Решение по дело №1426/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Производството е образувано по жалба на С.И.М., ЕГН **********,*** чрез адв. М.Н. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000661/05.06.2023г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до представяне на сключена/валидна застраховка.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че към момента на извършване на проверката е имал сключена застраховка „Гражданско отговорност“, издадена същия ден. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор В.С.И. към сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 02.06.2023г. около 15.50 ч. в ----------, до автокъща „Ауто Хаус“ посока ж.к. В., жалбоподателят М., като водач на МПС – *** с рег. № *** управлява автомобила без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е нарушил чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекс за застраховането. Съставен е акт за установяване на административно нарушение Серия GA№ 893429. Съгласно Договор за покупко-продажба на МПС с дата 02.06.2023г., жалбоподателят е закупил автомобила в същия ден. Приложено е и копие от застрахователна полица със ЗД „Дал бог живот и здраве“ със срок 02.06.2023г. – 01.09.2023г. От приложената в административната преписка Справка от Гаранционен фонд от 05.06.2023г. се установява, че автомобилът към дата 05.06.2023г. е с валидна и активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начално покритие 02.06.2023г. 16:06:32ч. и крайно покритие 02.06.2024г. 23:59:00ч.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните от закона реквизити, посочени са правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „е“ от ЗДвП. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

Неправилно е приложен обаче материалният закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл. 171 т. 1 б. "е" от ЗДвП, се извършва при липса на застраховка „Гражданска отговорност“ – до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Целта, смисълът и значението на застраховката "Гражданска отговорност" е именно обезпечаване на деликтната отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и /или използването на МПС. Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Субектите на застраховката "Гражданска отговорност" по Кодекса за застраховането са потенциални субекти на деликтна отговорност, идентична с тази по ЗЗД, спрямо действията на които застраховката има превантивен и компенсационен характер за вреди, с оглед съществуващия риск за трети лица при управлението на МПС. При това положение обективният факт на управляване на МПС налага изискването да е налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", с цел превенция на законодателно изведения риск за трети лица.

Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като се прилага под прекратително условие – „до представяне на сключена валидна застраховка“. Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 б. „е“ ЗДвП юридически факт е фактът на липса на застраховка „Гражданска отговорност“, което в случая, към датата на издаване на оспорената заповед безспорно не е налице. Към датата на издаване на оспорената заповед – 05.06.2023г. е била налице сключена валидна застраховка, като следва да се отбележи, че тя е била налична и към датата на констатиране на нарушението, но към часът – 15:50, все още не е влязла в сила, тъй като действието на договора за застраховка е започнало в 16:06 ч. на същия ден – 02.06.2023г. В този случай, независимо от констатирането на невлязлата в сила към часа на проверката полица, съдът намира, че издаването на заповедта е в нарушение на закона, тъй като лицето и към момента на проверката е притежавало застраховка, в която, видно от полицата, приложена към жалбата, началната дата е 02.06.2023г., т.е. не е налице хипотезата на чл. 171 ал. 1 т. „е“ от ЗДвП – „който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“

Съдът намира, че са налице основания за отмяна на оспорения акт. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде уважена.

При този изход на спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000661/05.06.2023г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: