№ 2532
гр. София, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502680 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Дениз 2001“ ЕООД срещу
Определение от 27.05.2022г. на VI-14 с-в по т.д. № 513/2021г. по описа на
СГС, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248
от ГПК за промяна на определението от 01.03.2022г. по същото дело в частта
за разноските.
Определението от 27.05.2022г. било неправилно поради нарушение на
закона. СГС неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал.2
от ГПК, като е изложил мотиви, че ответникът с поведението си е дал повод
за завеждане на иска и в хода на процеса не е направил изрично признание.
Същевременно СГС неправилно е интерпретирал разпоредбата на ал.4 от чл.
78 от ГПК, като приел, че оттеглянето на исковите претенции е основание за
прекратяване на производството, но не за възлагане в тежест на ищеца на
разноските по делото.
Счита, че оттеглянето на исковете от ищеца едва в с.з. на 01.03.2022г.
представлява злоупотреба с права, която цели да се увредят интересите на
ответника. Отговорът на исковата молба бил подаден на 13.11.2020г., като
били представени доказателства за пълно плащане на исковите претенции. На
този етап ищецът имал възможност да оттегли иска, като признае
извършеното плащане. Вместо това ищецът подал допълнителна искова молба
и отказал да признае и оспорил плащането на исковите претенции, което
довело до насрочване разглеждане на делото в открито заседание на
01.03.2022г., т.е. след около година и половина. През този период сметките на
1
ответника били запорирани по допуснатото обезпечение и исковите суми
продължавали да бъдат запорирани и понастоящем.
Именно поради оспорване на плащането от страна на ищеца, извършено
с допълнителната искова молба, счита че с последващото оттегляне на
исковете в с.з. от 01.03.2022г. е осъществен състава на чл. 78, ал.4 от ГПК и
съдебните разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Като е приел обратното СГС е подкрепил превратно тълкуване на закона
и злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, което е извършено с
цел да се увреди ответника - запорираната искова сума да остане блокирана за
възможно най-дълъг срок без да има никаква необходимост от това.
Изводът на съда, че с поведението си ответника е дал повод и е станал
причина за завеждане на делото също бил неправилен и неподкрепен с
никакви доказателства. По делото нямало нито една покана от ищеца до
ответника за плащане на сумата, като директно бил предявен иск и поискано
обезпечение. За делото ответникът е разбрал от наложения запор и веднага е
извършил плащане. Следователно липсвали каквито и да било доказателства
за поведението на ответника и твърденията на ищеца, че същият е станал
повод за завеждане на делото. Счита, че пълното плащане на исковата
претенция в пълен размер представляват признание на иска с конклудентни
действия, поради което счита за неправилни аргументите на съда, че искът не
е изрично признат от ответника.
Моли да бъде отменено определението от 22.05.2022г. и постановено
друго, с което да се откаже присъждането на разноски на ищеца и
същевременно да бъде осъден ищеца „Саламандър Асо ФЛ" ООД, на
основание чл. 78, ал.2 от ГПК, да заплати 2040 лв. съдебни разноски по
делото на ответника „Дениз 2001“ ЕООД.
От ответната по частната жалба страна не е постъпил писмен отговор в
срок.
Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по съществото си
е неоснователна.
С обжалваното определение състав на СГС е оставил без уважение
молбата на „Дениз 2001“ ЕООД за изменение на определението за
прекратяване, в частта в която е осъден да заплати на ищеца направените в
производството разноски. Приел е , че такива се дължат, тъй като ответника е
платил исковото задължение след подаването на исковата молба и с
поведението си е станал причина да бъде заведено делото.
Определението е законосъобразно. СГС е разпределил отговорността за
разноски в съответствие с установената практика на ВКС по приложението на
чл.78, ал.4 във вр. ал.2 от ГПК, според която при прекратяване на делото
ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за
2
завеждане на делото и ако признае иска, поради което, по аргумент за
противното - когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма
право на разноски при прекратяването му. В този смисъл са постановените от
ВКС Определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., IV г.о.,
Определение № 169 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 166/2010 г., ІІ г.о.,
Определение № 207 от 16.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 216/2010 г., ІІІ г.о.,
Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч.т.д. № 558/2010 г. на II т.о.; и
Определение № 767 от 5.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 251/2012 г., II т.о.,
които приемат, че при прекратяване на делото ответникът има право на
разноски, само ако с поведението си не е дал повод за завеждането му.
Частният жалбоподател оспорва, че е дал повод за завеждането на
делото, като твърди, че веднага след като е узнал, че срещу него е заведено
дело е платил сумата по исковата претенция. Възражението му е
неоснователно. Предявеният иск касае заплащане на дължима цена по
сключен между страните договор за охрана, по силата на който паричните
задължения са с определен падеж всеки месец т.е. не е необходимо
отправянето на покана за плащане. След като не е налице една от
предпоставките – ответникът да не е дал повод за завеждането на иска, е без
значение наличието на втората предпоставка – че ответникът е признал иска,
тъй като същите следва да съществуват кумулативно.
Правилен е извода на СГС, че след като се дължат разноски на ищеца,
на ответната страна не следва да се присъждат такива.
По изложените съображения и след като правните изводи по
основателността на молбата на въззивната инстанция съвпадат с тези на СГС,
съдът намира, че следва да потвърди обжалваното определение.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.05.2022г. по т.д. № 513/2021г. по
описа на СГС, VI-14 с-в, с което е оставена без уважение молбата на „Дениз
2001“ ЕООД с правно основание чл. 248 от ГПК за промяна на определението
от 01.03.2022г. по същото дело в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4