еднакъв размер – от 22.2 кв. м. и 18.45 кв. м.). Липсата на каквото и да е
изградено отопление от своя страна пряко е препятствало изпълнението на
изискванията по т.2, Приложение 4 от Наредбата – относно показанията на
факторите, определящи оптимален микроклимат в помещенията за отглеждане на
животни, като последното на практика препятства изцяло отглеждането на каквито
и да е такива в този обект през зимния сезон. От своя страна липсата на
цялостно изградена напоителна система е довела до неизпълнението и на
изискванията на т.3, Приложение 4 от Наредбата – относно изискуемите условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим. В
обобщение с оглед събраните редица гласни доказателства и заключенията на
техническата и строително техническата експертиза, а и писмените доказателства
(ветеринарно медицинските свидетелства за придвижване/траспортиране
на животни по отношение на обекта на подс. З.И.) по
категоричен и несъмнен начин в производството пред настоящия съдебен състав се
доказа невярността на част от заявените от негова
страна с индивидуализираната по-горе заявка за второ плащане обстоятелства –
конкретно, че същият към 12.11.2012 г. е притежавал и отглеждал в земеделското
си стопанство – в обект 7087-0173 - 20 бр. свине - майки и 218 други свине за угояване, както и че земеделското
стопанство - обект 7087-0173, отговаря
на съществуващите стандарти на
Общността относно изискванията за опазване на околната среда съгласно
Закона за опазване на околната среда, на изискванията за безопасност на труд съгласно Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и на фитосанитарните, ветеринарно - санитарните изисквания,
хигиена и хуманно отношения към животните. Последното не се опровергава от
изготвеното и приложено становище от ОДБХ, доколкото с категоричност се
установи, че към момента на проверката в обекта на подс.
З.И. отново не е имало животни, както и че са били констатирани част от
несъответствията му с изискванията на подзаконовия нормативен акт. Безспорно е,
че свидетелите, участвали в тази проверка изразяват предположение, че това
становище е било изготвено от тяхна страна след отстраняване на нередовностите, но от друга страна св. П. изрично заявява,
че е посещавал обектите на двамата братя
само веднъж – когато е констатирал несъответствия, а впоследствие не е
проверявал изпълнението на изискванията, св. А. е колеблив в показанията си, а
св. М. (в приобщените от досъдебното производство показания) изрично сочи, че
обектите на двамата братя т.е. на подс. З.И. и подс. Й.И. не са имали самостоятелен характера, като
раждането на прасета винаги се е осъществявало в обекта на баща им, новородени
такива не са се транспортирали, а придвижване се е осъществявало едва след
отбиването им и достигането на определена възраст. Безспорни са и обективно
установените факти – относно липсата на напълно изградена напоителна система,
липсата на надлежен водоизточник за питейна вода и неспазването на изискванията
на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти за минимално отстояние на два
животновъдни обекта, предназначени за отглеждане на свине. В този смисъл и
издаденото становище и констатациите на комисията в протокол от 18.10.2012 г.
(т.1, п.2, л.56 от дос. пр.) освен, че не се ползват
с предварително определена доказателствена стойност с
категоричност се установява, че са били с невярно съдържание, което от своя
страна е можело да ангажира отговорността на съответните длъжностни лица по
текста на чл.311 от НК.
Настоящият съдебен
състав намери за недоказано повдигнатото спрямо подс.
З.И. обвинение същият да е удостоверил невярно обстоятелство, изразяващо се в
закупуване на хоризонтален силоз за храна. Видно от приобщените писмени
доказателства (договор за покупко продажба от
10.09.2012 г., фактура №31/04.10.2012 г. , вносна бележка от 04.10.2012 г. извлечение
от банкова сметка *** – предавателен протокол от 20.09.2012 г. (т.2, п.5,
л.128-134 от дос. пр.) и заключението на строително
техническата експертиза се установява по несъмнен начин, че към инкриминираната
дата подс. З.И. е закупил такъв силоз, който е бил и
във фактическата му власт. В този смисъл и съдът оправда частично подс. З.И. по така повдигнатото обвинение - да е
представено невярно сведение, че е закупил
хоризонтален силоз за храна.
По изложените
по-горе съображения – относно характера на средствата и обстоятелството, че
само част от тях могат да са предмет на посегателство по чл.248а, ал.2 от НК, съдът
се произнесе и оправда подс. З.И. и по обвинението деянието
е извършено за да се получат средства за разликата от 24 446,00 лв. до 19556,80
лева в размер на 4889,20 лева.
От субективна
страна подс. З.И. е извършил престъплението при пряк умисъл, като същият съзнавал че
предоставя неверни сведения за да получи безвъзмездна финансова помощ от фонд
на ЕС и пряко е целял придобиването на такива на базата на невярната
информация.
III. По обвинението за осъществен състав на
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.
При приетата
фактическа обстановка, установена въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът счете, че по несъмнен и категоричен начин в настоящото
производство беше доказано осъществяването от страна на подс.
З.И. от обективна и субективна страна и на състава на престъплението по чл. 316,
вр. чл. 308, ал.1 от НК.
Последният предпоставя
наличието на няколко обективни признака: наличието на официален документ, който
да е неистински и неговото ползване (чрез предявяване на определен доказателствен дестинатер) с цел
удостоверяване на определени обстоятелства.
На първо място
настоящият съдебен състав намира, че инвокираният
документ-удостоверение за наличието
или липсата на задължения 18020081018907/ 04.12.208г. на НАП
ТД – Русе по всички признаци отговаря на
доктриналното понятие за документ-конкретно по своето
съдържание писмено изявление на определено физическо лице-субект на обективираното мисловно съдържание. Безусловно същият по
своите признаци следва да се определи и като официален документ по смисъла на
чл.93, т. 5 от НК-доколкото изхожда от длъжностно лице, съставен е в кръга на
службата му, издава се по определен ред и в установената форма. Така е налице
първият от обективните признаци на престъпния състав.
На второ място инвокираният документ е бил неистински по смисъла на чл.93,
т.6 от НК, доколкото на същият е бил придаден вид, че е конкретно писмено
изявление на св. Р., но в действителност последната не е негов автор. Рer argumentum a contrario от легалната дефиниция на чл.93, т.6 от НК-истински е документ, при който лицето
посочено като негов автор е действителния такъв на материализираното в него
изявление. Независимо от вида на документа и неговите особености за да е
съставен същият следва да носи подписа на лицето, чието изявление
материализира. Неистинският документ (неавтентичен) от наказателноправна
гледна точка е такъв, чийто привиден автор е лице, различно от това което го е
издало, различно от лицето, комуто принадлежи обективираното
изявление. В този смисъл и обстоятелството дали печатът в удостоверението е бил
положен преди или след полагането на подписа в него е без значение за съставомерността на извършеното от страна на подсъдимото
лице и доводите на защитата в последната насока са несъстоятелни.
Обстоятелството дали определено длъжностно лице е нарушило служебните си
задължения като е положило печат върху неистинския документ би могло да
ангажира отговорност за това длъжностно лице, но същото не с отразява на
отговорността на прекият съставител на неистинския документ или на неговия последващ ползвател.
В настоящото дело по категоричен начин се
доказва, че подписът под машинописния текст процесното
удостоверение представено пред длъжностните лица при ДФ „З.“ не е бил на св. Р..
От тук пряко следва и неавтентичността на изявлението. Удостоверението е било
изготвено така, че привидният му автор не съвпада с лицето, което в
действителност го е съставило, респ. поставеният върху него подпис не е на
лицето, което фигурира като негов автор, а е поставен от другиго -
обстоятелство, което безспорно се установява от доказателствата по делото -
показанията на св. Р. и заключенията на почерковите
експертизи.
От обективна страна
на последно място подс. З.И. е довършил престъпното
деяние като е употребил неавтентичния документ (пред длъжностно лице при ДФ „З.“).
Употребата на документа, пряко е била свързана с неговото конкретно правно
значение, с оглед доказване на визираното и свързано с документираното
изявление правно положение-по-конкретно, че същият няма изискуеми публични
задължения към държавата.
В обобщение изцяло
деятелността на подс. З.И. се субсумира
под обективните признаци на състава по повдигнатото обвинение. На процесната дата и място, той е ползвал неистински официален
документ, като липсват доказателства, свидетелстващи за участието му в
осъществяването на подправката и съответно от него не би могло да се търси
наказателна отговорност за самото съставяне .
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. В съзнанието му е
имало ясно оформени представи, че има задължения към държавата – в размер на
96,23 лв., а представеното от него удостоверение е неистинско и въпреки това
той я е представил пред служител на ДФ „З.“ целейки да удостовери, че отговаря
на изискванията за допустимост и финансиране по мярка 112.
Тук следва да се посочи,
че настоящият съдебен състав намира, че престъплението по чл.316, вр. 308 от НК не се поглъща от осъществения състав на
престъпление от страна на подс. З.И. по чл.248а, ал.5
(изм.), вр. ал.2, пр.1, вр.
ал.1 от НК, като съображенията в тази насока са следните – текстът на чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК инкриминира престъпното ползване на
неистински документ, като е известно в теоретичен аспект, а и с оглед
константната съдебна практика, че в случаите, когато дадено документирано
изявление е неистинско въпрос относно верността на съдържимите в него и
удостоверени обстоятелства не се поставя. Т.е. престъпния състав е реализиран
дори ако определен удостоверителен документ е с вярно съдържание и отразеното в
него съответства на обективната действителност. От своя страна чл.248а, ал.5
(изм.), вр. ал.2, пр.1, вр.
ал.1 от НК инкриминира предявяването на неверни сведения – такива, които не
отговарят на действителното фактическа или правно положение, като при това
сведенията не е задължително да са съдържими в нарочно съставен документ. В
този смисъл и съдът намира, че е налице съвкупност от престъпления реализирани
от страна на подс. З.И., с които са били накърнени
различни защитени обществени отношения, реализирани с различни по отделни
обективни особености изпълнителни деяния и са с различна субективна насоченост,
поради което подлежат и на самостоятелно санкциониране.
Русенска окръжна
прокуратура е повдигнала обвинения и спрямо Й.С.И. за осъществени два престъпни състава: по чл.248а, ал.5
(изм.), вр.
ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр.
чл.2, ал.2 от НК и по чл.248а, ал.2, пр.1, вр. ал.1
от НК.
І.
По обвинението за осъществен състав на
престъпление по чл.248а, ал.5 (изм.),
вр. ал.2, пр.1, вр.
ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК.
Настоящият съдебен
състав, с оглед безспорно установеното от фактическа страна, счита, че с
поведението си през процесния период - от 15.12.2008 г. до 19.01.2010 г., в гр. Р.,
пред Областна разплащателна агенция – гр. Р. към ДФ „З.”, подс.
Й.И. е осъществил от обективна и от субективна страна елементите от фактическия
състав на престъплението с посочената по-горе правна квалификация.
Съображенията за това са следните:
В производството по
несъмнен и категоричен начин беше установено, че на 15.12.2008 г. в гр. Р., пред Областна разплащателна агенция – гр.Р. към ДФ „З.” подс. Й.И., лично е депозирал заявление за подпомагане №
18/112/02456/15.12.2008 г., към което е приложил и бизнес – план по образец,
Приложение №1 към заявлението. Двата документа са били изискуеми по силата на
действащите към този момент чл. 32, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и чл.13, ал.1
и чл. 17, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. (редакция от 25.04.2008 г.).
Безспорно в този смисъл е, че същият подсъдим е депозирал пред съответен доказателствен дестинатер –
длъжностно лице при Областна разплащателна агенция – гр.Р. към ДФ „З.”
сведения, съдържими в документи, които са били изискуеми по силата на изрични
нормативни изисквания. Конкретно в графа V „Данни за животните в
земеделското стопанство“ подс. Й.И. отразил, че отглежда в животновъдния си обект
№7087- 0172 и че стопанството му се състои от 15 бр. свине – майки и 100 бр.
други свине за угояване, които описал по ушни марки. От събраните писмени
доказателства (т.1, п.1 от дос.пр.) в настоящото
производство бе доказано, че към заявлението за подпомагане подс.
Й.И. представил и изискуемите с оглед предписанията на Наредба № 9/03.04.2008
г. (редакция от 25.04.2008 г.) бизнес – план за развитие на земеделското
стопанство за срок от пет години, изискуем с оглед предписанията на чл.13, ал.1
от цитирания нормативен акт, в който в т.3 „Животни“ посочил, че отглежда
индивидуализираните по-горе животни, в т. 4 „Сгради“, че сградата в
стопанството е свинарник с РЗП 750 кв.м., която стопанисва по силата на наемно
правоотношение. Приложил копие на регистрационна карта на земеделски
производител, анкетна карта за регистрация на земеделски производител, към
която в таблици 3 и 4 били индивидуализирани отразените в заявлението и бизнес
– плана свине.
Както беше посочено
и по-горе, на първо място във връзка с изискуемата от състава особеност на
обективната страна – така предоставените от субекта сведения да са неверни,
следва да се посочи, че от приобщената доказателствена
съвкупност, в частност показанията на св. Г. и писмените доказателства –
регистри за маркировка на свине (т.2, п.6 от дос.
пр.), ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване за клане и 4 бр. известия (т.1, л.159-164 от съдебното производство) се
установява с категоричност, че към датата на депозиране на заявлението за
подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и бизнес – плана по
образец, Приложение №1 към заявлението - 15.12.2008 г. всички свине с индивидуални ушни марки от *********
до *********, включително-за
свинете-майки и от ********* до *********, включително-за другите свине, са
били регистрирани и маркирани в РВМС-Русе през м. октомври 2005 г. и на
03.06.2006 г., като собственост и отглеждани в животновъдния обект в с. К., обл.Русе, № 7087-0156 - този стопанисван от „Свинимпекс” ЕООД и управляван от И.С.И. към тази дата, а
прасетата с индивидуални ушни марки BGS *********; BGS ********* и BGS ********* са били заклани през период
значително предшестващ подаването на заявлението и бизнес – плана от подс. Й.И. -
2006-2007 г. По несъмнен и
категоричен начин от посочените по-горе регистри за маркировка на свине (т.2,
п.6 от дос. пр.) се установява и че 5 от отразените в
заявлението и бизнес плана свине – майки са били маркирани и регистрирани като
мъжки прасета. В обобщение и тази декларирана и изискуема от действащия
подзаконов нормативен акт - Наредба № 9 от 3.04.2008 г.
информация не е отговаряла на обективната истина и съответно е била невярна в
смисъла, вложен от законодателя в текста на чл.248а, ал.5, вр.
ал.2 от НК.
Тук отново следва
да се посочи, че става въпрос за данни от съществено значение, относими към производството по предоставяне на средства по
мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на Програмата за развитие
на селските райони 2007 – 2013 г. Същите са и пряко изискуеми по силата на чл.
32, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.9, чл.13,
ал.1 и чл.17, ал.1 от Наредба №9/03.04.2008 г., което се извежда пряко от
съществуващото нормативно изискване кандидатите, не по-рано от 14 месеца преди
датата на кандидатстване да са започнали да отглеждат животни в собствен или
нает животновъден обект. Това условие е било такова за допустимост на
финансирането на бъдещите бенефициенти. При това, изрично чл.2 от Наредбата
сочи, че се подпомагат проекти на млади фермери, които допринасят за постигане
на целите на мярката, конкретно – за улесняване и подпомагане процеса на
създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи такива.
