Р Е Ш
Е Н И Е
№ 389/10.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ти състав в съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№301/2022г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.83, ал.6 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във вр. с
чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Х.Н.Х. ***
срещу Отказ рег.№1808р-18046/27.06.2022г. на Началника РУ –Монтана, с който на
основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на
оспорващия е отказано да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В жалбата се поддържа, че
оспорения отказ е незаконосъобразна, тъй като бил постановен в нарушение на
материалния закон и целта на закона. В съдебно заседание, оспорващия, чрез
пълномощника си адвокат Ц*** , поддържа жалбата си, като развива доводи, че
отказа е незаконосъобразен и моли да бъде отменен при доводи развити в
представени писмени бележки.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и излага
доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт.
Встъпилия
по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата,
като представя мотивирано писмено становище.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Отказ рег.№1808р-18046/27.06.2022г. на Началника РУ
–Монтана, с който на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е отказано да бъде издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Административния орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че
оспорващия не е обосновал основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава основание за издаване на исканото разрешение. Изложени са и мотиви,
че оспорващия не е ангажирал доказателства, от които да се приеме, че
съществува заплаха за живота и здравето му, както и посегателство върху
притежаваното от него имущество.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
Със Заявление
вх.№180800-6761/17.05.2022г. (л.13 по делото), оспорващият е поискал от
Началника на РУ Монтана да му бъде издадено разрешението за съхранение, носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях. Към заявлението са
приложени медицинско, служебна бележка, медицинско удостоверение, удостоверение
за годност за употреба на огнестрелно оръжие и платежен документ. Видно от Докладна
записка рег.№1808р-14638/19.05.2022г. (л.12 по делото), Докладна записка
рег.№1808р-14975/29.05.2022г. (л.11 по делото) и Докладна записка рег.№1808р-15369/30.05.2022г.
(л.10 по делото) по отношение на заявлението на оспорващия е извършена проверка
от длъжностни лица към РУ Монтана като за резултатите от нея е уведомен
компетентния административен орган – Началника на РУ Монтана. С писмо
рег.№180800-7441/01.06.2022г. (л.9 по делото), оспорващия е уведомен, че
искането му е необосновано и му е предоставена възможност да изложи
доказателства в подкрепа на искането си, като установи необходимостта да
притежава оръжие. Със Сведение вх.* -8215/17.06.2022г. (л.8 по делото),
оспорващия е изложил доводи, които обосновават необходимостта от получаване на
разрешително необходимост от самоохрана, като не е ангажирал доказателства,
които да подкрепят искането му.
С оспорения в настоящето
производство Отказ рег.№1808р-18046/27.06.2022г. на Началника РУ –Монтана, с
който на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е отказано да бъде издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Оспорения административен
акт е съобщен на оспорващия на 14.07.2022г., което е видно от разписка на л.6
по делото, тоест жалбата с вх.* -10218/28.07.2022г., с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения 14-дневен срок и е
процесуално допустимо.
От така описаната фактическа
обстановка съдът въз основа на събраните по делото доказателства стига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.5 ЗОБВВПИ, Директорът на ГДНП
на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на
МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението, тоест в случая е налице
компетентност на административния орган издал оспореният административен акт.
При издаване на оспорения
административен акт е спазено изискването за форма, тъй като административния
орган е посочил фактически и правни основания, които са мотивирали издаването
му.
Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
опорочили съществено правото на защита на оспорващия и да са го лишили от
възможност да участва във воденото административно производство. На оспорващия
е предоставена възможност да изложи допълнителни доводи, които да обосноват
заявеното от него искане за издаване на исканото разрешение, като той се е
възползвал от предоставената му от административния орган възможност и е представил
вх.* -8215/17.06.2022г. (л.8 по делото), тоест административния орган е
предоставил възможност на оспорващия да представя релевантни за случая факти и
обстоятелства, които да обосноват необходимостта да бъде уважено искането му.
Административния акт е издаден в
съответствие с приложимия материален закон. Това е така, тъй като оспорения в
настоящето производство отказ е мотивиран с разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ съгласно, която разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице,
което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни
цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. В конкретния случай оспорващия е посочил в заявлението
си и даденото сведение, а и същото поддържа и в съдебно заседание, че оръжие му
е необходимо за самоохрана във връзка с работата му, но както пред
административния орган, така и пред настоящата съдебна инстанция, при указана с
призовката за заседание на основание чл.171,
ал.4 от АПК, тежест на доказване в процеса, не сочи годни доказателства
въз основа да се изведе извода, че е налице необходимост обосноваваща
издаденото на исканото разрешително.
При липсата на данни за потенциална
опасност за живота и здравето на оспорващия във връзка с трудовата му дейност не е обоснована необходимост от извършване
на дейността с цел самоохрана, както мотивирано е приел административния орган. В тежест на иницииралото производството
лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при
данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава
изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на
позитивен административен акт по
искането на оспорващия е законосъобразен.
Потенциалната нужда на оспорващия във връзка с
твърдението му, че предмета на работата му е свързан с пренасяне на големи
парични , не е доказат с годни доказателства, тоест доколкото
разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене
на оръжие, като в
случая оспорващия при указана тежест не ангажира годни доказателства, които да
оборват извода на административния орган, че не е налице обоснована
необходимост за придобиване с цел самоотбрана. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може
да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не
съставляват изложените от оспорващия аргументи, тоест административния орган е
постановил отказа си в съответствие с целта на закона.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че за оспорващия и за всяко търговско дружество съществува правна възможност,
която е и задължение в някой случай, при разплащане с големи суми парични суми
да ползва банкови услуги, тоест не може да се сподели довода, че с издаването
на искането разрешение ще бъде постигната целта на закона, която при липса на
пряка нужда от самоохрана е постигната с издаването на оспорения отказ. Пак с
оглед пълнота следва да се посочи, че наличието на законовите предпоставки за
издаване на оспорения административен акт е релевантно към момента на подаване
на заявлението за издаденото на разрешение, а в случая те не са налице, както
законосъобразно е приел в мотивите си административния орган, тоест той е
действал в съответствие с целта на закона при издаване на оспорения
административен акт – в тази насока константна практика на ВАС, като например
Решение №1698/03.02020г. по адм.дело №4298/2019г; Решение №15467/14.12.2020г.
по адм.дело №7039/2020г.; Решение №7100/13.05.2019г. по адм.дело №5007/2018г. и
др. все в тази насока.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че оспорения срещу Отказ рег.№1808р-18046/27.06.2022г. на
Началника РУ –Монтана, с който на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е отказано да бъде издадено
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.Х. ***
срещу Отказ рег.№1808р-18046/27.06.2022г. на Началника РУ –Монтана, с който на
основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на
оспорващия е отказано да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: