№ 25
гр. Пазарджик, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря ЛИ. Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500791 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподател Й. Д. Д. не се явява, редовно призована. За нея се явява
адвокат Ц.Б. П., редовно упълномощен от преди.
Жалбоподателят ИЛ. Н. Д. се явява лично и с адвокат Ч.С. Ч., редовно
упълномощен от първата инстанция.
Ответниците Г. Н. Д. и ИВ. Г. Д. не се явяват, редовно призовани. За тях
адвокат С.А. З. и адв. М., които са ги представлявали пред първата инстанция.
Представят пълномощно и договор и за тази инстанция.
Адв. П. – Да се даде ход на делото.
Адв. Ч. - Да се даде ход на делото.
Адв. З. – Да се даде ход на делото.
Адв. М. – Да се даде ход на делото
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
1
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№284 по
описа за2020 година е разпределено ползването, на основание чл. 32, ал. 2
ЗС, на съсобствените между страните: поземлен имот с идентификатор
10450.503.21, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
Велинград, бул. „Съединение“, 96 , обл. Пазарджик, целият имот с площ 816
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 4738,, квартал 63, парцел IX, при съседи: 10450.503.1757,
10450.503.1121, 10450.503.22, 10450.503.23, 10450.503.24, както следва:
Молителите ИЛ. Н. Д., ЕГН ********** и Й. Д. Д., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.*** да ползват 115,32 кв.м., оградени със
затворения контур 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-16-17, защрихован с жълт цвят в
Приложение № 1 по вариант пети от заключението на допълнителна съдебно-
техническа експертиза на вещото лице ****, на скицата на лист 158 от делото,
приподписана от съдия- докладчика.
Ответниците по молбата Г. Н. Д., ЕГН ********** и ИВ. Г. Д., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр.*** да ползват 555,88 кв.м.,
оградени със затворения контур 3-4-5-6-7-15-14-13-12-11-16-17- 18-19,
защрихован със син цвят в Приложение № 1 по вариант пети от заключението
на допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото лице ****, на
скицата на лист 158 от делото, приподписана от съдия- докладчика.
Молителите ИЛ. Н. Д., ЕГН ********** и Й. Д. Д., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.*** и ответниците по молбата Г. Н. Д., ЕГН
********** и ИВ. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.***
да ползват общо 13,20 кв.м., оградени със затворения контур 5-6-7-8-9 (с
площ от 11,50 кв.м.) и със затворен контур 10- 11-12-13 (с площ от 1,70 кв.м.),
защриховани с червен цвят в Приложение № 1 по вариант пети от
заключението на допълнителна съдебно- техническа експертиза на вещото
лице ****, на скицата на лист 158 от делото, приподписана от съда.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Й.Д. ,чрез
процесуалния и представител адв.П..
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно.Оспорва
възможността в това производство с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС
2
ссъдът да се произнесе по оспорването на констативните нотариални актове.С
нот.акт.№33том.11 рег1700 н. дело.229/02.12.2019 г. било признато правото
на собственост на 232.50/720 идеални части от поземленият имот,като този
акт не бил отменен по реда на чл.537 ,ал.2 от ГПК.
Възприетия вариант бил най-малко съобразен с правата на страните ,
според представените нотариални актове.Този вариант ощетявал И. и ЙО. Д.и
с оглед правата им по документи,според които имат пешеходен достъп до
булеварда, нямали автомобилен достъп до гаража и достъп до складовото
помещение през вратата в дъното на гаража .
Намира за най-подходящ Вариант 2 , при който вещото лице е
предоставило за ползване на ищците площ, съответстваща на правото им на
собственост върху процесния имот, съобразно представените писмени
доказателства, при съобразяване увеличената площ на парцела
представляваща разлика между площта му на място и тази по документи и
правата на ищците и ответниците върху нея, съобразно притежаваните от тях
идеални части върху целия имот ,осигуряващ достъп до склада, шахтите и
булеварда.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и определено реално
ползване по Вариант 2.
В срок решението е обжалвано и от И.Д. , чрез процесуалния му
представител адв.Ч..
Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се
определи друг начина на реално ползване между страните на съсобственото
им дворно място, съобразен с правото на жалбоподателите от една страна
като правоимащ по чл.64 от ЗС.
По делото нямало спор, че процесния имот с идентификатор
10450.503.21. по Кадастраната карта и регистри на гр.Велинград с площ 816
кв.м. е съсобствен. между ищците и ответниците. Нямало спор, че сега
действащото реално ползване е определено със спогодба от 1982 г., към който
момент имот е бил с по-малка площ, а семенно 720 кв.м.
Установило се по делото, че към момента на спогодбата от 1982г.. на
ищците с Нот.акт №41. т. 1, н.д.№ 154/1971 г. на Народен съдия при
Велинградски народен съд, от собствениците на процесния имот, е учредено
право на строеж за надстройка и пристройка над първия етаж на
3
съществуващата жилищна сграда, а правото на собственост върху процесния
имот е било върху 22.50/720 ид.части-нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот придобит въз основа на обстоятелствена проверка №68,
том I, дело №120/1982г., по описа на РС-Велингард.Впоследствие правата на
жалбоподателите се увеличили,тъй като по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба №125, том I, дело №231/1992г., на съдия при
Велинградския районен съд ответниците са продали на ищците - 115/720
идеални части, след което по силата на наследственото правопримество
ищеца И.Д. се е снабдил с още 45/720 ид.части от имота, за които права се
снабдил с нот.акт №54, том.1, дело №250/1992?., на съдия при Велинградския
районен съд, като този нотариален акт е поправен с Нотариален акт №27, том
II, н.д.№223 от 2019г., по отношение номерата на парцелите.
Жалбоподателят бил собственик на законно построен гараж,
представляващ сграда с идентификатор 10450.503.21.4 с площ от 37 кв. м, за
което били представени разрешение и архитектурен проект. Изводът на съда
относно законността на постройките от допълващото застрояване бил
необоснован.
Единственото спорно обстоятелство по делото било във връзка със
снабдяване на жалбоподателя впоследсвие с Нот.акт №139, том V, , дело
№1205/1998г., на съдия при Велинградсия районен ,с който ищеца И.Д. е
признат за собственик на още 50/820 идеални части от процесния имот. Като
краен резултат ищецът се легитимирал като собственик на 232.5/720 идеални
части от имот с идентификатор 10450.503.21. което обстоятелство е признато
и обективирано в Нот.актк за собственост върху недвижим имот -констативен
№33, том II. н.д.№229/2019г._ с АКТ на вписване №191, том VIII, дело №
1352/2019г. на СВ-Велинград.
Неправилно районният съд приел, че правата на страните в
съсобствеността са както следва: за ищците 160/720 ид.ч. от процесния имот,
а за ответниците 560/720 ид.ч. от процесния имот, без да съобрази
обстоятелството, че с представения Нотариален акт за №68, том I, дело
№120/1982г., по описа на РС-Велингард, се установява право на собственост
върху 22.50/720 иде.части от процесното място, на основани давностно
владение, а не по наследство. При това положение правата на страните в
съсобствеността били както следва: за ищците 171,25/720 ид.ч. от процесния
4
имот, а за ответниците 548,75/720 ид.ч. от същия.
Установено било от заключението на експерта ,че разликата между
площта на процесния УПИ по документи за собственост -720 кв.м. и по
действащите регулационен план и КК-816 кв.м.. възлиза на 96 кв.м. и
съобразно притежаваните идеални части по документи за собственост е както
следва 22 % за ищците, което се равнява на 21,12 кв.м. и 78% за ответниците,
което се равнява на 74,88 кв.м.При това положение правата на ищците
възлизали на 192,37/816 ид. ч. от имота, съобразно актуалните му размери, а
ответниците 623,63/816 ид. ч. от него.
Необоснован бил извода на първоинстанционния съд по отношение на
Вариант 1 от заключението на експерта.
Неправилно и необосновано съдът приел, че най- подходящият вариант
за разпределение на ползването е този, който е посочен в допълнителната
съдебно- техническа експертиза под номер пет Ползването било определено
като е предвидено ползване за страните върху части от имота, които в
момента ползват, като е съобразено и частите, които обслужват фактически
ползваната сгради. Но при този вариант неправилно неправилно съдът приел,
че в свободната площ следва да се включи и площта, заета от законно
изградената простройка на допълващо застрояване с идентификатора
10450.503.21.4 с площ от 37 кв. м, представляваща „ГАРАЖ“, собственост на
жалбоподателя. Неправилно приел, че на ищеца е достатъчен само
самостоятелен пешеходен достъп, а за ответника пешеходен и автомобилен.
При този вариант бил препятстван достъпа на жалбоподателя с кола с кола до
гаража му.
Неправилно съдът приел, че застроената площ на съсобствената между
страните законно изградена жилищна сграда идентификатора 10450.503.21.1,
следва да бъде изключена от площта за разпределение по равно, между
страните.
Съобразявайки установените критерии, от които съдът следва да се
ръководи при разпределяне на ползването по реда на чл.32. ал.2 от ЗС,
установени в съдебната практика ,счита, че в най- голяма степен тези
критерии покрива вариант 2 по основното заключение на СТЕ или 6 и 7 от
допълнителното. Предимствата на последните пред другите предложени
варианти били, че се постига максимално съответствие между притежаваната
5
и разпределената за ползване площ от двора и правомощията на
суперфициара да владее и да ползва застроената част. - чл. 64 ЗС.
Моли да бъде отменено решението и възприет друг вариант от
посочените от него.
Прави искане за събиране на доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците.
На 28.10.2021г. ни бяха връчени подадените по горното дело въззивни
жалби от ищеца ИЛ. Н. Д. и от ищцата Й. Д. Д..
В законния срок представяме настоящия отговор, с който изразяваме
следното становище по жалбите:
Не оспорват допустимостта на жалбите , намират ги по същество за
неоснователни..
Не оспорват, че процесният имот, съгласно одобрената кадастрална
карта на гр.Велинград е с площ от 816 кв.м., но не било вярно, че към датата
на подписване на спо¬годбата между страните от 1982г. е бил с по-малка
площ, макар и по документи да изг¬лежда така. Установено било от
свидетелските показания ,че гра¬ниците на имота не са променяни и оградата
не е местена във времето. В този смисъл е и влязлото в сила Решение от
03.02.1998 г. по гр.д.№144/1997 г. на PC Велинград, в мо¬тивите на което въз
основа на събраните гласни и писмени доказателства и заключение¬то на
вещото лице е прието, че имотът е бил с размери 820 кв.м. още към датата на
съ¬дебната спогодба от 1982 г.
Нотариален акт №68 том 1 д.120/1982 г. на Съ¬дия при PC Велинград,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който е признато на
ищеца И.Д. право на собственост върху 22,5/720 идеални части от процесно-
то място на основание наследство и давност бил оспорен от ответниците и с
нарочно Определение било открито производство по оспорването му ,
заедно с още други два акта.
Посочената в него идеална част всъщност представлявала получения от
И.Д. наследствен дял от имота след смъртта на баща му Никола Д.. Тъй като
последният е починал на 21.07.1977 г., към момента на обстоятелствената
проверка не били изминали 10 години, необходими за придобиване на право
на собственост върху недвижим имот по давност, а и действащия закон не
6
позволявал придобиване идеална част от парцел по давност. Освен това този
наследствен дял бил включен в изда¬дения през 1992 г., след смъртта и на
майката Милана Д., починала на 04.11.1985 г., констативен нот. акт №54,
том.1, н.д. №250/1992 г. на Велинградски райо-нен съдия, с който ищецът е
признат за собственик по наследство на 45/720 идеални части от процесния
имот. Този акт не бил оспорен и правилно отразявал получените от ищеца по
наследство от двамата му родители права.
Вторият оспорен нот. акт №139 том.5 д.№ 1205/1998 г. на Съдия при PC
Велин¬град е констативен, но представените и описани в него документи, въз
основа на които е съставен, не доказвали правото на собственост. Във всички
описани нот. ак¬тове процесният имот е с площ от 720 кв.м. В оспорения акт
посочената площ на имота е 820 кв.м., вероятно въз основа на представената
скица, като в акта не е посочено основанието, въз основа на което ищецът е
признат за собственик на описаната идеална част.
Третият оспорен нот.акт №33 т.П, н.д.№229/2019 г. на Нотариус Георги
Халачев- рег.№156 на НК, вписан под №191, T.VIII, вх.рег.2370/02.12.2019 г.
– в този нот. акт била посочена грешно идеалната част, за която е признато на
ищеца право на собственост. От една страна тя представлява механичен сбор
от идеалните части, включително и на тези от оспорените по-горе нот. актове,
а от друга страна в единия от оспорените актове идеал¬ната част е със
знаменател 820, което прави математическото изчисление невярно.
Ищците не представили доказателства по повод на нап¬равеното
оспорване въпреки указанието на съда, че доказателствената тежест е за тях,
затова първоинстанционният съд правилно е счел за основателни
направените оспорва¬ния.
Към датата на подписване на спогодбата жалбоподателят И.Д. е бил
собственик на втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна
сграда въз ос¬нова на надлежно отстъпено право на строеж и на получената
по наследство от баща си идеална част от мястото. По силата на извършената
през 1992 г. сделка за покупко- продажба ответниците са продали на
жалбоподателите 115/720 ид.части от земята. В този смисъл правилни и
законосъобразни били изводите на съда, че по делото е безс-порно
установено, че ищците притежават 160/720 ид.части от процесния имот, а
ответ¬ниците - 560/720 ид.части, или съобразно актуалните размери на имота
7
ищците прите¬жават 179,52/816 ид.части, а ответниците- 636,48/816 ид.части.
Считат, че не са налице предпоставките за намеса на съда в
отношенията между съсобствениците по повод ползването на имота.
Безспорно ответниците имат мнозинство в общата вещ и не са взимали
последващо решение вредно за съсобствения имот, а спазват постигнатото с
ищците споразумение, което и понастоящем съответства на при¬тежаваните
от съсобствениците права. Съдът приел, че е нас¬тъпила промяна в
обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределе¬ние-
увеличена е площта на имота и притежаваните от ищците идеални части от
имота са увеличили.
Считат , че възприетия от съда вариант е законосъобразен и
целесъобразен, като са съобразени всички обстоятелства.
Възразяват по допускане на доказателствата , които са събрани , или
възможността за събирането им е преклудирана.
Молят решението да бъде потвърдено.
Адв. П. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Адв. Ч. – Поддържам въззивната жалба. Поддържам доказателствените
искания. Искам само да добавя, че съм представил архитектурен проект на
сградата с молба вх. № 2156 от 01.06.2020 г. пред първата инстанция, но не е
обсъден.
Адв. З. – Оспорвам въззивните жалби. Поддържам отговора. Във връзка
с казаното от колегата, да, сградата е законна, но, тъй като липсва изрично
учредено право на строеж за нея на ищците и с оглед на това сме против
допускане на допълнителна експертиза.
Адв. М. - Оспорвам въззивните жалби. Поддържам отговора. Няма да
сочим доказателства.
Съдът намира, че доказателствените искания, направени във въззивната
жалба на адв. Ч., не следва да бъдат уважавани, поради основните
съображения, че обстоятелствата, които са относими към спора и които имат
значение за правилното му решаване, са изяснени пред пръвоинстаницонния
съд, затова
ОПРЕДЕЛИ
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането във въззивната жалба на
жалбоподателя, представляван от адв. Ч., за допускане на експертиза по
задача, формулирана в нея.
Страните по отделно – Нямаме искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Ч. – Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите подадената от нас въззивна жалба съобразно
съображенията, които сме изложили подробно в нея.
Адв. П. : - Ув. окр. съдии, моля да отмените решението на
първоинстанционния съд и постановите ново, с което да уважите нашата
въззивна жалба. Представям писмена защита.
Адв. З. : - Ув. окр. съдии, моля да оставите без уважение въззивните
жалби и потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Подробни съображения сме изложили в отговора на
въззивните жалби. Моля за срок за писмени бележки. Моля да ни се присъдят
разноските пред тази инстанция, за което представям списък.
Адв. М. – Присъединявам се към казаното от колегата З. и моля за срок
за писмени бележки.
Адв. Ч. и адв. П. /реплика/ - Възразяваме. Разноски не се дължат, с
оглед производството, в което се намираме.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава срок на адв. З. и адв. М. до 31.01.2022 г. за представяне на писмени
бележки с препис за другата страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
26.02.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:34
часа.
9
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10