В настоящия случай подс. Й.И. е декларирал
съществуващо стопанство и притежавани с притежавани от негова страна животни и
с конкретен начален икономически размер – 7.72, каквито животни същият не е
притежавал, нито отглеждан, а всички отразени и индивидуализирани такива или са
били собственост и отглеждани в съществуващия от години, управляван и ръководен
от „Свинимпекс“ ЕООД друг обект или са били заклани.
Неверността на
отразените обстоятелства се извежда на първо място от безспорните писмени
доказателства – регистри за маркировка на свине (т.2, п.6 от дос. пр.), ветеринарномедицинско свидетелство за
придвижване за клане и 4 бр. известия
(т.1, л.159-164 от съдебното производство), а на второ място от показанията на св. Г., който е
категоричен, че към м.12.2008 г. цялата дейност се е осъществявала в обекта,
стопанисван от „Свинимпекс“, че в обектите на двамата
подсъдими не е имало животни и същите са били предназначени единствено за
съхранение на фураж за животните в голямата свинеферма. В тази насока са и
показанията на свидетелите А. и К., видно от които, ведно с приобщения посредством
техническата експертиза фотоалбум, отчасти – заключението на строително
техническата експертиза и отчасти – изложеното от страна на св. М. (относно
липсата на родилни помещения и самостоятелност на обекта на Й.И.) дори към 2012
г. обекта на подс. Й.И. е бил непригоден за
самостоятелно отглеждане на животни. Развитите от защитата съображения в насока
истинност на отразините обстоятелства с категоричност
се опровергават и от приобщените ветеринарномедицински свидетелства, от които
се установява несъмнено, че в обекта на подс. З.И.
животни са влезли за първи път (транспортирани от обекта на „ДУНАВ БИЛД“ ЕООД)
едва през м. 07.2011 г. Липсата на надлежно изградена към 2012 г. напоителна
система, на удостоверена консумация на ел.енергия и вода от 2008 г. до 2012 г.
са все доказани фактически обстоятелства, които доводите на защитата. Тук
следва да се повтори, че съдът на възприе и твърдението на защитата, че
отразените в заявлението и бизнес – плана свине са били предоставени
безвъзмездно от брата на двамата подсъдими – И.И. –
управител на „Свинимпекс“ ЕООД. Както беше посочено и
по-горе последното не е подкрепено с каквито и да е доказателства, а доводът,
че документи не са били съставяни по принцип и предвид роднинската им близост е
в противовест с наличния и приобщен по реда на чл.283
от НПК договор за наем на имот, сключен между подс. Й.И.
и брат му – И.И. през месец май 2008 г.
В обобщение – съдът
прие, че отразените по-горе и депозирани от страна на подс.
Й.И. сведения са били изискуеми от действащите нормативни актове, същите са
били неверни и са били депозирани от негова страна пред длъжностно лице при
Областна разплащателна агенция – гр.Р. към ДФ „З.”. В този смисъл и подс. Й.И. е реализирал изпълнителното деяние по
повдигнатото му от представителя на държавното обвинение, което е било насочено
пряко към неправомерно получаване на средства от фонд, принадлежащи на ЕС
- от Европейски земеделски фонд за
развитие на селските райони – изплащане на безвъзмездна финансова помощ по
мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. в размер на 48 892,00
лева.
На последно място
по несъмнен и категоричен начин в настоящото производство беше доказано, че
престъплението е било довършено, като въз основа на така представените неверни
сведения на 19.01.2010 г. подс. Й.И. е получил
средства от фонд, принадлежащ на ЕС - от
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони – 80% (19 556,80 лв.
от ЕЗФРСР) и 20% (4 889,20 лв. национално съфинансиране).
Идентично с
отразеното по отношение на подзс. З.И. съдът в
настоящият си съдебен състав счете, че извършеното от страна на подс. Й.И. в частта по повдигнатото обвинение да е получил
средства за разликата от 24 446,00 лв. до 19 556,80 лева, в размер на 4889,20
лева е несъставомерно по текста на чл.248а, ал.5 от НК, като съображенията в последната насока не следва да бъдат преповтаряни. В този
смисъл и съдът оправда подс. Й.И. по повдигнатото обвинение да е получил
средства за разликата от 24 446,00 лв. до 19 556,80 лева, в размер на 4889,20
лева (вж. Решение №67/01.09.2015 г. на
ВКС, III н.о. по н.д. №1915/2014 г.).
От субективна страна
подс. Й.И. е извършил престъплението при пряк умисъл, като същият съзнавал че
предоставя неверни сведения за да получи безвъзмездна финансова помощ от фонд
на ЕС и пряко е целял придобиването на такива на базата на невярната информация.
II. По
обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.
В конкретния случай
обвинението е повдигнато спрямо подс. Й.И., затова,
че на 09.11.2012 г. в гр. Р. пред отдел „Регионална разплащателна агенция” към ОД на ДФ „З.”
- Р., в подадена заявка за плащане № 18/112/02456301/12.11.2012 г. за
подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., представил неверни
сведения: че отглежда в собственият си животновъден обект в с. К., обл. Русенска - обект 7087- 0172, 20 бр. свине - майки и 223
други свине за угояване; че е
закупил хоризонтален силоз за храна;
че земеделското стопанство - обект
7087-0172, отговаря на съществуващите
стандарти на Общността относно
изискванията за опазване на околната среда съгласно Закона за опазване на
околната среда, на изискванията за безопасност на труд съгласно Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, на фитосанитарните, ветеринарно - санитарните изисквания,
хигиена и хуманно отношения към животните.
Несъмнено
посредством писмените доказателства (т.2, п.5 от дос.
пр.) в производството пред настоящия съдебен състав беше установено, че на
инкриминираната дата – 09.11.2012 г., в гр. Р. подс. Й.И.
е депозирал пред длъжностно лице при отдел „Регионална разплащателна агенция” към ОД на ДФ „З.”
- Р., заявка за второ
плащане № 18/112/02456301/12.11.2012 г.
за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” на
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. В същия този документ,
в таблици 2.1 и 2.2 той посочил, че притежава и отглежда в земеделското си
стопанство 20 бр. свине - майки и 223 други свине за угояване и индивидуализирал същите с
описание на порода и индивидуални ушни марки, декларирал, че земеделското
стопанство - обект 7087-0172, отговаря
на съществуващите стандарти на
Общността относно изискванията за опазване на околната среда съгласно
Закона за опазване на околната среда, на изискванията за безопасност на труд съгласно Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и на фитосанитарните, ветеринарно - санитарните изисквания,
хигиена и хуманно отношения към животните. Към заявката за плащане представил и
анкетна карта (заверена на 16.03.2012 г. от официален ветеринарен лекар – св. О.А.),
според която в собствения му животновъден обект с номер (по РВМС) 70870172 се
отглеждат индивидуализираните по-горе животни и становище от ОД БХ, според
което животновъдният му обект отговаря на изискванията в областта на хигиената
и хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските изисквания от
22.10.2012 г. В настоящи процес, от доказателствената
съвкупност - показанията на свидетелите А. и К., отчасти тези на св. М. (в
които сочи несамостоятелност на обекта на подс. Й.И.
към 2012 г.), ведно със заключенията на техническата и съдебно строителната
експертизи се установи, че реално животни в обекта на подс.
Й.И. не са били отглеждани, като същите преимуществено са били в обекта,
стопанисван от неговите баща и брат, че обекта не е бил пригоден за
осъществяване на пълен процес по стопанисване на животни (в същият напоителната
система дори и към 2015 г. не е била изградена изцяло и е нямало каквото и да е
отопление) и не е отговявал на редица от изискванията на действащата Наредба №
44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти. Конкретно не са били спазени условията свързани с отстояние
между два животновъдни обекта, предназначени за отглеждане на свине (чл.3,
ал.1, т.2 от Наредбата) – обектите на подс. З.И. и подс. Й.И. са били на отстояние
от 30-35 метра при изискване това отстояние да е от
не по-малко 500 метра, същият, както и обекта на подс.
З.И. не е бил снабден с питейна вода (в която насока са справката от ВиК, показанията на свидетелите А. и К. и обясненията на подс. З.И.) в нарушение на изискването на чл.4, т.3 от
Наредбата. Както беше посочено вече - липсвала е надлежно изградена постоянна
ограда (реално отделяща двата животновъдни обекта). Последното се извежда от показанията
на свидетелите А., А., А. и
К.. В обекта на подс. Й.И. сходно с този на подс. З.И. е липсвала изградена каквато и да е отоплителна
система, обособени надлежно индивидуални боксове за свине – майки, за бременни,
новородени и други свине (последното се установява освен от показанията на
свидетелите А. и К. и от заключението на назначената и изслушана в съдебно
заседание строително техническа експертиза, от приложение №2 към която е видно,
че всички боксове в обекта са били с еднакъв размер – от 22.2 кв. м. и 18.45
кв. м.). Последното от своя страна пряко е препятствала изпълнението на изискванията
по т.2, Приложение 4 от Наредбата – относно показанията на факторите,
определящи оптимален микроклимат в помещенията за отглеждане на животни, като
на практика препятства изцяло отглеждането на каквито и да е такива в този
обект през зимния сезон. Липсата пък на цялостно изградена напоителна система
пряко е препятствала изпълнението и на изискванията на т.3, Приложение 4 от
Наредбата – относно изискуемите условия за
осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим. В обобщение с оглед събраните редица гласни
доказателства и заключенията на техническата и строително техническата
експертиза, а и писмените доказателства (ветеринарно медицинските свидетелства
за придвижване/траспортиране на животни по отношение
на обекта на подс. Й.И.) по категоричен и несъмнен
начин в производството пред настоящия съдебен състав се доказа невярността на част от заявените от негова страна с
индивидуализираната по-горе заявка за второ плащане обстоятелства – конкретно,
че същият към 09.11.2012 г. е притежавал и отглеждал в земеделското си
стопанство – конкретно в обект 7087-0172 - 20 бр. свине - майки и 223 други
свине за угояване, както и че
земеделското стопанство - обект 7087-0172, отговаря на съществуващите стандарти на Общността относно изискванията за опазване на
околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, на изискванията
за безопасност на труд съгласно Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и на фитосанитарните,
ветеринарно - санитарните изисквания, хигиена и хуманно отношения към
животните. Както се посочи по-горе - последното не се опровергава от
изготвеното и приложено становище от ОДБХ, доколкото с категоричност се
установи, че към момента на проверката в обекта на подс.
Й.И. (както и в този на брат му – З.И.) отново не е имало животни, както и че
са били констатирани част от несъответствията му с изискванията на подзаконовия
нормативен акт. Предположението на свидетелите, че това становище е било
изготвено от тяхна страна след отстраняване на нередовностите
не е достатъчно за да формира различен доказателствен
извод в настоящия съдебен състав. Това е така, доколкото, както беше отразено, св.
П. заявява, че посещението му в обектите на двамата братя е било еднократно -
при констатиране несъответствията, св. А. е колеблив в позицията си, а св. М.
(в приобщените от досъдебното производство показания) изрично сочи, че обектите
на двамата братя т.е. на подс. З.И. и подс. Й.И. не са имали самостоятелен характер, като
раждането на прасета винаги се е осъществявало в обекта на баща им, новородени
такива не са се транспортирали, а придвижване се е осъществявало едва след
отбиването им и достигането на определена възраст. Безспорни са и обективно
установените факти – относно липсата на напълно изградена напоителна система,
липсата на надлежен водоизточник за питейна вода и неспазването на изискванията
на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти за минимално отстояние на два
животновъдни обекта, предназначени за отглеждане на свине.
По изложените
съображения – относно характера на средствата и обстоятелството, че само част
от тях могат да са предмет на посегателство по чл.248а, ал.2 от НК, съдът се
произнесе и оправда подс. Й.И. по обвинението
деянието е извършено за да се получат средства за разликата от 24 446,00 лева
до 19556,80 лева в размер на 4889,20 лева.
От субективна
страна подс. Й.И. е извършил престъплението при пряк умисъл, като същият съзнавал че предоставя
неверни сведения за да получи безвъзмездна финансова помощ от фонд на ЕС и
пряко е целял придобиването на такива на базата на невярната информация.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимият З.С.И.
за виновен по повдигнатите му обвинения за осъществени състави на престъпления
по чл.248а,ал.5 (изм.), вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1,вр. чл.2, ал.2 от НК, по чл.248а, ал.2, пр.1, вр.
ал.1 от НК и по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, а подс. Й.С.И. – по чл.248а,ал.5 (изм.), вр.
ал.2, пр.1, вр. ал.1,вр.
чл.2, ал.2 от НК, по чл.248а, ал.2,
пр.1, вр. ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия З.И., съдът отчете като смекчаващи отговорността и обстоятелства
– сравнително младата му възраст, обстоятелството, че същият все пак е развивал
дейност, свързана с отглеждането на свине – както преди извършване на
престъпленията, така и към момента на осъществяването им (в обекта на „Свинимпекс“ ЕООД) и продължава да извършва такава. Отегчаващо
обстоятелство според настоящия съдебен състав е обремененото му съдебно минало-същият
е бил освободен от наказателна отговорност по НАХД №3253/06 г. и към датата на
реализиране на престъплението по чл.316, вр. 308,
ал.1 от НК не е бил реабилитиран (реабилитацията е щяла да настъпи на
15.12.2008 г.-вж. справка от НАП за заплащане на наложената глоба – л.77 от
съдебното производство) и осъждан по НОХД №156/2009 г.
Предвид изложеното досежно
личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът прецени, че
наказанието на подс. З.И. за извършеното от негова
страна престъпление по чл.248а,ал.5 (изм.), вр. ал.2,
пр.1, вр. ал.1,вр. чл.2,
ал.2 от НК (редакция ДВ, бр. 27/2009 г.
предвиждаща наказуемост на извършеното с до пет години лишаване от свобода)
следва да се определи при лек превес на смекчаващите отговорността и
обстоятелства, около и малко под средата на предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода.
След анализ на относителната тежест на всички
гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието ще получат успешна
реализация спрямо подс. З.И. чрез налагане на
наказание от две години лишаване от свобода, доколкото именно санкция с
посочената продължителност би била достатъчно строго наказание спрямо него и би
въздействала възпиращо спрямо евентуално бъдещо незаконосъобразно поведение.
Едновременно с това тя ще въздейства предупредително и възпиращо и върху
останалите членове на обществото, т. е. ще бъде постигната и генералната
превенция на наказателната репресия.
Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването на
така отмереното по отношение на подс. З.И. наказание
лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание
е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан преди това на
лишаване от свобода, като неизолирането от нормалната и житейска среда успешно
ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната
насока съдът намери, че по отношение на конкретната личност на З.И. не се явява
за необходима неговата социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът
на неговото изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване
на ефективно изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна
репресия, която постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и
превъзпитателно въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с
вътрешен баланс. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното
и наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Изхождайки от анализираните по-горе смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и личността на подс. З.И.
съдът счете, че наказанието за извършеното от негова страна престъпление по чл.248а,
ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК (действаща редакция на
текста, предвиждаща лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 до 5000
лева) следва да се определи отново под средата на предвиденото в закона при лек
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно –
лишаване от свобода за срок от една година. Съдът счете, че и изпълнението и на
това наказание следва да бъде отложено, като счете, че подходящ се явява
изпитателния срок от три години.
При определяне на размера на кумулативното наказание
– глоба съдът отчитайки изложените по-горе констатации относно смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства и съобразявайки
имотното състояние на подс. З.И., отмери
наказанието в размер под средата и към минимума на предвиденото – от 2000 лева.
Казаното относно индивидуализацията на наказателната
отговорност на подс. З.И. на общо основание беше
отчетено и при определяне на наказанието за извършеното от негова страна
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, като
му бе отмерено наказание под средата и към минимума на предвиденото, а именно
лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване беше отложено за
изпитателен срок от три години по подробно изложените по-горе съображения.
Тук следва да се посочи, че съдът не освободи подс. З.И. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, доколкото не са налице нито позитивните изисквания
на този текст, нито негативните такива – подс. З.И. е
бил освобождаван от наказателна отговорност, а и е налице реална съвкупност от
престъпления, което препятства приложението на този институт.
Съобразявайки, че трите престъпления са извършени от
страна на подсъдимия З.И. в условията на реална съвкупност, съдът в настоящия
си съдебен състав на основание чл. 23, ал. 1 НК определи на подс.
З.И. едно общо наказание между определените наказания лишаване от свобода, а именно най-тежкото от тях в размер на две
години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
за изпитателен срок от четири години. В последната насока беше съобразено
изложеното по-горе относно личността на
този подсъдим и липсата на необходимост от неговото изолиране за поправянето и
превъзпитанието му, а и с оглед генералната превенция.
На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът присъедини към
определеното общо наказание две години лишаване от свобода наказанието глоба в
размер на 2000 лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия Й.И., съдът отчете като смекчаващи отговорността и обстоятелства
– чистото му съдебно минало, сравнително младата му възраст, обстоятелството,
че същият е развивал дейност, свързана с отглеждането на свине – както преди
извършване на престъпленията, така и към момента на осъществяването им (в
обекта на „Свинимпекс“ ЕООД) и продължава да извършва
такава. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени.
Предвид изложеното досежно
личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът прецени, че
наказанието на подс. Й.И. за извършеното от негова
страна престъпление по чл.248а,ал.5 (изм.), вр. ал.2,
пр.1, вр. ал.1,вр. чл.2,
ал.2 от НК (редакция ДВ, бр. 27/2009 г.
предвиждаща наказуемост на извършеното с до пет години лишаване от свобода)
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
под средата и към минимума на предвиденото в закона наказание лишаване от
свобода.
След анализ на относителната тежест на всички
гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието ще получат успешна
реализация спрямо подс. Й.И. чрез налагане на
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, доколкото именно
санкция с посочената продължителност би била достатъчно строго наказание спрямо
него и би въздействала възпиращо спрямо евентуално бъдещо незаконосъобразно
поведение. Едновременно с това тя ще въздейства предупредително и възпиращо и
върху останалите членове на обществото, т. е. ще бъде постигната и генералната
превенция на наказателната репресия.
Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването на
така отмереното по отношение на подс. Й.И. наказание
лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание
е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан, като
неизолирането от нормалната и житейска среда успешно ще подпомогне реализацията
на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът намери, че по
отношение на конкретната личност на Й.И. не се явява за необходима неговата
социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение –
с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване,
представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига
справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие
върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В този
смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК
за отлагане на изпълнението на определеното и наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Изхождайки от анализираните по-горе смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и личността на подс.
Й.И. съдът счете, че наказанието за извършеното от негова страна престъпление
по чл.248а, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК (действаща
редакция на текста, предвиждаща лишаване от свобода до три години и глоба от
1000 до 5000 лева) следва да се определи отново под средата и към минимума на
предвиденото в закона при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно – лишаване от свобода за срок от осем месеца. Съдът
счете, че и изпълнението и на това наказание следва да бъде отложено, като
счете, че подходящ се явява изпитателния срок от три години.
При определяне на размера на кумулативното наказание
– глоба съдът отчитайки изложените по-горе констатации относно смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства и съобразявайки
имотното състояние на подс. Й.И., отмери
наказанието в размер под средата и към минимума на предвиденото – от 1500 лева.
Съобразявайки, че двете престъпления са извършени от
страна на подсъдимия Й.И. в условията на реална съвкупност, съдът в настоящия
си съдебен състав на основание чл. 23, ал. 1 НК определи на подс.
Й.И. едно общо наказание между определените наказания лишаване от свобода, а именно най-тежкото от тях в размер на една
година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години. В последната насока
беше съобразено изложеното по-горе
относно личността на този подсъдим и липсата на необходимост от неговото
изолиране за поправянето и превъзпитанието му, а и с оглед генералната
превенция.
На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът присъедини към
определеното общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода
наказанието глоба в размер на 1500 лева.
По отношение на гражданския иск предявен от
Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подс.
З.С.И. с правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът намери, че същият следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан по размер. С оглед изхода на делото, а
именно признаването на подсъдимия З.И. за виновен в осъществяване на
престъплението по чл.248а, ал.5 (изм.), вр. ал.2,
пр.1, вр. ал.1,вр. чл.2,
ал.2 от НК са налице предпоставките за
реализиране на деликтнатата му отговорност на
основание чл. 45 ЗЗД. Деянието на подсъдимия З.И. е противоправно
и виновно. В резултат на същото са настъпили имуществени вреди за Държавата, в
чиято имуществена сфера са постъпили предоставените за целево разходване
средства от фонд на Европейския съюз и е била причинена вреда. Последната е
резултат именно от действията на подсъдимия З.И.. Следователно, налице е
виновно противоправно увреждане по смисъла на 45 ЗЗД,
което определя разрешението за присъждане на обезщетение. Съдът намира, че
следва да бъде уважен гражданския иск до пълния му предявен размер независимо
от частичното оправдаване на подс. З.И. (за сумата от
4889,20 лева), като съображенията затова са следните: Съгласно правилата на
гражданското право лицата, претърпели вреди вследствие на виновно противоправно деяние имат право да искат обезщетяване на
същите по съдебен ред. Един от възможните начини за обезщетение е претенция за обезвреда с иск по чл. 45 от ЗЗД, какъвто е предявен и
приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателния процес. На основание
чл. 307 от НПК съдът дължи произнасяне по него и независимо от оправдателния диспозитив на присъдата и следва да го уважи, ако са налице
условията на гражданската отговорност. Необходим и достатъчен аргумент за този
извод е обстоятелството, че основанието на гражданския иск е деянието на
подсъдимия (извършения деликт), а не престъплението и
неговата конкретна правна квалификация. В този смисъл за гражданската
отговорност е от значение преди всичко дали причинените вреди са пряка
последица от виновното поведение на дееца (В този смисъл и Постановление № 1 от
07.02.1955 г. на ППВС, Постановление №9 от 25.12.1961 г. на ППВС, Решение №57от
06.03.1998 г. на ВКС по н.д. № 447/1997 г.на 2 н.о. и др.). В конкретния случай
частичното оправдаване на подсъдимия е следствие от обстоятелството, че
посочената по-горе сума в размер на 4889,20
лева съставлява национално съфинансиране и не е част
от предмета на посегателство по текста на специалния състав на чл.248а, ал.5
(изм.), вр. ал.2, пр.1, вр.
ал.1 от НК. Същевременно обаче в настоящото производство по несъмнен и
категоричен начин беше доказано, че тя е предоставена от българската държава в патримониума на подс. З.И. въз
основа на неговото неправомерно, противоправно
поведение, свързано с депозираните неверни сведения. Това е и единственото
основание за престиране на сумата и в този смисъл
същата е резултат от реализиран от страна на този подсъдим деликт,
който макар и несъставомерен с оглед повдигнатото от
представителя на прокуратурата обвинение, подлежи на обезщетяване с оглед
изложеното по-горе. В обобщение макар и да не е съставомерно,
респ. престъпно на общо основание деянието на подс. З.И.
по отношение на сумата от 4889,20 лева се
субсумира под състава на чл.45 от ЗЗД уреждащ деликтна отговорност за вреди. В този смисъл и съдът се
произнесе и осъди подс. З.И. да заплати сумата от 24 446,00 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 19.01.2010 г. до окончателното и изплащане.
По отношение на гражданския иск предявен от
Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подс.
Й.С.И. с правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът намери, че същият следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан по размер по изложените по-горе
съображение и осъди подс. Й.И. да заплати сумата от
24 446,00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2010 г. до окончателното и
изплащане.
Съдът прие за неоснователно възражението за изтичане
на предвидената в закона давност за двете претенции на държавата по отношение
на подсъдимите З.И. и С. И., като съобрази предписанията на чл. 114, ал.3 от ЗЗД предвижда, че пет годишния давностен срок за
вземания от непозволено увреждане започва да тече от датата на откриване на
дееца. В конкретния случай, най-ранната възможна дата, от която следва да
започне броенето на този срок е датата на проверката на служителите на ДФ „З.“
и направените от тяхна страна констатации през 2012 г. В обобщение до
предявяването на исковите претенции пред настоящият съдебен състав, предвидения
в чл.110 от ЗЗД пет годишен давностен срок не е
изтекъл и възражението на защитата се явява неоснователно.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 189 от НПК съдът осъди подс. З.С.И.
да заплати част от направените по делото разноски – сума в размер на 410 лв. по
сметка на Републиканския бюджет
(разноски на досъдебното производство), сума в размер на 530.75 лв. по сметка
на РОС (разноски на съдебното следствие), държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 977.84 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 189 от НПК съдът осъди подс. Й.С.И.
да заплати част направените по делото разноски – сума в размер на 440.75 лв. по
сметка на РОС (разноски на съдебното следствие), държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 977.84 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: